Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.Горна
Оряховица,
05.04.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори
състав в публично заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:Еманоел Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . . . . , като
разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№2178/2018г. по описа
на Горнооряховския районен съд,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Инцидентен
установителен иск по реда на чл.193 и сл. от ГПК.
Ищецът ППК„Росица-П.” с ЕИК******(чрез
адв.М.Н. от ВТАК) твърди в исковата молба, че на 11.07.2014 г. кооперацията
сключила договор с А.И.Б.за покупко-продажба на 1/2ид.част от недвижим имот,
находящ се в землището на с.П.Общ.Г.Оряховица, а именно: поземлен имот№182026,
с начин на трайно ползване нива, с площ 6.050дка, трета категория в местност
„Капаклии”, при граници: имот№200204 полски път на Община Г.Оряховица; имот№182027 нива на насл. на Б.Г.Б.;
имот№182010 нива на Д.М.И.; имот№182011 нива на насл. на Б.Г.Б.; имот№182012
нива на А.П.Б.; имот№182025 нива на Н.М.С.. Твърди се, че кооперацията е
заплатила сума в размер на 3327.50лв. като продажна цена, лично на А.И.Б.-
РКО№1524/11.07.2014г. След сключването на договора, докато се снабдяват с
необходимите документи за сключване на договор за покупко-продажба в нотариална
форма, А.И.Б.е починал, поради което не бил сключен договор за покупко-продажба
на недвижимия имот. Ответниците са
наследници на А.И.Б., като въпреки
отправени покани, същите не се явили пред нотариус за сключване на договор за
покупко-продажба в нотариална форма. Кооперацията предявила иск за обявяване на
предварителния договор за окончателен. Искът бил отхвърлен с решение,
постановено по гр.дело№798/2017г. на ГОРС -
понастоящем имотът не бил прехвърлен в полза на кооперацията. Предвид
отпадналото основание за получаване на сумата в размер на 3327.50лв., същата
следвало да се възстанови на кооперацията от наследниците на А.И.Б.. Моли съда
да постанови решение, с което да бъдат осъдени М.К.А.-Б. и Д.И. да заплатят по
равно, на ППК„Росица-П.” с ЕИК******, сумата 3327.50лв., или по 1663.75лв.
всяка една от тях, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 29.10.2018г. до окончателното изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответницата М.К.А.-Б. оспорва
исковата претенция. Прехвърлянето на недвижим имот ставало единствено и само с
договор за покупко-продажба, извършен в нотариална форма – чл.18 от ЗЗД, като
заплащането ставало при прехвърляне на собствеността(не било нужно да се
заплаща имотът и тогава да се прехвърляла собствеността). Оспорва два факта:
-да е налице съглашение–договорка между А.И.Б.и кооперацията за покупко-продажбата на ид.части от
процесния имот; - А.И.Б.да е получил
сумата 3327.50лв., получена в предплата
за тази сделка. Счита, че такъв договор между
починалия съпруг и кооперацията не е имало, предвид резултатът по
гр.дело№798/2017г. на ГОРС, където се твърдяло, че съпругът А.И.Б.бил дал
пълномощно на лицето В.Ц.К., за да продаде имота на кооперацията(оказало се, че
Кушев нямал правомощия да продава). Твърди, че А.И.Б.не е имал намерение да
продава и не е получавал пари за тези имоти. Оспорва представения
РКО№1524/11.07.2014г. и по конкретно оспорва подписа, за който ищецът твърди,
че е на А.И.Б.– подписът не бил положен
от него. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
Ответницата Д.И.М. твърди в съдебно заседание, че от
касиера на кооперацията разбрала, че брат и продал процесната нива. Не взема
становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
ГПК, приема за установено следното:
А.И.Б.е
бил собственик на 1/2ид.част от поземлен имот№182026, с начин на трайно ползване
– нива, с площ от 6.050дка, трета категория в местност „Капаклий” в землището
на с.П.. Фактически, имотът се обработвал от ППК„Росица-П.”.
След смъртта си А.И.Б.(починал на
04.10.2014г. – акт№0398/04.10.2014г. за смърт на Общ.В.Търново) оставя наследници: М.К.А.-Б.(съпруга) и Д.И.М.(сестра) – удостоверение за наследници
от 29.03.2017г.
Между А.И.Б.(чрез пълномощник В.Ц.К.)
и ППК„Росица-П.”, представлявана от Председател М. Р.Б. е сключен предварителен
договор от 11.07.2014г. за покупко-продажба на недвижим имот, с който страните
се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба на 1/2ид.част
от поземлен имот№182026, с начин на трайно ползване – нива, с площ от 6.050дка,
трета категория в местност „Капаклий”, при граници: имот№200204 – полски път на
Община Г.Оряховица; имот№182027 – нива на наследниците на Б.Г.Б.; имот№182010 –
нива на Д.М.И.; имот№182011 – нива на наследниците на Б.Г.Б.; имот№182012 –
нива на А.П.Б.; имот№182025 – нива на Н.М.С.. Продавачът се задължавал да
прехвърли правото на собственост върху имота срещу цена от 3327.50лв., като
владението на описания имот следвало да бъде предадено на купувача в деня на
подписване на нотариалния акт. Съгласно сключения предварителен договор цената
за покупко-продажбата била платима при сключване на същия.
Представен е разходен касов
ордер№1524/11.07.2014г., съгласно който на А.И.Б.от с.П.е платена сумата
3327.50лв. за продажба на земя – имот№182026 – „Капаклий” – землище с.П.. В ордера са положени подписи на позицици „броил
сумата“, „получил сумата“ и „гл.счетоводител
на ППК„Росица–П.”.
От приложеното влязло в законна сила
Решение гр.дeло№798/2017г. на ГОРС е видно, че ППК „Росица-П.” е предявила
против М.К.А.-Б.(съпруга) и Д.И.М. иск с
правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения
между тях на 11.07.2014г. предварителен договор, като съдът е отхвърлил този иск.
С протоколно определение oт 14.01.2019г. съдът е открил производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно: оспорване истинността на документ разходен
касов ордер№1524/11.07.2014г. по относно оспорване истинността(автентичността -
авторство на положения подпис в полето „Получил сумата”).
По делото е била допусната
съдебно-графическа експертиза във връзка с установяване автентичността -
авторство на положения подпис в полето „Получил сумата”. При извършеното
сравнително изследване между подписа(обект на изследване) и сравнителните
образци от почерка на А.И.Б.се установило съвпадение в общите признаци като
степен на обработеност, размер на щриха, графична свързаност и наклон, както и
в частни признаци(форма, посока, размер, разположение, вид на съединение,
последователност и сложност на движенията при изпълнение и при свързване на
елементите на подписите). Вещото лице счита, че съвпадащите се признаци са
устойчиви, идентификационната им значимост е голяма и в своята съвкупност и
индивидуалност дават основание за извода, че подписът в полето „Получил сумата”вразходен касов ордер№1524/11.07.2014г. за сумата 3327.50лв. е положен
от А.И.Б.. Според заключението на допуснатата тричленна съдебно-графическа
експертиза Подписът в полето „получил сумата“ в представения за
изследване разходен касов ордер№1524/11.07.2014г. за сумата 3327.50лв. е
положен от А.И.Б.. Съдът кредитира заключението на вещите лица, като
компетентно и безпристрастно и му дава вяра, още повече, че същото не е и оспорено от страните.
От ищцовата страна са ангажирани
гласни доказателства. Св.М. Ив.М.(касиер по трудов договор в кооперацията от
близо 46години) твърди, че А.Б.бил сключил
договор за аренда с кооперацията. Твърди
също, че в началото на м.юли.2014г. А.Б.решил да продаде своя дял от земеделска
земя(в съсобственост със сестра си – 6-7дка в землището на с.П.). Няколко дни
по-късно Д. Ив.М.(сестра на А.Б.) продала на кооперацията и своята си
част. Било изготвено пълномощно при
кмета на селото и председателят на кооперацията разпоредил на свидетелката да изтегли пари от банката. На 11.07.2014г. свидетелката
извикала А.Б., за да му даде парите(около три хиляди лева) и А.Б. се подписал
лично на касовия ордер. Ордерът не можело да бъде осчетоводен, докато получели
документите от нотариуса. Документът бил осчетоводен в края на м.декември.2014г. Св.М. Ив.М. заявява, че е положила подписа си
в полето „броил сумата“, а в полето „гл.счетоводител“ се подписала М.Б..
Няколко дени по-късно(на 14,.07.2014г.) А.Б.дошъл в коооперацията да си вземе
рентата за жито и ечемик. Св.Васил Цв.Кушев
твърди, че е имало уговорка между председателя на кооперацията-ищец и А.Б.за
продажба на своите 3дка зем.земя(нива – цялата от 6.00дка). Д. Ив.М.(сестра на А.Б.)
решила и тя да продаде своята част. Свидетелят заявява, че А.Б.му направил пълномощно(заверено
при кмета на с.П.– не в присъствието на св.К.) да изготвел документите и да
осъществи самата сделка(това пълномощно било изготвено след като получил парите
от кооперацията). За сделката трябвало да се представят документи(скица,
характеристика на имота, данъчна оценка, удостоверение за тежести, пълномощно…).
Сделката не се осъществила именно, „поради неизвадени документи”.
