Решение по дело №1995/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1855
Дата: 9 октомври 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20187050701995
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№........................................... 2018г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на деветнадесети септември  2018г., в състав:

               

                                           Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Христиана Тонева

с участието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №1995 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД  срещу Национална агенция за приходите с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани вреди в размер на 360лв.

В исковата молба твърди, че с влязло в сила решение на ВРС по нахд. № 235/2018г. е отменено НП № 306730-F364539/14.12.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна срещу „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД. Твърди се, че оспорването на наказателното постановление дружеството е направило при ангажиране на адвокат, за което на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 360лв.. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 360лв.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на иска. Релевира довод за липса на елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ – липсва причинната връзка между вредата и отмененото НП. Моли за отхвърляне на иска.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за основателност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа  и правна страна следното:

Искът при съобразяване на точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/14 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма.

Разгледан по същество искът е основателен.

Видно от представените доказателства по нахд. № 235/2018г. по описа на ВРС, по жалба на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД е отменено НП № 306730-F364539/14.12.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. По делото пред ВРС дружеството е представлява от адв.Б. / видно от протокол от 22.02.2018г. по нахд. № 235/2018г. по описа на ВРС/, като търсената като вреда в настоящото производство сума е заплатена по банков път /видно от разпечатка на кредитен превод от 13.02.2018г./ преди приключване на делото пред ВРС. Възнаграждението за адвокат е преведено на Адвокатско дружество Д.И. и съдружници по договор за адвокатска защита и съдействие между адвокатското и търговското дружество, с оглед на който управителят на търговското дружество е упълномощил адвокатите Д.И. и В. Б. да го представляват при оспорването на НП № 306730-F364539/14.12.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. Цитираните писмени доказателства се установяват в нахд. № 235/2018г. по описа на ВРС.

Тези факти не са спорни между страните, а и се установяват от приложеното нахд. № 235/2018г. по описа на ВРС, поради което съдът ги намира за установени.

В хода на настоящото дело от процесуалният представител на ищеца е приложено доказателство за осчетоводяването на разхода за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство пред ВРС по оспорването на НП № 306730-F364539/14.12.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна. Извлечението от счетоводството на дружеството не е оспорено от ответника.

Ищецът е дружество съгласно ТЗ. Съгласно чл.53, ал.1 от ТЗ всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в хронологичен ред. Съгласно чл. 55, ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че търговските книги са удостоверителни документи, които удостоверяват факти извън тях. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, както и за осъществени разходи, в това число и за заплащане на възнаграждение на адвокат по конкретно дело. Редовно водените счетоводни книги обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме, че фактите са настъпили така, както е обективирано в тях. В случая разходът за заплащане на възнаграждение на адвокат е осчетоводен и съдът приема, че такъв разход е извършен от дружеството. Налага се извод за доказаност на настъпването на вредата и на нейният размер.

При постановяване на настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 11903 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2016 г., III о., докладчик съдията Ю. К. и Решение № 12906 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2016 г., III о., докладчик съдията Ю. К.. и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на  чл. 4 от този закон.

С оглед възприетото в цитираните в настоящото решение тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага извод, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от наказателните постановления вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на  чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването, на което е ангажирал защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.

Исковата претенция се явява основателна и следва да бъде осъдена Национална агенция по приходите да заплати на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 306730-F364539/14.12.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 385 лева, от които държавна такса - 25лв. и 360лв. възнаграждение за адвокат.

 

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на НП № 306730-F364539/14.12.2017г. издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД, разноски в размер на 385 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: