Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЛОРА ДИМОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 4518 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№221573 от 19.09.2019 г. по гр.д. № 52373/2017 г. по описа на СРС, 71 с-в е
осъден З. „Б.и.“ АД, ЕИК******** да заплати на М.Г.К., ЕГН **********, на
основание чл.432, ал. 1 КЗ сумата от 10000.00 лв. -обезщетение на неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП настъпило на
09.08.2016г., причинено по вина на З.И.М.- лице, чиято отговорност е покрита от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, сключен за л.а. „Хонда Сивик“ с рег. №*******, ведно със законната лихва, считано
от 06.07.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлено искането за присъждане
на законна лихва по реда на чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД преди 06.07.2017г.,
с начална дата 09.08.2016г.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника З. „Б.и.“ АД с
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение
постановено в противоречие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Заявява,
че присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди е значително
завишено при съобразяване получените травми от произшествието. Последните не се
характеризирали с голям интензитет, напротив ищцата била напълно възстановена
за по-малко от 30 дни, а нараняванията били леки. Отправя искане за отмяна на
решението и отхвърляне на исковете в цялост. При условията на евентуалност моли
за отмяна на решението в една част и отхвърляне в една част на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ищцата М.Г.К.,
в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Заявява, че освен
причинените телесни повреди в резултат на ПТП е преживяла изключителен страх за
състоянието си и бременността си. При съобразяване телесните увреждания и
понесените болки и страдания присъденото обезщетение било справедливо и
съответно на принципа на чл.52 ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ предявен от М.Г.К. срещу З. „Б.и.“
АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП настъпило на 09.08.2016г., причинено по вина на З.И.М.- лице, чиято
отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, сключен за л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******. В исковата молба се поддържат
твърдения, че ищцата е пострадала като пътник в лек автомобил „Тойота Корола“ с
рег.№ ******-участник в ПТП.
Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че на 09.08.2016
г. водачът на л.а. „Хонда Сивик“ - З.И.М.при
движение по ул.Самоковско шосе с посока
от село Бистрица към село Железница и на около 2 см. след село Бистрица, заради
несъобразена скорост с релефа на пътя (десен завой), навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се л.а. „Тойота Корола“.
Установено, че процесното ПТП е причинено по вина на водача на л.а. „Хонда
Сивик“ - З.И.М., както и че при
настъпване на ПТП е пострадала ищцата, пътник в л.а. „Тойота Корола“. Причина
за ПТП е виновното поведение на водача М., който е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, т.е. в конкретния случай са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на лицето З.И.М., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество /последното е прието за
безспорно между страните с доклада по чл. 140 ГПК изготвен от СРС.
Съгласно
приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, ищцата е получила от произшествието настъпило
на 09.08.2016г., причинено по вина на З.И.М.следните травматични увреждания:
две разкъсно-контузни рани, съответно в областта на очния ъгъл на дясното
око и под прав ъгъл под нея, с кръвонасядания около раните; кръвонасядане
на горната и предната повърхност на дясното рамо и косо надолу по дясната
гърда; кръвонасядане с охлузване в областта на най-изпъкналата част на левия
хълбок; кръвонасядане по дланната повърхност на лявата предмишница; масивно
кръвонасядане и лек оток по външно стреничната повърхност на лявото бедро;
кръвонасядане с охлузване на лявото бедро външно странично и назад; оток и
масивно кръвонасядане в областта на
двете колена; лентовидни кръвонасядания с охлузвания симетрично на двете
подбедрици; кръвонасядания по горната повърхност на двете стъпала на кожата.
Според констатациите
на експерта по СМЕ разскъсно-контузните рани по лицето са причинила на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като възстановяването от
тях е за период от 10-14 дни с образуване на белези. Останалите
мекотъканни травми по тялото на пострадалата са й причинили болка и страдание. Както е посочил
експерта, по време на процесното ПТП ищцата била
бременна в четвърти лунарен месец. Няма медицински данни за проведено лечение
по отношение на травмите, нито такива за възникване на усложнения от първичните
травми. Посочено е, че след произшествието ищцата е постъпила за лечение в АГ
отделение по повод заплашващ аборт, но при проведените изследвания не са
установени данни за травма на половата система на пострадалата или на плода.
Посочва, че не са налице данни за усложнения.
Според
свидетелят К./съпруг на ищцата/, преценени съобразно чл.172 ГПК с оглед
събраните в производството доказателства, след процесното ПТП ищцата е получила
множество травми по главата, краката и гърдите. Изпитвала голяма тревога стрес
и притеснения, поради това че е претърпяла произшествие по време на
бременността си. В продължение на два месеца след инцидента изпитвала болки от
травмите, изпитвала страх за плода.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г. /. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се
явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По делото се
спори единствено за определеното от съда по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
причинените на пострадалата от ПТП-ищца в производството неимуществени вреди.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, първоинстанционният
съд, е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са
понесени от пострадалата, вследствие на виновно причиненото ПТП,
продължителността на срока на пълно възстановяване, както и състоянието на
пострадалата по време на произшествието – бременна в четвърти лунарен месец.
При така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД, справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи
в размер на 10 000 лв. Според настоящия състав, този размер кореспондира на
действително претърпените от ищцата болки и страдания, като се отчита
сравнително краткотрайния период на търпяните физически страдания /около два
месеца/, липсата на трайни увреждания, настъпилото пълно физическо
възстановяванена ищцата, съхранената бременност на ищцата, умерения интензитет
на търпяните от ищцата психологически страдания, които са останали под контрола
на ищцата и не са нарушили способността за социално функциониране, като е била
съхранена възможността да организира
обичайните си дейности и да се справя с тях. За обосноваване на този размер
обезщетение за понесените от ищцата морални страдания съдът съобрази и
причинените й две разкъсно-контузни рани, съответно в
областта на очния ъгъл на дясното око и под прав ъгъл под нея, които според СМЕ
след възстановяването са образували белези, както и обстоятелството, че след
ПТП ищцата е постъпила за лечение в АГ отделение по повод заплашващ аборт
състояние, което допълнително е причинило сериозни притеснения, тревоги и
напрегнатост на пострадалата от ПТП.
Така определеният размер
съдът намира да е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, както и със съдебната практика по сходни случаи.
С оглед на
горното, поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед
изхода на спора в полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде присъдена сумата 830.00лв. за оказаната
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №221573 от 19.09.2019 г. по гр.д. № 52373/2017
г. по описа на СРС, 71 с-в.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“
АД, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати на адвокат В.Й.Н., сумата от 830.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство на М.Г.К.,
във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.