Решение по дело №2795/2011 на Окръжен съд - Пловдив

 

                                 

                                      Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1358

                                   гр.Пловдив,08.11.2017 година

 

                                    В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,І гр. с., в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година ,в състав:

                                                                          Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гр.д.№2795 по описа за 2011г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДСК Лизинг” АД, със седалище и адрес на управление :гр. София, бул.”Ал. Стамболийски” №101, Мол София ,София Тауър, ет.4 ,с която са предявени против ответниците –В.И.С. ,Б.К.С., Д.В.С. и К.Б., всички с посочен адрес за призоваване :***,искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД- за обявяване за недействителни по отношение на ищеца -договор за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен на 11.08.2011г., с който първите двама ответници- В.С. и съпругата му-Б.С. продават на дъщеря си /третия ответник/ -Д.С. ,следния свой собствен недвижим имот, представляващ СИО: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.60.3.6 ,с адрес на имота :***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ от 60,86 кв.м, ведно с прилежащите части: ***и 3,007 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място ,обективиран в нотариален акт №75,том І, рег.№1277, д.№73 от 2011г. , както и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 11.08.2011г. ,по силата на който първите двама ответници прехвърлят на Д.В.С. следния свой собствен недвижими имот ,а именно- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.540.60.3.5, с адрес на имота: *** ,с предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент ,с площ от 93,91 кв.м, ведно с прилежащите части: ***и 4,445 % идеални части от общите части на сградата- секция „*” и правото на строеж върху дворното място, срещу задължението на последната да поеме гледането и издръжката на прехвърлите лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот ,какъвто са водили досега и докато са живи ,който договор е сключен с нотариален акт № 76, том І, рег.№1278, д.№74 от 2011г.

Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 16.08.2007г. в ***,представлявано от ***В.С., е издало в полза на ДСК ”Лизинг”АД запис на заповед за сумата от  136 988,85 евро, като задължението по менителничния ефект е авалирано от първия ответник, в качеството му на физическо лице. С подписания запис на заповед последният безусловно и неотменимо се е задължил за заплати на ищеца на предявяване в срок до 01.11.2011г. ,без протест и разноски ,посочената сума .Твърди се, че в установения за предявяване срок ,с нотариална покана от 30.04.2009г., връчена на 08.05.2009г., ищецът предявил за плащане на издателя на записа на заповед и авалиста цялата дължима сума в размер на 136988,85 евро и с изтичане на предоставения тридневен срок за него възникнало изискуемо вземане спрямо първия ответник ,произтичащо от предявения запис на заповед. Сочи се ,че на 07.07.2011г. ищецът образувал срещу първия ответник и издателя на записа на заповед -„Транс Перфект Строй-Европа”ООД изпълнително дело №5097/2011г. по описа на ЧСИ, рег.№***, въз основа на изпълни-телен лист ,издаден на 17.03.2011г. от ПРС по ч.гр.д.№3620/2011г.,за сумата -2812евро, представляваща част от главницата по записа на заповед и законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски. На 29.09.2011г. в полза на ищеца бил издаден от ПРС по ч.гр.д.№15326/ 2011г. и изпълнителен лист за сумата от 131 364,85 евро –главница по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2011г. до оконча-телното й плащане и съдебни разноски-8157,82лв.

Твърди се от ищеца ,че на 11.08.2011г. между първите двама ответници и тяхната дъщеря Д.С. са сключени описаните по-горе договори ,предмет на нотариален акт № 75, том І, рег.№1277, д.№73 от 2011г. и нотариален акт №76 ,том І , рег. №1278, д.№74 от 2011г. ,с които длъжникът  е намалил имуществото си и по този начин е увредил интересите на „ДСК Лизинг”АД, като е поставил в опасност удовлетворяването на вземането му по записа на заповед. Поддържа се, че при така извършените възмездни сделки първият ответник е знаел за увреждането на кредитора, като за увреждането е знаело и третото лице-купувач –дъщеря на първите двама ответници.

С оглед изложеното, се иска от съда, да постанови решение за обявяване относителната недействителност на договорите от 11.08.2011г., сключени с нотариален акт № 75, том І, рег.№1277, д.№73 от 2011г. и нотариален акт №76, том І, рег.№1278, д.№74 от 2011г.

Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат А.Н.-процесуален представител на ищеца.

Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът В.С. ,с депозирания от него отговор на исковата молба, оспорва предявените искове. Твърди, че записът на заповед ,на който ищецът основава претенциите си, е нищожен ,тъй като не отговаря на изискванията на чл.535 във вр. с чл.537 и чл.486,ал.1 и 2 от ТЗ ,при което същият  няма качеството на кредитор  и съответно не е активно легитимиран да води настоящия процес. Ответникът заявява, че за издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№15326/11г. е узнал от получената искова молба и в законоустановения срок е подал възражение по чл.414 от ГПК против заповедта за изпълнение. Счита, че ищецът следва да заведе иск по чл.422 от ГПК ,за да установи дължимостта на описаните в изпълнителния лист суми. Твърди се в отговора още, че по изпълнителния лист ,издаден по ч.гр.д.№3620/2011г. на ПРС, е образувано изпълнително дело №5097/2011г. ,което е приключило поради погасяване на дълга ,при което въпросният документ също не удостоверява качеството на кредитор на ищеца. Изложени са от ответника обстоятелства, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение- договор за лизинг, сключен на 16.08.2007г. между ищеца и  „Транс Перфект Строй-Европа” ООД /лизингополучател/ и че сумата по договора за лизинг - 136988,85 евро към 12.05.2009г. не е била дължима, а е съществувало задължение за заплащане на отделни лизингови вноски, които понастоящем са погасени. Заявява се, че договорът за лизинг е бил прекратен със спогодба от 16.03.2011г. и считано от 30.04.2011г. е престанал да действа по отно-шение на страните, като единственото вземане ,което има ищецът, е за сумите , описани в тази спогодба. Посочено е в отговора, че атакуваните сделки не увреждат ищеца, че освен имотите, предмет на процесните договори, ответникът е имал и друго имущество ,като ищецът не е направил необходимото ,за да удовлетвори претенциите си и дори не е предприел действия за събиране на сумите по изпълнителния лист , издаден по ч.гр.дело №15326/2011г. Поддържа се, че не е налице знание у ответниците, че с оспорените сделки увреждат ищеца. Имотите ,предмет на оспорените договори, са били закупени и построени от първия ответник по поръчка на неговата дъщеря Д. , която до 2008г. е живяла със съпруга си преимуществено в ***.

Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат С. –пълномощник на ответника. Заявено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б.К.С., с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца да предявява иск за обявяване относителната недействителност на процесните сделки по отношение на притежава-ната от ответницата идеална част от имотите. Освен това се твърди, че процесният запис на заповед е нищожен, като неотговарящ на изискванията на чл.535 вр. с чл.537 и чл.486,ал.1 и 2 ТЗ, че оспорените сделки не увреждат ищеца, тъй като те са възмездни и имуществото на С. не е намаляло при извършването им, както и че целта на разпоредителните сделки не е била увреждането на кредитора.

Представена е писмена защита от пълномощника на ответницата ,в която са развити допълнителни съображения по спора .Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор и от ответниците Д.С. и К.Б., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че ответниците са научили за финансовата претенция на ищеца към В.С. след получаване на исковата молба. Твърди се, че към момента на извършване на оспорените сделки те не са имали представа, че ищецът е кредитор на ответника С. ,нито че целта на сделките е била увреждането на същия. Процесните имоти били закупени от В.С. по поръчка на ответниците, след като взели решение да се установят в страната .Заявява  се, че от 2009г. и до настоящия момент последните живеят в тези имоти.

Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат С.-пълномощник на Д.С.. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:

Видно е от представения запис на заповед от 16.08.2007г., че „Транс Перфект строй Европа” ООД ,представлявано от ответника В.С., като издател, неотменимо ,безусловно и без протест се е задължило да заплати на „ДСК Лизинг”АД сумата от 136 988,85 евро в срок до 01.11.2011г., като задължението по менителничния ефект е авалирано от първия ответник и от С.М.,в качеството му на ЕТ „СЕТ-С.М.”.

С нотариална покана рег.№368/30.04.2009г. ,връчена на 08.05.2009г. , ищцовото дружество е предявило за плащане на издателя на записа на заповед- „Транс Перфект строй Европа” ООД и на авалиста по записа на заповед –В.С. цялата дължима сума, за което на последните е предоставен тридневен срок. В нотариалната покана е посочено ,че при неплащане на дължимата сума в определения срок ще се пристъпи към принудителното й събиране.

Установява се, че издаденият в полза на ищеца запис на заповед е послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 17.03.2011г. по ч.гр.д. №3620/2011г. на ПРС против длъжниците -„Транс Перфект строй Европа”ЕООД ,ЕТ „СЕТ-С.М.” и В.С. за сума в размер на 2812 евро ,дължима по запис на заповед, издаден от „Транс Перфект строй Европа” ЕООД на 16.08.2007г. за сумата от 136 988,85 евро и авалиран от вторите двама длъжници, ведно законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски.

По молба на кредитора-„ДСК Лизинг”АД с вх.№080778/07.07.2011г. и въз основа на изпълнителния лист от 17.03.2011г., издаден по ч.гр.д.№3620/2011г., е образувано против горепосочените длъжници изпълнително дело №5097/2011г. на ЧСИ Н.М.при СГС, рег.№***.

По заявление на ищеца е образувано и ч.гр.д.№15326/2011г. по описа на ПРС за 2011г.,по което е издаден на 07.09.2011г. изпълнителен лист за вземане на дружеството от длъжниците -„Транс Перфект строй Европа” ЕООД , ЕТ „СЕТ-С.М.” и В.С. за сумата от 131 364,85 евро- главница по процесния запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2011г. до окончателното й плащане, 5138,55лв.- разноски за държавна такса и 3019,27лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представеното възражение по чл. 414 ГПК от 26.01.2012г., ответникът С. е подал възражение против издадената по ч.гр.дело №15326/2011г. заповед за изпълнение ,като не се спори ,че в срока по чл.415 ГПК ищцовото дружество е предявило иск по чл.422 ГПК- за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед ,във връзка с което е образувано т.д.№490/2013г. на ПОС. С влязло в сила на 08.03.2017г. решение №96/26.02.2015г., постановено по това дело, е признато за установено ,че „Транс Перфект строй -Европа” ООД, В.И.С. и ЕТ”СЕТ-С.М.” дължат солидарно заплащане на „ДСК Лизинг” АД на сумата от 64 387,24 евро, представляваща неплатен остатък от сумата от 136 988,85 евро, дължима по запис на заповед ,издаден на 16.08.2007г. в ***от Транс Перфект строй- Европа” ООД в полза на „ДСК Лизинг“ АД, авалиран от В.С. и ЕТ „СЕТ –С.М.” ,предявен на плащане с нотариални покани на 12.05.2009г. ,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение пред ПРС на 02.09.2011г. ,като за разликата над 64 387,24 евро до 136 988,85 евро предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е отхвърлен. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото и в заповедното  производството разноски в размер на 10097, 34лв. или по 3365,78лв.- всеки от тях.

От приетото удостоверение ,издадено от ЧСИ П.И.на 02.05.2017г. по изпълнително дело  №118/2013г., е видно, че размерът на задължението на длъжни-ците- Транс Перфект строй -Европа”ООД, В.С. и ЕТ ”СЕТ-С.М.към взискателя- „ДСК Лизинг“АД възлиза на сума в общ размер на 218 831,11лв. ,от които  главница- 125 930,50лв.; 72 758,34лв.- законна лихва върху главницата, за периода 02.09.2011г.-02.05.2017г.; разноски по изпълнителното дело -6379,41лв. ; такси и разноски-4977,23лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ-8785,63лв.

Между страните не е спорно ,а и се установява от представеното удостоверение за граждански брак ,че ответниците В. и Б. С.са съпрузи ,чийто брак е сключен на ***Видно е от приетите по делото- удостоверение за семейно положение на Д.С. и акт за сключен граждански брак ***че към датата на сключване на оспорените сделки Д.С. и К.Б. са били в брак и доколкото сделките са възмездни ,то собствеността върху имотите е придобита от тях в режим  на съпружеска имуществена общност .

Установява се ,че с договор за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт №75, том І, рег.№1277, дело №73/2011г., ответниците В.С. и Б.С. са продали на дъщеря си Д.С. притежавания от тях ,в режим на СИО, недвижим имот –апартамент *, с площ от 60,86 кв.м ,находящ се в ***, ведно с прилежа-щите части: ***и 3,007 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, който имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.60.3.6.

На същата дата е сключен и договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ,обективиран в нотариален акт №76, том І, рег. №1278, д.№74 от 2011г. ,с който ответниците В.С. и Б.С. са прехвърлили на дъщеря си Д.С. собствения си недвижим имот- апартамент * ,с площ от 93,91кв.м, ведно с прилежащите части- ***и 4,445 % идеални части от общите части на сградата- секция „*” и правото на строеж върху дворното място, находящ се в ***, съставляващ СОС с идентификатор №56784.540.60.3.5, срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлите ,лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега и докато са живи.

От представените нотариални актове №38/2007г. и 37/2007г. е видно, че с два договора за покупко-продажба на право на строеж ,сключени на 31.07.2007г. между „А.2003” ЕООД ,в качеството на продавач ,и В.С. ,като купувач, дружеството е продало ,а купувачът е закупил правата на строеж на процесните апартаменти с №*и №*на трети етаж на ***при съответната заплатена цена на правото на строеж ,като договорите съдържат клауза с отлагателно условие относно момента на преминаване на правото на собственост – след изплащане на дължимите суми по сключени между страните договори за строителство.

Данните по делото сочат, че на 11.06.2007г. между „Първа инвестиционна банка” АД и ответниците Б. и В. С.е сключен договор за банков кредит ,с който на кредитополучателите е предоставен кредит в размер на 70000лв. за закупуване на недвижим имот и за ремонт. За обезпечаване вземането ,произтичащо от този договор, включващо главница, лихви ,такси и разноски, е сключен на 12.06.2007г. договор за учредяване на договорна ипотека, с който ипотекарните длъжници Б. и В. С.са учредили в полза на банката ипотека върху недвижим имот –***”.

На 27.11.2009г. ответниците Б. и В. С.са сключили с „Алианц Банк България” договор за кредит „жилище” с ***, съгласно който на същите е предоставена сума в размер на 30000 евро, като поръчител по договора е Д.С. .Кредитът е обезпечен с ипотека, учредена с договор от 03.12.2009г. , обективиран в нотариален акт №84, том 1, рег. №1184, н.д.№77/2009г.

В подкрепа на твърденията в отговора на ответника С. ,че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължение ,произтичащо от каузално правоотношение, е представен договор за финансов лизинг на ППС с ***, сключен между ищцовото дружество ,като лизингодател, „Транс Перфект строй Европа” ООД –лизингополучател и  ЕТ „СЕТ-С.М.” –солидарен длъжник, за придобиване и предоставяне ползването на един брой нов товарен автомобил –самосвал МАN TGA 41.430 8X4 с цена 105900 евро без ДДС, платима на вноски съгласно изготвен погасителен план ,като общият размер на дължимата сума е 136 988,85 евро .На 16.03.2011г. е подписан договор за спогодба между страните по договора за лизинг, според който, общият размер на паричните задължения по договори *** и ***възлиза на 167 686 евро,като се продължава срока на предизвестието за прекратяване на договорите за лизинг поради неплащане на лизинговите вноски.

            В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- М.И. С., Е.  Г.К. и Н. М.И..

Свидетелката С. твърди ,че познава ответниците ,работила е съвместно с Б.С. близо 20 години, поддържа приятелски отношения с нея .Заявява ,че дъщерята на Б.- Д. се омъжила и заживяла със съпруга си в ***. Впоследствие младото семейство взело решение да се премести в страната и поръчало на родителите на Д. да закупят жилище. Свидетелката сочи ,че ответниците С.изтеглили кредит за закупуване на апартамент ,а по-късно прехвърлили имота на дъщеря си .След като се върнали от *** през 2008г. ,Д. и съпругът й първоначално живели в дома на В. и Б. С., след това се установили в новозакупеното жилище. Свидетелката сочи, че ответникът В.С. не е споделял със съпругата си за задълженията си по кредити, за тях Б. узнала едва след получаване на исковата молба за делото.

Свидетелят Е.К., който е ***на „А.2003”ЕООД, заявява , че през 2007г. ответникът С. е идвал често в офиса на фирмата ,искал да закупи апартамент за дъщеря си ,проучвал документи и разглеждал проекти .По-късно закупил два апартамента ,намиращи се  в ***, като прехвърлянето на собствеността върху имотите било уговорено под отлагателно условие .В края на 2008г. Д.С. и семейството й се установили в *** и заживели в закупените жилища. Д.С. не успяла да получи кредит за придобиване на жилищата ,такъв бил изтеглен от В.С. ,който през 2010г. или 2011г. прехвърлил имотите на дъщеря си. Твърди се от свидетеля ,че ответникът С. не е живял в процесните жилища.

Показания в тази насока депозира и свидетелката И. ,която работи като ***в „А.2003“ЕООД. Същата сочи ,че В.С. и съпругата му имали желание да закупят апартамент за семейството на дъщеря си, което станало през 2009г. Когато Д.С. и съпругът й се прибрали в страната, същите заживели в закупените жилища. В. и Б. С.никога не са обитавали тези апартаменти .Свидетелката заявява ,че Д.С. е споделила с нея за проблеми във връзка с някакъв фирмен кредит и за претенциите на някои институции към имотите им.

При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира предявените искове по чл.135,ал.1 от ЗЗД за частично основателни.

Според посочената разпоредба ,кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъж-никът при извършването им е знаел за увреждането.

За да се уважи този иск, предоставен на кредитора за защита от намаляването на имуществото на длъжника ,следва да се докажат предвидените в закона предпоставки: наличието на вземане в полза на кредитора ,възникнало преди действието, чието обявя-ване за недействително се иска ;наличие на действие, с което се уврежда кредитора, както и знание за увреждането у договарящите, когато сделката е  възмездна.

По делото се доказа по несъмнен начин твърдението от ищеца, че притежава качеството кредитор спрямо първия ответник- В.С.. Установяване съществуването на вземането му и неговия размер е било предмет на т.д.№490/2013г. на ПОС, по което с влязло в сила решение съдът е приел ,че ответниците „Транс Перфект строй -Европа” ООД, В.С. и ЕТ”СЕТ -С.М.” дължат солидарно на „ДСК Лизинг”АД сума в размер на 64 387,24 евро, представляваща неплатен остатък от сумата от 136 988,85 евро по запис на заповед ,издаден на 16.08. 2007г. в ***от „Транс Перфект строй- Европа” ООД ,авалиран от В.С. и от ЕТ „СЕТ-С.М.”. С оглед на признатото по съдебен ред качество на кредитор на ищеца по отношение на ответника С., се налага извод, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД.

В случая вземането на кредитора спрямо авалиста С. се е породило преди извършването на оспорените сделки- от момента на учредяване на авала, който е  самостоятелно задължение и възниква по силата на едностранно формално волеизяв-ление на авалиста ,обективирано върху записа на заповед. Това задължение е независимо от задължението ,което обезпечава ,като съгласно чл.513 ТЗ и чл.485 ТЗ , авалистът дължи същата по вид престация както и длъжника - с размер и падеж на задължението, както то е поето от издателя на записа на заповед .В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи ,че всички повдигнати възражения от ответниците В. и Б. С.в писмените им отговори ,касаещи издадения запис на заповед в т.ч. за нищожност на последния ,като неотговарящ на изискванията на  чл.535 във вр. с чл.537 и чл.486,ал.1 и 2 от ТЗ, не следва да се коментират. Същите , както и сочените каузалните правоотношения ,за обезпечаването на които е издаден процесният запис на заповед, са свързани със защитата на първия ответник като длъжник в отношенията му с ищеца- кредитор, каквато вече е осъществена по иска за вземането, и са били разгледани в решението по т.д.№490/2013г. на ПОС, чиято формирана СПН следва да се зачете.

Съдът намира ,че е налице и следващата предпоставка ,визирана в чл.135,ал.1 ЗЗД- извършването на действие ,което уврежда интересите на кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. То е налице в случаите ,когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, доколкото съобразно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му.

По делото се установи, че с атакуваните договори длъжникът С. е извършил  разпореждане с имуществени права и по този начин е намалил активите на имуществото си във вреда на кредитора по паричното вземане. Независимо че осъществените сделки са възмездни ,следва да се приеме, че същите имат увреждащ характер, защото всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване иму-ществото на длъжника и с това се затруднява удовлетворяването на кредитора, тъй като за последния би било по-лесно да насочи принудителното изпълнение към недвижим имот отколкото към парична сума ,която може и да не е налична. Ето защо и доколкото не се доказа от ответника ,че към момента на предявяване на иска той разполага с друго имущество, с което да гарантира вземането на кредитора,то се налага извод, че с извършените от длъжника правни действия в полза на негов низходящ се увреждат интересите на кредитора .

На следващо място ,съдът счита за установени и субективните елементи от фактическия състав на иска по чл.135,ал.1 от ЗЗД–знание за увреждането на кредитора както за длъжника, така и за третото лице ,с което той е договарял.

Както се отбеляза по-горе, ответникът В.С. е авалист по менител-ничното задължение, поето към ищеца, при което се явява солидарен длъжник по същото задължение. Предвид установения факт, че ответникът се е разпоредил със собствеността на притежаваните от него недвижими имоти след възникване на кредиторовото вземане ,следва да се приеме ,че той е знаел за увреждането. Соченото наличие на друг мотив за осъществяване на разпореждането- прехвърляне на имотите на дъщерята на В.С. ,по чиято поръчка същите са били закупени и построени ,не изключва знанието за възможното увреждане на кредитора при нали-чието на вече възникнало вземане на значителна стойност.

Съгласно чл.135,ал.1,изр.2 ЗЗД, когато действието е възмездно, лицето ,с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането.

Доколкото по делото не е спорно ,а и се установи ,че купувач по атакуваните сделки е дъщерята на първия ответник ,то в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.135,ал.2 ЗЗД, според която, знанието се предполага до доказване на противното ,ако третото лице е съпруг ,низходящ ,възходящ, брат или сестра на длъжника. Тежестта за оборване на установената законова презумпция за знание лежи върху ответниците, които са въвели твърдение, че не са знаели за увреждането. В тази връзка същите са ангажирали гласни доказателства ,от които стана ясно ,че преди сключване на оспорените сделки между ответниците е имало уговорки за закупуване на апартамент за семейството на Д.С. от родителите на последната ,че за закупуването на имота и за завършването му във вид ,годен за обитаване, е бил изтеглен кредит от В. и Б. С..Установи се и че са били закупени от „А.2003“ ЕООД два апартамента, находящи в ***, които впоследствие са били придобити от ответницата Д.С. и съпруга й по силата на договора за покупко-продажба и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Освен това, по делото се представиха  писмени доказателства ,установяващи твърденията на ответниците досежно закупу-ването на процесните имоти от Б. и В. С.,сключването на договори за кредит с „Първа инвестиционна банка“АД и „Алианц Банк България“ АД с оглед осигуряване на средствата за финансирането на сделките, както и че в изплащането на кредитите са участвали третия и четвъртия ответник/ К.Б. с вноска от 1650 евро/. Така събраните доказателства обаче не оборват законовата презумпция и не сочат на незнание от страна на приобретателя по атакуваните договори, че продавачът има парично задължение и че с извършеното прехвърляне на собствеността се уврежда кредитора. Разпитаните свидетели нямат преки впечатления от отношенията между ответниците, показанията им са твърде общи и неконкретни и въз основа на тях не може да се обоснове извод, че Д.С. не е била информирана преди изповядването на сделките за задължението на своя баща към ищцовото дружество. Никой от свидетелите не депозира показания по отношение на този факт. Свидетелката С. заяви за споделеното от Б.С., че последната не е знаела за финансовите затруднения на съпруга си ,но посоченото обстоятелство е ирелевантно за спора. Освен това са без значение, с оглед съдържанието на правната норма, и причините за прехвърлянето на имотите ,както и изнесените факти ,касаещи кои лица са живели в апартаментите и са извършвали ремонти в тях. При така събраните доказателства ,като се има предвид установената родствена връзка баща- дъщеря между първия ответник-длъжник и приобретателя по оспорените сделки, поддържаните помежду им близки отношения и необорената от ответниците презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД, съдът намира за доказано по делото знанието на страните по сделките за увреждането.

Следователно ,налице са всички обективни и субективни елементи на отмени-телния иск по чл.135,ал.1 ЗЗД.

С оглед на установеното по делото, че дружеството -ищец е кредитор на личен дълг на първия ответник, че имотите ,предмет на атакуваните сделки, са били собственост на В.С. и съпругата му Б.С. ,при условията на съпружеска имуществена общност, както и предвид приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1 /2 идеална част от имота, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени ,като се обявят за относително недействителни по отношение на ищеца договора за продажба на недвижим имот ,както и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка ,обективирани в нотариални актове №75/2011г. и №76/2011г., в частта им за 1/ 2 идеална част от имотите- предмет на тези договори, собственост на длъжника. В останалата част исковете са неосно-вателни и подлежат на отхвърляне ,тъй като ответницата Б.С. не е длъжник на „ДСК Лизинг”АД и не отговаря за личния дълг на съпруга си.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото ,които съобразно изготвения списък по чл.80 ГПК и представените писмени доказателства възлизат на 8032,37лв. в т.ч. 4355,47лв.- за внесена държавна такса ;3559,90лв.-за заплатен адвокатски хонорар /съгл. фактури от 10.01.2013г. и 18.04.2017г./; 100лв. –депозит за вещо лице ,5 лв.- държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 12 лв.- за преписи от исковата молба. Установява се от данните по делото ,че претендираната сума от 100лв.,представляваща изплатен депозит за вещо лице, е била върната ,като неизползвана, на ищцовата страна с определение от съдебно заседание , проведено на 07.06.2017г., при което не е налице основание за възлагането й в тежест на ответниците. Ето защо ,с оглед изхода на спора и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК , ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 3966,19лв., изчислени съобразно уважената част на исковете.

Ответниците В.С. ,Б.С. и Д.С. също са заявили искане за присъждане на разноски и са депозирали списък по чл.80 ГПК , според който ,от ответника С. са направени разноски по делото в размер на 6020лв., като от тях 6000лв.- за адвокатско възнаграждение /заплатено по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2012г./ и 20лв.- за депозит за призоваване на свидетел; от ответницата Б.С.- в размер 5000лв. /заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно договор за правна помощ от 10.04.2017г./ и от ответницата Д.С.-в размер на 5020лв. /5000лв.-за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 13.04.2017г. и 20лв. –депозит за призоваване на свидетел/.

Основателно обаче се явява възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците / направено в молба от 19.05.2017г. и поддържано в съдебно заседание от 28.09.2017г./.В случая, предвид защитавания материален интерес /110641,20лв./ и съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 3849,24лв. ,а заплатеният адвокатски хонорар от ответника В.С. е 6000лв. и от ответниците Б. и Д. С.–съотв. по 5000лв. Доколкото заплатеното от всеки от ответниците надвишава минималното адвокатско възнаграждение, то съдът счита ,че същото е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото ,обема на събрания материал и затова са налице предпоставки за намаляване на основание чл.78,ал.5 ГПК на адвокатския хонорар до размер на 4000лв. След редуциране размера на адвокатското възнаграждение  разноските по производството, които следва да бъдат присъдени на основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника В.С. са в размер на 2010 лв.;на ответницата Б.С. -2000лв. и на ответницата Д.С.- 2010лв., изчислени съразмерно с отхвърлената част на исковете.

         По изложените съображения, съдът

 

                                      Р      Е      Ш       И :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „ДСК Лизинг” АД, със седалище и адрес на управление :гр.София, бул.”Ал. Стамболийски” №101,Мол София ,София Тауър, ет.4 ,договора за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт №75, том І, рег.№1277, д.№73 от 2011г. ,с който В.И.С. и съпругата му- Б.К.С. продават на   Д.В.С. следния свой собствен недвижим имот, представляващ СИО, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.60.3.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,одобрени със Заповед №РД-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ,последно изменение със Заповед №КД-14-16-1542/24.11.2009г. на Началника на СГКК-*, с адрес на имота :***, който самостоятелен обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.60, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, с площ от 60,86кв.м, ведно с прилежащите части: ***и 3,007 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,ниво 1,при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-56784.540.60.3.32; 56784.540.60.3.5,под обекта-56784.540.60.3.3, над обекта-56784.540 . 60.3.9, до РАЗМЕРА на 1 /2 идеална част от гореописания имот, като за разликата над 1 /2 идеална част от този имот  ОТХВЪРЛЯ предявения иск ,като неоснователен.

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „ДСК Лизинг” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ал. Стамболийски”№101, Мол София ,София Тауър, ет.4 ,договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт № 76, том І, рег.№1278, д. №74 от 2011г. ,с който В.И.С. и съпругата му-Б.К.С. прехвърлят на Д.В.С. следния свой собствен недвижими имот, а именно- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.540.60.3.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,одобрени със Заповед №РД-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК ,последно изменение със Заповед №КД-14-16-1542/24.11.2009г. на Началника на СГКК-*, с адрес на имота: *** ,с предназначение на самостоятелния обект -жилище, апартамент,брой нива на обекта-1 ,с площ от 93,91 кв.м, ведно с прилежащите части: ***и 4,445 % идеални части от общите части на сградата- секция „*” и правото на строеж върху дворното място, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -56784.540.60.3.6, 56784.540.60.3.4, под обекта-56784.540.60.3.2, над обекта-56784.540.60.3.8, срещу задължението на Д.В.С. да поеме гледането и издръжката на прехвърлите лично или чрез трети лица, като им осигури спокоен и нормален живот ,какъвто са водили досега и докато са живи , до РАЗМЕРА на 1 /2 идеална част от описания имот, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обявяване относителната недействителност на сделката за останалата 1 /2 идеална част от имота.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********, Б.К.С., ЕГН **********, Д.В.С.,ЕГН **********, и К.Б., роден на ***г. в ***, всички с посочен адрес за призоваване: ***,да заплатят на  ДСК Лизинг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :гр. София, бул.”Александър Стамболийски” №101,Мол София , София Тауър,ет.4 , сумата от 3966,19лв. -направени по делото разноски.

ОСЪЖДА ДСК Лизинг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :гр. София, бул.”Ал.Стамболийски”№101, Мол София ,София Тауър,ет.4 , да заплати на В.И.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 2010лв.

ОСЪЖДА ДСК Лизинг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :гр. София, бул.”Ал.Стамболийски” №101, Мол София ,София Тауър,ет.4 , да заплати на Б.К.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 2000лв.

ОСЪЖДА ДСК Лизинг” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :гр. София, бул.”Ал.Стамболийски” №101, Мол София ,София Тауър,ет.4 , да заплати на Д.В.С., ЕГН **********,***, сума в размер на 2010лв.-направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен  срок от връчването му .

 

 

                                                                                    Съдия: