Определение по дело №1126/2018 на Районен съд - Пещера

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 21

Гр.Пещера, 11.01.2019 г.

Пещерският районен съд, четвърти граждански състав, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАСКА ПАВЛОВА

Като разгледа гражд.дело № 1126/2018 г. по описа на Пещерския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :

          Производството е по чл. 140,ал.3  ГПК

 

        Предявен е иск от  Н.Б.Л., ЕГН **********,***  със съдебен адрес ***, против Община Брацигово, като представител на ОУ „Христо Ботев“ с. исперихово.  С допълнителна уточняваща молба ищцата е поискала да бъде конституиран правилния ответник по делото, а именно ОУ „Христо Ботев“ с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от Директора Васил Попов.

       В исковата молба ищцата твърди,че била назначена на работа като старши учител в Основно училище „Христо Ботев" с. Исперихово, Община - Брацигово, със Заповед от 08.09.2014г. и месечно основно възнаграждение 555 лева, при условия, на които тя се съгласила.На 01.10.2014г. е преназначена на същата длъжност, с променено възнаграждение за месец, в размер на 477 лева, т.е. заплатата и е намалена със 78 лева. Тя твърди, че не е давала  съгласието си за такава промяна. Счита, че е налице нарушение по чл.118 ал.1 от КТ. Директорът на посоченото учебно заведение - Васил Попов, е прекратил трудовия й договор, на основание чл.327 ал.1,т.12 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същата заповед е наредено на лицето да се удържи сумата 422.55 лева, за неправомерно ползвани 15 дни платен отпуск и по чл.222 ал.З от КТ - да се изплати обезщетение от 4778.88 лева. Заповедта е от дата 07.09.2015., както е отразено в нея. Поради неправемерното изменение на първоначалния договор за назначение на работа, от 09.09.2014г. с последваща заповед от 01.10.2014г., касаеща размера на трудовото възнаграждение - от 555 лева на 477 лева, твърди че ищцата е претърпявала всеки месец вреди в размер на 78 лева. Същата, изчислена за времето от 01.10.2014г. до 07.09.2015 г. се равнява на период от 11 месеца и 7 дни - на 886 лева, което е всъщност загуба за ищцата. Твърди, че в Заповед №997-947 от 04.09.2015г., неоснователно е постановено на ищцата да се удържи сумата от 422.55 лева, отнасяща се до неползвани 15 дни отпуск. Не е посочена с каква заповед от кога, е позволен този отпуск. Твърди, че  добросъвестно е получила сума, която не подлежи на възстановяване по избрания от директора на ОУ „Христо Ботев", начин.  Заради незаконосъобразното намаление на трудовото възнаграждение на доверителката й  от 555 лева на 477 лева, последното се е отразило и на размера на обезщетението от 4778.88 лева за 8 месеца. За осем месеца, разликата от 78 лева се отразява на обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ с 616 лева. Твърди и че по този начин неправилно й била изчислена и пенсията.  Ако се смятала върху трудово възнаграждение от 555 лева щяла да се увеличи с 66 лева, т.е. вредата е около 2310 лева.

Предвид горното, общия размер на нанесените вреди на ищцата бил 4234.55 лева.

С уточняваща молба сочи,  че уточнява и претендира да й бъде заплатена сумата от 886 лева представляваща неплатеното в периода 01.10.2014г. до 07.09.2015г. / 11 месеца и 7 дни/ трудово възнаграждение над размера от 477 лева до 555 лева. Със същата молба претендира да й бъде заплатено и неплатено обезщетение при пенсиониране  в размер на 422.55 лева, неправилно удържана сума от работодателя за използван платен годишен отпуск в размер на 14 дни. Претендира и законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковете- 27.08.2018г. до окончателното плащане.

 С уточняващата молба ищцата не поддържа претенцията за преизчисляване на пенсията й, както и други неплатени суми по обезщетението й при пенсиониране. Претендира разноски и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил отговор от ответника ОУ „Христо Ботев“ с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, представлявано от Директора Иван Иванов, чрез адв. Петя Харизанова. Оспорват се претенциите по основание. Правят се доказателствени искания и се претендират разноски.

 

На основание чл. 146 ,ал.1 т.2 от ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.242 във вр чл. 128 , ал.1 КТ и по чл. 222,ал.3 от КТ, чл.86 от ЗЗД

На основание чл. 146 ал. 1,т.3 и т. 4 от ГПК съдът намира че  са налице права и обстоятелства, които се признават от страните и обстоятелства,  които не се нуждаят от доказване – а именно не е спорно че ищцата е работила при ответника,  както и че трудовото й правоотношение е било прекратено поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На основание чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва : в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване :

-         по отношение на иска по чл. 242, във връзка с чл. 128 от КТ : 1) възникнало трудово правоотношение , което е било прекратено и  2) дължимо, но неплатено трудово възнаграждение;

-         по отношение на иска по чл. 222 ал.3 от КТ : 1) прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ; 2) наличие на изискуемия стаж при последния работодател; 3) неплатена сума в размер на 422,55 лева която е била неправилна удържана.

В тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, от които черпи права си .

По доказателствата:

Представените по опис писмени доказателства към исковата молба и отговора на исковата молба са относими, допустими и необходими към предмета на спора, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат допуснати и приети.

По искането на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, намира за относимо и допустимо, но тъй като ответника е представил исканите документи с отговора, то същото не следва да се уважава. 

Съдът намира че искането за разпит на един свидетел при режим на довеждане на страната на ищеца и двама свидетели при режим на призоваване на страната на ответника е  относимо и допустимо към предметана доказване , поради което следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Пещерският районен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2019 г. , от 11:15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОПУСКА и ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора - копие от Трудова книжка №,Заповед №997-947 от 04.09.2015г ., трудово досие на ищцата.

ДОПУСКА  до разпит при режим на довеждане един свидетел на страната на ищеца.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на призоваване на страната на ответника.

На ответника да се укаже че следва да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението депозит от 20 лева за двамата свидетелити, в случай че претендират присъждане на разноски за път.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :