МОТИВИ към Присъда№10
по НЧХД№28/2019 по описа на Районен съд-Балчик.
Производството е образувано по предявена тъжба от Р.В.М. ЕГН**********с
постоянен адрес ***,чрез адвокат Е.К.К. ***.
Тъжбата е получена в Районен съд-Балчик на 30.01.2019год.,като
е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо това е станало на
28.01.2019год.
Относно
срокът за подаване на тъжбата ,съдът преценява,че тя е подадена в
законосъобразния шестмесечен срок от извършване на инкриминираните деяния.
В тъжбата
се твърди,че подсъдимият Д.И.К. ЕГН**********, ***,роден на ***год.в с. община
е извършил следните престъпления от частен характер:
-На 16.08.2018год.в „Плейбой бар“,находящ
се в с.Кранево,на ул.Черноморска№19,Балчишка община,причинил лека телесна
повреда на Р.В.М.,изразяваща се в контузия на лявата долночелюстна
става,травматичен оток по долната челюст,в дясно,които са довели до
временно разстройство на здравето,неопасно за
живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
-На 16.08.2018г. в „Плейбой бар“,находящ
се в с.Кранево,на ул.Черноморска№19,Балчишка община,е казал унизителни думи за
честта и достойнството на Р.В.М.,с които му е нанесъл обида-престъпление по
чл.146 ал.1 от НК.
С тъжбата
си М. моли съда да признае подсъдимия К. за виновен по двете обвинения,като му
наложи справедливо наказание.
С тъжбата
си,М. предявява и два граждански иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от двете престъпления.Съответно от престъплението по чл.130
ал.1 от НК-5000лева,от престъплението по чл.146 ал.1 от НК-1000лева.Предявени
са и акцесорни искове за заплащгане
на лихви,считано от датата на деянието до окончателното изплащгане
на сумите.
Съдът преценява,че не следва да се приемат тези граждански
искове за съвместно разглеждане в наказателния процес.С оглед на това с изрично
определение,в съдебното заседение на
15.05.2019год.съдът НЕ ПРИЕЛ за съвемстно разгалеждане в наказателния процес на гореописаните
граждански искове,като е дал указания на тъжителя,че може да предяви
гражданските си искове пред граждански съд.
По отношение на претендираните
деловодни разноски,след даване ход на делото по същество,процесуалният
представител на тъжителя моли съда да приеме допълнитебно
искане на разноски,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
1000лева,като представя писмени доказателства за това.
Съдът
преценява,че това допълнително искане за деловодни разноски,представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева не следва да бъде прието,тъй
като не е своемвренно направено.То е направено след
даване ход на делото по времер на пренията на
страните.С изрично определние,съдът не приема
направеното одълнително искане за присъждане на
деловодни разноски,представлващи адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лева,тъй като са напревени
несвоевременнот.е. по време ,след даване ход на
делото по същество.
По делото
са събрани писмени доказателства,разпитани за множество свидетели,като са
събрани гласни доказателства.В рамките на съдебното следствие е назначане съдебно медицинска експертиза,с вещо лице-доктор Д.Д. ***,чието заключение е прието от съда,като
доказателство.
Разпитан в
съдебно заседение,подсъдимия Д.К. не се признава за
виновен.Дава обяснения за случилото се.В съдебно заседание,подсъдимият се
представлява от служебен защитник адвокат С.К. ***,който пледира неговия подзащитен да бъде оправдан,като невинен.Пледира по
евентуалност да се приложи разпоредбата на чл.78А от НК.
Тъжителят
се представлява в съдебно заседание от адвокат Е.К..
Процеусалният представител
поддържа първоначалните обвинения и пледира,подсъдимия да бъде признат за
виновен.Претендира направени деловодни разноски.
Съдът,след
преценка на събраните доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
16.08.2018год.пострадалия тъжител Р.М. и свидетелките Р. р. и К.М. били в
Плейбой бар,находящ се в с.Кранево
ул.Черноморска№19,Балчишка
община.
Пострадалия М. стоял на една маса.Около 15,00часа към
масата,на окято стоял пострадалия М. се приближил
подсъдимия Д.К.,който бил в лошо настроение.Още като видял М.,подсъдимият
започнал да го обижда като го наричал плешивец.Едновременно с това изпозвал ругателни изрази,като казвал“ще те еба в плешивеца“.
Приближавайки към М.,подсъдимият Д.К. му нанесъл удар в
лицето с юмрук.
Тъжителят понечил да се изправи,но
тогава ,подсъдимият го ударил втори път в корема.Между временно подсъдимият
продължавал да използва обидни думиукато наричал
тъжителя тъп плешивец.
Случилото
се упхлашило присъствалите свидетелки,като те се
обадили на полицията.Пристигнал полицейски патрул,който съставил
предупредителни протоколи срещу тъжителя и подсъдимия.
В последствие била образувана полицейска преписка,която
приключила с отказ за образуване на досъдебно производство.
В резултат
на случилото се пострадалия М. получил следните увреждания контузия на лявата долночелюстна става,травматичен оток по долната челюст,в
дясно.
Според
заключението на вещото лице доктор Д.Д. по
назначената съдебно-медицинска експертиза,тези увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,т.е. лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От показанията на разпитаните сдвидетели-очевидци-р.
и К.М.,тъжителят М. по никакъв начин нито с думи нито с поведение на контретното място и време не е предизвикал агресивното
поведение и обидна реч на подсъдимия К..
От показанията на разпитания свидетел П.А.,полицейски
служител се установява,че към момента на идването на органите на реда в
заведението,между подсъдимия и тъжителя вече не е имало обидни реплики и ненесени удари.
По делото
са разпитани и още една група свидетели,а именно свидетелите М.И.М., Г.Х.К.,които
съдът възприема,като свидетели,които не са очевидци на случилото се.
Свидетелят М. сочи в показанията си,че в последствие е
научил за случилото се.
Свидетелката Г.К. твърди,че е видяла част от случилото се,но
не е чула разговора между Д.К. и Р.М..
Свидетелката
К.,бишва съпруга на подсъдимия твърди,че е видяла,как тъжителя се изправя от
масата и удря подсъдимия,след което Д.К. докоснал с пръст бузата на тъжителя.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката К. в тази им част тъй като същите се
опровергават от заключението на съдебно-медицинската експертиза,уа така също и от показанията на свидетелите р. и М..И
двете свидетелки твърдят в показанията си,че свидетелката К. не е очевидец на
случилото се между К. и М..
Свидетелките твърдят,че К. в последствие е дошла в
заведението,след инцидента.
С оглед
изложеното,съдът приема за доказано от обективна страна,че подсъдимият е
извършил две инкриминирани деяния-нанесъл е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК и е нанесъл обида по смисъла на чл.146 ал.1 от НК по
отношение на пострадалия Р.В.М..
От субективнап страна и при двете деяния,подсъдимия е действал
при наличето на пряк умисъл като форма на вината по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
В предвид
изложеното ,съдът приема,че подсъдимият К. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК,а така също и
престъпния състав на чл.146 ал.1 от НК.
Видно от
справката за съдимост на подсъдмия Д.К.,в не яима три вписвания:
С присъда по НОХД№569/86 по описа
на Районен съд-Добрич К. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.251 и чл.256 ал.1 от НК,като му е
наложено групирано наказание лишаване от свобода за срок от три години,което
наказание,на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири
години.Деянията са извършени на 28.06.1986г. и 01.07.1986год.Присъдата е влязла
в сила на 16.10.1986год.
По тази присъда подсъдимия е реабилитиран по право на
основание чл.86 ал.1 от НК.
С присъда
по НОХД№515/2000год. за извършено престъпление по чл.343аб.А във вр.чл.343ал.1б.Б пр.2 от НК,К. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено администртивно наказание
,на основание чл.78А от НК,а именно Глоба в размер на 200лева и административно
наказание лишаване от право за управление на МПС за срок от шест
месеца.Присъдата е влязла в сила на 29.11.2001год.
С Присъда
по НОХД№388/2005 по описа на Районен съд-Добрич,к. е осъден за извършено на
26.06.2003год.престъпление по чл.195 от НК,като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години,което наказание е отложено с изпитателен срок
от четири години.Присъдата е влязла в сила на 25.10.2006год.
