№ 2375
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110201613 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****************** със седалище и адрес на
управление гр. Б***************************************** срещу Наказателно
постановление №000990 от 30.11.2022г., издадено от Х.Т на длъжност „директор“ на
Дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисия за
защита на потребителите, с което на основание чл.230д от Закона за защита на
потребителите на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
В подадената жалба се излагат съображения, че управителят на дружеството и
едноличен собственик на капитала е бил обективно възпрепятстван да окаже
съдействие на органите на КЗП, тъй като за периода 27.07-30.08.2022г. на същият е
била наложена МНО „Задържане под стража“. На следващо място, посочва, че сумата,
която дружеството е дължало е била възстановена възможно най-скоро, тъй като
сметките на същото са били запорирани. Изложени са също така и доводи, че КЗП няма
правомощието са изисква документи от дружеството-жалбоподател. В подадената
жалба се твърди и че АНО не е взел под внимание обстоятелството, че сумата е била
възстановена. Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател - редовно призовано, не се
1
представлява.
Въззиваемата страна - директор в Дирекция „Защита на потребителите при
продажби от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите се представлява от
главен юрисконсулт М.П. Същата моли за потвърждение на наказателното
постановление, като представя писмени бележки, приложени по делото.
Процесуалният представител на въззиваемата страна намира твърдяното нарушение за
безспорно доказано. Същата счита, че наказателното постановление е издадено при
липса на процесуални нарушения и същото е обосновано такова. Моли за
потвърждение на наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди
събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе предвид
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, съдът установи следното:
Лицето В.К направила поръчка на артикул от интернет сайт *****************,
през който сайт упражнявало дейност дружеството-жалбоподател. Предвид
публикуваните на сайта общи условия, същата имала възможност да върне закупения
от нея артикул, като й бъде възстановена, заплатената за него сума. Лицето В.К на
28.06.2022г. върнала закупения артикул, като поискала да й бъде възстановена,
заплатената за него сума. След като няколко дни сумата не била възстановена на
лицето, тя осъществила връзка с дружеството- жалбоподател на посочен в сайта на
същото имейл адрес. След няколкократни запитвания дали сумата ще бъде
възстановена и кога би се случило това лицето било уверено, че сумата ще й бъде
възстановена, като всеки път били давани различни срокове.
Предвид, че заплатената сума за закупения артикул не била възстановена на В.К,
същата подала жалба до КЗП с вх. № Ц-03-7072/26.07.2022г. Към жалбата приложила
снимки на заявка за връщане №*********, уведомление до търговеца за упражняване
право на отказа, товарителница за връщане на стоката №51023519575. Във връзка с
подадената жалба в КЗП била образувана проверка. В хода на образуваната проверка с
писмо №Ц-03-7072/03.08.2022г. било изискано становище от дружеството
„***********. Същото било изпратено на имейл адреса на дружеството на 03.08.2022г.
В изпратеното писмо било посочено, че дружеството следва да отговори в 5 дневен
срок. Дружеството не отговорило в дадения му срок. Във връзка с това било изпратено
писмо с изх. № Ц-03-7072/12.09.2022г., с което управителят бил поканен да се яви в
2
КЗП за съставяне и връчване на АУАН на 16.09.2022г. На посочената дата не се явил
представител на дружеството и поради това, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН срещу
дружеството бил съставен АУАН № 000990 от 16.09.2022г., в присъствието на един
свидетел на съставянето. При предявяване на същия, представител на дружеството-
жалбоподател отказал да го подпише на част от графите, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на двама свидетели.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН било подадено
писмено възражение.
АНО приел подаденото възражение за неоснователно и на база на съставения
АУАН издал процесното наказателно постановление №000990 от 30.11.2022г.,
подписано от Х.Т на длъжност „директор“ на Дирекция „Защита на потребителите при
продажби от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл.233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на дружеството- жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000
/хиляда/ лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
Наказателното постановление било връчено на 10.01.2023г., съгласно
приложеното по делото известие за доставяне от Български пощи.
Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: 1 бр. фотоснимка на служебна бележка, 1
бр. запорно съобщение, известие за доставяне от Български пощи, разписка за прием
на паричен превод, покана за явяване в КЗП относно съставяне и връчване на АУАН,
писмо от КЗП до дружеството-жалбоподател за предоставяне на становище относно
подадена жалба, жалба с №01-127116-25.07.2022, заявка за връщане, извадка на
кореспонденция по имейл адрес между дружеството- жалбоподател и лицето В.К,
заповед №169ЧР/05.11.2018г. на председателя на КЗП, Заповед № 761/12.10.2022г. на
председателя на КЗП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че за изясняване на предмета на делото
не е било необходимо събирането на гласни доказателствени средства, доколкото
писмените такива, приобщени по надлежния ред по настоящото дело установяват
приетата от съда фактическа обстановка безпротиворечиво. От приложеното по делото
писмо от Комисия за защита на потребителите /л.28-29 от делото/ е видно, че на
дружеството-жалбоподател е бил даден 5- дневен срок от получаване на писмото, за да
изпрати необходимата за извършване на проверката информация, както и че същото е
било уведомено за отговорността, която носи съгласно чл. 230а от ЗЗП. По делото е
представено и доказателство, че въпросното писмо с изх. №Ц-03-7072/03.08.2022 г. е
връчено на дружеството-жалбоподател по електронен път /л.55 от делото/ на
03.08.2022 г. Настоящата съдебна инстанция кредитира с доверие приложените по
делото писмени доказателства.
3
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законния срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, и то от лице, имащо правен интерес от това, а разгледана по
същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди № 169 ЧР/09.11.18г. и
№ 761/12.10.22г. и чл. 233, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП.
Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, намира, че не са
допуснати съществени нарушения на процедурата, обуславящи отмяната на
атакуваното НП на формално основание. Съдът счита, че при издаване на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното постановление са
спазени всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, с оглед на което следва да се
произнесе по същество по спора.
Отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 192, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи
по чл. 191 ЗЗП имат право да изискват необходимите документи във връзка с
осъществявания от тях контрол. Предвид на това, възражението направено от
представителя на дружеството жалбоподател, че КЗП не е имала правомощие да
изисква документи се явява неоснователно такова. Съгласно разпоредбата на чл. 230д
ЗЗП за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на техните
правомощия по чл. 192 и чл. 192а ЗЗП и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а,
ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лв.
Извършеното нарушение се изразява във възпрепятстване на дейността на
длъжностните лица от Комисия за защита на потребителите. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства е безспорно установено обстоятелството, че
компетентните длъжностни лица са изискали документи от дружеството-
жалбоподател във връзка с подадена жалба против същото, дала повод за образуване на
проверка на дружеството. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция счита, че в
тежест на дружеството е да докаже, че е предоставило същите и е оказало
необходимото съдействие. Подобни доказателства не са били представени до
приключване на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, поради което
съдът счита вмененото на дружеството нарушение за осъществено от обективна страна.
Относно направеното възражение от представител на дружеството-
4
жалбоподател в смисъл, че дължимата сума на лицето В.К е била заплатена, съдът
намира, че същото се явява ирелевантно относно предмета на настоящото дело. В този
смисъл, настоящата съдебна инстанция счита, че вмененото на дружеството-
жалбоподател нарушение се изразява в неоказване на необходимото съдействие за
извършване на проверка и в частност на непредставяне на изисканата информация.
Предвид на това, дали сумата е била заплатена от дружеството или не, се явява
ирелевантно за настоящото дело и не подлежи на обсъждане. Вмененото на
дружеството нарушение по чл. 192, т. 2 от ЗЗП е формално такова, на просто
извършване и за извършването му не е необходимо да настъпят някакви вредни
последици. Същото се изразява в бездействие, а именно непредставяне на изискани
документи от страна на дружеството. С неоказване на дължимото съдействие,
нарушението се явява довършено такова и в този смисъл съдът намира, че същото се
явява безспорно доказано от обективна страна.
На следващ място, съдът намира, че причините, поради които не е изпълнено
задължението, нямат отношение към съставомерността на деянието, респективно не
изключват отговорността на дружеството, което не изпълнява задължението си да
представи документите при поискване от контролния орган. В този смисъл
обстоятелството дали управителят на дружеството е бил в обективна невъзможност да
представи поисканите документи или не, се явява ирелевантно за извършеното
нарушение, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна
такава и в този смисъл причините, довели до извършване на нарушението се явяват без
значение за съставомерността на същото.
Нарушението не може да бъде преценено като маловажно. Касае се за
нарушение, свързано с възпрепятстване на контрола на КЗП, поради което макар и
формално, нарушението се отличава с висока степен на обществена опасност. Отделно
от това, нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от същия вид и съдът приема, че не са били налице основания за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Обосновано от административнонаказващия орган е определена имуществена
санкция в минималния законоустановен размер от 1000 лв. Поради това съдебният
състав намира, че не са налице предпоставки за намаляване на имуществената санкция.
Воден от горното, съдът счита, че отговорността на дружеството- жалбоподател е
ангажирана правилно и законосъобразно и издаденото наказателно постановление
подлежи на потвърждение.
При този изход от делото, с право на разноски разполага въззиваемата страна,
чийто процесуален представител своевременно е заявил както в писмен вид, така и
устно – в хода по същество на проведеното открито съдебно заседание, претенция за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, и съобразявайки липсата
5
на правна и фактическа сложност на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да заплати в полза на КЗП сума, съответстваща на
минималния размер от 80.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №000990 от 30.11.2022г.
издадено от Х.Т на длъжност „директор“ на Дирекция „Защита на потребителите при
продажби от разстояние“ в Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл.233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите на ****************** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 192, т. 2 от ЗЗП.
ОСЪЖДА ****************** със седалище и адрес на управление гр.
Б***************************************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за
защита на потребителите сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6