№ ***
гр. Ш, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Д В Х
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № ************** по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във вр. с чл.195,
ал.1, вр. с чл.187, т.3, вр. чл.188, т.1 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът проф. д-р Д. Т. В, ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Ш, ул. „******” №** със съдебен адрес: гр. Ш, ул.
„****” №****, чрез адв. Д. К. от ШАК, излага, че между него и ответника
*** „*********“, ЕИК ********** с адрес: гр. Ш, ул. „У” № ***
представлявано от ректора проф.д.и.н Г К, съществува валидно трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, сключен през
месец септември **** г. Ищецът изпълнявал длъжността „*********
„*******“ на Факултета по природни науки към ШУ. Сочи се в молбата, че
със Заповед №РД**/***/******* г. на ректора на ШУ, на основание чл.195,
ал.1, във вр. с чл.192, ал.1 и чл.187, ал.1, т.3 от КТ, му е наложено наказание
„Забележка“. Наказанието е наложено за неизпълнение на задължения по
чл.56, ал.1, т.1 и т.3 от ЗВО, поради това, че не е провел по разпис обучение
на студентите, обучаващи се по специалност „********“ /***/ в два учебни
часа лекции, през времето от **:** часа до **:** часа, по учебната
дисциплина „*********“. Нарушението било установено при извършена на
**/**/**** г., в **/** часа проверка на аудиторната заетост. Ищецът счита, че
така издадената заповед била незаконосъобразна, а визираното в нея
1
нарушение на трудовата дисциплина не било извършено. В молбата се
излагат доводи за неспазване на процедурата по чл.193 от КТ, тъй като на
ищеца не били изискани писмени обяснения. В молбата се съдържат и правни
доводи относно изискванията на разпоредбата на чл.193 от КТ и нормата на
чл.187, ал.1, т.3 от КТ. Сочат се аргументи и за нарушение на разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ. На следващо място, ищецът излага твърдения, че на
посочения ден /**/**/**** г./ е провел учебни занятия по разпис в часовия
диапазон от **/** ч. до **/** ч., като на тези лекции са присъствали студенти
единствено от специалността „******“ /ГБ/, а студентите от специалността
***, първи курс не са се явили на учебните занятия. Същите не са се явили и
за учебните занятия от **:** часа до **:** часа, по учебната дисциплина
„*********“, поради което ищецът е бил в обективна и субективна
невъзможност да проведе тези лекции. Ищецът твърди, че неявяването на
студенти за учебни лекции не било прецедент в ШУ, поради което много
негови колеги, поради същата причина, не са провеждали учебни занятия, но
не били наказвани, нито проверявани. Предвид последното, ищецът счита, че
тази проверка била извършена целенасочено.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на
което да се отмени Заповед №РД**/***/******* г. на ректора на ШУ, с която
е наложено дисциплинарно наказание на ищеца по чл.188, т.1 от КТ -
„забележка“, като неправилна и незаконосъобразна. Претендира и разноски.
В хода на делото ищецът поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска за
неоснователен, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Моли
същият да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения
и моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно, при констатирани от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина, в компетентността на същия е да налага дисциплинарни
наказания според вида и тежестта на нарушенията. КТ предвижда и ред за
2
защита на работника или служителя срещу така наложените му наказания,
като за същия съществува възможността да оспори тяхната законност пред
съда.
По делото не се спори, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че между страните съществува валидно трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от месец
септември **** г., като считано от **/**/**** г., ищецът изпълнява
длъжността „********* „Растителна защита, ботаника и зоология“ на
Факултета по природни науки към ШУ. Безспорно е, че на **/**/**** г.
работодателят е издал Заповед №РД**/***/******* г., с която, на основание
чл.195, ал.1, във вр. с чл.192, ал.1 и чл.187, ал.1, т.3 от КТ, във вр.с чл.59 от
Закона за висшето образование /ЗВО/, му е наложил дисциплинарно
наказание „Забележка“, за неизпълнение на задължения по чл.56, ал.1 т.1 и т.3
от ЗВО. Като мотиви за налагане на наказанието работодателят е посочил
непровеждане по разпис на обучение на студентите, обучаващи се по
специалност „********“ в два учебни часа- лекции, през времето от **:**
часа до **:** часа, по учебната дисциплина „*********“. Нарушението било
установено при извършена на **/**/**** г., в **/** часа проверка за спазване
на аудиторната заетост, резултатите, от която били обективирани в
Констативен протокол, с изх.№07/**/**/**** г. Тези констатации
обосновавали неизпълнение на основни задължения на ищеца, вменени в т.2
от длъжностната му характеристика и с утвърдения разпис на учебните
часове, с което същият е нарушил императивни изисквания на чл.56, ал.1, т.1
и т.3 от ЗВО. В заповедта изрично е посочено, че към датата на издаването й
на ищеца не са налагани други наказания, като не са констатирани други
нарушения на професионалните /трудовите/ задължения. Няма спор между
страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че
на **/**/**** г. в часовия диапазон от **/** ч. до **:** ч. ищецът е имал по
разпис учебни занятия /лекции/ със студенти от първи курс редовно обучение,
със специалност „********“ и първи курс, редовно обучение, със специалност
„******** по ******“. Няма спор, че ищецът на **/**/**** г., **/** часа не е
провеждал лекции на студентите от 1 курс със специалност ***. Последното
се установява и от представените по делото писмени обяснения на ищеца,
дадени пред работодателя.
3
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, указана на
страните, изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
наложеното наказание, в случая- забележка.
На първо място, съдът следва да извърши проверка на процесната
заповед досежно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и относно пълнотата на
изложените мотиви /чл.195, ал.1 от КТ/, както и да провери спазени ли са
предвидените в чл.194 от КТ срокове за налагане на дисциплинарното
наказание.
В атакуваната заповед /Заповед №РД**/***/******* г. на ректора на
ШУ/, работодателят подробно, с думи е описал в какво се състои
извършеното от ищеца нарушение, а именно: непровеждане по разпис на
обучение на студентите, обучаващи се по специалност „********“ в два
учебни часа- лекции, през времето от **:** часа до **:** часа, по учебната
дисциплина „*********“. Изложеното в заповедта е достатъчно ясно и
конкретно, за да може служителят да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание и от тук-
да извърши преценка на тези обстоятелства, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. Ето защо съдът намира, че така
издадената заповед е мотивирана и отговаряща на изискванията на
разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ.
По отношение на процедурата по чл.193 от КТ, от представените
писмени доказателства /електронен документ, представен на хартиен носител-
писмо, изпратено по ел.поща, писмени обяснения с вх.№ФД**/**/****** г./,
се установява, че работодателят с надлежна покана, изпратена по електронен
път е изискал от ищеца да даде писмени обяснения за констатираното
нарушение на трудовата дисциплина, като към поканата е приложил и
констативния протокол от извършената проверка. Тези факти не бяха
оспорени от ищеца. Ищецът, още в същия ден, на който е изпратено писмото,
е дал обяснения, че в случая е нямало как да проведе учебните занятия, тъй
като студентите не са се явили за първия учебен час. Посочил е още, че тъй
като тези студенти работят, те не се явяват присъствено не само при него, но
и при други колеги, поради което професорът ги уведомил писмено, че имат
достъп до електронната платформа на обучение, в която могат да се запознаят
с темите, които се изучават и да му поставят въпроси по тях. Предвид така
4
установеното, съдът стига до извода, че преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят надлежно е поискал писмени обяснения от ищеца
във връзка с констатираните нарушения, като последният му е предоставил
такива в писмен вид, т.е. приема, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ.
На следващо място, не се спори, а се установява и от приложените по
делото документи, че наказанието е наложено при спазване на предвидените в
закона срокове.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
В настоящия казус изцяло в тежест на работодателя е да извърши пълно
доказване на сочения от него факт – законосъобразността на
дисциплинарното наказание, като в този смисъл следва да докаже
осъществяването на дисциплинарното нарушение от работника, а в
настоящия случай непровеждане по разпис, от страна ищеца, на обучение на
студентите, обучаващи се по специалност „********“ в два учебни часа-
лекции, през времето от **:** часа до **:** часа, по учебната дисциплина
„*********“, без наличието на някаква основателна причина.
От представения от ответника документ- Констативен протокол, с изх.
№07/**/**/**** г., се установи, че на **/**/**** г. е извършена проверка
относно провеждането на аудиторна заетост по учебни разписи в зали в
Корпус 1, по специалности, администрирани от Факултета по природни
науки, в часовия диапазон между **:** часа и **/** часа, като било
установено, че зала ***, където е следвало да се обучават студенти I курс,
специалност „***“, с общ брой на студентите 24, по дисциплина „*********“,
била заключена, като липсвали преподавател и студенти. Протоколът е
подписан от ректора на ШУ и още двама служители. Единият от
служителите, подписал протокола бе разпитан и като свидетел по делото,
воден от ответника. От показанията на същия свидетел /Р М/, се установи, че
на въпросния ден проверката се инициирала по предложение на ректора на
университета, като комисията посетила корпус 1 на ШУ, зала ***, където по
разпис следвало да има лекции, провеждани от ищеца . Свидетелят заяви, че в
**/** часа залата била заключена, като липсвали студенти и преподавател.
Същата поясни, че на същия ден са извършени и други проверки на аудиторна
заетост, но не били констатирали други нарушения, като в последния случай
не вписвали някъде тези обстоятелства, т.е. не съставяли констативни
5
протоколи. Тези изявления на свидетелката са в противоречие с представения
от ответника документ- Констативен протокол от **/**/**** г., с изх.
№****/**/**** г., от който е видно, че няколко месеца преди процесната
проверка също са извършени проверки на аудиторна заетост по учебни
разписи, резултатите от които са отразени в протокола, като включително са
отразени и констатациите за липсата на нарушения. Този протокол също носи
подписа на свидетеля Минчева. Тези противоречия разколебават
достоверността на показанията на свидетеля относно констатациите по
разглежданата проверка. От друга страна, същата свидетелка заяви, че на
**/**/**** г. комисията по проверката била установила единствено липсата
на преподавател и студенти, като нито тя, нито някой друг член на
проверяващата комисия, към него момент не е предприел някакви действия
да установи причината, поради която се е случило това. Свидетелката посочи,
че не е проверено дали преподавателят, който си има кабинет в сградата, не е
в кабинета си, за да установят причината за неговото отсъствие, предвид
факта, че не са установили присъствие и на студенти- „Но до кабинет на
проф.В. не сме се качвали“. На следващо място, от представените по делото
документи- официално заверени преписи от присъствен списък с дата
**/**/**** г на студентите от 1 курс редовно обучение, спец. „********“ и 1
курс редовно обучение, спец. „******** по ******“ на лекции по
Климатология и хидрология, с преподавател проф. Д-р Д. В., два броя
списъци на студенти от горепосочените специалности и курсове, се установи,
че на **/**/**** г., в часовия диапазон от **/** ч. до **/** ч. ищецът е провел
лекции по дисциплината „Климатология и хидрология“. На тези лекции са
присъствали единствено шестима студенти от специалността „******** по
******“, като отново не са присъствали студенти от другата специалност-
„********“. От присъствени списъци на същите лекции, проведени на
**/**/**** г., **/**/**** г., **/**/**** г. и **/**/**** г., става ясно, че на
лекциите са присъствали единствено студенти от специалността „********
по ******“, като отново не е отразено присъствие на някой от студентите по
„********“, 1 курс редовно обучение. От показанията на разпитаните по
искане на ищеца свидетели, се установи, че студентите от специалността
„********“, 1 курс редовно обучение не присъстват на лекции, като основната
причина за това е, че повечето от тях работят, като обучението при тези
студенти основно се извършвало в електронна форма- “Да, от този курс, да.
6
Те в момента са втори курс и имат при мен. И миналата година имаха, и тази
година имат при мен, нито един студент не се е явявал. От този курс
говорим…Досега не са присъствали на нито една лекция“- са показания на
свидетеля Станкова, преподавател в университета. Свидетелят Станкова
заяви, че въпросът за неприсъствието на студентите е обсъждан на
факултетни съвети, като дори ищецът е поставял въпроса за това, но до
разрешение не се стигнало, тъй като правилникът на университета не ги
задължавал да присъстват. И тримата свидетели заявиха, че на **/**/**** г. са
видели ищеца в университета, който се явил заедно с колеги от закрита
специалност, за да си подпише допълнителното споразумение, след което е
отишъл да провежда лекции по разпис. По делото ответникът представи
Правилник за структурата и организацията на процеса на обучение в ШУ
„*********“, от който действително се установява, че едно от задълженията
на студентите на университета е да присъстват редовно и да участват активно
в задължителните форми на учебни занятия съгласно учебния план и учебната
програма на специалността, в която са записани, като съответно са
предвидени санкции за студентите, които системно не изпълняват тези си
задължения /чл.** ал.3, т.3 и ал.4 от Правилника/, но този правилник е приет
на **/**/**** г., т.е. след налагане на разглежданото наказание. Имайки
предвид последното, съдът заключава, че касателно процесния период в
правилника на университета, уреждащ организацията на процеса на обучение
в учебното заведение е липсвало задължение за студентите да присъстват на
лекции. За да стигне до този извод, съдът се съобрази със събраните по
делото гласни доказателства, показанията на разпитаните свидетели, също
преподаватели в университета, чиито показания са ясни, конкретни, взаимно
и вътрешно непротиворечиви. От друга страна, по делото не е представен
действащия към датата на разглежданото дисциплинарно производство
правилник, за да може съдът да извърши допълнителна преценка на горните
обстоятелства. Ето защо, съдът заключава, че в случая непровеждането по
разпис, от страна ищеца, на обучение на студентите, обучаващи се по
специалност „********“ в два учебни часа- лекции, през времето от **:**
часа до **:** часа, по учебната дисциплина „*********“ е поради наличието
на основателна причина, а именно: неявяване на студените за провеждане на
лекциите. Правно и житейски нелогично е преподавателите, в разглеждания
казус- ищецът, да „провежда“ лекции в празна зала, без присъствието на нито
7
един студент, т.е. съдът приема, че ищецът реално няма как да изпълни тази,
възложена му, по силата на трудово-правната връзка, работа по обективни
причини. Поради изложеното стига до извода, че така наложеното наказание
е незаконосъобразно, тъй като целящият от работодателя с процесното
наказание морален укор към ищеца е правно необоснован.
Ето защо, съдът стига до извода, че наложеното наказание е
незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 50, 00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважения иск, в размер
на 1 200.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА наложеното на проф. д-р Д. Т. В, ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Ш, ул. „******” № ** със Заповед №РД**/***/******* г.
на ректора на *** „*********“, ЕИК ********** с адрес: гр. Ш, ул. „У” №
*** представлявано от ректора проф.д.и.н Г К, на основание чл.195, ал.1, във
вр. с чл.192, ал.1 и чл.187, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.59 от Закона за висшето
образование, наказание „Забележка“ за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА *** „*********“, ЕИК ********** с адрес: гр. Ш, ул. „У” №
*** представлявано от ректора проф.д.и.н Г К, да заплати на проф. д-р Д. Т.
В, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш, ул. „******” № 34, сумата от
1 200.00 лв. /хиляда и двеста лева/ , представляваща направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА *** „*********“, ЕИК ********** с адрес: гр. Ш, ул. „У” №
*** представлявано от ректора проф.д.и.н Г К, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Ш, държавна такса
върху уважения иск, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
9