О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .……/……08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, проведено
на първи август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М. Колева
въззивно частно гражданско
дело № 1254 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278, вр. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 44721/20.06.2019
г. по описа на ВРС от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо
Петков – Казанджията“ № 4-6, със съдебен адрес:***, ателие 2, чрез пълномощника
адв. Р.М., срещу разпореждане № 23351/30.05.2019 г.,
постановено по ч.гр.дело № 2405/2019 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което на
основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилена заповед за изпълнение № 1263/18.02.2019 г., издадена по ч.гр.д № 2405/2019 г. по описа на ВРС, 25-ти
състав, в частта, с която е разпоредено С.А.П., ЕГН: **********, да заплати на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит,
сключен на 14.03.2011 г. с „Юробанк България” АД, вземането по който е
прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г., както
следва: сумата от 1500
лева, представляваща частична претенция за
главница от общо дължим размер от 5910.79 лева, сумата от 1500 лева, представляваща частична
претенция за договорна лихва от общо
4106.25 за периода 14.03.2011г.
до 18.01.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2019г. до окончателно
изплащане на вземането., както и сумата от 60
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното от районния съд
определение е неправилно, тъй като в определения от съда едномесечен срок, а
именно на 23.05.2019 г., заявителят е изпратил с пощенска пратка чрез
„Български пощи“ ЕАД исковата молба ведно с молба за прилагане на същата по
заповедното дело, както и екземпляр от исковата молба, който след завеждане в
регистратура да се приложи към ч.гр.дело №
2405/2019 г. по описа на ВРС, 25-ти състав. Сочи, че същата е постъпила в съда
на следващия ден – 24.05.2019 г. като разписката е подписана от служител – М.
Иванова. Навежда доводи, че обстоятелството кога е заведена към съответното
дело и кога е получена в съда исковата молба са неотносими при определяне
спазването на срока. Още повече, че в придружаващата молба изрично било
посочено, че следва да се има предвид датата на пощенското клеймо, а ако е
нечетливо – да се предостави срок на заявителя, за да представи копие от
системен бон и обратна разписка. По изложените съображения моли
определението, с което издадената заповед е обезсилена в тази й част, да бъде
отменено.
Насрещната страна по жалбата е
депозирала отговор в предоставения й срок, в който изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Счита, че постановеният от ВРС съдебен акт е
правилен и обоснован, поради което моли същия да бъде потвърден.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като съобрази доводите на
страните и приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и
е допустима.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира
същата за основателна по следните
съображения:
От приложеното ч.гр.дело
№ 2405/2019 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, се установява, че на 18.02.2019
г. въз основа на заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, е издадена заповед
№ 1263/18.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.А.П. и Ивайло Кирилов Владев за заплащане на обективираните в
заповедта суми.
В срока по чл. 414 от ГПК са депозирани две възражения за недължимост на сумите по заповедта за
изпълнение - съответно вх. № 25787/08.04.2019 г. от длъжника С.А.П. и вх. № 22200/26.03.2019
г. от длъжника Ивайло Кирилов Владев.
С разпореждане № 15917/09.04.2019
г. заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение
на длъжника С.А.П. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
С разпореждане от 22.04.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си по отношение на длъжника Ивайло Кирилов Владев
в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От приложените по делото
съобщения (л. 32 и л. 33 от делото на ВРС) се установява, че разпореждането на
съда с указания за предявяване на иск срещу С.А.П. е
връчено на процесуалния представител на заявителя – адв. Р.М. на 23.04.2019 г.,
а съобщението за длъжника Ивайло Кирилов Владев – на 02.05.2019 г.
По заповедното производство
е постъпила молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, заведена в
регистратурата на ВРС с вх. № 38148/29.05.2019 г., с
която е поискано да бъде приет като доказателство за подаден в срок
установителен иск приложения към същата екземпляр от искова молба срещу
възразилите длъжници С.А.П. и Ивайло
Кирилов Владев. Посочено е, че искова молба, заедно с препис за ответника е
изпратен и за завеждане в регистратурата на ВРС със същата препоръчана пратка.
С оглед на това заявителят моли за дата на постъпване да бъде взето предвид от
съда пощенското клеймо, като в случай, че същото е нечетливо, заявителят е
изявил готовност в допълнително определен срок да представи доказателства за
изпращането на пратката. Видно от пощенския плик, находящ се л. 38 от делото на
ВРС, молбата на заявителя до ВРС е изпратена с препоръчана пратка чрез
„Български пощи“ ЕАД с пощенско клеймо
от 23.05.2019 г., като върху плика е описано като съдържание на пратката:
„искова молба по чл. 422 плюс молба за прилагане по ч.гр.д № 2405/2019 г. по описа на ВРС - 25-ти състав“.
За да постанови
обжалваното разпореждане № 23351 от 30.05.2019 г., заповедният съд е приел, че
указанията за предявяване на иск срещу длъжника С.А.П. не са изпълнени в законовия срок. Посочил е, че видно от приложеното по
делото съобщение, разпореждането на съда с указания за предявяване на иск срещу
С.А.П. е получено от заявителя на 23.04.2019 г., съобразно което срокът за предявяване на иск по
отношение на този длъжник е изтекъл на 23.05.2019 г. Съдът е изложил
съображения, че са представени доказателства за предявяване на установителен
иск срещу двамата длъжника от дата 29.05.2019 г., поради което е приел, че
искът по чл. 422 ГПК срещу С.А.П. е
извън срока и издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена на
основание чл. 415,ал. 2 ГПК по отношение на този длъжник.
Към частната жалба е
приложено известие за доставяне, от което е видно, че на 23.05.2019 г. от процесуалния представител на заявителя адв. Р.М. е
изпратена препоръчана пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до Районен съд – Варна, в която като
съдържание на пратката е посочено: „искова молба плюс доказателства, С.А.П.“,
както и касов бон от 23.05.2019 г., 18.10 ч., за заплащане на дължимата сума за
изпращане на същата пратка до ВРС.
С оглед всичко гореизложено, обжалваното разпореждане на ВРС
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Както се
посочи по-горе, съставът на ВРС е приел, че заявителят е изпълнил дадените му
указания за предявяване на установителния иск по отношение на С.А.П., но това е
станало след изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 2 от ГПК. Поради
това спорен е само въпросът за това, дали указанията за предявяване на иска са
изпълнени в срок. В заповедното производство намират приложение общите правила
на ГПК по отношение на сроковете, тяхното начало и изтичането им. Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата. Не съществува основание, което да
изключи приложението на тази обща разпоредба в заповедното производство. В
конкретния случай, видно от данните по делото, исковата молба срещу двамата
длъжници е подадена до ВРС с препоръчана пратка по пощата на 23.05.2019 г. С
оглед на това, при съобразяване разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, именно
тази дата следва да се счита като дата на предявяване на установителния иск
срещу С.А.П.. Съпоставяйки същата с датата, на която заявителя е бил уведомен с
указанията на съда за предявяване на иска – 23.04.2019 г., следва извода, че
указанията са изпълнени в срок. По тези съображения следва да бъде прието, че
не са били налице основанията за обезсилване на заповедта за изпълнение по
отношение на длъжника С.А.П. и постановеното в този смисъл разпореждане следва
да бъде отменено.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 23351/30.05.2019 г., постановено по
ч.гр.дело № 2405/2019 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което е обезсилена заповед за изпълнение №
1263/18.02.2019 г., издадена по ч.гр.д №
2405/2019 г. по описа на ВРС, 25-ти състав, по отношение на С.А.П., ЕГН: **********,
на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.