Р Е Ш Е Н И Е
№ 260055
гр. Първомай, 31.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 693 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с
правно основание чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ).
Ищецът
„ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.В.Д. в качеството на управител и по
процесуално пълномощие от адв. Б.В.С., вписана в регистъра на Адвокатска
колегия – Кюстендил, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д.,
ЕГН: **********,***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.Д. и мл. адв. К.П.Р., вписани в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 8 408, 22 евро (осем хиляди четиристотин и осем
евро и двадесет и два евроцента) по Запис на заповед, издаден на 08.09.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2017 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до
окончателното изплащане на задължението, за принудителното изпълнение на което
са издадени Заповед № 181/13.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 231/19.06.2017 г. по ч. гр.
дело № 307/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира
и присъждане на съдебно-деловодните разноски, сторени в заповедното и в
настоящото производство.
Исковата претенция се
обосновава с фактически твърдения, че на 08.09.2016 г. ответницата издала редовен от външна страна запис на заповед, с който
се задължила безусловно и без протест да заплати на
ищеца (с предишно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД) на датата на падежа
25.09.2016 г. в гр. София сумата от 9 172, 57 евро.
С оглед отсъствие на доброволно
изпълнение на непогасения остатък от менителничното вземане, което след
приспадане на престираната на вноски сума от 764, 35 евро възлизало в размер на
8 408, 22 евро, ищецът пристъпил към принудителното му удовлетворяване по
реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК, подавайки в Районен съд –
Първомай заявление, което било уважено изцяло с издаване на Заповед №
181/13.06.2017 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист № 231/19.06.2017 г. по ч. гр. дело № 307/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ
състав, за процесната сума, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2017 г.
– датата на сезиране на съда, до окончателното й изплащане. Срещу така
постановената заповед за незабавно изпълнение длъжникът депозирал възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК.
С постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Отговор вх. № 1140/16.02.2018
г. ответницата чрез процесуалния си представител адв. Д.Д.
застъпва становище за неоснователност на иска и пледира за отхвърлянето му. Оспорва
истинността на положения от нейно име в записа на заповед подпис, а при
евентуално доказване на автентичността му релевира неговата нищожност на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
поради липса на воля за задължаване.
Отделно от горното, излага доводи, че менителничният
ефект е издаден за обезпечаване изпълнението на задълженията й, произтичащи от
сключен между страните Индивидуален договор за заем PLOV-259/08.09.2016 г., по
силата на който ищецът (с предишно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД) й
отпуснал заем в размер на 1 533, 88 евро при фиксиран годишен лихвен процент от
35, 28%, годишен процент на разходите от 41, 58%, месечна погасителна вноска от
54, 71 евро и общ размер на всички плащания от 3 282, 49 евро. Ответницата твърди, че заемната сума не й е предадена,
поради което счита, че визираната сделка не поражда валидно облигационно
правоотношение.
Противопоставя възражения и за
неговата недействителност на основание чл. 26
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 19, ал. 5, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК поради
противоречие на закона и в частност неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11,
т. 12, т. 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), заобикаляне на
закона и в частност на разпоредбите на чл. 19, ал. 4, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие.
Навежда, че в нарушение на чл. 8 и чл.
11, ал. 2 от ЗПК не е получила от заемодателя необходимата преддоговорна
информация във формата на стандартен европейски формуляр, както и общите
условия, неразделна част от договора, които не е подписвала и с които не се е
запознавала.
В разрез с предписанията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т.
11 от ЗПК съглашението е формулирано неясно и непълно и цели въвеждане на
потребителя в заблуждение относно договорните параметри, а в погасителния план
е указан единствено глобалният размер на вноската, без да се диференцират
компонентите й за погасяване на главница, лихва, разноски и такси по кредита и да се конкретизират общия му размер, този
на лихвата и условията за издължаване. Предвидената
в т. 3.2. от Раздел ІІІ на договора неустойка от 5 890, 08 евро не е
включена в подлежащата на заплащане сума от 3 282,
49 евро и отчетена при изчисляване на фиксирания годишен процент на разходите,
а уговореният лихвен процент не съответства на фактически удържания.
