РЕШЕНИЕ № ......
Гр.Панагюрище, 15.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 31.10.2017 год. в
състав: районен съдия Снежана С., при секретаря Н.С., като разгледа АНД № 190/2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.Т. *** с
ЕГН: ********** против НП № 17-0310-000634 от 10.08.2017 год. на Началника на
РУ - Панагюрище, с което на основание чл.174, ал.1,т.2 от Закона за движения по пътищата (ЗДП) и за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП на жалбоподателката е наложена глоба в
размер 1 000 лв. (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат
до твърдения за процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна
се иска.
В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично
и с упълномощен защитник, чрез който поддържа жалбата и моли за отмяна на
обжалваното НП.
За ответника по жалбата – АНО (административно-наказващия
орган), редовно призован, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателката В.Т. е санкционирана за това, че на
22.07.2017 год. около 20:00 часа по републикански път 606 км. 35+956 е управлявала собствения си товарен автомобил
„Грейт Уолл Ховер Х6“ с рег.№ ** **** **, под въздействието на алкохол – 1, 19 промила,
установено с техническо средство „Алкотест Дрегер” 7510, № 0085.
За извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
мл.автоконтрольор Г.П. съставил против жалбоподателката АУАН №
693 от 22.07.2017 година, който последната подписала без възражения.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено на жалбоподателката на 01.09.2017г., видно от разписката към НП на
л.8 в делото, като жалбата против НП била подадена чрез АНО на 07.09.2017г.,
поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да иска въззивен контрол.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетеля Г.П..
Чрез показанията си свидетелят П. – мл.автоконтрольор в РУ Панагюрище, които съдът кредитира като
безпристрастно депозирани, установява,
че на 22.07.2017г. участвал в специализирана полицейска операция на третокласен
републикански път, на входа на гр. Стрелча. По време на операцията спрял за
проверка жалбоподателката. На същата била извършена проба с техническо средство
„Алкотест – Дрегер“, цифровата скала на което отчела 1,19 промила. Междувременно
на място пристигнал познат на жалбоподателката, на когото същата телефонирала.
Св. П. визуално познавал лицето, тъй като същото живеело в гр. Панагюрище. Св. П.
провел разговор със същото, като му обяснил къде точно се намира ФСМП в гр.
Панагюрище. След това св. П. издал на жалбоподателката талон за медицинско
изследване, като й разяснил правото да даде кръвна проба във ФСМП Панагюрище.
Талона за медицинското изследване бил връчен на жалбоподателката от св. П. в
20.40 ч. В талона св. П. посочил краен час за явяване 21.20 ч. Времето от 40
минути, което свидетелят П. предоставил на жалбоподателката за явяване във ФСМП
гр. Панагюрище за даване на кръвна проба било съобразено с отдалечеността на
филиала за спешна медицинска помощ – около 12 км.; времето, необходимо за
пристигане - около 10-15 минути при
нормален ход с автомобил, както и с обстоятелството, че пристигналото на място
познато лице на жалбоподателката знаело къде точно се намира ФСМП в гр.
Панагюрище.
Съдът кредитира показанията на полицейския служител
св.П., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не е заинтересовано от
изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския служител и
АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателката, като й
приписва нарушение, което иначе тя не е извършила. Фактите, отразени в НП съдът
прие за установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за
установяване на административно нарушение и показанията на свидетеля П., който
е очевидец на извършеното нарушение. Актът е съставен редовно, не страда от
пороци, поради което съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДв.П същият има доказателствена
сила до доказване на противното.
При така установеното съдът намира, че извършеното от
жалбоподателката В.Т. запълва състава на вмененото й административно нарушение. Последното е
доказано по един несъмнен и категоричен начин.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за
това, че връчения й препис от АУАН бил нечетлив, при което тя била в
невъзможност да го прочете, като по този начин й е била отнета възможността да
се запознае със съдържанието му и да развие адекватно защитата си. Видно е от
представения по делото АУАН, същият е бил предявен на нарушителката. Същата го
е подписала като нарушител и като получател, като в графата за възражения
собственоръчно е написала, че няма такива. Именно с подписа си жалбоподателката
е удостоверила, че се е запознала със съдържанието на акта на място. Ето защо
коментираното възражение е неоснователно.
Неоснователно е възражението за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че актосъставителят е вписал в талона за
медицинско изследване срок за явяване на жалбоподателката във ФСМП гр.Панагюрище от 20.40 до 21.20 ч., т. е. 40
минути, в нарушение на чл. 3, ал.3, т. 2 от Наредба № 30. От показанията на
актосъставителя се установи, че мястото, където е спряна жалбоподателката е на
входа на гр. Стрелча, т.е. не е извършено на територията на населеното място, в
което се намира лечебното заведение, в което жалбоподателката е следвало да
даде кръвна проба. Редакцията на чл. 3, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 30
сочи на несъмнения извод, че актосъставителят разполага с правомощието да
определи крайния срок за явяване на водача за медицинско изследване, като е
ограничен да определя същия до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в
което се намира лечебното заведение, и до
120 минути - когато нарушението е извършено извън територията на
населеното място, в което се намира лечебното заведение. Актосъставителят не
може да определи срок по-дълъг от 45, съответно от 120 минути, но може да
намали същия, като изходи от отдалечеността на лечебното заведение и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. От
показанията на актосъставителя се установи, че е определил срока за явяване на
жалбоподателката в лечебното заведение до 40 минути, изхождайки от отдалечеността
на лечебното заведение – около 12 км.; времето, необходимо за пристигане -
около 10-15 минути при нормален ход с автомобил, както и от обстоятелството, че
пристигналото на място познато лице на жалбоподателката знаело къде се намира
ФСМП в гр. Панагюрище. При това положение времето, с което е разполагала
жалбоподателката за явяване във ФСМП – Панагюрище за даване на кръвна проба е
било напълно достатъчно. Твърдения за противното всъщност не се съдържат в
жалбата, още повече, видно от показанията на св. П., жалбоподателката споделила
на глас, че нямало смисъл да дава кръвна проба. При това положение твърдяното
процесуално нарушение представлява злоупотреба с право.
По изложените съображения съдът намира, че административно-наказателното
производство се е развило при спазване на процесуалните норми.
При така установеното съдът намира, че извършеното от
жалбоподателката В.Т. запълва състава на вмененото й административно нарушение. Последното е
доказано по един несъмнен и категоричен начин.
Съдът намира, че нарушението, освен че е доказано,
е и
правилно квалифицирано.
За нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, санкционната
норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП предвижда две кумулативни наказания – глоба от
1 000 и наказание лишаване от право да
се управлява МПС за срок от 12 месеца. При този законодателен подход съдът не
намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за
индивидуализация на наказанията, т.е. дали правилно е отчел наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се
посочи , че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДП.
Предвид изложените горе съображения,
Панагюрският районен съд в настоящия
състав, на основание чл.63 от ЗАНН ,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0310-000634 от 10.08.2017 год. на Началника РУ-Панагюрище при
ОД на МВР Пазарджик, с което на В.С.Т. *** с ЕГН: **********, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер 1
000 лв. (хиляда лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца, като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: