РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100502149 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника В. З. А. от гр.Я. ул.“К.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*,
подадена чрез пълномощник адв.Димов, против Постановление изх.№
39024/15.11.2021 г. по ИД № 20218030402294 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с
което е направен отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят счита обжалваното постановление за необосновано и
незаконосъобразно. Счита се, че ЧСИ неправилно е отказал да се произнесе по
искането на длъжника за намаляване на платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, като е приел, че искането не е направено в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
В тази връзка се сочи, че искането е направено на основание чл.78, ал.5 ГПК, същото
не е обвързано с определен срок и може да се прави до приключване на съответното
производство. Сочи се, че това искане не представлява жалба против действията на
съдебен изпълнител и не намира приложение посочената от ЧСИ норма, а ако ЧСИ е
считал, че искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение
представлява жалба, то не би следвало да се произнася по нея. В жалбата са изложени и
съображения за основателност на искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на
възнаграждението. Сочи се също, че относно посочената в постановлението за такси
сума от 469.17 лв. липсва индивидуализация по коя точка от ТТРЗЧСИ се дължат такси
1
и съответно техния размер, а ако се касае за такса по т.26 от Тарифата, се счита, че тя
не отговаря на размера на паричното вземане, което също е основание за отмяна на
постановлението. По горните съображения се моли за отмяна на обжалваното
постановление.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя М. В. А.,
не се взема становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК са представени мотиви от ЧСИ
Таня Маджарова във връзка с обжалваните изпълнителни действия, като е изразено
становище за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по изпълнителното
дело и становищата на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20218030402294 по описа на ЧСИ Таня Маджарова е
образувано по молба на М. В. А. против длъжника В. З. А., въз основа на издаден
изпълнителен лист от 02.07.2021 г. по гр.д.№ 3355/2020 г. по описа на РС-Ямбол, за
заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 650 лв., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и за заплащане на издръжка за минало време в
размер на 7800 лв., ведно със законната лихва. С молбата взискателят е поискал да му
се заплатят и направените по изпълнителното производство разноски и адвокатско
възнаграждение от 1250 лв., съгласно приложен договор за правна помощ и
съдействие, в който е отразено, че възнаграждението е платено в брой..
По изпълнителното дело са предприети действия от ЧСИ по снабдяване със
справки за длъжника и неговото имущество от НАП, ГРАО, КАТ, Агенция по
вписванията, наложен е запор на сметки, вписана е и възбрана върху имот.
За образуваното изпълнително производство длъжникът е уведомен с ПДИ изх.
№ 32281/15.09.2021 г., която му е връчена лично на 20.09.2021 г. С връчената покана за
доброволно изпълнение длъжникът е известен и за размера на задълженията му по
делото, включително за приетите разноски. В същата разноските са посочени, както
следва – 1250 лв. разноски по изпълнителното дело (това всъщност е приетият като
разноска заплатен адвокатски хонорар от взискателя), и 1666.86 лв. такси по ТТР към
ЗЧСИ. За посочените такси по изп.дело липсват съставени сметки по чл.79 ЗЧСИ.
На 03.11.2021 г. длъжникът е депозирал молба, с която е поискал от ЧСИ
Маджарова да преизчисли размера на дълга, предвид постановеното решение по в.гр.д.
№ 282/2021 г. на ОС-Ямбол. Видно от същото, въззивният съд е постановил частична
отмяна на решението на РС-Ямбол, въз основа на което е издаден изпълнителния лист,
послужил за образуване на настоящото изпълнително дело.
2
По повод горната молба, ЧСИ Маджарова е издала удостоверение от 04.11.2021
г. за размера на дълга, съобразен с представеното решение на ЯОС, като са посочени и
дължимите разноски – 1250 лв. разноски по изпълнението (адв. възнаграждение) и
469.26 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ.
На 10.11.2021 г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ, в която е направил
възражение за прекомерност на прието като разноски по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение на взискателя от 1250 лв., включено като дължимо в ПДИ,
като е направено искане за намаляване на възнаграждението до минималния размер по
чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2 Наредба № 1 за МРАВ.
С обжалваното постановление изх.№ 39024/15.11.2021 г. съдебният изпълнител
е отказал да намали приетата разноска за адвокатско възнаграждение на взискателя,
предвид това, че възражението не е направено в законоустановения срок по чл.436,
ал.1 ГПК за обжалване на приетата разноска. В постановлението е посочени и данни за
дълга, както и за дължимите разноски, което са – 1250 лв. разноски по изп.дело
(адвокатското възнаграждение) и 469.17 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 18.11.2021 г. е депозирана и настоящата жалба от длъжника.
При горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, срещу
подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.2 на ТР № 3/2015 г. на
ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, с който се определя задължение на длъжника за заплащане на разноски по
изпълнението, които не са удостоверени в издаденото изпълнително основание и
издадения въз основа на него изпълнителен лист.
По същество обжалването на приетите разноски по изпълнението
представлява, както искане за тяхната отмяна, така и искане за тяхното намаляване
поради прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. В настоящия случай, платеното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прието като разноска при образуването на
изпълнителното дело и приетитят от ЧСИ хонорар е отразен в ПДИ изх.№
32281/15.09.2021 г., която е връчена на длъжника лично на 20.09.2021 г. Безспорно е,
че в срока по чл.436, ал.1 ГПК (изтекъл на 04.10.2021 г.), длъжник не е възразил пред
ЧСИ Маджарова относно размера на приетото адвокатско възнаграждение с искане за
намаляването му по реда на чл.78, ал.5 ГПК, нито е подал своевременно жалба до
окръжния съд срещу постановлението за разноски. Следва да се има предвид, че
въведеният от законодателя преклузивен двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК цели да
стабилизира необжалваните действия на ЧСИ, представляващи властнически
3
волеизявления, предизвикващи задължителни за страните правни последици, тъй като
обратното разбиране води до неприемливия извод, че длъжникът може да обжалва
неограничено и по всяко време изпълнителните действия, които и когато сметне за
необходимо, а не такава е целта на закона. Ето защо, в конкретния случай, след като А.
е пропуснал своевременно да оспори размера на адвокатското възнаграждение по реда
на чл.435, ал.2, вр. чл.78, ал.5 ГПК, за съдебния изпълнител не е съществувало
задължение да разглежда възражението му по чл.78, ал.5 ГПК, като оспорването на
вече приетия като разноска хонорар поради прекомерност след изтичането на срока по
чл.436, ал.1 ГПК се явява преклудирано. Длъжникът е следвало своевременно да заяви
на ЧСИ съображенията си за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение, за
размера на което е бил уведомен с връчената ПДИ, което обаче не е сторил, поради
което към момента на произнасянето на ЧСИ с обжалваното постановление вече не е
разполагал с тази правна възможност, при изтекъл срок за извършване на това
процесуално действие. Предвид това, съдът намира, че в случая ЧСИ Маджарова
законосъобразно е отказала да уважи възражението на жалбоподателя за прекомерност,
поради което изложените в жалбата доводи в този смисъл не следва да бъдат
обсъждани. С оглед горното, съдът намира жалбата В.А. за неоснователна в тази част.
Основателни обаче са оплакванията в жалбата против определените от ЧСИ
Маджарова такси в размер на 469.17 лв., посочети като дължими в обжалваното
постановление. Тук следва да се посочи, че тези оплаквания на длъжника не са
преклудирани, доколкото с обжалваното постановление са му съобщени като дължими
такси по ТТРЗЧСИ в различен размер от таксите, за които е уведомен с връчената
ПДИ. Ето защо, наведените от жалбоподателя възражения следва да бъдат разгледани
от съда.
Съгласно на чл.79, ал.1 ЗЧСИ, за събиране на такси по изпълнението съдебният
изпълнител следва да изготви сметка, екземпляр от която се връчва на задълженото
лице и която съдържа разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане. В конкретния случай, по делото не е приложена издадена от ЧСИ сметка
по чл.79 ЗЧСИ, която да съответства на така посочената в постановлението от
15.11.2021 г. дължима сума от 469.17 лв. за такси. Единствената издадена преди тази
дата сметка от ЧСИ е с № 93865/13.08.2021 г. за сумата от 108 лв. с ДДС – дължими
такси по т.1, т.2 и т.5 от Тарифата към ЗЧСИ, но изрично е отразено, че тези такси са
заплатени от задълженото лице В.А. с платежно нареждане, поради което няма как да
бъдат включени като дължими в обжалваното постановление. В кориците на делото е
налична още една сметка от ЧСИ за сумата от 102 лв., но същата е съставена на
24.11.2021 г., т.е. след издаване на обжалваното постановление, поради което не може
да бъде отнесена за посочените в същото такси.
4
За определяне на вида, характера и размера на дължимите авансови такси по
ТТР към ЗЧСИ и други разноски по изпълнението, съдът следва да вземе предвид
изготвените от ЧСИ сметки по чл.79 ЗЧСИ. В конкретния случай, поради липсата на
издадена сметка от ЧСИ Маджарова, съответна на посочената в постановлението
дължима сума от 469.17 лв., горната преценка не може да бъде извършена, тъй като
липсва яснота за какви такси става въпрос, на какво основание са начислени и в какъв
размер, като данни в този смисъл не се съдържат и представените до съда мотиви на
ЧСИ. Горното обстоятелство прави невъзможна съдебната преценка относно
правилността на определените разноски по изпълнението, поради което и на това
основание обжалваните действия на ЧСИ досежно таксите са незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени. В този смисъл, частната жалба е основателна и следва да се
уважи в посочената част.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление изх.№ 39024/15.11.2021 г. по ИД № 20218030402294
г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, В ЧАСТТА, с която са му съобщени като
дължими такси по ТТРЗЧСИ в размер на 469.17 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление изх.№ 39024/15.11.2021 г. по ИД №
20218030402294 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, В ЧАСТТА, с която е
постановен отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5