Отбелязва се, че непосочването в контракта на размера на лихвата се
отъждествява с отсъствие на съгласие между контрагентите относно съществен
елемент на сделката и опорочава нейната валидност на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Опровергава се верността на обстоятелствата,
удостоверени в т. 11 и т. 12, предл. ІІІ от Раздел VІІІ на договора, и съобразно
чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се отрича
действителността на цитираните клаузи като неравноправни по смисъла на чл. 143,
т. 16, предл. последно
от ЗЗП, по съображения че налагат на потребителя тежестта на доказване относно изразеното от него потвърждение,
че е снабден с необходимата преддоговорна информация, което според правилото на чл. 147а, ал. 4
от ЗЗП подлежи на установяване от насрещната страна търговец.
Квалифицира се като нищожна и уговорката по т. 3.2. от Раздел III, според която в случай
че в срок от три календарни дни от договорното обвързване не предостави на
заемодателя банкова гаранция за сумата от 3 282.49 евро, валидна 30 дни след
падежиране на кредита, заемополучателят дължи неустойка в размер на 5 890, 08 евро,
платима разсрочено и паралелно с погасителните вноски.
Сочи се, че клаузата цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, въвеждащ
забрана годишният процент на разходите да надхвърля повече от пет пъти
величината на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, и
противоречи на добрите нрави, поради което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК и чл.
26, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД е лишена от правно действие.
В подкрепа на казаното се подчертава, че начислената неустойка от
5 890, 08 евро надвишава почти двукратно общия дълг от 3 282, 49 евро, че
същата гарантира изпълнението на несъществено договорно задължение и че е
прекомерна с оглед възможните и очаквани от длъжниковата неизправност вреди, а
предвид факта, че действителни такива не са претърпени, тъй като забава не е
допусната, при условията на евентуалност на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД се
настоява за редуциране на неустоечния размер.
Недължимост на процесната сума се аргументира и с твърдение за пропуск на
кредитора да извести длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, което изключва настъпването й.
При евентуално прогласяване на кредитния договор за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, в каквато хипотеза чл. 23 от ЗПК признава за дължима
само чистата стойност на заема, ответницата обективира воля за прихващане на
вземането си за връщане на заплатените от нея до момента без основание лихва и
други разходи със задължението си за възстановяване на главницата.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 6394/10.10.2018
г., 7946/17.12.2018 г., 667/04.02.2019 г. и 1426/06.03.2019 г., депозирани от
процесуалния му пълномощник, поддържа иска, а ответникът лично и чрез
довереника си пледира за отхвърлянето му, развивайки допълнителни съображения и
в писмена защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на констатираното съвпадение във
фактическите твърдения на страните и приобщените доказателствени източници се
установява, че по силата на сключен помежду им Индивидуален договор за заем
PLOV-259/08.09.2016 г. (л. 30 – л. 36), нотариално удостоверен с рег. №
11393/08.09.2016 г. на Нотариус М.З. с район на действие Районен съд – Пловдив
и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, ищецът (с предишно фирмено
наименование „Бързи кредити” ООД) отпуснал на ответницата заем на сумата от 1
533, 88 евро с левова равностойност от 3 000, 00 лева при фиксинг на БНБ от
1, 95583 за едно евро, която, видно от декларативното й изявление в текста на
контракта, й била предадена, а същата следвало да му я възстанови в българска
валута и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 35, 28%,
чрез 60 месечни погасителни вноски от по 54, 71 евро (107, 00 лева), дължими по
банковата му сметка с ΙΒΑΝ: *** при „Уникредит Булбанк”
АД на 25-о число на месеците от 25.09.2016 г. до 25.08.2021 г., съгласно
Погасителен план, представляващ – Приложение № 1 към договора (л. 27 – л. 29),
и при следните други параметри: годишен процент на разходите 41, 58% и общ
размер на всички плащания 3 282, 49 евро (6 420, 00 лева).
Съобразно договорната клауза по т. 3.2. от Раздел ІІІ
„Права и задължения на страните”, при неизпълнение на ангажимента си по т. 3.1.
от посочения раздел в срок до три календарни дни от договорното обвързване да
предостави на кредитора банкова гаранция за 3 282, 49 евро (6 420, 00
лева), валидна 30 дни след крайния падеж на кредита, заемателят му дължи
неустойка от 5 890, 08 евро (11 520, 00 лева), платима разсрочено като
добавка на 98, 17 евро (192, 00 лева) към всяка от погасителните вноски, но само
за периода, през което такова обезпечение не е осигурено, а в съответствие с
уговорките по т. 1 и т. 1.2 от Раздел V „Забава. Предсрочна изискуемост”, при
забава – и обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден от просрочието.
В т. 4.1. от Раздел ІІ „Общи условия” била уредена възможността заемополучателят
да издаде запис на заповед в полза на контрагента си за гарантиране на всички
негови договорни вземания до окончателното им изплащане. Точки 4.2, 4.4 и 4.7.
от Раздел ІІІ регламентират правата на първия по всяко време на действието на
договора при погашение на главницата и/или при поискване да бъде снабден безвъзмездно
с извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи платежи, да възстанови предсрочно заема и в 14-дневен срок от
сключването на сделката да се откаже от нея, без да е обременен с обезщетение
или неустойка и да посочва причина за това, като в този случай следва да върне заетите
средства и да плати лихвата, начислена от усвояването до връщането им при
дневен лихвен процент, равен на месечния такъв по кредита, разделен на 30, не
по-късно от 30 календарни дни, считато от изпращането на уведомлението до насрещната
страна за осъществения отказ.
В т. 2 от споменатия раздел е
договорено настъпване на предсрочна изискуемост на дълга за главница и
договорна лихва без необходимост от предизвестяване на задълженото лице от
датата на някое от следните събития: неплащане на една погасителна вноска или на
друга дължима сума или неспазване на някое договорно задължение и в частност на
което и да е такова по т. 3 от Раздел ІІІ или прекратяване на правоотношението
без оглед на основанието и даване от потребителя на неверни и/или неточни
сведения, послужили за кредитирането.
С издаден на 08.09.2016 г. Запис на заповед (л. 7 от ч. гр. дело № 307/2017 г. по
описа на Районен съд – Първомай) ответницата
се задължила безусловно и без протест да заплати на ищцовото дружество с
тогавашно фирмено наименование „Бързи кредити” ООД или на негова заповед на
25.09.2016 г. сумата от 9 172, 57 евро.
В хода на откритото по реда на
чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК производство за проверка на
автентичността на ценната книга, оспорващият издател потвърждава, че е положил
фигуриращия в нея подпис. Казаното мотивира настоящия състав да зачете
истинността на документа и респективно на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с
ал. 2, изр. 1 от ГПК с решението си да обяви оспорването за неуспешно (в този смисъл Решение № 66/25.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о.).
С всяко от приложените към отговора Преводни
нареждания за кредитен превод реф. № 20160930029980005201/30.09.2016 г. (л. 41)
и 20161216029980022730/16.12.2016 г. (л. 39) и Платежни нареждания за кредитен
превод с уникален регистрационен номер 2000000114452844/14.11.2016 г. (л. 40),
2000000119104886/23.01.2017 г. (л. 38) и 2000000120940782/20.02.2017 г. (л. 37)
е документиран нареден от ответницата банков трансфер на сумата от 299, 99 лева
(152, 87 евро) по банкова сметка *** ΙΒΑΝ: *** при „Уникредит Булбанк” АД с титуляр в лицето на
ищеца, който с Молба вх. № 1426/06.03.2019 г. пояснява, че са издължени пет
погасителни вноски по заема, които включват компоненти за главница,
възнаградителна лихва и неустойка за непредостяване на обезпечение в размер
съответно на 50, 00 лева, 57, 00 лева и 192, 00 лева. Визираните платежи били
отразени и на гърба на менителничния ефект като реализирани на 30.09.2016 г.,
14.11.2016 г., 19.12.2016 г., 24.01.2017 г. и 20.02.2017 г. В представена с Молба
вх. № 1426/06.03.2019 г. Справка от 05.12.2018 г. (л. 111) се съдържа
информация от счетоводния масив на кредитодателя, че за периода от 01.01.2018
г. до 31.10.2018 г. салдото по дебита на счетоводна сметка 5411 „Предоставени
заеми на граждани след 07.2011”, водена за заемния договор PLOV-259/08.09.2016
г., е 16 312, 57 лева.
Според заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза (л. 84 – л. 90), което, като обективно,
компетентно, задълбочено и изчерпателно, следва да се кредитира, величината на възнаградителната
лихва и на годишния процент на разходите по кредита при фиксиран лихвен процент
от 35, 28% се равнява съответно на 3 420, 00 лева и 41, 58%, а при
хипотеза че начислената неустойка се приеме за оскъпяване, нараства в процентно
изражение съответно на 119, 195% и 211, 55%, като последната ставка надхвърля
21, 11 пъти законната лихва за забава от 10, 02%.
Сезиран на 12.06.2017 г. от поемателя по регламента на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9
от ГПК със Заявление вх. № 4300/12.06.2017 г. (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № 307/2017
г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд –
Първомай издал срещу ответницата Заповед № 181/13.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК (л. 14 от ч. гр. дело № 307/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай) и Изпълнителен
лист № 231/19.06.2017 г. по ч. гр. дело № 307/2017 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, за процесното притезание
от 8 408, 22 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване
на заповедното производство до окончателното издължаване.
На 22.08.2017 г. в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК длъжникът депозирал Възражение вх. № 5803/22.08.2017 г. (л. 18 от ч. гр. дело № 307/2017
г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу
постановената съдебна заповед, връчена му на 14.08.2017 г. като приложение към отправената
до него Покана за доброволно изпълнение изх. № 164946/08.08.2017 г. по
Изпълнително дело № 20178410406033/2017 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Н.М. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив (л. 30
от ч. гр. дело № 307/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), с доводи, че
част от сумата никога не е получавал, а получената е погасил.
Осведомен на 23.11.2017 г. за процесуалното
действие на опонента, на 21.12.2017 г. в законоустановения преклузивен
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят предявил разглеждания
установителен иск с подадена по пощата искова молба.
При изложените
фактически положения съдът по указанията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковата претенция, заявена по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК,
концентрира настоящия спор върху съществуването на подлежащо на изпълнение
задължение на ответницата към ищеца, основано на запис на заповед (в този
смисъл т. 17 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
Записът на
заповед се характеризира като едностранна формална абстрактна търговска сделка,
включена от чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ТЗ в
категорията на абсолютните, с която едно лице – издател (платец), безусловно
обещава да заплати на друго – поемател или ремитент, или на неговата заповед
определена парична сума, и чиято писмена форма се подчинява на изискванията на
чл. 535 от ТЗ и следва да съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на
документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати
определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис
на издателя.
С оглед на
правната природа на обсъждания менителничен ефект каузата за издаването му не е
елемент от съдържанието на волеизявлението, но е възможно и допустимо да му се
придаде обезпечителна функция спрямо такова, което произтича от каузално
правоотношение. Тогава кредиторът е властен по свое усмотрение да упражни
правата си на основание всяка от двете сделки.
Съобразно постановките на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в протичащо по порядъка на чл. 422, ал. 1 от ГПК производство по пряк менителничен иск ищецът носи тежестта да установи обективната даденост на редовен от външна страна изпълняем запис на заповед, като при липса на противопоставени релативни възражения или тяхната несъстоятелност, а дори и когато по свой почин е разкрил обезпечителната му роля, не е длъжен да сочи основание на поетото обещание за плащане и да доказва каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга.
Ако в процеса надлежно са въведени твърдения за такава обвързаност, изследването й се налага само ако от нея се извеждат доводи относно съществуването на спорното менителнично задължение, като в този контекст чл. 154, ал. 1 от ГПК изисква всяка от страните да докаже фактите, на които позовава своите искания и възражения и които са обуславящи за претендираното или съответно отричаното право.
В настоящия случай ищецът основава
притезанието си на формално изряден запис на заповед, а ответникът гради
защитата си върху тезата, че ценната книга обезпечава изпълнението на поетите
от него задължения по Индивидуален договор за заем PLOV-259/08.09.2016 г. (л.
30 – л. 36), които не са възникнали алтернативно поради незавършен фактически
състав по сключването му или цялостната или частичната му недействителност или
са погасенени чрез плащане или съдебно прихващане.
При така очертаните процесуални
позиции на опонентите в съгласие с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът
следва да убеди съда, че е поемател по редовен от външна страна менителничен
ефект срещу ответника, който на свой ред следва да проведе пълно доказване на
обезпечителната връзка между абстракната и каузалната сделка, постигнатото
между страните съгласие за отпускане на заем с твърдените параметри, а
касателно репликата за неговото изплащане – и предаването на заемната сума (в
този смисъл Решение № 38/07.04.2015 г.
на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о., Решение № 122/06.10.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1941/2014 г., I т. о., Решение № 17/16.02.2015 г. на ВКС по
т. д. № 116/2014 г., II т. о., и Решение № 20/19.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1151/2017 г., I т. о.).
Видно от приложения менителничен
документ същият инкорпорира ясно и недвусмислено означение на изброените в чл.
535 от ТЗ реквизити, а възражението на издателя му, че не е формирал воля за
задължаване, не е онагледено с конкретни факти и е лишено от доказателствена
опора. Налице са обаче убедителни данни, идентифициращи представения
Индивидуален договор за заем PLOV-259/08.09.2016 г. (л. 30 – л. 36) като повод и
причина за абстрактно поетото обещание.
Двете сделки са сключени на
08.09.2016 г., сборът от общия размер на всички плащания по договора от 3 282, 49 евро и
дължимата се по т. 3.2 от неговия Раздел ІІІ неустойка от 5 890, 08 евро, се
равнява на стойността на записа – 9 172, 57 евро, опцията за издаването му с
обезпечително предназначение е изрично предвидена в договорната клауза на т.
4.1. от Раздел ІІ, а падежът на първата погасителна вноска по Погасителния план
към заемния контракт съвпада с този на ефекта. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че погашенията, извършени от заемателя, са
отразявани от кредитора на гърба на записа на заповед и не са включени в цената
на менителничния иск. Освен
това с разясненията си в Молба вх. № 1426/06.03.2019
г. последният имплицитно признава коментираната корелация.
Казаното провокира необходимост от
разглеждане и на останалите защитни аргументи.
Бидейки сключен от финансовата институция в
битността й на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното
от нея занятие, договорът за заем PLOV-259/08.09.2016 г. (л. 30 – л. 36) се
квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на
съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и
спрямо страната нетърговец, а при празноти чл.
288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.
С оглед естеството
на насрещните престации и профила на контрагентите съглашението се регулира и
от ЗПК, който въвежда Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
наричана Директива 2008/48/ЕО, а по
препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.
По
разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава
всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занимание
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Особеният
режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален
предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена
форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му
наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и
предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен,
т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден
поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за
потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е
неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорено
писмено.
Регламентацията откроява
като елементи на фактическия състав на заемната връзка, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и
фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
Чл. 10, ал.
1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следното според чл. 11, ал. 1 от ЗПК
съдържание: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит
(т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3);
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по
т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата
предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или
услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и
процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение
№ 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ
дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се
или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без
главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако
откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент,
позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото
погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията,
при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания
лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за
променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение
(т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските
(т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има
такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за
неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК,
както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на
потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и
условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на
кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК,
както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на
договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на
потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите
клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27).
Съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗПК трябва да е подписана от тях и всяка страница от
общите условия, ако такива се прилагат.
Чл. 11, ал.
1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския
съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна
и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за
осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от
основно значение за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните
си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже
с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на
Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).
В изпълнение
на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да приложи ефективни и пропорционални
санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби, приети
съгласно този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2,
букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора,
за което съдът трябва да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април
2016 година по дело C-377/14; Решение №
178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о.,
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и
Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).
Съотнесена към визираната нормативна
рамка, конкретната фактическа обстановка обуславя извод,
че на 08.09.2016 г. между
страните е сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор за потребителски кредит PLOV-259 с
атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Сред материалите по делото фигурира материализиращият съглашението документ,
който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗЗП писмена форма
посочените субекти са съгласували воля за предаването на сумата от 1 533, 88 евро с левова равностойност от
3 000, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя с обязаност на
последния да я върне. Усвояването й в цялост се установява от нарочната му нотариално
удостоверена декларация в текста на договора, която не е оспорена по надлежния
процесуален ред и се цени с доказателствено значение на разписка по чл. 77, ал.
1 от ЗЗД.
Договорното изложение кореспондира с
меродавните предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12
от ЗПК. Съставено е на хартиен носител в шрифт не по-малък от 12 и в него
понятно са отразени общият размер на кредита от 1 533, 88 евро с левова
равностойност от 3 000, 00 лева, условията за усвояването му и разяснение
на правото по чл. 11, ал. 1, т. 12 на извлечение от сметка. В синхрон с чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК са записани и размерът, броят, периодичността и датите на
погасителните платежи във вид на неразделен към контракта погасителен план. Последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи
се лихвени проценти и при поискване от заемателя. За пълнота е удачно да се отбележи, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК транспонират съответно тези на чл. 10, § 2, букви „з“
и „и“ от Директива 2008/48/ЕО. По преюдициални запитвания за тяхното тълкуване с Решения от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 05.09.2019 г.
по дело C-331/18,
които, според чл. 633 от ГПК, са задължителни за българските съдилища и
учреждения, Европейският съд се е произнесъл, че директивата не изисква погасителният
план към срочния договор за кредит да инкорпорира разбивка на всяка погасителна
вноска по компоненти – главница, лихви и други разходи, и е недопустимо
държавите членки да налагат такова изискване в националната си правна уредба.
По указанията на чл. 10, § 2, б. „и“ и § 3 от Директивата, закрепени съответно
в чл. 11, ал. 1, т. 12 и ал. 3 от ЗПК, въпросната справка следва да се
предоставя от кредитодателя на потребителя само по негово искане.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК договорът
не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.
Действително в него е посочен лихвен процент по
кредита от 35, 28% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на § 1, т. 5, изр. 1,
предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за
целия договорен срок, но те не са достатъчни да формират ясна представа относно
условията за прилагането му в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна
сума или остатъчната главница след всяко погашение. Липсата на такова обяснение
завоалира начина на изчисляване на възнаградителната лихва, чийто размер в
числово изражение – глобално или поне разпределен като компонент на вноските,
също не е обозначен, и затруднява както потребителя, така и съда при спор да
провери самостоятелно и без специални знания точността на информацията и в
частност дали оскъпяването от 3 420, 00 лева, получено като разлика между
сумарно дължимите се 6 420, 00 лева (3 282, 49 евро ) и заетите 3 000, 00
лева (1 533, 88 евро), е резултат от прилагането на лихвена ставка от 35, 28%. Неизвестността
на методиката за формиране на лихвата, която участва във величината на общия
разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, се пренася и върху
показателя по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „обща сума, дължима се от потребителя“,
равняваща се съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия размер на
кредита и общите разходи по него.
В текста на договора величината на годишния процент на разходите е
конкретизирана – 41, 58%, но в разрез с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК не са отбелязани взетите предвид допускания, използвани при
пресмятането му по формулата по Приложения № 1 към закона по правилото на чл.
19, ал. 2 от ЗПК. Пропуснат е и лихвеният процент на ден при
евентуално упражняване на потребителското право на отказ, за посочване на който
разпорежда чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. В т. 4.7
от Раздел ІІІ на договора е записано, че е 1/30 от месечния лихвен процент, размерът
на който обаче не се назовава, а с такъв показател не си служи и законодателят.
Следоватено договорът не осветлява кредитополучателя за всички сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на задълженията му, и при режима на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК
в такава хипотеза потребителят връща само чистата стойност
на кредита,
без да дължи
лихва или други разходи по него. Касае се за
специфична законова последица, която, макар да се основава на института на неоснователното
обогатяване, се прилага служебно от съда. По аргумент от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на това вземане, което се явява
обезпечено от записа на заповед, е настъпила още към момента на сключване на недействителния
договор, т. е. преди падежа на менителничния ефект – 25.09.2016 г., и началото на заповедното производство (в този
смисъл Решение №
108/22.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2418/2013 г., I т. о., Решение № 61/21.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 894/2014
г., I т. о., Решение №
№ 249/02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4224/2013 г., І т. о., Решение №
16/14.04.2020 г. на ВКС по
т. д. № 352/2019 г., I т. о., Решение № 252/21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 951/2017 г., II т. о., и Решение № 59/29.05.2019
г. на ВКС по т. д.
№ 1680/2018 г., ІІ т. о.), което обосновава
заключение, че изпълняемо менителнично задължение съществува
и искът следва да се уважи до размера от 1 505, 00 лева (769, 53 евро),
представляващ разликата между дадените в заем 3 000, 00 лева (1 533,
88 евро) и сумата от извършените по него пет погасителни
престации от по 299, 00 лева (152, 87 евро), а именно 1 495, 00 лева (764, 35 евро).
Дължи се и законната лихва за просрочие, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 12.06.2017 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определен кръг частноправни длъжници, в който попада и ответникът.
За разликата
до пълният предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
При указаното
правно разрешение отговорността на страните за съдебно-деловодни разноски
следва да разпредели по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като се възложи
на:
1.
ответника, съразмерно с уважената част от иска,
заплащането на сторените от ищеца:
Ø в исковото производство разходи от общо 106, 60
лева, от които 30, 10 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенцията,
и 76, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един
адвокат, уговорено и заплатено в размер от 850, 00 лева, съгласно Договор за
правна защита и съдействие № **********/20.12.2017 г. (л. 9);
Ø в заповедното производство разходи от общо 39, 10 лева, от които 30, 10
лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, и 9, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя от съда по реда на чл. 78,
ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00
лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него;
2.
ищеца, съразмерно с отхвърлената част от иска,
заплащането на направените от ответника в исковия процес разходи от общо 1 137,
50 лева, от които 227, 50 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, и 910, 00 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено
и заплатено в размер от 1 000, 00 лева, съгласно Договор за правна защита
и съдействие (л. 150), сключен с Адвокатско дружество „Кавръкова, Д.”, ЕИК: ***.
Спорещите претендират взаимно за намаляване на възстановимите от тях разноски за адвокатски услуги, но условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК не са налице. Хонорарите на процесуалните им представители не надвишават минималния праг от 1 023, 35 лева, изчислен по регламента на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за правна помощ съобразно защитавания материален интерес от 16 445, 05 лева и броя на редовно проведените открити съдебни заседания, за третото и четвъртото от които според чл. 7, ал. 9 от цитирания подзаконов нормативен акт се полага допълнително заплащане от общо 200, 00 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО
оспорването от страна на Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Д.Д. и мл. адв. К.П.Р.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, на истинността на представения от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Д.В.Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Б.В.С.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, документ – Запис на заповед, издаден на 08.09.2016 г. от Д.Н.Д., ЕГН: **********, в полза на „Бързи
кредити” ООД (с настоящо фирмено наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ”
ООД), ЕИК: ***, за сумата от 9 172, 57 евро (девет хиляди сто седемдесет и
две евро и петдесет и седем евроцента).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. Д.Д. и мл. адв. К.П.Р.,
вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, дължи на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.В.Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от адв. Б.В.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, сумата от 769,
53 евро (седемстотин шестдесет и девет евро и петдесет и три евроцента) по Запис на заповед, издаден
на 08.09.2016 г. в полза на „Бързи
кредити” ООД (с настоящо фирмено наименование „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ”
ООД), ЕИК: ***, за сумата от 9 172, 57 евро (девет хиляди сто седемдесет и
две евро и петдесет и седем евроцента), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017 г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до
окончателното й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г. (вкл.), за принудителното изпълнение на което вземане
са издадени Заповед № 181/13.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 231/19.06.2017
г. по ч. гр. дело № 307/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав, като за
разлика над уважения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********,***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.Д.
и мл. адв. К.П.Р., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес
за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ”
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.В.Д.
в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Б.В.С., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, както
следва:
Ø сумата от 106, 60 лева (сто и шест лева и
шестдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за довнесена
държавна такса за разглеждане на спора и за квалифицирана процесуална защита от един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска, и
Ø сумата от 39, 10 лева (тридесет и девет лева и десет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 307/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.В.Д. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от адв. Б.В.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Кюстендил, с адрес
за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Д.Н.Д., ЕГН: **********,***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д.Д.
и мл. адв. К.П.Р., вписани в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес
за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 1 137, 50 лева (хиляда сто тридесет и
седем лева и петдесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото
производство за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана
процесуална защита от един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч.
гр. дело № 307/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със
заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
СМ/ПМ