О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 14.01.2020г.
Административен съд Ловеч, втори административен състав,
в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
съдия Габриела Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
административно дело №547/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Г.В.В.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ***, против Заповед № Л-1349 от
30.08.2019г. на Началника на Затвора Плевен. С оспорения акт на жалбоподателя
на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.1 и
ал.2, т.5 от ЗИНЗС във вр. с чл.96, т.3 и чл.97, т.2 от ЗИНЗС.
Първоначално жалбата е била подадена пред
Административен съд Плевен, като след направени отводи от всичките осем съдии,
делото е било изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд за разглеждане
на жалбата на В.. С Определение №15349 от 13.11.2019г., постановено па адм.
дело №13071/2019г., ВАС е определил Административен съд Ловеч като компетентен
съд да разгледа жалбата на В..
След запознаване с жалбата и като съобрази приложимите
законови норми, съдът намира, че същата е недопустима за разглеждане като
насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Съображенията за това
са следните:
С разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗИНЗС са
предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на
дисциплинарни наказания, които са разграничени съобразно наложеното наказание.
В чл.110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание,
издадени от началника на затвора (каквато е и процесната), подлежат на
обжалване пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
а в случаите по чл.104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се
обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Правомощието
на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано решение, с
което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената заповед
или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта, с
допълнителни указания.
Видно от цитираната норма е, че заповедите за налагане
на дисциплинарни наказания по чл.101, т.1-6 от ЗИНЗС подлежат на обжалване единствено
по административен ред пред горестоящия административен орган, т.е. за тях
законодателят е изключил общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на
административните актове по чл.145 и следващите от АПК. В случая тази процедура
е изпълнена, като по жалба на В. против заповедта, Главният директор на ГДИН се
е произнесъл със Заповед № Л-4300 от 25.09.2019г., с която е отхвърлил жалбата
против заповедта на Началника на Затвора Плевен. По този начин регламентираният
в чл.110, ал.4-5 от ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е бил изчерпан и същата
е влязла в сила.
От своя страна нормата на чл.111 от ЗИНЗС изрично отграничава
реда за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ от останалите такива, като е регламентирано, че заповедта
за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване
пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите на
съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния орган,
постановяващ решение – да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени
заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности (еднакви при двата вида
контрол – административен и съдебен) и двете последователни разпоредби на
чл.110 и чл.111 от ЗИНЗС, водят до извода за отлика на съдебния от
административния контрол единствено за заповеди, касаещи дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“. Настоящият състав намира, че това е
и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за
най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания, предвидени в чл.101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Различен от горния извод не се обективира и при
съобразяването на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно
който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни
актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така посочената
норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните
актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд
нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано
изключението, предвидено в чл.120, ал.2 от Конституцията. В случая волята на законодателя е ясна и не
съществува нуждата от тълкуване на разпоредбата на чл.110 от ЗИНЗС –
по-леките по размер дисциплинарни наказания на лишени от свобода се обжалват
само по административен ред, докато най-тежкото (изолиране в наказателна килия)
като засягащо конституционно признати права и свободи на лицата, подлежи на
обжалване пред административния съд, и то само на една инстанция. Налице са специални
норми на ЗИНЗС, които ограничават съдебния контрол на заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания, с изключение на тези, с които се налага наказанието
„изолиране в наказателна килия“.
Следователно налагането на дисциплинарно наказание от
вида на процесното не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като
специалният закон предвижда оспорване единствено по административен ред, който
ред е изчерпан в случая.
Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в
нормата на чл.111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд единствено на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“, докато по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено само
административно обжалване на заповедите, но не и съдебно обжалване, жалбата на Г.В.,
по която е образувано настоящото производство, е процесуално недопустима за
разглеждане като насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол.
Горното налага жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото
да бъде прекратено.
Същото разрешение на казуса е възприето и застъпено в
практиката на Върховния административен съд – така Определение № 8098 от
30.05.2019г. на ВАС по адм. д. № 4213/2019г., III о., Определение № 13644 от
07.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 13376/2018г., I о., Определение № 10933 от
18.09.2018г. на ВАС по адм. д. № 11015/2018г., I о., Определение № 9914 от
19.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 6401/2018г., III о., Определение № 1096 от
25.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 300/2018г., IV о., Определение № 799 от
19.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 568/2018г., IV о., Определение № 3079 от
14.03.2017г. на ВАС по адм. д. № 2399/2017г., I о., Определение № 3276 от 22.03.2016г.
на ВАС по адм. д. № 2338/2016 г., I о., Определение № 13107 от 04.11.2014г. на
ВАС по адм. д. № 13355/2014г., I о. и др.
С оглед искането на жалбоподателя да бъде освободен от
заплащане на държавна такса (по което Административен съд Плевен не се
произнесъл) и служебно събраните от настоящия състав доказателства за липсата
на достатъчно средства на В., същият следва да бъде освободен от заплащане на държавна
такса за образуваното съдебно производство.
Поради изложеното и на основание чл.159, ал.1 от АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Освобождава Г.В.В. от заплащане на държавна такса за
образуваното съдебно производство.
Оставя без разглеждане жалбата на Г.В.В., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в ***, против Заповед № Л-1349 от 30.08.2019г. на
Началника на Затвора Плевен.
Прекратява производството по адм. дело № 547/2019г. по
описа на Административен съд Ловеч.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез
АС Ловеч пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
Копие от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: