ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
гр. ХАСКОВО, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600617 по описа за 2022 година
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба от Т. К. Г., подадена чрез пълномощника му Щ. А. Г., двамата
от гр.В., против Определение №295/8.09.2022 год. на РС – Хасково /некоректно назовано по
жалбата постановление/, постановено по чнд №765/2022 год. на същия съд, с което е
оставена без разглеждане като недопустима жалба от същия жалбоподател против
Постановление от 22.07.2022 год. на РП – Хасково за прекратяване на наказателното
производство, водено по досъдебно производство /ДП/ № 556/2018 г. по описа на РУ
Хасково, представляващо прокурорска преписка №2126/2017 год. по описа на РП – Хасково
за престъпление по чл.308 ал.1 от НК.
За да прекрати наказателното производство с обжалваното постановление, прокурор
от РП – Хасково е приел, че в хода на разследването не са били събрани доказателства за
извършено престъпление по чл.308 ал.1 от НК. Възприетото основание за прекратяване е
чл.24 ал.1 т.1 от НПК
Постановлението е било обжалвано пред РС – Хасково с оплаквания, че е неправилно
и несправедливо.
С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил тази жалба без
разглеждане като недопустима и прекратил производството по делото. Мотивирал се е с
това, че от престъплението по чл.308 ал.1 от НК, за което е водено разследването, няма и
изобщо не би могло да има пострадал – физическо лице. Аргументирал се е със
специфичния родов обект на документните престъпления, а именно – нормалното и
правилно функциониране на документооборота. Следва да се изтъкне, че РС – Хасково е
1
бил сезиран с две отделни жалби – от Т. К. Г. и Щ. А. Г., двамата от гр.В.
По настоящата жалба срещу така постановеното определение на първостепенния съд
не се сочат конкретни оплаквания и не се изтъкват конкретни аргументи за пороците на
обжалвания акт – дали същият е неправилен, незаконосъобразен, необоснован и пр. Излагат
се факти и твърдения, според които жалбоподателят е бил ощетен по повод реституция на
негови наследствени земеделски земи поради бездействия, или злонамереност на различни
органи – общинска земеделска служба, община.
Отправя се искане да се отмени обжалваното определение /отново некоректно
посочено като „постановление“/ на районния съд и се постанови продължаване на
разследването за установяване чия е вината досега жалбоподателят да не е реализирал
правата си, произтичащи от възстановяване на собствеността върху земеделски имот.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложените по жалбата оплаквания,
доводи и аргументи и след като се запозна и прецени събраните на досъдебното
производство доказателства, намира за установено следното:
Най-напред, доколкото от съдържанието на всички подадени по делото жалби, а не
само на настоящата, става пределно ясно, че жалбоподателят не ползва компетентна правна
помощ, а се отнася са сравнително усложнена процедура, настоящата инстанция намира за
уместно да изложи следните уточнения:
Обжалването на прекратяване на наказателно производство от прокурора е уредено в
чл.243 от НПК, който предоставя две възможности – обжалване пред съд /чл.243 ал.3 до
ал.8/ и обжалване пред горестоящия прокурор /чл.243 ал.10 от НПК/. Условие за
възможността прекратяването да се обжалва пред по-горния прокурор е, да не е било
обжалвано пред съд.
Възможността за обжалване пред съд е предоставена само на обвиняемия,
пострадалия, или неговите наследници и ощетено юридическо лице, ако има такива.
Притежаването на качеството обвиняем, пострадал, или ощетено юридическо лице е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, при липсата на която
подадената жалба е недопустима.
Изложените от РС – Хасково мотиви за недопустимост на жалбата в насока, че от
документните престъпления поначало няма пострадало лице, са напълно правилни и
законосъобразни. Към тях могат да се добавят и още – съгласно дефиницията за пострадал,
дадена в чл.74 от НПК, това е лице, което е претърпяло имуществени, или неимуществени
вреди от извършено престъпление. Документните престъпления обаче обичайно не
причиняват пряко и непосредствено имуществени, или неимуществени вреди, като това
важи особено за престъплението по чл.308 ал.1 от НК, което се извършва още със самото
съставяне на неистински документ, без същият още да е бил използван, в резултат на което
да са настъпили евентуално някакви вреди.
Ето защо обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова
2
следва да бъде потвърдено.
Същевременно оставяйки без разглеждане жалбата и прекратявайки производството,
без да се произнесе по същество, РС – Хасково е оставил на разположение на
жалбоподателя възможността да атакува постановлението, от което е недоволен, по реда на
чл.243 ал.10 от НПК – пред по-горестоящия прокурор, на повече основания и в един по-
дълъг срок, което иначе би било недопустимо след произнасяне от съд по реда на чл.243
ал.3-8 от НПК.
Обжалването пред по-горния прокурор дава по-големи възможности за навеждане на
по-широк кръг оплаквания. При обжалване пред съд на проверка подлежи дали е
осъществено правното основание, на което прокурорът е прекратил производството. Съдът
не може да дава указания на прокурора какво престъпление да разследва, дали да привлича
обвиняем, дали не се установяват данни за извършено друго престъпление и пр.
Прави впечатление, че настоящото досъдебно производство е образувано затова, дали
в гр.Х. е бил съставен неистински официален документ, или преправено съдържанието на
такъв с цел да бъде използван – престъпление по чл.308 ал.1 от НК. Не е посочено кой е
документа, кой е органа, от чието име е издаден /доколкото е официален и трябва да е бил
съставен от длъжностно лице в кръга на службата му/, кога е станало това – на дата, или
през период от време. В резултат на четиригодишно разследване така и не е било
установено нищо от това – за какъв документ става въпрос, кой е органа, от чието име е
издаден, кога е станало това – на дата, или през период от време и т.н. Изобщо не е ясно
какъв е бил предмета на проведеното разследване по досъдебното производство.
Нещо повече, от никъде не става ясно защо изобщо прокурорът се насочва към
разследване тъкмо на престъпление по чл.308 ал.1 от НК, след като нито в първоначалната
жалба, послужила като законен повод за образуване на наказателното производство, нито
по-нататък в други свои изявления и жалби, жалбоподателят не се оплаква от накърняване
на законните му права вследствие на съставен неистински официален документ.
На тези въпроси обаче може да бъде даден отговор при обжалване пред горестоящия
прокурор. При упражняване правото на такава жалба, горестоящата прокуратура може да
даде всестранни указания за провеждане на разследване – вкл. за други престъпления извън
това, за което е водено настоящото, както и за такива, за които не е изтекла давност.
Контролът на горестоящата прокуратура не е ограничен.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №295/8.09.2022 год. на РС – Хасково, постановено
по чнд №765/2022 год. на същия съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима
жалба от Т. К. Г., подадена чрез пълномощника му Щ. А. Г., двамата от гр.В., против
Постановление от 22.07.2022 год. на РП – Хасково за прекратяване на наказателното
3
производство, водено по досъдебно производство /ДП/ № 556/2018 г. по описа на РУ
Хасково, представляващо прокурорска преписка №2126/2017 год. по описа на РП – Хасково
за престъпление по чл.308 ал.1 от НК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4