№ 58
гр. Ямбол, 16.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева А.а
при участието на секретаря Г.Б.М.
и прокурора Я. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Д. Митрушева А.а
Наказателно дело от общ характер № 20222330200870 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимият, нередовно призован, лично и с адв. С., редовно
упълномощена.
Свидетелят, доведен, налице.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото. Не оспорваме нередовното си
призоваване.
Подс. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на явилия се свидетел:
И. И. И. - 50 г., неосъждана.
Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Обеща да говори истината.
Свид. И. И.: Познавам подсъдимия. Негова ***. Запозната съм с правото
си да откажа да свидетелствам, т.к. съм в близки родствени отношения с
подсъдимия. Желая да свидетелствам.
1
По повода, за който съм тук, е във връзка с постъпката на *** ми. Беше
миналата година, лятото. Мисля, че беше юли месец. Сигурна съм, че беше
петък и се прибирах от работа. Отидох да видя моите родители. Те живеят в
гр. Ямбол. Минах да ги видя, т.к. баща ми имаше здравословни проблеми.
Усетих, че нещата не са добре и поради това вечерта останах в гр. Ямбол, при
тях. В злополучната нощ, когато е станал инцидента *** ми и той е отишъл в
къщи да ме потърси, не бях у дома, за да го докарам в Ямбол. След като не ме
е намерил, той е взел ключовете на колата и е действал по съвест. В
последствие – на сутринта, разбрах от *** ми, който ми писа по телефона на
месинджър, за случилото се. Каза ми, че се е случило нещо лошо. Часът, в
който ми писа беше 04:30 - 05.00 часа сутринта. Тогава ми каза, че е в РПУ-то
и да не се притеснявал. После – около обяд се прибра и ми разказа всичко.
Разказа ми, че вечерта са се събрали в центъра на селото. Дошли са
негови приятели. В един момент, едното от момчетата се оплакало, че не се
чувства добре. По-късно му е станало лошо и те в суматохата решават, че
няма да чакат да пристигне Бърза помощ, а ще го откарат до Ямбол. Синът ми
е дошъл в къщи да ме потърси. Видял, че ме няма и взел ключовете и с колата
са го докарали до края на града, където са били спрени от полицейски патрул.
Комуникацията със *** ми стана сутринта след 04:30 часа по телефона -
по месинджър, когато ми писа, че е в РПУ-то и да не се притеснявам.
Синът ми не е правоспособен водач.
В дома ми освен мен, нямаше никой друг. Аз живея основно в с. М. със
*** ми.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмо изх. № 326000-10921/16.12.2022 г. на
ОДМВР-Ямбол и приложеното към писмото заверено копие от лабораторния
дневник на НТЛ при ОДМВР-Ямбол.
На основание чл.283 от НПК, СЕ ПРОЧЕТОХА писмените
доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за доказателства. Не държа на
непредставеното доказателство.
2
Адв. С.: Нямам искания за доказателства. С оглед представеното от
НТЛ при ОДМВР-Ямбол доказателство, са изяснени фактите. Не държа на
повторно изискване на непредставеното доказателство.
Подс. Ж.: Нямам искания за доказателства.
Съдът счете, че делото е изяснено от фактическа страна и без
изисканите от Спешен център доказателства.
Подс. Ж.: Желая да дам обяснения.
Относно случая беше на 08.07.2022 г. срещу 09.07.2022 г. Чухме се в
късния следобед с Г. и А. да се видим на центъра на с. Могила. Аз излязох
малко по-рано - около 08:00 часа вечерта. Те дойдоха около 21:00 часа.
Всичко беше нормално и спокойно. Те консумираха алкохол, аз взех алкохол
в по-късен час. Пих ракия - 200 грама. В по-късен час Н. сподели, че бил
доста уморен, има сърцебиене, но не го взехме под внимание изобщо. Още
бяхме в заведението, когато около два, два и нещо часа започна да се
изпотява, имаше сърцебиене, не се чувства добре и помоли просто да вземем
някакво решение, и в този момент просто се сгромоляса на земята. С Г. го
изнесохме навън от заведението. Той все още беше в безсъзнание. Тогава
реших да отида до къщи и да потърся подкрепата на майка ми, защото
предварително знаех, че тя ще е в къщи. Впоследствие разбрах, че тя си е
останала в Ямбол, заради дядо. Не се чухме по телефона тогава. На своя глава
реших, че трябва да действам, заради неговия живот. Взех ключовете за
колата. Знам, че съм неправоспособен и съм употребил алкохол, но трябваше
да действам, за да му спасим живота, защото според мен това което беше пред
мен, той можеше да умре.
Взех ключа, отидох до центъра на с. Могила, качихме го в колата и
тръгнахме до Ямбол. Впоследствие в колата той се освести малко и
продължи, защото няма как да вляза в града аз и да шофирам. Предложих да
звъннем на такси и да го закара докъдето трябва. Звъннахме на такси и в
момента, в който направих обратен завой на бензиностанция Омакс посока
с.Чарган ни спря патрулен автомобил. Предоставих документите.
Впоследствие те разбраха, че съм неправоспособен. Попитаха ме дали съм
консумирал алкохол. Аз казах, че съм. Извикаха органите на реда – КАТ.
Дадох си пробата. С Дрегер ме тестваха. На 13-я път Дрегера отчете 1.8
промила. Предните опити н бяха успешни. Полицаите казаха, че ако и този
3
път не се получи пробата, ще напишат в доклада, че водачът не е искал да
даде кръвна проба. Оттам нататък аз исках да дам кръвна проба.
Това го направих, защото професията, която изучавам е благородна и
трябва да съм в полза на населението. Знам, че не е редно.
Не потърсих Спешна помощ, защото си помислиш, че ще се забави.
Могила е на 7 км от Ямбол. Линейките идват от Ямбол, но който и да е викал
линейка, тя идва на 20-та минути до Могила и не знаех какво ще стане. Който
да е викал линейка в селото, тя идва след 20-та минути.
Аз живея на около 200-300 метра от заведението, където бяхме.
Вечерта в заведението не сме имали никакви провокации от никой.
Съвсем нормално и кротко протече вечерта. Спрямо моя приятел не е имало
провокация.
Помислих, че майка е в къщи и затова не я потърсих по телефона. Нея я
нямаше и действах на своя глава.
С оглед това което изучавам и съм обучаван да оказвам спешна
долекарска помощ. Опитах се да окажа такава на А. – измерих пулса – беше
нормален, измихме му лицето, но не счетох за необходимо да му направя
сърдечен масаж.
С А. се познавам от около четири години. Друг път не се е случвало да
изпадне в такова състояние. След инцидента разбрах, че той е имал подобни
проблеми, но не е споделял с нас. Той посети психотерапевт и се оказа, че
това е от доста време.
Прокурорът: Нямам искания за доказателства.
Адв. С.: Нямам искания за доказателства.
Подс. Ж.: Нямам искания за доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: Уважаема госпожо председател, считам, че така
повдигнатото обвинение се доказа изцяло от разпитаните както на
досъдебното производство, така и на съдебното производство свидетели.
4
Доказа се обвинението, както от писмените материали по делото, с оглед на
което считам, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен. С оглед
описаната от него и свидетелите ситуация, не считам, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.13 от НК, т.к. не смятам, че е налице трайна
необходимост. В хода на съдебното следствие установихме, че както
обвиняемият, така и свидетелите са разполагали с мобилните си телефони.
Имали са възможност да се обадят на Спешна помощ, така че не може да се
приеме, че действията на подсъдимия са били единственото възможно към
настоящия момент.
Следва да посоча за мен лично, крайна нелогична е версията, която сочи
подсъдимия. Същият е бил употребил алкохол, което той е е съзнавал. Бил е
неправоспособен водач и е разполагал с мобилния си телефон. Не са били
единствените лица в заведението и въпреки това той е решил да окаже помощ
на своя приятел карайки пил, което за мен лично, като неправоспособен, пиян
водач е поставил свидетеля в по-голяма опасност отколкото е бил в
действителност.
За нелогично считам и последващото развитие на събития, с оглед че
никой от тях не е посочил състоянието на свидетеля на полицейските
служители. В крайна сметка просто са се прибрали. Въпреки това, с оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на други тежки нарушения,
считам, че следва да се наложи наказание към минимума предвиден в закона,
но не считам, че са налице основания да се прилага разпоредбата на чл.55 от
НК и да се слезе под предвидения минимум.
Адв. С.: Уважаема госпожо председател, с оглед така повдигнатото
обвинение по отношение на подзащитния ми считам, че същият не е
извършил престъплението. Считам, че приложение в настоящия случай
намира, въпреки твърдението на представителя на РП-Ямбол, разпоредбата на
чл.13 от НК, както и тази за малозначителност на деянието по чл.9 ал.2 от НК.
Считам, че е Ж. съвестно е изпълнил дълга си, да се притече на помощ и
също така след това спокойно е могъл да откаже проверка. Нещо, което не е
сторил, напротив същият е съдействал на органите в пълен обем. Изпробван е
както с техническо средство, така и е дал кръв за лабораторни изследвания,
въпреки възможността да откаже да даде проба.
С оглед събраните по делото доказателства, на първо място гласните
5
такива, считам че разпитаните свидетели дават съвсем логични и
непротиворечиви показания. Твърде подробно разказват за случилото се. От
показанията на свид. К. става ясно за състоянието, в което е изпаднал и което
е наложило спешното тръгване към града. Същият сочи, че Ж. е търсил майка
си, да ги закара, направил е опит да я намери. Сочи причината за тръгването,
именно преценката, че така ще стане най-бързо. Като още първоначално
идеята е била да го закарат до града, където Ж. да се върне, а не да влиза и да
шофира в вътре. Същите показания дава и свид. Г. А., който излага същата
фактическа обстановка. Посочва, че е имало паника и са се шашнали. Също
сочи, че по време на обратния завой, преди входа на гр. Ямбол, са спрени за
проверка, като посочи, че не са имали намерение да влизат в града, където Ж.
да шофира.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпитите на
разпитаните полицейски служители, които също посочиха, че са ги спрели по
време на обратен завой, но не сочат някаква конкретна причина, нещо което
им е направило впечатление, а просто е следвало да направят оперативна
проверка, защото са били в операция.
Полицейските служители сочат, че водачът се е държал нормално.
Външни белези, признаци да употреба на алкохол не е имало. Проверка е
направена, с оглед операцията, която е следвало да извършат полицейските
служители.
Считам, че показанията на свидетелите са житейски достоверни, с оглед
начина на излагането им в съдебната зала, с оглед тяхното поведение и
начина, по който се изказаха и считам, че напълно кореспондират с
писмените материали по делото, както относно време, място и начин на
извършване на престъплението. Въпреки, че двамата разпитани свидетели са
приятели на Ж., не мисля, че те са заинтересовани от изхода на делото.
Позитивен извод за достоверността на техните показания след да бъде
изведен от факта, че показанията им бяха вътрешно непротиворечиви и
последователи. Същите не скриха, че Ж. е шофирал автомобила. Те изложиха
версията си такава, каквато е била в действителната обстановка. Затова
считам, че показанията на двамата свидетели следва да се кредитират и д се
съобразят не само в светлината на приятелските им отношения, но и да се
съобразят с техните впечатления. В показанията им не считам, че има
6
изопачени факти, а напротив съвсем добросъвестно изложение на това, което
се е случило.
От събраните писмени доказателства е видно, че при освидетелстването
по време на лабораторните изследвания, където е описано поведението,
общото психично и соматично състояние на лицето, поведенческите му
реакции, ориентацията ш паметта и след това освидетелстване е взета кръвта.
В протокола за медицинско изследване е посочено, че координацията на Ж. е
запазена. Съзнанието му е ясно. Запазен словесен контакт. Ориентиран за
време и място. Концентрирано внимание. Не са налице неволево
хоризонтално и вертикално ритмично движение на очите. Поведението му е
адекватно. Словесния му контакт е активен.
В протокола е посочено, че същият е не употребил мента, глог и
валериан в последните 24 часа, което кореспондира в представената
характеристика от психолог Балканска, която приложена и приета по делото.
От така направеното освидетелстване другаде на лабораторните изследвания,
става ясно, че няма отклонения от нормалното поведение на Ж., което да
направи впечатление на лекарите.
Приложеното психологическо становище считам, че следва да бъде
анализирано при обсъждане на всички доказателства по делото. От него става
ясно, че Ж. има болезнено чувство за справедливост и отговорност, което се
проявява в поведението му и вдъхва тази силно изразена тревожност, както
към своето бъдеще, така и към ситуацията, в която е попаднал като цяло.
Лицето е диагностицирано с наличие на тревожност, чувство на вина,
изразяващо се във високо равнище на обезпокоително, тревожно състояние,
несигурност и авто-агресивно вербално поведение. Наблюдава се високо ниво
на тревожност, породено от чувство на вина, че негова личност, като човек е
допуснал грешка.
В същото становище се сочи следното: „Н. започна да повтаря, че не му
е добре, започна да трепери, да повтаря, че го боли глава, зъбите му тракаха.
Взех решение да му помогна, т.к. ако чакахме линейката не се знае дали няма
да е късно”. В заключението психолог Балканска посочва, че Ж. е осъзнавал
какво е извършил и е осъзнавал своята грешка. И с оглед развитието на
наказателния процес, си е позволила да даде становище, че една строга
присъда няма да е най-доброто решение по отношение на личността на Ж. и
7
неговото превъзпитание. Както сама тя сочи, ще лиши народа и държавата от
един съвестен, отговорен, добър и перфектен професионалист, а освен това
ще остави дълбока травмираща следа в неговия вътрешен свят.
С оглед разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, съгласно която не е
престъпление деянието, което макар и формално да осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Законът предвижда малозначителност на деянието, което означава липса на
престъпление и в двата. Първо или липса на обществена опасност, поради
неговата малозначителност /става въпрос за деянието/, или наличие на
обществена опасност на деянието, но с не голяма незначителност.
В конкретния казус, когато се обмислят характеристиките на
цитираната разпоредба на чл.9 ал.2 от НК и се изследва деянието, като
обществената опасност, като два признака на което и да е престъпление,
считам, че е налице липса на обществена опасност, а именно – във втората
хипотеза на ал.2 и считам, че престъплението не е противоправно.
В конкретиката на настоящия казус, обосноваваща наличието именно
на втората алтернатива, на ал.2 – явна незначителност на обществената
опасност на деянието, се извежда на първо място от преценката за личността
на Ж., доколкото същата се съдържа в осмислянето на самата обществена
опасност. Подсъдимият е с добри характеристични данни, за което има
достатъчно приложени доказателства по делото. Същият е неосъждан,
обучава се в изключително отговорна професия и самият той осъзнава дълга,
който има към обществото. На второ място, явната незначителност на
обществената опасност може да се формулира и от спецификите на самото
престъпно деяние. Подсъдимият е управлявал лекия автомобил на място и във
време, където не е имало хора. Предвид късната част на денонощието,
мястото е извън града, не е имало движение, няма вредни последици за трети
лица. Поведението ми е било в изцяло в израз на загрижеността към здравето
и живота на неговия приятел. Считам, че напълно липсва какъвто и да е
стремеж да се пристъпят правилата на наказателното законодателството.
Затова считам, че в настоящия случай има възможност да бъде приложена
именно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, в нейната втора алтернатива, с оглед
събраните по делото доказателства, както и обясненията на подсъдимия, ще
8
моля да го признаете за невиновен в извършването на така повдигнатото му
обвинение, т.к. също подкрепям описаното от психолога в характеристиката,
че едно ефективно наказание не би било достатъчно превъзпитаващо за него в
настоящия случай, с оглед конкретиката на казуса. Напротив, считам, че
същият не следва да се лишаван от възможността да продължи да се обучава
и да осъществи своите желания.
Моля, да го признаете за невиновен в извършването на това
престъпление. Не съм на мнение, че е налице субективния елемент по така
повдигнатото обвинение.
Подс. Ж.: Мисля, че се доказа абсолютно всичко и смятам, че не
заслужавам да бъда съден. Просто, защото съм бил и съм участвал на доста
операции по пожарна безопасност и съм бил а доста пожари и знам, че има
много по-тежки неща от това. Виждал съм неща, които не ги пожелавам на
никой. Помагал съм и съм удовлетворен от факта, когато спася живот. Просто
не знаете какво е усещането, когато си спасил живот оттам където ние
влизаме, там където бягат всички.
Главното ми желание да завърша академията на МВР и да бъда достоен
гражданин.
На основание чл. 297 от НПК, съдът даде право на ПОСЛЕДНА ДУМА
на подсъдимия.
Подс. Ж.: Желая да бъда оправдан.
Съдът се оттегли да постанови съдебния акт, който ще обяви в 09:40
часа.
В 09:40 часа съдът публично, в присъствието на под. Ж., защитника му
адв. С. и представителя на ЯРП, ОБЯВИ Присъдата.
Съдът обяви, че ще постанови мотивите си по делото в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 09:45 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
9