Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 83

гр. Видин, 11.11.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на десети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

               

                                          Председател: И.И.

                                                  Членове: Л.Л.

                                                                  ВЛ.С.

 

при секретаря      А.А.                      и в присъствието на

прокурора               Л.Ц.      като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.            ВНОХД  № 137   по описа

за 2019 год.  и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда №227/29.05.2019година, по НОХД.№338/2019 по описа на Районен съд - Видин, подсъдимият Л. Пантелеев Я. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 03.10.2018 година в село Делейна се заканил на А.Г. Й. ЕГН **********,***, с престъпление против неговата личност - убийство, отправяйки следната реплика „марш от тука, ще ти отрежа главата“, насочвайки и доближавайки до главата му работеща моторна резачка за дърва и това заканване би могло да възбуди основателен страх у И. за осъществяването му, поради което съдът го е признал за виновен за престъпление по чл.144, ал.З във вр. с ал.1 от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.Подсъдимият Я. е осъден да заплати на гражданския ищец А.Г.Й. ***, сумата от 2000 хиляди лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 03.10.2018 година до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер на предявения граждански иск от 10000 лева, същият е отхвърлен.

            Против присъдата в срок е подадена  въззивна жалба от подсъдимия Л.П.Я., подадена чрез адвокат-пълномощника му К.А. *** В жалбата се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до неправилност на изводите на съда по обективи и субективни обстоятелства, пряко обуславящи съставомерността на деянието, поради което считат, че е налице незаконосъобразен съдебен акт. Основните твърдения са, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза съдът е отказал да назначи поисканите от защитата на подсъдимия две експертизи - комплексна съдебно психологическа и психиатрична експертиза пострадалия, отказано е прилагането на моторен трион като веществено доказателство и съответната техническа и биологично- дактилоскопна експертиза за наличие на възможност за работа и за преки следи от ползването на такова средство по съответни пускови механизми на този моторен трион. Иска се да бъде отменена атакуваната присъда, като делото се върне за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд, поради наличие на съществени нарушения на процесуаните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НК, допуснати и на двете фази на наказателния процес, както и е направено алтернативно искане за изменение на атакуваната присъда като наложеното наказание бъде намалено в рамките на долната минимална граница и бъде потвърдено прилагането на чл.66, ал.1 НК, а по отношение на гражданската част се иска намаляване на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

            Против присъдата в срок е подадена въззивна жалба и от частния обвинител и граждански ищец А.Г.Й., чрез адвокат- пълномощника му Ц.И. ***, с която се поддържат оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, поради това, че съдът е подценил обществената опасност на деянието, извършено от кметския наместник на селото и отличаващо се с цинизъм и дързост, както и за нарушение на закона изразяващо се в това, че присъденото обезщетение не кореспондира на възрастта на пострадалия и действително претърпените неимуществени вреди. Иска се да бъде изменена присъдата на Районен съд - Видин, като бъде отменено приложението на чл.66 от НК и бъде увеличен размера на присъденото обезщетение до пълния размер на иска.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че: атакуваната присъда е законосъобразна и мотивирана; безспорно е установено, че подсъдимия е извършил деянието за което е обвинен; ВРС е обсъдил всички доказателства и като е преценил отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при определяне на наказанието е постановил справедлив съдебен акт.      

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата на ВРС е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, което може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първата инстанция, но не може да бъде отстранено от настоящата.

            Постоянна е съдебната практика, че за да не се ограничават правата на страните /да получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда защо се приема извършено престъпление от подсъдимия и какви са съображенията за наложената санкция, и да упражнят впоследствие правото си на жалба, с оглед изложените правни и фактически съображения от съда/, съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито в настоящия случай липсват поради наличието на непълноти в тях. В съответствие със законови изисквания Съдът е длъжен в диспозитива на съдебния акт да обективира своето решение по посочените в чл. 301 от НПК въпроси /извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наказателните санкционни последици; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер и др./, като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите към него.

            В настоящия случай, същественото нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционният съд, е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Озаглавеното като като „мотиви“ писмено изложение към атакуваната присъда не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.  Видно от т.нар. мотиви, в тях, като фактическа обстановка, е преразказана обстоятелствената част на обвинителния акт. Разбира се, сам по себе си такъв преразказ, не е порок, но в случая е израз на формално отношение, което се потвърждава от липсата на извършен от ВРС анализ на събраните доказателства, като и на липсата на правни съображения за взетото решение.

            Обобщено е отбелязано, че фактическата обстановка се доказва „…от гласните и писмени доказателства: показанията на свидетелите Й., А., Ж., К., К.и А., протокол за предупреждение, веществено доказателство: моторна резачка „*****“, справка за съдимост и карта за обвиняемо лице.“ След като доказателствата, на които се е позовал ВРС, са изброени по този начин, декларативно е направено допълнение в насока, че им е извършен анализ, че са в унисон и си кореспондират, и съдът им дава вяра. В действителност, видно от т.нар. „мотиви“, анализ на доказателствата не е извършен. Това проличава от следното: свидетелите К.и А., събрали професионални впечатления като органи на реда, са дали показания за обстоятелства, които не са част от приетата фактическа обстановка; сочи се като писмено доказателство „протокол за предупреждение“, но такъв не е конкретизиран, тъй като в ДП са налице три протокола за предупреждение, срещу три различни лица; не е ясно свидетелдството за съдимост и картата за обвиняемо лице какво отношение имат към обстоятелствата по фактическата обстановка. Освен това, ВРС напълно е пренебрегнал като доказателство обясненията на подсъдимия, които той е дал в с.з. пред първата инстанция на 29.05.2019г. Това е крайно неправилно, тъй като обясненията на подсъдимия, освен че са средство за защита са и важно доказатерлствено средство. В конкретния случай, тези обяснения, досежно значимите обстоятелства по делото, напълно се различават от обективираната фактическа обстановка. Нарушено е правото на защита на подсъдимия, но най- вече ВРС не е извършил необходимия анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност. Това не се санира от общите изрази в т.нар. „мотиви“ /последна страница, втори абзац от горе надолу/, с които ВРС е направил опит да аргументира защо не приема тезата на защитата.

 

            ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерноста на деянието. Вместо обсъждане на обективната страна, първоинстанционния съдия е преписал дословно диспозитива на обвинителния акт, без да отдели и обоснове съставомерните елементи от обективната страна. Първоинстанционният съдия си е послужил с общи формулировки за субективната страна. Визирал е регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, с допълнение от няколко изречения, включващи само общи фрази и теоретични постановки /най-вече относно вменяемостта на подсъдимия, макар че тя не е под съмнение/, без анализ на конкретното поведение, и субективно отношение на Я. към стореното.

            Липсват мотиви и при индивидуализацията на наказанието, основен въпрос на който трябва да отговори присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. В т.нар. „мотиви“ липсва обосновка за конкретен размер на наказанието. Визирано е само, че наказанието следва да бъде над минималния размер и „…не следва да бъде определян към минималния такъв.“, но мотиви за конкретен срок на наказанието „лишаване от свобода“ няма. Същото важи и за отлагането на изпълнението на наказанието- няма съображения за приложението на института на условно осъждане и за конкретен изпитателен срок.

            Гражданският иск не е задължителен, а възможен предмет на наказателното производство, в зависимост от това дали са спазени от съда и оправомощените процесуални субекти необходимите условия за неговото законосъобразно предявяване, приемане и разглеждане. Веднъж приет обаче за съвместно разглеждане в наказателния процес той не следва да бъде подценяван и да се възприема като такъв с второстепенно, и маловажно значение. Съдът е длъжен: да събира всички доказателства за наличието на гражданска отговорност; да прояви необходимата активност за разкриване на обективната истина във визираната насока; да изследва обстоятелствата, свързани с основанието и размера на гражданската претенция, дали вредите /имуществени и неимуществени/ произхождат пряко от престъплението; да мотивира с изискуемата убедителност присъдата в тази част. Подобна аргументация предопределя правомощието на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, като го задължава да реализира необходимите процесуални действия съгласно нормативните изисквания и данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско-правната претенция. Съдът трябва мотивирано да посочи обстоятелствата, които са дали основание да направи съответните изводи. В настоящия случай, съобразно визираното по-горе, напълно лисват мотиви и за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Справедливостта по чл. 52 от ЗЗД изисква мотивиране, през призмата на конкретиката на вредите – специфика, степен, продължителност и т.н. Това ВРС не е направил. Присъдата представлява единство между диспозитив и мотиви, и съществено несъблюдаване на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях по основни въпроси, на които трябва да отговаря, в обсега на които безспорно са отнасящите се до предявената гражданско-правна претенция.

            Предвид горното,  изправени сме пред същественото процесуално нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване на това съществено процесуално нарушение.

            С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение от ВРС, въззивния Съд следва да отмени присъдата като неправилна и да върне делото за ново разглеждане, от друг състав на ВРС.

            Водим от горното  и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ присъда №227/29.05.2019година, по НОХД.№338/2019 по описа на Районен съд - Видин.

            ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, посочени в обстоятелствената част на решението.

          Решението е окончателно.

 

                         

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: