№ 254
гр. С., 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110153508 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Е. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. Л. бл вх, ап, чрез адв. И. Н. срещу "Т. С."
ЕАД, с ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. Я. № .., с която се предявява иск по чл. 124,
ал.1, пр.3 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи следните суми: главница в размер на 5067,78лв.,
начислена за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2018г., лихва в размер на
5426,57лв., начислена за периода от 01.01.2008г. до 13.09.2022г., поради
обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност и липсват
облигационни отношения между страните.
Ищецът твърди, че ответникът „Т. С.” ЕАД е фактурирал суми за
употребена енергия за периода 01.11.2007г. до 30.04.2018г. за имот находящ
се на адрес: гр. С., ж.к.”Л. бл, вх., ап. с аб. № .... инсталация № ...., както
следва: главница в размер на 5067,78 лв. и лихви в размер на 5426.57лв.
Счита, че за посочените вземания давността е тригодишна, доколкото
представляват периодични плащания, поради което са погасени по давност
към датата на подаване на исковата молба – 03.10.2022г. Твърди за липса на
облигационни отношения между страните.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема
становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес у
1
ищеца, но поддържа принципно становище, че дори и да изпраща писма,
фактури и/или покани за плащане на дължими суми, дори и те да са погасени
по давност, това не погасява правото му да кани длъжника да плати тези
суми. Затова в условията на евентуалност счита, че исковете са
неоснователни. Не взема становище по твърдението за липса на облигационно
отношение между страните във връзка с претендираното от ответника
топлоснабдяване на имот на длъжника.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
Предявените искове са допустими, при наличие на правен интерес у ищецът
да ги предяви, тъй като от съобщение към фактура № .../30.04.2019г. и писмо
за задължения към 13.09.2022г., изпратени от „Т. С.“ ЕАД до ищеца В. Е. С.
за инсталация № .... на адреса на ищеца се установява, че към месец август
2022г. ответникът претендира от ищецът заплащане на процесните суми,
които В. С. счита недължими.
Разгледани по същество предявените искове са основателни, поради
следното:
Ответникът не ангажира доказателства, с които да установи наличие на
облигационна връзка между страните, която определя ищеца като потребител
на топлинна енергия и задължено лице по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
От друга страна, от писмо за задължения към 13.09.2022г., изпратени от „Т.
С.“ ЕАД до ищеца В. Е. С. за инсталация № .... на адреса на ищеца, което
съдържа в табличен вид номерата и датите на издадените фактури, както и
начислените по същите суми се установява, че нито една от начислените суми
за времето от м.11.2007г. до м.08.2022г. не е посочена като погасена по
давност. За всички суми, вкл. за тези, начислени за процесния период от
време, е посочено, че са дължими. Именно за това, исковете за признаване за
установено, че начислените суми за главница в общ размер на 5067, 78 лв. и
за лихви в общ размер на 5426, 57 лв. за времето от 01.01.2008г. до
13.09.2022г. не се дължат, поради погасяване на тези вземания по давност, са
основателни и доказани. Безспорно вземанията за неплатена доставена
топлинна енергия са периодични и на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасяват
по давност с изтичане на 3-годишен давностен срок, считано от датата на
настъпване на изискуемостта. Процесните вземания за заплащане цената на
2
доставена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за които е приложима тригодишната погасителна
давност. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба съгласно ТР
№ 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени периоди от време, а размерите на плащанията
са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да
са равни и плащанията да са еднакви. Такъв характер имат задълженията за
доставка на кумунални услуги – електрическа енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване, телекумуникационни услуги. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Затова и с оглед на посоченото по – горе, задълженията на ищеца към
ответника в общ размер на 10494,35 лв., от които: 5067, 78 лв. – главница за
потребена енергия за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2018г. и 5426, 57 лв.
лихва върху посочените главници за периода от 01.01.2008г. до 13.09.2022г.
към датата на предявяване на иска – 03.10.2022г. са погасени по давност.
Съгласно чл. 32, ал.1 от раздел 7 от Общите условия на ответника, ищецът е
бил задължен да заплаща дължимите месечни суми в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за задължението за
главница за м. ноември 2007г. тригодишната погасителна давност, която е
погасила вземането е започнала да тече на 01.01.2008г. и е изтекла на
01.01.2011г., а за задължението за главница от м. април 2018г. тригодишната
погасителна давност, която е започнала да тече на 01.06.2018г. е изтекла на
01.06.2021г., когато вземането се е погасило. Тъй като съгласно чл. 119 от
ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла,
вземането за лихвите за забава, начислени върху погасените главници също
не се дължи. Ответникът не твърди и не представи доказателства за спиране
на давността през процесните периоди от време. Затова предявените по
делото искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК. Според представения списък по чл. 80 от ГПК и сторените разходи, на
ищеца се дължат разноски в размер на 419, 77 лв. за платената държавна
3
такса, а на пълномощника на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ в размер на 500 лв.
Воден от горното, доказателствата по делото и на осн. чл. 124, ал.1, пр.3 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника "Т. С." ЕАД, с ЕИК
..., с адрес: гр. С., ул. Я. № .., че ищецът В. Е. С. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. Л. бл вх, ап не му дължи следните суми: главница в размер на
5067,78лв., начислена за периода от 01.11.2007г. до 30.04.2018г., лихва в
размер на 5426,57лв., начислена за периода от 01.01.2008г. до 13.09.2022г.,
поради обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност и
липсват облигационни отношения между страните.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. Я. № .. да заплати на В.
Е. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Л. бл вх, ап сума в размер на 419,
77 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. Я. № .. да заплати на
адв. И. А. Н. – САК, със съдебен адрес: гр. ББ., ул. С № ет оф. 6 сума в размер
на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4