По тази присъда,подсъдимия К. е реабилитан
на основание чл.88А от НК,тъй като от изтърпяването на наказание е изтекъл срок
по чл.82 ал.1 т.4 от НК,в който К. не е извършил ново умишлено престъпление от
общ характер.
С оглед
изложеното,съдът приема,че към момента на извършжване
на престъпленията,предмет на настоящото производство,подсъдимия Д.К. е бил
неосъждан(реабилитиран).
Съдът
приема,искането на на защитата на подсъдимия за
приложението на разпоредбата на чл.78А от НК за неоснователно,тъй като в контретния случай се касае за ве
престъпления-по чл.130 ал.1 от НК и друго по чл.146 ал.1 от НК.В контретния случай се касае за множество престъпления,която
съвкупност изключва по смисъла на чл.78А ал.6 от НК възможността за
освобождаване на административна отговорност и налагането на административни
наказания.
По
отношение на престъплението по чл.130 ал.1 от НК:
При определяне на наказанието,съдът взе предвид степента на
обществена опасност на извършителя и престъплението,както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието,съдът
отчита,като висока с оглед неговата масовост в съдебния район и страната като
цяло.
Съдът
счита,че наказаинето в контретния
казус следва да се наложи по първата алтернатива на чл.130 ал.1 от НК,а именно
лишаване от свобода.
Смекчаващи
вината обстоятелства са сравнително добрите хараректиристични
данни на К. и формално чистото съдебно минало.
С олед на това,съдът счита,че
наказанието лишаване от свобода следва да се наложи,към минимума,предвиден в
закона,тъй като такъв няма посочен в законовия текст,т.е. ТРИ МЕСЕЦА.
Според съда
напълно достатъчно и справедливо ев контретния казус наказанието три месеца лиаване
от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три години,на основание чл.66
ал.1 от НК.
Според съда са налице както обективните ,така и субективните
условия за приложение на института на условното осъждане.
С присъдата
си,съдът ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН подсъдимия Д.К. за извършеното престъпление по
чл.130 ал.1във вр.чл.54 от НК,като му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА ,което наказание,на основание чл.66 ал.1 от НК отлага с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По
отношение на престъплението по чл.146 ал.1 от НК
Съдът
счита,че наказанието за това извършено престъпление следва да се определи към
минимума,предвиден в законовия текст,с оглед наличните смекчаващи вината
обстоятелства.
В предвид на това с присъдата си,съдът признава подсъдимия К.
за виновен,поради което и на основание чл.146 ал.1във вр.чл.54
ал.1 от НК му налага наказание ГЛОБА в размер на 1000лева.
В предвид
че е налице множество престъпления,които са в съвкупност по-между си,съдът
счита,че следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от НК.
В контретния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.23 ал.3 от НК,като към най-тежкото групирано
наказание,а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,за срок от ТРИ МЕСЕЦА,което на основание
чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,ПРИСЪЕДИНЯВА
ИЗЦЯЛО,наложеното наказание ГЛОБА в размер на 1000(хиляда) лева.
По отношение на претендираните
разноски,съдът съобрази следното:
Видно доказателствата
по делото,тъжителят е направил деловодни разноски по делото,като е заплатил
държавна такса в размер на 12 лева за образуване на производството,както и е
заплатил депозит в размер на 220 лева,представлващо
сума за възнаграждение на вещото лице,по назначената съдебно медицинска
експертиза.
С оглед
изхода на делото,а именно,в предвид факта,че подсъдмият
е признат за виновен и по двете обвинения,съдът счита,че същия следва да
заплати в полза на тъжителя направените деловодни разноски в размер на 232
лева.
С присъдата
си,съдът осъжда подсъдимия Д.К. да заплати в полза на тъжителя Р.В.М.,направени
деловодни разноски в размер на 232 лв.
С присъдата
си съдът осъжда подсъдимият Д.К. да заплати държавна такса в размер на 5 лева в
полза на бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик,в случай на
служебно издаване на изпълителен лист за
наказанието глоба,което съдът е наложил
с присъдата си за извършеното престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Според съда
така определена и наложена ,присъдата ще постигне целите на наказанието по
отношение на подсъдимия,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :