Решение по дело №132/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 47 от 17.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 115/2023 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен, първи състав е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за нарушение, установено на 16.06.2021 г. (в решението е изписано 26.06.2021 г.), с който на „БИ ЕН ВИ 4“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, [улица]за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение „БИ ЕН ВИ 4“ ЕООД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски в размер на 80,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице - БИ ЕН ВИ 4“ ЕООД, което е страна по а.н.д. № 115/2023 г. по описа на РС Тетевен, чрез процесуалния му представител адв. А. от АК Хасково.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и наложеното наказание се явява явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с искане да бъде отменено, както и издаденият електронен фиш. Според касатора, съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите към настоящия случай правни норми, регулиращи обществените отношения във връзка с ползването на платената пътна мрежа и събирането на съответните за това такси, като правните констатации на съда са изцяло в разрез с европейските източници на правото, относими към процесните обществени отношения. В заключение, касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт, Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила съдебното решение, като се развиват подробни доводи по същество. Направено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност по отношение на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 21.11.2023 година (оставено в сила с Определение № 1608/12.02.2024 г., постановено по административно дело № 1340/2024 г. на ВАС), съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 631, чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е спрял производството по КАНД № 132 по описа за 2023 година на Административен съд – Ловеч до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година. След отпадане на причината за неговото спиране, а именно постановено е Решение от Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 година, образувано по преюдициално запитване, с Определение № 2180/08.12.2024 година делото е възобновено и насрочено в о.с.з.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован – не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 287/28.01.2025 г. в АдмС Ловеч, чрез упълномощен адвокат, поддържа касационната жалба и излага аргументи по съществото на спора. Претендира и сторените разноски съобразно приложен списък.

Ответната страна, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч дава становище за основателност на касационната жалба и пледира за решение, с което да се отмени решението на районния съд, като неправилно. Позовава се и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.

Административен съд гр.Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

РС приел за установено, че на 16.06.2021 г., в 12,55 ч. с устройство № 40241, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) влекач „Волво“ ФХ 4х2 с регистрационен номер [рег. номер] с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 5 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с макс. маса на състава 4400 в община Ябланица по път I - 3 км, 158 + 228 посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за ППС не е заплатена изцяло дължимата се такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС „БИ ЕН ВИ 4“ ЕООД.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е изложил мотиви, че eлектронният фиш е издаден от компетентен орган, като нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита. Приел, че след като не е налице подадена тол декларация за пътния участък от страна на ползвателя, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била заплатена дължимата пътна такса. При това положение, РС счел, че обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Според първоинстанционния съд, налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е безспорно доказано. Приел още, че правният анализ на законовия текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от вида, посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена императивно определената санкция.

По тези съображения, решаващият състав е потвърдил обжалвания пред него ЕФ.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, но на първо място при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си. Отделно от горното, в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 16.06.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 16.06.2021 г. (ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а впоследствие да се издаде наказателно постановление (НП), а не да се съставя електронен фиш. Предвид изложеното, от страна на АНО е бил нарушен процесуалният ред.

Този извод не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на електронен фиш и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

На следващо място, наложената процесна санкция е несъответна на извършеното нарушение. В санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията ѝ по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса (в случая – 133,00 лв.), който е основен фактор при отмерване. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението път І-3, км 158+228. Това е мястото, на което е разположена стационарната контролна точка устройството № 40241. Тъй като разпоредбите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директива 1999/62/ЕО, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Европейския съюз резултат.

В този смисъл е и Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Налице са пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, които водят до неговата отмяна. Като е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесният ЕФ да бъде отменен.

За пълнота на изложението, макар че не се отразява на изхода на делото, съдът следва да посочи, че изложените в касационната жалба оплаквания за изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН са неоснователни, доколкото от данните по делото не се установява процесният ЕФ да е бил издаден на дата, различна от датата на извършване и заснемане на нарушението (л. 12-15 от а.н.д. № 87/2023 г. по описа на РС Ловеч – първоначално образуваното преди изпращането на делото по подсъдност на РС Тетевен).

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв. с вкл. ДДС – заплатено изцяло и по банков път, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 109 от делото и от проформа фактура, преводно нареждане и фактура (л. 110-112 от делото). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно е, че същото е определено малко над размера, посочен в чл. 18, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), но в предоставените адвокатски услуги, освен осъществяване на процесуално представителство, в случая страните са договорили и изготвянето на касационна жалба (л. 112), като за последното е предвиден отделен размер на възнаграждението (арг. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Отделно, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което за платения адвокатски хонорар следва да се присъди и начисления ДДС. Видно от представената фактура на л. 112 от делото, сумата, която е заплатена от ответника за ползване на адвокатска услуга е 720,00 лв., от които 600,00 лв. – стойност без ДДС и 120,00 лв. – стойност на ДДС и тя следва да се възстанови, като разноски на страната във връзка с водене на делото. С оглед на това, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора общо сумата от 720,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, във връзка с чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 47 от 17.07.2023 г. по а.н.д. № 115/2023 г. по описа на Районен съд - Тетевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, за нарушение, установено на 16.06.2021 г., с който на „БИ ЕН ВИ 4“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, [улица]за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева и е определено да заплати такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на „БИ ЕН ВИ 4“ ЕООД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, [улица], разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 720,00 (седемстотин и двадесет) лева.

Решението е окончателно.