№ 23
гр. Тетевен, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й М. Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200055 по описа за 2024 година
Обжалвано е наказателно постановление №24-0451-000034/20.02.2024 година на
Началника на РУ на МВР гр.Ябланица.
В жалбата си жалбодателката твърди, че не е доволна от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че не е извършила вменените и нарушения. Твърди, че пътя е
бил заледен и неопесъчен и без причина автомобила променил посоката си на движение и
спрял в метална порта. Твърди, че е уведомила собственика на имота и се уговорили да
поправи вредите. Твърди, че след известно време собственика на имота и поискал сумата от
500 лева, но тя не се съгласила. Твърди, че не е извършила виновно нарушенията, че е
налице разминаване в описанието на нарушението и диспозитива на същото, че и е
нарушено правото на защита. Твърди, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
За Началника на РУ на МВР гр.Ябланица, редовно призован, представител не се
явява и не взима становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-В. Г. Г., Ц. Г. Ц., М. К. П., П.Д.В., В.
П. Ч. и Р. В. Ч., съдът приема за установено следното:
1
На дата 09.01.2024 година, около 11,55 часа жалбодателката управлявала МПС
ххххххххх, нейна собственост в гр.Я, Л.о.хххххх в посока на движение с.Р. с несъобразена
скорост с пътните условия при снеговалеж и заснежено пътно платно, като на изкачване при
дясна пътна крива, натискайки спирачката на автомобила, същият се завъртял на пътното
платно в обратна посока и с дясната си страна се ударила в метална порта, държаща се на
два бетонни диреци, като в резултат на удара настъпва ПТП с материални щети по
автомобила и по металната порта, като двата диреци са счупени от удара. Жалбодателката
уведомила своя брат за настъпилото ПТП и се обадила по телефона на свид.Ч., собственик
на имота, който на монтираните в дома му камери видял настъпилото ПТП и разбрал от
жалбодателката, че ще оправи нещо и да изчака. Свидетелят Ч. изчакал жалбодателката
известно време, говорил с нея по телефона, поискал и сумата от 500 лева, но тя му заявила,
че тази сума е висока и по тази причина съпругата на Ч.-свид.Ч. сезирала на дата 31.01.2024
година полицията в гр.Ябланица и жалбата била разпределена на свид.Г., който извършил
проверка по случая, снел обяснения на жалбодателката, същата попълнила декларация по
чл.188 от ЗДП и на дата 02.02.2024 година в присъствието на жалбодателката и свидетелите
Ц. и П. съставил акт за установяване на административно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП и
на чл.123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДП, който жалбодателката подписала с възражението, че пътя не
е бил опесъчен. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбодателката на основание чл.179 ал.2 от ЗДП и е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП и е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца.
По делото се установява, че свид.Г. е съставил и протокол за ПТП, в който посочил
причинените вреди по автомобила, управляван от жалбодателката, както и причинените
вреди по металната порта на свид.Ч. и двата броя бетонни диреци. Установява се също, че
от застраховката на автомобила на жалбодателката на свид.Ч. са били възстановени
причинените вреди от деянието на жалбодателката в размер от 566 лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен и
безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се
установява, че на дата 09.01.2024 година, около 11,55 часа жалбодателката управлявала
МПС ххххххххх, нейна собственост в гр.Я, Л.о.хххххх в посока на движение с.Р. с
несъобразена скорост с пътните условия при снеговалеж и заснежено пътно платно, като на
изкачване при дясна пътна крива, натискайки спирачката на автомобила, същият се завъртял
на пътното платно в обратна посока и с дясната си страна се ударил в метална порта,
държаща се на два бетонни диреци, като в резултат на удара настъпва ПТП с материални
щети по автомобила и по металната порта, като двата диреци са счупени от удара.
Безспорно се установява, че жалбодателката уведомила своя брат за настъпилото ПТП и се
обадила по телефона на свид.Ч., собственик на имота, който на монтираните в дома му
камери видял настъпилото ПТП и разбрал от жалбодателката, че ще оправи нещо и да
изчака. Безспорно се установява, че свидетелят Ч. изчакал жалбодателката известно време,
2
говорил с нея по телефона, поискал и сумата от 500 лева, но тя му заявила, че тази сума е
висока и по тази причина съпругата на Ч.-свид.Ч. сезирала на дата 31.01.2024 година
полицията в гр.Ябланица и жалбата била разпределена на свид.Г., който извършил проверка
по случая, снел обяснения на жалбодателката, същата попълнила декларация по чл.188 от
ЗДП и на дата 02.02.2024 година в присъствието на жалбодателката и свидетелите Ц. и П.
съставил акт за установяване на административно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП и на
чл.123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДП, който жалбодателката подписала с възражението, че пътя не е
бил опесъчен. Съдът приема за обективни и кредитира показанията на свидетелите, тъй като
показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се
и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. При преценка относно осъществяване на състава на нарушението по чл.20 ал.2
от ЗДП, свързано с несъобразена скорост е от значение единствено дали водачът се е
съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл.20 ал.2 от ЗДП хипотези. Всяка
скорост, която създава опасност за движението и става причина за осъществяване на ПТП
представлява несъобразена скорост. Управлението на автомобил с такава несъобразена
скорост осъществява състава на административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП. При
нарушение по този текст е без значение скоростта, с която се е движил водачът и поради
това не е необходимо същата да бъде посочвана в акта за нарушение и издаваното въз
основа на него НП. Цитираната норма на чл.20 ал.2 от ЗДП изисква определено поведение,
което следва да имат водачите на пътни превозни средства, с цел осигуряване безопасността
на движението.
В конкретния случай административно наказателната отговорност на жалбодателката
е ангажирана, поради несъобразяване на избраната от нея скорост с пътните условия, с
обстоятелството, че се е движела при снеговалеж и заснежено пътно платно, като се е
изкачвала при дясна пътна крива е натиснала и спирачката на автомобила. След като е
възприела пътните условия това, че пътното платно е било заснежено и е валял сняг, същата
е била длъжна да съобрази скоростта на движение на автомобила си с влиянието на тези
фактори и да намали скоростта до величина, която да и позволи да спре, което същата не е
сторила, а напротив скоростта на автомобила е била несъобразена със заснеженото пътно
платно, с предстоящата и дясна пътна крива и наличието на изкачване, натиснала е
спирачките на автомобила, излязла е в ляво от лентата си за движение, автомобилът се
завъртял на пътното платно в обратна посока и с дясната си страна се ударил в метална
порта, държаща се на два бетонни диреци, като в резултат на удара настъпва ПТП с
материални щети по автомобила и по металната порта, като двата диреци са счупени от
3
удара. Следователно, именно виновното несъобразяване на скоростта от страна на
жалбодателката с конкретните условия на пътя и релефа е довело до реализиране на състава
на административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП, поради което съдът не приема за
обективно направеното възражение в жалбата и в писмените бележки, че е налице случайно
деяние, както и че не е установена скоростта на движение на автомобила, тъй като е без
значение скоростта, с която се е движил водачът и поради това не е необходимо същата да
бъде посочвана в акта за нарушение и издаваното въз основа на него НП. Цитираната норма
на чл.20 ал.2 от ЗДП изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни
превозни средства, с цел осигуряване безопасността на движението.
По отношение на второто посочено в НП нарушение, следва да се отбележи, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е
длъжен във всички случаи, независимо дали има пострадали лица или са причинени само
материални щети да спре, за да установи какви са последиците от произшествието /т. 1/.
Само при изпълнение на това свое задължение той би могъл да установи дали има
пострадали лица и какви са щетите.
По делото е безспорно, че наказаното лице е напуснала мястото на произшествието.
Поведението и действията на жалбодателката след настъпване на ПТП-то от обективна и
субективна страна са правилно квалифицирани от наказващия орган. Нормата на чл.123 ал.1
т.3 б „а“ от ЗДП императивно задължава водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Видът на вредите в настоящия случай не предпоставя липсата на знание за тяхното
причиняване. Възраженията, че жалбодателката е установила щетите, уведомила е
собственика, като му заявила, че ще ги поправи и че е оказала съдействие в хода на
проверката от полицията, съдът намира за неоснователни, тъй като в действителност е
уведомила собственика и му е заявила, че ще поправи вредите, което не е сторила, въпреки
настояването на свид.Ч. да му заплати сумата от 500 лева, които същата отказала, както
самата жалбодателка сочи в жалбата „двата циментови колове не струват такива пари“,
което от своя страна води до извода, че същата след нарушението по никакъв начин не е
установила причинените вреди, за да се стигне до момента, в който полицията е била
сезирана за случая, издаден е протокол за ПТП и застрахователят е заплатил на Ч. сумата от
566 лева, именно за тези причинени вреди, поради което съдът приема, че това „съдействие“
от страна на жалбодателката е реализирано след напускане на мястото на произшествието и
подадената жалба от съпругата на Ч. до полицията за причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДП задължението на водача на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието е безусловно.
Събраните по делото доказателства сочат, че поведението на наказаното лице е
именно с цел неоказване на съдействие за установяване на вредите, тъй като дори и да е
4
уведомила собственика на имота, че ще поправи вредите е напуснала мястото на
произшествието и в последствие не е предприела никакви действия за установяване и
поправяне на вредите, за да се стигне до момента, в който полицията е била сезирана за
случая на дата 31.01.2024 година, издаден е протокол за ПТП и застрахователя е установил и
заплатил на Ч. сумата от 566 лева, именно за тези причинени вреди.
От обективна страна, съдействието за установяване на вредите от произшествието
може да се изрази по много начини-чрез среща със собственика на имота и установяване на
вредите на место, чрез уведомление до службите на МВР и оставане на мястото на
произшествието, за да се установят незабавно причинените вреди по автомобила и имота на
Ч. и съответно съставяне на протокол за ПТП, който е бил съставен, но в последствие и чрез
много други способи, които същата не е използвала, а е предпочела да заблуди собственика
на имота по телефона, че ще възстанови вредите, да напусне мястото на произшествието с
помощта на други лица, изтеглили автомобила и да не предприеме никакви действия за
възстановяване на вредите, а напротив да откаже да възстанови същите. Съдът приема, че от
субективна страна наказаното лице е извършило нарушението при пряк умисъл съзнавайки
причинените от нея вреди, съзнавала е задължението си да окаже съдействие за
установяването на тези вреди, но въпреки това не се е съобразила с него, като предвиждала
общественоопасните последици от поведението си и е искала настъпването им.
Съдът не приема за обективни направените от жалбодателката възражения в жалбата,
тъй като в акта за нарушение безспорно са посочени описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били
нарушени, а така също в НП е изрично посочено описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават, както са посочени и законните разпоредби, които
са били нарушени, като е налице идентичност на изложената фактическа обстановка в акта и
тази отразена в НП, както е налице и правно единство между посочените като нарушени в
акта за нарушение правни норми и тези отразени в обжалваното НП.
Предвид изложеното, съдът не приема направените възражения от жалбодателката,
тъй като същите не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения
акт, НП и показанията на свидетелите по делото. Съдът приема, че при издаването на НП не
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто
и да е начин правото на защита на жалбодателката. Съдът приема, че акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят
целените правни последици.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа обстановка, жалбодателката е
осъществила от обективна и субективна страна вмененото и нарушение-съставомерно по
чл.179 ал.2 от ЗДП, тъй като безспорно се установи, че на посочената в акта и НП дата и час
е управлявала МПС ххххххххх, нейна собственост в гр.Я, Л.о.хххххх в посока на движение
с.Р. с несъобразена скорост с пътните условия при снеговалеж и заснежено пътно платно,
5
като на изкачване при дясна пътна крива, натискайки спирачката на автомобила, същият се
завъртял на пътното платно в обратна посока и с дясната си страна се ударил в метална
порта, държаща се на два бетонни диреци, като в резултат на удара настъпва ПТП с
материални щети по автомобила и по металната порта, като двата диреци са счупени от
удара, поради което правилно и законосъобразно е била санкционирана по този текст с
налагане на административно наказание глоба в размер от 200 лева, което наказание е
съобразено с извършеното нарушение, с тежестта на същото, поради което обжалваното НП
следва да бъде потвърдено в тази му част.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбодателката е осъществил от обективна и
субективна страна и нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДП, тъй като по делото се
установи по несъмнен начин, че при настъпилото ПТП има причинени имуществени вреди
по лекия автомобил на жалбодателката и по металната порта и двата бетонни диреци на
имота на Ч. и жалбодателката е следвало да окаже съдействие за установяване на
причинените вреди от ПТП-то, поради което правилно и законосъобразно е била
санкционирана по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП с налагане на административно наказание глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, което
наказание е съобразено с извършеното от жалбодателката нарушение, с тежестта на
нарушението и е в предвидените от закона граници.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №24-0451-000034/20.02.2024
година на Началника на РУ на МВР гр.Ябланица, издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение №0593159/02.02.2024 година, с което на С. Д.
В., ЕГН ********** от гр.Я.Л.о на основание чл.179 ал.2 от ЗДП и е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДП и е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6