РЕШЕНИЕ
№ 748
град Пловдив, 12.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Матеева КАНД № 338 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
ж. к. „Овча купел 1“ бл.520, вх.“Г“, ап.55, и настоящ адрес:***, ж. к.
„Враждебна“, ул. 55, № 39, против Решение № 1201 от 27.07.2020 г. на Районен
съд - Пловдив, постановено по АНД № 1213 по описа на съда за 2020 г., с което е
потвърден електронен фиш серия К № 1715589 на ОДМВР - Пловдив, с който на
касатора за нарушение на чл.21 ал.2 във връзка чл.182 ал.2 т.2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.189 ал.4 от с. з.
Касационният жалбоподател оспорва решението като
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Счита, че административнонаказателната му отговорност по отношение на връчения
му електронен фиш е погасена по давност. Искането е за отмяна на оспореното
решение и отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание, редовно призован, касационния
жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени
бележки от същия, в които се излагат съображения по съществото на спора.
Ответникът по касация – ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не
представя отговор на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив намира
касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, като прецени допустимостта
и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни
основания, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218
ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото
доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От доказателствата по делото се установява, че на П.П.П.
е издаден електронен фиш серия К № 1715589 за това, че на 23.08.2017 г. в 13:11
часа, автомобил с рег. № ***, марка „Деу“, модел „Нексия“, собственост на
жалбоподателя, се движел по път 2-64, като при км 35+500 метра, в района на
разклон за с. Ръжево Конаре, посока на движение - от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен, скоростта му била 73 км/ч, при ограничение с нарочен знак В26 за
движение извън населено място от 60
км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-М № 511,
монтирана в служебен автомобил на МВР. Впоследствие бил разпечатан електронния
фиш, предмет на спора и връчен на жалбоподателя на 17.01.202 г.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.2 във
връзка с ал.1 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.189
ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.
За да постанови оспореното решение, районният съд е
приел, че нарушението е безспорно установено, както и, че не е налице изтекла
давност за нарушението към датата на връчване на електронния фиш на П.. С оглед
на това го е потвърдил като законосъобразно.
Решението е правилно.
Неоснователно е основното възражение на касатора за
изтекла абсолютна погасителна давност в размер на една година и половина по
чл.81 ал.3 от НК, във връзка с чл.34 от ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата
на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление: "В чл.34
от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението
на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.... Предвид липсата на
разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма
на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по
давност в НК следва да намери приложение. Приемането на обратната теза, а
именно, че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната
такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни
нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на
извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена
опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на
извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена
укоримост, каквото е престъплението.“
Уредената в разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка
с чл.11 от ЗАНН, погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното
преследване се погасява по давност. С оглед изложеното и предвид задължителния
за правоприлагащите органи по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ характер на
цитираното тълкувателно постановление, касационният съд намира, че разпоредбите
на НК за абсолютната погасителна давност са приложими към настоящият казус.
Видно от разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП,
електронният фиш е приравнен на наказателно постановление. В случая, в
обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено на 23.08.2017 г.
Считано от тази дата не е изтекла абсолютната погасителна давност за
наказателно преследване от четири години и шест месеца по чл.81 ал.3 от НК във
връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН, още
повече, че с връчването на 17.01.2020 г. започва да тече нов давностен срок.
Поради това правилно районният съд е приел, че наказателното постановление е
материално законосъобразното и не следва да бъде отменено на това основание.
Неоснователно е възражението на касатора, че липсва
задълбочен анализ на разглеждания юридически казус, тъй като на основание чл.189
ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, но само по отношение на правните последици, а не и
към реквизитите и съдържанието.
По същество деянието, за което е санкциониран П. е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21
ал.2 от ЗДвП забрана, скоростта на ППС в даден участък да превишава въведената
с пътен знак ограничителна скорост. В този смисъл правилни са изводите на
районния съд, че извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав
на посочената в електронния фиш норма на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП и е основание
за реализиране на административнонаказателната му отговорност, установена в
същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието, като
определения от административнонаказващия орган размер на наказанието е
съответен на предвидения от закона абсолютен такъв, съобразно установеното
превишение на скоростта.
Неоснователно е възражението на П.П. по отношение
липсата на поставен знак Е24 за обозначаване на местата за контрол на скоростта
с автоматизирани мобилни и стационарни устройства. С изменението на чл.165 от ЗДвП, (обн. в ДВ, бр.54 от 05.07.2017 г.), т.8 на ал.2 е отменена и с това е
отпаднало законовото изискване контролните органи да обозначават чрез
поставянето на пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Действително, в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., това изискване не е било отменено към момента на
установяването на нарушението, а именно към 23.08.2017 г., но касационният
състав на съда приема, че с отмяната на законовата норма на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, е отпаднало законово регламентираното задължение за контролните органи да
сигнализират местата за контрол чрез пътни знаци. Ето защо, независимо че към
датата на извършването, установяването и заснимането на нарушението,
разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е била действаща,
непоставянето на пътен знак Е 24 за обозначаване на участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС, не
може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение,
представляващо основание за отмяна на обжалвания електронен фиш на това
основание.
Трайно прието е в съдебната практика, че спазването на
въведените ограничения за скоростта на движение на МПС нормативно е определено
като задължение на водачите, изпълнението на което задължение не е обусловено
от наличието или липсата на съответния административен контрол, още по-малко,
от довеждането на същия до знанието на контролираните субекти. Обозначаването
на АТСС посредством пътен знак по-скоро осуетява, отколкото постига целите на
закона /повишаване на безопасността на движението по пътищата/, което е
обусловило и законодателното решение за отмяната на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП и
на регламентираното с посочената разпоредба изискване за обозначаване местата
за контрол чрез пътни знаци /която отмяна е в сила към датата на установяването
на нарушението, за което е издаден ЕФ серия К № 1715589 на ОД на МВР – Пловдив.
По изложените мотиви съдът намира касационната жалба
за неоснователна, поради което, оспореното решение на районния съд следва да
бъде оставено в сила, тъй като не се установяват касационни основания за
неговата отмяна.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1201 от 27.07.2020 г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 1213 по
описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.