Видно от приложения препис от
акт№58/09.04.1998г. за сключен гр.брак от Общ.В.Търново(лист81 от делото), А.И.Б.и
М.К.А.-Б. са сключили гр.брак през 1998г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от
ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а
именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и
носителите на правоотношението.
В ППВС№1/28.05.1979г. на ВС на НРБ
неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които
намира приложение третия фактически състав по чл.55 ал.1 от ЗЗД, при който
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало
с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята,
при разваляне на договорите поради неизпълнение(когато то има ретроактивно
действие), при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена
при такова условие, и др. В тежест на ищеца по иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД и в
трите и хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника - да
установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това
плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1
от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. С иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и е в негова тежест да
докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво
основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ал.1 от ЗЗД е налице,
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, като даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл.55
ал.1 от ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание
не се е осъществило или е отпаднало. Съдът счита, че в конкретния случай е
налице първата хипотеза на чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Kaкто се посочи, между А.И.Б.(чрез
пълномощник В.Ц.К.) и ППК„Росица-П.”, представлявана от Председател М. Р.Б. е
бил сключен предварителен договор от 11.07.2014г. за покупко-продажба на
недвижим имот, с който страните се задължават да сключат окончателен договор за
покупко-продажба на 1/2ид.част от поземлен имот№182026, с начин на трайно
ползване – нива, с площ от 6.050дка, трета категория в местност „Капаклий”.
Продавачът се задължавал да прехвърли правото на собственост върху имота срещу
цена от 3327.50лв., като владението на описания имот следвало да бъде предадено
на купувача в деня на подписване на нотариалния акт. Съгласно сключения
предварителен договор цената за покупко-продажбата била платима при сключване
на същия.
Според представеният разходен касов
ордер№1524/11.07.2014г., на А.И.Б.от с.П.е изплатена сумата 3327.50лв. за
продажба на земя – имот №182026 - „Капаклий”
– землище с.П.. Съдът намира, че приложеният ордер следва да се разглежда като
частен документ, подписан от А.И.Б.и удостоверяващ получената от него сума
3327.50лв. за продажбата на земята.
Истинността на един документ
предполага едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се свързва
с авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а
верността е с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаря на
действителното фактическо положение или не. С формална доказателствена сила се
ползват всички документи(официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни). С
материална доказателствена сила се ползват само официалните свидетелстващи
документи. Тя се състои в доказателственото значение на документа. Официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща сила, че фактите са се осъществили
така, като се твърди в документа – чл.179 от ГПК. Съгласно чл.180 от ГПК,
частният документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза
на издателя, е направено от подписалото го лице. В отговора по чл.131 от ГПК на
ответната страна се оспорва авторството на представените с исковата молба
писмено доказателство - разходен касов ордер№1524/11.07.2014г. по отношение на
положения подпис в полето „Получил сумата”, с твърдението, че подписът не е на А.И.Б..
Във връзка именно с този разходен касов ордер№1524/11.07.2014г., съдът е открил производство по реда на чл.193
и сл. от ГПК относно оспорване истинността на частен свидетелстващ
документ, относно автентичността на
същия - положеният подпис от името на А.И.Б.върху ордера. Частният свидетелстващ документ,
какъвто е разходният касов ордер не
доказва нито фактите, предмет на направеното изявление, нито датата и мястото
на съставяне на документа. Удостоверителното изявление в частния свидетелстващ
документ се ползва с материална доказателствена сила само когато удостоверява
неизгодни за издателя си факти. При частните свидетелстващи документи, защитата
срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а преценява верността на изложените в частния
свидетелстващ документ факти по свое вътрешно убеждение, с оглед на всички
събрани доказателства. В случая ответницата М. К.А.-Б. е оспорила авторството.
Според чл.193 ал.3 изр.I от ГПК тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва. В чл.193 ал.3 изр.II от ГПК се
урежда едно изключение от цитираното по-горе общо правило: когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е
представила(в конкретния случай – на ищцовата страна). В заключението си вещото лице(при допуснатата
съдебно-графическа експертиза) и
съответно вещите лица(при допуснатата тричленна съдебно-графическа
експертиза) дават становище, че А.И.Б.е положил подпис подписът в
полето „Получил сумата” в разходен касов ордер№1524/11.07.2014г. за
3327.50лв. Други доказателства в посока
на опровергаване на автентичността на документа не са ангажирани. Поради това,
съдът признава, че оспорването не е доказано.
След смъртта на А.И.Б., неговото
имущество, в т.ч. и правата и задълженията преминават в патримониума на
неговите законни наследници. Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава по
право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е
станало в случая на 29.12.2014г., със смъртта на наследодателя А.И.Б., лицата,
които имат право да наследяват, се призовават към наследяване, като
придобиването на наследството става с приемането м(изрично или мълчаливо) и има
обратно действие - от датата на откриване на наследството. Нормата на чл.48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл.60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на
чл.1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството. В случая наследниците(преживяла съпруга и сестра) не са оспорили
факта на приемането на наследството. като ако би съществувало задължението към
настоящия ищец, би било съобразно
дяловете на всеки наследник в наследството, определени по реда на чл.9 ал.2 изр.II от ЗН, М.К.А.-Б. –
2/3ид.части; Д.И.М. – 1/3ид.част(когато съпругът наследява заедно с възходящи
или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от
наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от
сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството).
До сключване на окончателен договор
не се е стигнало, което принудило ППК„Росица-П.” да депозира искова молба
против М.К.А.-Б.(съпруга) и Д.И.М. с
правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Въз основа на депозираната молба било
образувано гр.дело№798/2017г. по описа на ГОРС и с постановено по същото
решение била оставена без уважение предявената от ищеца претенция за обявяване
за окончателен на сключения между тях на 11.07.2014г. предварителен договор. С
влизане в законна сила на цитираното
решение, на отпаднало основание ответниците държали заплатената от ищеца сума в
размер на 3327.50лв.Следва да се отбележи, че обогатяването не е следствие на
обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт
или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл.55
и чл.59 от ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Съдът счита за доказано, че
кооперацията-ищец е дала на 11.07.2014г. на наследодателя А.И.Б.сумата в размер
на 3327.50лв.(цената за закупуване на земя) и той е получил тази сума без
основание. Държейки заплатената от ищеца сума, А.И.Б.се e обогатил
неоснователно за негова сметка, с оглед на отпаднало основание по предварителен
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Така, се дължи
връщането на тази сума на кооперацията-ищец.Според правилата на наследяването
по чл.9 ал.2 изр.II от ЗН, ответниците(съпруга и сестра на наследодателя),
дължат връщане на получените без основание суми от наследодателя им в
съотношение 2/3 към 1/3 части.
Задължението е парично и
ответникът дължи и законната лихва
съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, но от датата на забавата. Получаването
на сумата е станало с оглед осъществяване на едно бъдещо събитие и без
уговорка за връщане на определена дата. Всъщност изпадането в забава е
фактически състав от няколко елемента - изискуемост, покана и на трето място
наличието на вина за забавеното изпълнение от страна на длъжника. Съгласно
чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. За такава покана следва да се
счита предявената искова молба. С оглед на това, съдът следва да присъди в
полза на ищеца и законната лихва върху сумата 2218.33лв. и сумата 1109.17лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба – 29.10.2018г. до окончателното и изплащане.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищцовата страна сумата 765.10лв., представляваща
направените по делото разноски/ДТ по Тарифата за ДТССГПК – 133.10лв.,
адвокатско възнаграждение – 462.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 170.00лв./,
съразмерно на предявените искове, М.К.А.-Б. – 510.06лв., Д.И.М. - 255.04лв.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194 от ГПК
предявеният от страна на М.К.А.-Б. с ЕГН**********, с адрес *** Oбщ.Г.Оряховица, против ППК„Росица-П.” с ЕИК******, със
седалище и адрес на управление: с.П.Общ.Г.О., представлявано от Председател М.Р.Б., инцидентен установителен иск с правно основание
чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на М.К.А.-Б. с ЕГН**********,
с адрес *** Oбщ.Г.Оряховица и Д.И.М. с ЕГН**********,
с адрес: ***, че частният свидетелстващ
документ – разходен касов ордер№1524/11.07.2014г. не е подписан от А.И.Б.в полето „Получил
сумата”, като признава, че
оспорването не е доказано.
ОСЪЖДА М.К.А.-Б. с ЕГН**********, с
адрес *** Oбщ.Г.О. ДА ЗАПЛАТИ на ППК„Росица-П.”
с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: с.П.Общ.Г.О., представлявано
от Председател М.Р.Б.: сумата 2218.33лв./две хиляди двеста и осемнадесет лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща, заплатена от ППК„Росица-П.” на А.И.Б.цена
по предварителен договор от 11.07.2014г. за покупко-продажба на недвижим имот, поради
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 29.10.2018г. до окончателното
изплащане; сумата 510.06лв./петстотин и десет лева и шест стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН**********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ППК„РОСИЦА-П.”
с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: с.П.Общ.Г.Оряховица,
представлявано от Председател М.Р.Б.: сумата 1109.17лв./хиляда сто и девет лева
и седемнадесет стотинки/, представляваща, заплатена от ППК„Росица-П.” на А.И.Б.
цена по предварителен договор от 11.07.2014г. за покупко-продажба на недвижим
имот, поради отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.10.2018г. до
окончателното изплащане; сумата 255.04лв./двеста петдесет и пет лева и четири
стотинки/, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: