Решение по дело №302/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 560
Дата: 7 декември 2018 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20165500900302
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                         07.12.2018 г.                              град С.З.                                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12.11.                                                                                          2018 година

В открито заседание в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ

търговско дело № 302 по описа за 2016 година.

 

С определение № 84/27.02.2018 г. по ч.т.д. № 79/2018 г. по описа на ПАС е отменено решение № 296/18.10.2017 г. по т.д. № 302/2018 г. по описа на ОС – С.З. в частта, имаща характера на определение, с която е прекратено производството по делото по предявени иск от Н.С. с правно основание чл. 29 от ЗТР за прогласяване на нищожност на решенията на Общо събрание на съдружниците на ,,И.‘‘ ООД, обективирани в протокол от 25.01.2016 г., приложен към заявление вх. № 20160630194036 – обявяване на ГФО за 2015 г., като делото е върнато за произнасяне по предявения иск с прано основание чл. 124 от ГПК.

С определение № 85/27.02.2018 г. по ч.т.д. № 79/2018 г. по описа на ПАС е отменено решение № 296/18.10.2017 г. по т.д. № 302/2018 г. по описа на ОС – С.З. в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане предявения евентуален иск от Н.С. срещу ,,И.‘‘ ООД с правно основание по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците на ,,И.‘‘ ООД, взети на 04.11.2016 г., и е прекратено производството по него, като ВРЪЩА  делото за разглеждане на предявения иск.

Ищецът Н.С.С. в качеството на съдружник в „И.” ООД, гр. С.З. твърди, че притежава десет дяла от капитала на дружеството на стойност общо 1 000 лв.  На 12.12.2016 г. ищецът направил справка в Търговския регистър по партидата на „И." ООД установил, че по партидата на дружеството са налични следните документи: Документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г.. приложен към заявление № 20160630194036; Документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление 2016111016075; Документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД гр. К. от 04.11 2016 г., приложен към заявление 20161110160715.

Сочи, че протоколите са частни документи, които удостоверяват изгодни за издателя им обстоятелства. В тази връзка оспорва да се е превеждало на 25.01.2016 г.  на 04.11.2016 г. или на която и да е друга дата общо събрание на „И." ООД което да е вземало каквито и да е решения. В тези документи били обективирани решения, които никога не били вземани.

Посочва, че по партидата на дружеството има 3 броя протоколи от  общи събрания, проведени на 25.01.2016 г. Според документ наречен Протокол от 25.01.2016 г., представен със заявление вх. № 20160202092647 на твърдяното събрание били обсъдени само две точки, а именно: т.1 вземане на решение за освобождаване на управител и вземане на решение за промяна на седалището. В документа, наречен протокол от общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление 2016111016075 били разгледани други въпроси като номерацията започвала отново от т. I. Счита, че наличието на различно съдържание на протоколите по безспорен начин свидетелствало за непровеждането на подобни общи събрания и създаването на по-късен етап на протоколи със съдържание, което е необходимо, за да бъде извършено съответното вписване. По отношение на отмяната на документ наречен протокол от 25.01.2016 г., който е представен със заявление вх.
№ 20160202092647 е инициирано т.д. №41/2016 г. по описа на Окръжен Съд - Ст. Загора.

На следващо място посочва, че документите не са подписвани от нито един от съдружниците, а от адв. И., която твърдяла, че е пълномощник на Д.П.С.. Твърди, че цитираното пълномощно е нищожно на основание чл. 582 от ГПК - когато лицето не знае български език, нотариусът назначава преводач. Сочи, че упълномощителят Д.П.С. е гражданин на Великобритания и не знае български език. което се доказвало и от обстоятелството, че в пълномощното е посочено, че присъства преводач. Видно обаче от
„ Забележка на нотариуса" не била спазена процедурата на чл. 582 от ГПК, чл. 585 от ГПК и чл. 170 от ГПК. В представеното пълномощно липсвало разпореждане на нотариус П.И. да е назначил преводач, а е записано в „Забележка на нотариуса", че П.С. П.В. е присъствала и е била преводачка, не че е назначена за преводач. Нарушена била разпоредбата на чл. 585, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 170 от ГПК, а именно преводачът не е дал обещание да извърши верен превод. Не била спазена и разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от ГПК- преводачът не е предупреден за отговорността по чл. 290 от НК в случай на неверен превод. Не била снета самоличността й нито било изяснено дали е заинтересована страна. Не били представени доказателства, че П. Внучек е заклет преводач и владее английски език, поради което счита, че същата не отговаря на изискванията да бъде преводач и не владее английски език. С оглед на гореизложеното твърди, че пълномощното е нищожно, което водело до липса на представителна власт на адв. И..

С оглед гореизложеното твърди, че документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление № 20160630194036. документ, наречен Протокол от Общо събрание на ..И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление 2016111016075, документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 04.11. 2016г., приложен към заявление 2016111016075 са нищожни, т.к. на 25.01.2016 г. и на 04.11.2016 г. общи събрания не били провеждани и респективно подобни решения не са вземани и моля да прогласите тяхната нищожност.

Евентуално, в случай, че съдът приеме, че общо събрание от 25.01.2016 г. и на 04.11.2016 г. е приело обективираните в него решения, предявява иск за отмяна на решенията на Общото събрание като незаконосъобразни, поради следните съображения:

Относно документ, наречен протокол от общо събрание на „.И.'" ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление № 20160630194036.

На първо място посочва, че съдружникът Н.С. не е поканен да присъства на събранието от 25.01.2016 г. Сочи, че съгласно чл. 139, ал. 2 от 13, Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. Твърди, че Н.С. не е получавал подобна покана. На следващо място посочва, че протоколът не е подписан от нито един от съдружниците, а от адвокат Ив. И.. Позовава се на чл. 137, ал. 4 от ТЗ и т. 26.3. от дружествения договор, съгласно който съдружниците могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно, а посоченото от адв. И. пълномощно било нищожно по съображения, изложени по-горе.

На следващо място посочва, че протоколът няма достоверна дата. Оспорва, че на 25.01.2016г. е проведено Общо събрание на И." ООД.

Освен това не било ясно къде е проведено Общото събрание. В протокола бил посочен съдебен адрес на адв. Ив. И., но не било ясно там ли е проведено същото. Ако се приеме, че Общото събрание се е провело там, то следва, че Общото събрание е проведено извън седалището яз дружеството, а именно - гр. К., което е основание за незаконосъобразността му.

Относно документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление
№ 2016111016075 излага същите съображения – че с
ъдружникът Н.С. не е поканен да присъства на събранието, протоколът не е подписан от нито един от съдружниците, нямал достоверна дата. Оспорва, че на 25.01.2016 г. е проведено Общо събрание на „И." ООД, не било ясно къде се е провело Общото събрание. Решението но т.1  било в противоречие с чл. 134 от ТЗ, съгласно който допълнителни парични вноски се правят по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Към 25.01.2016 г. дружеството нито било на загуба, нито неразполагало с парични средства. По сметка на дружеството в „У." АД имало налични парични средства. Освен това Д.П.С. присвоил сумата от 1 800 лева. именно от тази сметка през декември 2015г. Поради, което било необходимо да се изискат от него, а не да се взема решение за допълнителни парични средства. Твърди, че сумите получени от продажбата на недвижимите имоти били внесени от Н.С. по сметка на дружеството още през 2011 г.

Неподаването на данъчна декларация било задължение на управителя, а не съдружника. Освен това за цитирания период Д.П.С. също е бил управител на дружеството и също е отговорен за извършването на съответните действия.

Относно документ, наречен протокол от общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 04.11.2016 г., приложен към заявление
№ 2016111016075 посочва, че с
ъдружникът Н.С. не е поканен да присъства на събранието, протоколът не бил подписан от нито един от съдружниците, а от адвокат Ив. И., нямал достоверна дата и не било ясно къде е проведено събранието. Не са били налице условия за внасяне на допълнителни парични вноски, неподаването на данъчна декларация е задължение на управителя, а не съдружника. Освен това за цитирания период Д.П.С. също е бил управител на дружеството и също е отговорен за извършването на съответните действия, освен това оставащият съдружник не можел да поеме дела на изключения като заплаща дължимите суми на дружеството.

Поради изложеното моли съда да прогласи за нищожни:

1. решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01. 2016г., приложен към заявление № 20160630194036;

2. решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016г., приложен към заявление № 20161110160715:

3. решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 04.11.2016 г., приложен към заявление № 20161110160715:

3.  генерално пълномощно от 09.10.2015г.

При условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че горепосочените решения не са нищожни, моли съда да:

1. отмени решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление № 20160630194036, като незаконосъобразни.

2. отмени решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД. гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление № 20161110160715, като незаконосъобразни.

3. отмени решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на ,,И." ООД, гр, Б. от 04.11.2016 г., приложен към заявление № 20161110160715, като незаконосъобразни.

В срок е постъпил отговор от „И.” ООД, чрез адв. И.И.. По отношение на иска за обявяване на незаконосъобразност на тези събрания и решенията, взети на тях, взема становище, че този иск е недопустим, тъй като са изтекли законоустановените срокове съгласно
чл. 74 от ТЗ за предявяване на този иск. Посочва, че защо това е така, кога е узнал за събранието ищеца и се посочват текстовете на чл. 74 ТЗ относно срока за предявяване на този иск. Оспорват се твърденията за нищожност на пълномощното. Посочва се, че управителят знае малко български и на нотариуса не е непознат езика, който говори управителя. Позовава се на разпоредбата на чл. 582 ГПК,  като твърди, че пълномощното е редовно и въз основа на него е можело да бъдат извършени тези действия по свикване  и провеждане на събранието. Оспорва се и иска за отмяна на решенията като незаконосъобразни. Твърди се, че събранието е редовно свикано, поканата до ищеца е връчена чрез нотариус като е съставен протокол за това. Посочва се, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство във връзка с престъпления по чл. 308-2016 НК и чл. 212 НК, но не се дават данни как са приключили тези производства. Моли да се отхвърлят предявените искове.

Представена е допълнителна искова молба, с която се твърди, че  ищецът не е узнал за проведеното събрание и че не е бил уведомяван за тези събрания. Отново твърди, че пълномощното е нищожно като излага допълнителни аргументи. Отново се посочва, че ищецът не  е бил редовно поканен за тези събрания.

С допълнителният отговор се поддържат изложените аргументи в първоначалния отговор.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Настоящото производство е относно:

1. Иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да се прогласят за нищожни  решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01. 2016 г., приложен към заявление № 20160630194036.

2. При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, с който се иска отмяна на решенията на Общото събрание, обективирани в документ, наречен Протокол от Общо събрание на ,,И." ООД, гр., Б. от 04.11.2016 г., приложен към заявление № 20161110160715, като незаконосъобразни.

Не се спори по делото, че ищецът Н.С.С. е съдружник в “И.” ООД, ЕИК ***.

От протокол от Общо събрание на ,,И.’’ ООД гр. К. от 25.01.2016 г. /лист 13 от делото/ се установява, че е взето решение за приемане на годишен финансов отчет на дружеството за 2015 г., което обстоятелство е обявено по партида на дружеството в търговския регистър № 20161111152624.

От протокол от Общо събрание на ,,И.’’ ООД гр. К. от 25.01.2016 г. /лист 17 от делото/ се установява, че е взето решение за заплащане на сумите по изп.д. № 231/2014 г. по описа на ЧСИ И. Божилова, за възстановяване на сумата от 13 750 лева от покупко – продажба на недвижими имоти, обективирана в Нотариален акт № 27, том І, нот.д. № 25/25.03.2011 г. и Нотариален акт № 26, том І, нот.д. № 24/25.03.2011 г., като и за оправяне на писмено предупреждение към Н.С.С. по реда на чл. 126, ал. 3, т.3 от ТЗ.

От протокол от Общо събрание на ,,И.’’ ООД гр. К. от 25.01.2016 г. /лист 21 от делото/ се установява, че е взето решение за прекратяване на членството на съдружника Н.С.С. и вписването на обстоятелството в Търговския регистър.

От служебна справка в Търговския регистър се установява, че по заявление вх. № 20161110160715, към което са приложени и двата протокола е постановен отказ № 20161110160715-2/15.11.2016 г. на Агенция по вписванията – търговския регистър, които е потвърден с решение № 33/08.02.2017 г. по т.д. № 294/2016 г. по описа на ОС – С.З., което е влязло в сила на 22.02.2017 г.

По делото е представено генерално пълномощно от 09.10.2015 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус П.И. *** действие РС – С.З., от което се установява, че Д.П.С. е упълномощил адв. И.И. да извършва всякакви правни действия от негово име като съдружник и управител в ,,И.’’ ООД, да го представлява за свикване  на Общо събрание, както да гласува от негово име на Общото събрание на дружеството при вземането на  решения. Заверката на подписа е извършена в присъствието на преводач П.С. П.В.. 

От диплома за юридически секретари от 29.10.2015 г. и писмо от ,,Институт за юридически секретари и лични асистенти’’ се установява, че П.С. П.В. е завършила курс за юридически секретар с квалификационно ниво 3. Представения по делото превод на посочените документи е извършен от ,,Р.’’ СД, което е оторизирано от Министерството на външните работи на Р.Б. Агенция за преводи, видно от служебна справка на сайта на Министерство на външните работи.

С нотариална покана от 09.12.2015 г. на нотариус И.Г. с рег. № 440, с район на действие РС – К. /лист 44/ е поканен съдружника Н.С.С. да присъства на извънредно Общо събрание на съдружниците на ,,И.’’ ООД  гр. К. на 25.01.2016 г. в 13,00 часа в гр. С.З., ул. ***, като е посочен дневния ред. Поканата е връчена на 05.01.2016 г. по реда на чл. 47, ал.1 и 2 от ГПК, като е залепено уведомление № 110/09.12.2015 г. на постоянния адрес на ищеца в гр. К., ул. ***.

С уведомление от ,,И.’’ ООД гр. К. /лист 48/ ищецът е уведомен за взетите решения на Общото събрание от 25.01.2016 г. Същото е връчено на ищеца на 22.04.2016 г. чрез Нотариална покана на нотариус И.Г. с рег. № 440, с район на действие РС – К. по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК с уведомление № 30/29.03.2016 г., залепено на 01.04.2016 г. на постоянния адрес на ищеца в гр. К., ул. ***.

С нотариална покана от 27.06.2016 г. на нотариус И.Г. с рег. № 440, с район на действие РС – К. /лист 39/ е предупреден по реда на чл. 126, ал. 3, т.1, т.2 и т. 3 от ТЗ съдружника Н.С.С., като са посочени извършените нарушения и е даден едномесечен срок. Поканата е връчена на 18.08.2016 г. по реда на чл. 47, ал.1 и 2 от ГПК, като е залепено уведомление № 69/27.06.2016 г. на постоянния адрес на ищеца в гр. К., ул. ***.

От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че към 31.01.2016 г. по разплащателната сметка на дружеството наличното салдо е 0 лева, като за периода от 17.12.2015 г. до 09.03.2017 г., налични парични средства към 25.01.2016 г. не е имало. Вещото лице сочи, че по набирателната сметка на дружеството към 09.03.2017 г. салдото е 16 000 лева. Салдото, оборотите и крайното салдо по счетоводната сметка 501 ,,каса’’ за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. е нула лева.

Вещото лице сочи, че на 04.12.2015 г. от сметката на дружеството е изтеглена сумата от 1 700 лева от Д.П.С.. Сумата от 1 700 лева е внесена на същия ден - 04.12.2015 г. по сметка на дружеството, като вносител е посочен Д.П.С.., като е била използвана м. февруари 2016 г. за заплащане на задълженията на дружеството към ,,Местни данъци и такси’’.

С Нотариален акт № 27, том І, нот.д. № 25/25.03.2011 г. и Нотариален акт № 26, том І, нот.д. № 24/25.03.2011 г. са продадени недвижими имоти на дружеството за сумата от 13 750 лева общо, които са заплатени в брой на Н.С.С. на 25.03.2011 г. 

На 19.08.2011 г. по сметка на дружеството е внесена сумата от 11 000 лева от Н.С.С. с основание ,,захранване на сметка’’.

От допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява се установява, че дружеството има набирателна сметка за учредителен капитал ***, по която към 25.01.2016 г. наличните парични средства са в размер на 16 000 лева. Към 2011 г. дружеството няма регистриран касов апарат в информационния масив на НАП.

От показанията на свидетелката В.В. – счетоводител на ,,И.’’ ООД гр. К. се установя, че е счетоводител на дружеството от две години, като е контактувала само с Д.П.С.. Посочва, че не са подавани годишни финансови декларации  не са заплащани местни данъци и такси преди седалището на дружеството да бъде преместено от гр. Б. в гр. К.. Заплатените през 2016 г. местни данъци и такси са от личната сметка на Д.П.С., защото не са разполагали с информация за наличните сметки на дружеството. Сочи, че касата на дружеството не се съхранява в нейния офис, като осчетоводяването става чрез първични счетоводни документи.

От показанията на свидетелката Е.Н. – деловодител при нотариус И.Г. с рег. № 440, с район на действие РС – К. се установява, че тя е посещавала адреса на ищеца за връчване на нотариалните покани. Посочва, че по данни на лице, което е намерено в жилището на ищеца и извършвало ремонтни дейности, Н.С. живее на адреса, който е посетен от връчителя. По данни на съседи също, ищецът живее на този адрес.

От показанията на свидетелката П.С. П.В. се установява, че при съставянето на генерално пълномощно от 09.10.2015 г. е присъствала лично и извършила превод от български език на английски език на Д.П.С., като същият е запознат със съдържанието на пълномощното. Посочва, че притежава диплома за юридически секретари.

От писмени обяснения на нотариус нотариус П.И. *** действие РС – С.З. се установява, че е спазена процедурата по чл. 582 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 124 от ГПК, с които се иска да се прогласят за нищожни решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01. 2016 г., приложен към заявление Г1 № 20160630194036 – обявяване на ГФО за 2015 г., съдът счита същият за процесуално допустим.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото събрание може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. В Тълкувателното решението е прието, че нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър. В случая е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на липсващите (невзети) решения, които са отразени в Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016г., приложен към заявление  А4 № 20161110160715 като съществуващи. Оспорваните решения не подлежат на вписване в Търговския регистър.

Налице е правен интерес, какъвто безспорно притежава съдружникът в дружество с ограничена отговорност в случая, тъй като решенията на общото събрание са задължителни за всички съдружници в дружеството и подлежат на изпълнение.

Ищецът твърди, че взетите решения на проведеното Общо събрание на „И." ООД от 25.01.2016 г., приложен към заявление Г1 № 20160630194036 – обявяване на ГФО за 2015 г. са нищожни, тъй като не са били взети и не е провеждано такова събрание.

Тъй като се касае до твърдение на отрицателен факт, на основание чл. 154, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е доказването на провеждането и валидността на решението на общото събрание на съдружниците на „И." ООД, гр. К.

С нотариална покана от 09.12.2015 г. на нотариус И.Г. с рег. № 440, с район на действие РС – К. /лист 44/ е поканен съдружника Н.С.С. да присъства на извънредно Общо събрание на съдружниците на ,,И.’’ ООД  гр. К. на 25.01.2016 г. в 13,00 часа в гр. С.З., ул. ***, като е посочен дневния ред. Поканата е връчена на 05.01.2016 г. по реда на чл. 47, ал.1 и 2 от ГПК, като е залепено уведомление № 110/09.12.2015 г. на постоянния адрес на ищеца в гр. К., ул. ***.

Ищецът е надлежно уведомено за съхраняване в кантората на нотариуса нотариална покана. Нотариалната покана е можело да се получи в офиса на нотариуса в двуседмичен срок. След изтичане на този срок и поради неявяване на адреса за получаване на екземпляр от поканата, същата е оформена и предадена на приносителя. Нотариалната покана се счита за връчена на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 47, ал. 2 и чл. 50, ал. 4 ГПК след изтичане на четиринадесет дневния законоустановен срок за получаване. Това удостоверяване от страна на нотариуса за връчването на нотариалната покана е достатъчно основание за приеме, че връчването е извършено надлежно - опр. № 479 от 20.VІ.2011 г. на ВКС по т.д. № 444/2011 г. и др., като е спазен седемдневния срок по чл. 139, ал. 1 от ТЗ.

Относно обстоятелствата по връчването на поканата и спазването на изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК следва да бъде кредитирано извършеното от нотариуса по реда на чл. 592, ал.1 изр.2 от ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от ищеца. По смисъла на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д.№ 2335/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 от ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва.

В настоящия случай не са представени доказателства от ищеца в тази насока.

При липса на доказателства относно неистинността на отбелязването по чл. 592, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че нотариалната покана е редовно връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК.

Като неоснователен следва да се прецени и доводът на ищеца, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК е следвало да бъде изпълнена процедурата по чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, според която за да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление, следва адресатът да не може да бъде намерен на адреса след търсене най – малко три пъти в рамките на един месец. Разпоредбата на чл. 47 от ГПК, в приложимата в случая редакция до изменението с ДВ бр.86/2017 г., не установява срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване – посещения в рамките на повече от месец са необходими за правилното приложение на чл. 40, ал.2 и чл. 41, ал.2 от ГПК, но не и за призоваването по реда на чл. 47 от ГПК.

Ищецът е бил надлежно уведомен на 05.01.2016 г. за проведеното Общо събрание на 25.01.2016 г., като в поканата е изчерпателно посочен дневния ред за Общото събрание на  25.01.2016 г., като решението за обявяване на ГФО е включено в точка 4 – разни.  

От събраните доказателства - протокол от проведеното ОС и  нотариална покана се установява, че събранието е било проведено и че е взето решението, описано в протокола на събранието, което е в  пределите на компетентност на Общото събрание, определена от закона и учредителния акт. Налице е кворум за провеждането му, съгласно чл. 25.6 от Дружествения договор и протокола е подписан от адв. И.И., като пълномощник на Д.П.С., която разполага с представителна власт да го представлява и гласува от негово име при вземане на решения на Общото събрание, изчерпателно изброени в генерално пълномощно от 09.10.2015 г.

Законът овластява именно общото събрание да се произнесе досежно достоверността на обобщената информация за икономическия резултат от дейността на дружеството. Относимите към членствените права въпроси са ограничени до икономическото измерение на дейността. Всеки съдружник без оглед размера на неговия дял е в правото си да знае какъв е резултатът от дейността. Тази информация е безусловно необходима за реализация на правото му на участие в управлението на дружеството. В процеса не е въведено възражение, сочещо на нарушение на така очертаното право. Заетата в процеса позиция е фокусирана върху оформлението на протокола като липсват повдигнати въпроси, поставящи под съмнение отразеното в протокола обстоятелство.

Представянето на годишния финансов отчет на вниманието на съдружниците е необходимо, но и достатъчно, за да обезпечи реализация на членствените права и на ищеца като съдружник. По делото не се спори, че годишният финансов отчет е известен на ищеца, който факт се потвърждава и от заявеното от него, че му е известно да е депозиран за обявяване по партидата на дружеството. Институтът на вписване в търговския регистър е призван да обезпечи обществения интерес. Ето защо въпросът дали и кога ГФО е представен за обявяване в Агенция по вписванията, съответно какви биха били критериите за огласяването му по партидата на търговското дружество не касае членствените права на ищеца. Извън очертаните рамки на настоящото производство остава както съдържанието на годишния финансов отчет, така и съблюдаването на изискуемата от Закона за счетоводството форма. По тези съображения съдът приема за неоснователен предявеният иск спрямо това решение.

Законът не установява изискване към формата на протокола от общото събрание на дружество с ограничена отговорност. Такава не е утвърдена и с дружествения договор. Протоколът от общото събрание е частен документ, поради което и доказателствената му сила е ограничена до авторството върху обективираното в документа волеизявление. Понеже документът отразява формирана воля придобива характеристиките на диспозитивен частен документ. Характерно за волеизявлението е, че неговият автор определя както съдържанието, така и правната сфера, която очаква да обвърже. Представеният документ отразява еднозначно волята на Д.П.О. в качеството на съдружник и управител, чрез пълномощник адв. И.И.. По тези съображения неоснователно е наведеното възражение за липсващ подпис и на другия съдружник.

По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявеният при условията на евентуалност обективно съединен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, с който се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от Общо събрание на ,,И." ООД, гр. Б. от 04.11.2016 г., приложен към заявление № 20161110160715.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на търговското дружество, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт има конститутивен характер и се предявява се в сроковете, посочени в ал. 2 на чл. 74 ТЗ, които са преклузивни – 14 дневен от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14 от узнаването, но не по – късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

В настоящия не са налице данни по делото кога ищецът е узнал за събранието, но доколкото исковата молба е предявена в тримесечния срок от провеждането на събранието, искът се явява допустим.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ императивно установява, че писмената покана с посочен в нея дневен ред следва да бъде връчена на съдружника най- малко 7 дни преди датата на събранието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, какъвто е настоящия случай.

По въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, по реда на чл. 290 ГПК, са постановени: Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/09 г. II т. о., Решение № 74/14.07.2011 г. по т. д. № 633/10 г. на I т. о., Решение № 104/3.10.2011 г. по т. д. № 876/10 г. на I т. о., Решение № 157/8.11.2011 г. по т. д. № 823/10 г. на II т. о. Прието е разрешението, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за Общото събрание. Законът акцентира най-вече върху доказването на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. В практиката на ВКС е посочено, че уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника - физическо лице. Преценката за начина на изпращане на поканата се осъществява от дружеството, и не би могло да се правят препоръки в съдебния акт за направения избор или да се препраща към друг начин на връчване, след като няма императивна процесуалноправна норма по отношение на свикване и провеждане на общо събрание от търговско дружество. Изрично в практиката е предвидено, че процедурата по чл. 47 от ГПК се прилага и в охранителното нотариално производство - Решение № 217 от 12.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 62-2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В. Н., Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1220/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В. и Решение № 430 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И.П., постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

С нотариална покана от 27.06.2016 г. на нотариус И.Г. с рег. № 440, с район на действие РС – К. /лист 39/ е предупреден по реда на чл. 126, ал. 3, т.1, т.2 и т. 3 от ТЗ съдружника Н.С.С., като са посочени извършените нарушения и е даден едномесечен срок за изпълнение на указанията и последващо свикване на Общо събрание за изключването му след неизпълнение. Поканата е връчена на 18.08.2016 г. по реда на чл. 47, ал.1 и 2 от ГПК, като е залепено уведомление № 69/27.06.2016 г. на постоянния адрес на ищеца.

Относно обстоятелствата по връчването на поканата и спазването на изискванията на чл. 47, ал.1 от ГПК следва да бъде кредитирано извършеното от нотариуса по реда на чл. 592, ал.1 изр.2 от ГПК отбелязване за връчване, което не е опровергано от ищеца. По смисъла на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д.№ 2335/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 от ГПК, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, на основание чл. 179 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ пада върху страната, която го оспорва.

В настоящия случай не са представени доказателства от ищеца в тази насока.

При липса на доказателства относно неистинността на отбелязването по чл. 592, ал.1 ГПК, следва да се приеме, че нотариалната покана е редовно връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК.

Като неоснователен следва да се прецени и доводът на ищеца, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК е следвало да бъде изпълнена процедурата по чл. 47, ал.1 и ал.3 от ГПК, според която за да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление, следва адресатът да не може да бъде намерен на адреса след търсене най – малко три пъти в рамките на един месец. Разпоредбата на чл. 47 от ГПК, в приложимата в случая редакция до изменението с ДВ бр.86/2017 г., не установява срок и брой на посещенията на връчителя, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване – посещения в рамките на повече от месец са необходими за правилното приложение на чл. 40, ал.2 и чл. 41, ал.2 от ГПК, но не и за призоваването по реда на чл. 47 от ГПК.

Ищецът е уведомен за проведеното Общо събрание на 04.11.2016 г., видно от известие за доставяне от 21.10.2016 г., като е посочено, че пратката съдържа покана за Общо събрание от 04.11.2016 г. 

В тази връзка неоснователни са доводите на ищеца за нередовно връчване на поканата за Общо събрание на 04.11.2016 г., позовавайки се на решение № 33/08.02.2017 г. по т.д. № 294/2016 г. по описа на ОС – С.З.. Същото производство е по реда на чл. 25 от ЗТР и е охранително и установеното в него не е задължително за настоящото исково производство.  

Налице е редовно уведомяване на ищеца за провеждането на Общото събрание на 04.11.2016 г.

Протокола е подписан от адв. И.И., като пълномощник на Д.П.С., която разполага с представителна власт да го представлява и гласува от негово име при вземане на решения на Общото събрание, изчерпателно изброени в генерално пълномощно от 09.10.2015 г.

Законът не установява изискване към формата на протокола от общото събрание на дружество с ограничена отговорност. Такава не е утвърдена и с дружествения договор. Протоколът от общото събрание е частен документ, поради което и доказателствената му сила е ограничена до авторството върху обективираното в документа волеизявление. Понеже документът отразява формирана воля придобива характеристиките на диспозитивен частен документ. Характерно за волеизявлението е, че неговият автор определя както съдържанието, така и правната сфера, която очаква да обвърже. Представеният документ отразява еднозначно волята на Д.П.О. в качеството на съдружник и управител, чрез пълномощник адв. И.И.. По тези съображения неоснователно е наведеното възражение за липсващ подпис и на другия съдружник.

Доводът на ответника относно мястото на провеждане Общото събрание не намира опора в закона. В ТЗ и дружествения договор не е предвидена изрична разпоредба относно мястото на провеждане на Общо събрание на дружеството, а именно адреса на управление и седалище. В настоящия случай в поканата за свикване на Общо събрание на 04.11.2016 г. е посочено, че същото ще се състои в гр. С.З., ул. ***, което е обективирано и в Протокола от 04.11.2016 г.

Ирелевантен е фактът, че същият адрес се явява и съдебен адрес за ответника.

По отношение на възражението, че сумата от 13 750 лева е внесена от ищеца:   

С Нотариален акт № 27, том І, нот.д. № 25/25.03.2011 г. и Нотариален акт № 26, том І, нот.д. № 24/25.03.2011 г. са продадени недвижими имоти на дружеството за сумата от 13 750 лева общо, които са заплатени в брой на Н.С.С. на 25.03.2011 г. 

От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че на 19.08.2011 г. по сметка на дружеството е внесена сумата от 11 000 лева от Н.С.С. с основание ,,захранване на сметка’’. В основанието не е посочено, че сумата е от продажбата на  недвижими имоти на дружеството.

Възникването и функционирането на дружество с ограничена отговорност не се изчерпва единствено с осъществяване на стопанска дейност, респ. извличане на печалба, но и с оглед личните качества на съдружниците. Липсата на доверие, поради влошени лични отношения между съдружниците съществено би затруднило и дейността на търговското дружество.

Предвид гореизложеното искът по чл. 74 от ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

         Водим от горните мотиви,  Старозагорският окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** срещу  ,,И.’’ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. *** иск с правно основание чл. 124 от ГПК за прогласяване на нищожност на решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от Общо събрание на „И." ООД, гр. К. от 25.01.2016 г., приложен към заявление  приложен към заявление Г1 № 20160630194036 – обявяване на ГФО за 2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.С.С., ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** срещу  ,,И.’’ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. *** предявеният при условията на евентуалност обективно съединен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, с който се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от Общо събрание на ,,И." ООД, гр. Б. от 04.11.2016 г., приложен към заявление № 20161110160715, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ПАС.

           

           

        

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: