№ 1393
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000500833 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3810 от 15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 4786/2022 г.
от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България
е осъден да заплати на Т. Г. Т., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 3 000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 152, ал. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е оправдан с присъда №
45 от 23.07.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд
Стара Загора, влязла в сила на 28.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2019 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил главния
иск, за разликата над уважения /три хиляди лева/ до пълния предявен размер
от 300 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Прокуратурата на Република България да заплати:
- на ищеца Т. Г. Т., ЕГН **********, направените деловодни разноски,
1
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 10 лева;
- деловодни разноски по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 360 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Т. Г. Т.,
ЕГН ********** в частта, в която главният иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /3 000 лв./ до пълния предявен размер от 300 000 лева
с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди,
вследствие на продължилото 8 години, четири месеца и 15 дни наказателно
производство, в който период първоначално е била взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, изменена в „парична гаранция“, а също така с
мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р. България“
без разрешение на прокурора или на съда.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 3 000 лева до
пълния размер на предявения иск от 300 000 лева, ведно с законната лихва,
считано от 28.11.2019 г.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Прокуратурата на Р. България в осъдителната част с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не
установяват ищецът да е претърпял неимуществени вреди от воденото против
него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени
решението в атакуваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените
искове.
При условията на евентуалност моли да се определи обезщетение за
неимуществени вреди, което да се съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
2
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - Т. Г. Т., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
13.07.2011 г. е бил привлечен по ДП № 35/2011 г. по описа на ОСО Сливен в
процесуалното качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
152, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК.
Ищецът твърди още, че:
- първоначално му е била взета мярка за неотклонение „домашен арест,
която на 05.12.2011 г. е заменена с „парична гаранция“, в размер на сумата от
5 000 лева;
- прокурорът е внесъл обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.
№ 1224/2012 г. по описа на Районен съд Сливен и с присъда № 1020 от
20.11.2013 г. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години при „строг“
режим на изпълнение на наказанието;
- с решение № 68 от 27.06.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 37/2014 г.
от Окръжен съд Сливен е била потвърдена осъдителната присъда № 1020 от
20.11.2013 г.;
- с решение № 438 от 25.11.2014 г., постановено по н.д. № 1312/2014 г.
от ВКС по реда на производството за възобновяване на наказателни дела са
отменени решение № 68 от 27.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 37/2014
г. от Окръжен съд Сливен и потвърдената с решението осъдителна присъда №
1020 от 20.11.2013 г., като делото е било върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Сливен;
- с присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г.
от Районен съд Стара Загора е бил признат за невиновен по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
- с определение № 502 от 05.04.2017 г. е отменена мярката за
процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р. България“ без
разрешение на прокурора или на съда“, наложено по н.о.х.д. № 1508/2015 г.
от PC Стара Загора;
- с присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1098/2017
г. от Окръжен съд Стара Загора е отменена изцяло присъда № 45 от
3
23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара
Загора и вместо това е бил признат за виновен по повдигнато обвинение, като
му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при
„строг“ първоначален режим на изпълнение;
- с решение № 128 от 17.09.2018 г.,постановено по н.д. № 442/2018 г. от
ВКС - НК е отменена присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д.
№ 1098/2017 г. от Окръжен съд Стара Загора и делото е върнато на същия съд
за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание;
- с решение № 159 от 28.11.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. №
1201/2018 г. от Окръжен съд Стара Загора е потвърдена оправдателната
присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от
Районен съд Стара Загора;
- наказателното производство е продължило 8 години, 4 месеца и 15
дни, в резултат което е претърпял неимуществени вреди, тъй като е било
уронено неговото добро име в обществото, бил е компроментиран пред
приятели и бизнес партньори, сериозно е било увредено неговото физическо
и психическо здраве;
Ищецът с предявените искове поискал ответника да заплати
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 300 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 28.11.2019 г.
Поискал осъждането на ответника да заплати направените деловодни
разноски.
Ответникът - Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 154/, с който оспорил основателността на предявените искове и
поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените писмени доказателства не
установяват ищецът да е претърпял неимуществени вреди от воденото
наказателно преследване, което в по - големия период от време е било в
съдебната фаза, в която съдът е осъществявал функцията по ръководство и
решаване.
При условията на евентуалност поискал да определи обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи
предишните осъждания на ищеца за извършени от него престъпления от общ
харатер.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
4
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът на
13.07.2011 г. е бил привлечен по ДП № 35/2011 г. по описа на ОСО Сливен в
процесуалното качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.
152, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурорърт е внесъл обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.
№ 1224/2012 г. по описа на Районен съд Сливен и съдът с присъда № 1020 от
20.11.2013 г. е признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение, поради
което е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години при
„строг“ режим на изпълнение на наказанието.
С решение № 68 от 27.06.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 37/2014 г.
от Окръжен съд Сливен е била потвърдена осъдителната присъда № 1020 от
20.11.2013 г.
С решение № 438 от 25.11.2014 г., постановено по н.д. № 1312/2014 г.
от ВКС по реда на производството за възобновяване на наказателни дела е
отменил решение № 68 от 27.06.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 37/2014 г.
от Окръжен съд Сливен и потвърдената с решението осъдителна присъда №
1020 от 20.11.2013 г., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд Сливен.
С присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г.
от Районен съд Стара Загора е признал ищеца за невиновен и оправдал по
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т.
3 от НК.
С определение № 502 от 05.04.2017 г., постановено по н.о.х.д. №
1508/2015 г. от Районен съд Стара Загорае е отменил взетата по отношение на
ищеца мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Р.
България“ без разрешение на прокурора или на съда, наложено по н.о.х.д. №
1508/2015 г. от PC Стара Загора.
С присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1098/2017 г.
от Окръжен съд Стара Загора е отменена изцяло присъда № 45 от 23.02.2017
5
г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд Стара Загора и
вместо това е признал ищеца за виновен по повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НК, като му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години при „строг“
първоначален режим на изпълнение.
С решение № 128 от 17.09.2018 г.,постановено по н.д. № 442/2018 г. от
ВКС- НК е отменена присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по в.н.о.х.д.
№ 1098/2017 г. от Окръжен съд Стара Загора и делото е върнато на същия съд
за ново разгелждане от стадия на съдебното заседание.
С решение № 159 от 28.11.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. №
1201/2018 г. от Окръжен съд Стара Загора е потвърна оправдателната присъда
№ 45 от 23.02.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1508/2015 г. от Районен съд
Стара Загора.
По делото не са приложени доказателства за взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, за нейната продължителност и за датата на
нейната замяна с „парична гаранция“ в размер на сумата от 5 000 лева, както
и за датата, на която последата мярка е отменена.
Ответникът с отговора на исковата молба е представил свидетелство за
съдимост на ищеца /л. 158/, от което се установяват предишните осъждания
на ищеца за:
- престъпление по чл. 142а., ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр.чл. 20, ал.2
от НК /противозаконно лишаване от свобода/;
- по чл.159а., ал. 2, т. 2 от НК /трафик на хора/;
- чл. 1596., ал.1 от НК /трафик на хора/;
- престъпление по чл.152, ал. 1, т. 2, пр. 1 /съвкупяване с лице от женски
пол, принудено към това със сила или заплашване/;
- престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т.2, пр. 1 и 2 във вр. чл.
26, ал. 1 от НК /продължавано престъпление за избягване на установяване на
данъчни задължения в особено големи размери/;
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице
със специалност психиатрия, извършило психиатрична екпертиза -л. 169.
Вещото лице заключава, че ищецът вследствие на наказателното
преследване е развил остра стресова реакция, която е протрахирала в
Посттравматично стресово разстройство, като последното в болшинството
6
случаи завършва с оздравяване и това разстройство не е психично заболяване.
Въззивният съд не кредитира това заключение, тъй като вещото лице
объсъжда само процесното наказателно преследване и неразбираемо за
съдебния състав /не/съзнателно въобще не е обсъдило доказателствата за
предишните осъждания на ищеца, за наложените му наказания лишаване от
свобода, за тяхното ефективно изтърпяване в периода от 2011 г. до 2022 г., за
последиците на тези осъждания във връзка с фактическите му констатации, а
свидетелството за съдимост на ищеца е по делото - л. 158.
Ищецът не е представил доказателства, установяващи твърденията му
за първоначално взета мярка за неотклонение „домашен арест“ и за нейното
изменение в „парична гаранция“, за размера на гаранцията и за периода от
време, в който е изпълнявана.
По делото има доказателство за отмяната на мярката за процесуална
принуда „забрана да напуска пределите на Р. България“, но не и доказателства
за датата, на която е била взета тази мярка.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан е подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалби и спорът се концентрира до
основателността на исковете и размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на
7
престъпление по чл. 152, ал. 3 от НК, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило 8
години, 4 месеца и 15 дни.
Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило и
в двете фази на наказателния процес, в като в досъдебната фаза прокурорът е
осъществявал функциите по ръководство и решаване, а в съдебната фаза
надзор за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца към датата на приличането му като обвиняем и
влизането в сила на оправдателната присъда;
- общественото положение на ищеца и образование;
- предишните осъждания на ищеца за извършени престъпления от общ
характер и ефективно изтърпяване на наложените наказания
- на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно престъпление,
което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който срок по
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия;
- ищецът не е представил доказателства, установяващи твърденията му
за първоначално взета мярка за неотклонение „домашен арест“ и за нейното
изменение в „парична гаранция“, за размера на гаранцията и за периода от
време, в който е изпълнявана;
8
- по отношение на ищеца е била взета мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на Р. България“ без разрешение на прокурора
или на съда, която е отменена на 05.04.2017 г.;
- наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване;
- претърпените неимуществени вреди от ищеца при многобройните му
осъждания и ефективно изтърпяване на наложените наказания лишаване от
свобода са обичайните за незаконно преследване за тежко умишлено
престъпление и не са довели до трайни и необратими последици за неговото
физическо и психическо здраве.
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 3 000 /три хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен до размер
на сумата от 3 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
300 000 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните
искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
В случая, наказателното преследване е приключило на 28.11.2019 г.,
поради което ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от тази дата.
С оглед на изложеното и двете въззивни жалби са неоснователни,
поради което следва да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на двете въззивни жалби
9
страните следва да понесат направените от тях деловодни разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3810 от 15.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 4786/2022 г. от Софийски градски съд.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10