Решение по дело №11926/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 990
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20213110111926
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110111926 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „АР БИ ЕЛ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***,
представлявано от управителя Ж.Н.Д., срещу „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул.
***, представлявано от управителя С.А.Д. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 12 000
лв., представляваща незаплатена продажна цена на доставени 4000 кг боб, за
която сума е издадена фактура № **********/29.04.2021 г., както и сумата
от 855 лв., представляваща незаплатена продажна цена на доставени 300 кг
боб, за която сума е издадена фактура № **********/05.05.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.08.2021 г., до
окончателното изплащане на задълженията.
По твърдения в исковата молба, на 29.04.2021 г. ищецът доставил на
ответника 4000 кг боб при единична цена от 2,50 лв. без ДДС и обща
стойност 12000 лв. с вкл. ДДС, за която сума била издадена фактура №
**********/29.04.2021 г. с падеж на същата дата. На 05.05.2021 г. била
извършена втора доставка на 300 кг боб при единична цена 2,38 лв. без ДДС и
обща стойност 855 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/05.05.2021 г. с
падеж на същата дата. Стоките били приети от ответника при доставките им,
но плащане по фактурите не постъпило на техния падеж, поради което
ищецът моли за осъждане на ответника да заплати дължимите суми и
претендира разноски по делото, вкл. по предходния обезпечителен процес.
С последваща уточнителна молба признава, че след подаване на
исковата молба процесните суми били заплатени от ответника, но счита, че
1
последният останал задължен за сторените разноски по делото, за
завеждането на което е дал повод.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му
представител адв. М.С., пояснява, че плащането на ответника в хода на
процеса е в размер на 12 255 лв., с която сума е погасена изцяло главницата от
12000 лв. по първата фактура № **********/29.04.2021 г. и частично до
размер на 255 лв. главницата по втората фактура № **********/05.05.2021 г.,
цялата в размер на 855 лв. Твърди, че непогасен е останал само остатъкът от
600 лв. по втората фактура, за която сума поддържа предявения иск и оттегля
останалите претенции. По същество моли за уважаване на поддържания иск и
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Ответникът не изпраща представител в открито заседание.
Предвид оттеглянето на част от предявените искове от страна на ищеца,
с протоколно определение от 21.03.2022 г. производството по делото е
прекратено в частта по осъдителния иск за сумата от 12000 лв.,
представляваща незаплатена продажна цена на доставени 4000 кв. боб по
фактура № **********/29.04.2021 г., както и в частта по осъдителния иск за
сумата от 255 лв., представляваща част от незаплатена продажна цена в общ
размер на 855 лв. на доставени 300 кг. боб по фактура №
**********/05.05.2021 г., на основание чл. 232 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
След частичното прекратяване на производството по делото предмет на
разглеждане е останал осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
за незаплатена част от продажна цена на доставени 300 кг. боб по издадена от
ищеца фактура № **********/05.05.2021 г.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват на процесуални пречки за това.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за търговска продажба; 2.) точното изпълнение на задължението на
продавача (ищец) да достави (предаде) уговорените стоки-предмет на
договора; 3.) получаването им от купувача (ответник); 4.) настъпване на
изискуемостта на задължението на ответника за заплащане на продажната им
цена, както и 4.) неговото неизпълнение. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното
вземане. В негова тежест е да установи също и размера на претенцията. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва - точно изпълнение, респ. факти, обуславящи недължимост на
2
продажната цена.
За установяване облигационната връзка между страните по делото е
представена фактура № **********/05.05.2021 г., издадена от ищцовото
дружество „АР БИ ЕЛ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ ООД с получател ответника
„ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, с която са остойностени 300 кг. боб на единична
цена от 2,38 лв. и обща цена в размер на 855 лв. с вкл. ДДС, платима на
05.05.2021 г. по посочена банкова сметка IBAN ***, като фактурата е
подписана от представител на получателя. Към същата е издадена и стокова
разписка № ********** от дата 05.05.2021 г. за получени 300 кг. боб, която
разписка е двустранно подписана от страните.
Предвид съдържанието на обсъдените документи, включващо
съществените елементи на договора за търговска продажба по чл. 318, ал. 1
ТЗ, вкл. дата, индивидуализация на страните, точно описание на стоката по
вид и количество, нейната единична и обща цена и начин на плащане, и с
оглед двустранното им подписване, вкл. и от представител на ответното
дружество, като техен получател, съдът приема за доказано възникването на
облигационно правоотношение между страните по процесния продажбен
договор, по който ищецът е продавач, а ответникът – купувач.
Този извод се потвърждава и представеното извлечение от банкова
сметка с IBAN ***, според което на 27.08.2021 г. ответното дружество е
заплатило по сметката на ищеца, отразена във фактурата, сумата от 12 255 лв.
с посочено основание „плащане по фактура 10439 и фактура 10442 от „Грийн
планет“ ЕООД“. Извършеното плащане представлява извънсъдебно
признание на паричното задължение за фактурираната продажна цена, респ.
доказателство за съществуването на това задължение и на правопораждащия
го юридически факт – процесния договор за търговска продажба.
От същите доказателствени източници се установява и точното
изпълнение на задължението на ищеца, като продавач по сделката, да предаде
стоката на купувача. Предаването, респ. приемането на фактурираните 300 кг.
Боб, е обективирано изрично в посочената по-горе двустранно подписана без
забележки стокова разписка от 05.05.2021 г., чиято автентичност не е
оспорена в хода на процеса. Разписката удостоверява и одобрението на
доставените количества боб като съответстващи на изискванията – арг. от чл.
324 ТЗ.
На основание чл. 327, ал. 1 ТЗ при предаване на стоката е станало
изискуемо и насрещното парично задължение на ответника да плати
продажната цена на получените стоки в размер на 855 лв., отразена в
издадената фактура.
При извършеното на 27.08.2021 г. плащане в размер на 12 255 лв. са
посочени от ответника две фактури с № 10439 и № 10442, без конкретно
отразяване на конкретната сума, която се плаща по всяка фактура. Видно от
съдържанието на тези фактури, първата с № 10439 е издадена на 29.04.2021 г.
и е на стойност 12000 лв., а втората с № 10442 е издадена на 05.05.2021 г. и е
на стойност 855 лв., тоест общо 12 855 лв. При това положение изпълнението
не е достатъчно да погаси всички посочени парични задължения по двете
фактури и доколкото не е заявено изрично кое от задълженията в какъв
размер се погасява и двете са еднакво обременителни (главници), на
основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД съдът приема, че с плащането е погасено изцяло
по-старото задължение по фактурата от 29.04.2021 г. в размер на 12000 лв., а с
3
разликата от 255 лв. е погасена част от главницата по втората фактура от
05.05.2021 г. Така неизплатена е останала част от продажната цена по
фактурата от 05.05.2021 г. в размер на процесната сума от 600 лв.
Следователно в процеса са доказани всички елементи от
правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, поради
което искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ е доказан по основание и размер и следва да
бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищеца търсената сума в
размер на 600 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на исковата
молба – 16.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното
за това искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, вкл. разноските по оттеглените исковете, доколкото ищецът
е десезирал съда поради извършеното от ответника плащане в хода на
процеса, с което е отпаднал интересът му от осъдителните искове за
погасените чрез това плащане вземания. Ответникът е дал повод за завеждане
на всички искове и следва да понесе отговорността за извършените във
връзка с тях разноски – арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК. В негова тежест следва да
бъдат възложени и разноските по предхождащото настоящия процес
обезпечително производство по ч.гр.д. № 10454/2021 г. по описа на ВРС (т. 5
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковия
процес в общ размер на 1445 лв., от които 530 лв. за държавна такса и 915 лв.
за адвокатско възнаграждение, както и разноски за обезпечителния процес в
общ размер на 540 лв., от които 40 лв. за държавна такса и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, тоест общо 1985 лв. От тях 1892,35 лв. се
следват на ищеца, съразмерно с прекратената част от производството, и 92,65
лв. – съразмерно с уважената част от исковете.
Разноски на ответника не се следват, като такива не са и претендирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул. ***, представлявано от
управителя С.А.Д. да заплати на „АР БИ ЕЛ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***,
представлявано от управителя Ж.Н.Д., сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща незаплатена част от продажна цена в общ размер на 855 лв.
на доставени 300 кг боб, за която е издадена фактура №
**********/05.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 16.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.

ОСЪЖДА „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул. ***, представлявано от
управителя С.А.Д. да заплати на „АР БИ ЕЛ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ ООД,
4
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***,
представлявано от управителя Ж.Н.Д., сумата от 92,65 лв. (деветдесет и два
лева и шестдесет и пет стотинки) за сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, бул. ***, представлявано от
управителя С.А.Д. да заплати на „АР БИ ЕЛ ФУУД БЪЛГАРИЯ“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***,
представлявано от управителя Ж.Н.Д., сумата от 1892,35 лв. (хиляда
осемстотин деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки) за сторените по
делото разноски, съразмерно с прекратената част от производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5