№ 1265
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520105354 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Скални материали“ АД против Я. В. В., в
която се твърди, че на 15.06.2021 г. между ищцовото дружество като
кредитор, „МВ 2009“ ЕООД като длъжник и Я. В. В. като солидарен длъжник
е сключено нотариално заверено споразумение, по силата на което
ответникът дължал солидарно с посочения по споразумението длъжник
сумата от 19748,15лв. главница. Въз основа на това споразумение в полза на
ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2021г. С оглед дадени от съда указания за установяване на вземането по
издадената заповед по отношение на солидарния длъжник Я. В. В., се моли в
настоящото производство да се постанови съдебно решение, с което да се
установи по отношение на него, че дължи солидарно сумата от 19748,15лв.
главница, 307,22лв. законна лихва за периода 03.08.2021г. до подаване на
исковата молба. Претендира се присъждане и на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначеният му от съда особен
представител изразява становище за допустимост, но за неоснователност и
1
недоказаност на предявените искове. Излагат се множество съображения за
наличие на несъответствие в документите, на които ищецът е основал своята
претенция, както за периода, така и за количеството електрическа енергия,
което е претендирано за заплащане и предмет на процесното споразумение.
Възразява, че не са налице и доказателства, установяващи размера на
исковата претенция, нито е установен начинът, по който е изчислена именно
сумата, предмет на настоящото производство. Моли се да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2021г. между „Скални материали“ АД като кредитор, „МВ 2009“
ЕООД като длъжник и Я. В. В. като „встъпило лице“ е сключено
споразумение, съгласно което, страните по него се съгласяват, че за имот с
№*** в с. ***, местност „***“, предмет на договор за наем от 25.10.2012г.,
длъжникът дължи на кредитора сума за консумирана електрическа енергия в
размер на 120 535,28 kWh, натрупана за периода 25.10.2012г. до 04.06.2021г.,
в имот, собственост на кредитора и предоставен за нуждите на длъжника, по
цени в съответствие с пределните определени за периода от КЕВЕР. Със
споразумението е уговорено, че Я. В. В. встъпва в дълга на длъжника и ще
отговаря солидарно с него за уговореното задължение, което според т.3 от
споразумението следва да бъде изплатено до 31.07.2021г.
С писмо от 21.06.2021г., връчено на 22.06.2021г., ищцовото дружество е
предоставило на Я. В. В. като пълномощник на „МВ 2009“ ЕООД писмо с
придружаващи документи – справка-калкулация за потребени и
пропорционално разпределени количества електроенергия за периода
04.10.2014г. до 04.06.2021г. и дължими суми – калкулирани по години и
съответстващи на актуални единични цени, както и проформа фактура, на
стойност 19,748,15лв. без ДДС за заплащане на консумирана електроенергия
в съответствие с чл. 10, ал.2 от договор за наем от 25.10.2012г.
По делото е изготвена икономическа експертиза, която е изчислила какъв би
бил размерът на дължимата цена на електроенергията по процесното
споразумение, а заключението е изготвено в два варианта, като бъде
разпределено посоченото потребление равномерно по месеци и се съобрази
2
цената на електроенергията за всеки период и като се изчисли средната цена
на електроенергията за цели период и се умножи по установената
консумация. Вещото лице е установило, че с констативен протокол от
04.06.2021г., подписан от представители на наемодателя (ищцовото
дружество) и на „МВ 2009“ ЕООД, като наемател, съгласно който
показанията на междинен електромер, монтиран за отчитане на
електроенергията за наетия обект са били към 25.10.2012г. „0 kWh“, а на
04.06.2021г. „120 535,28 kWh“. За периода от 25.10.2012г. до 03.10.2014г.
вещото лице е установило, че е налице плащане на електроенергия в размер
на 5936 kWh на стойност 1468,03лв. с ДДС. Това количество вещото лице е
приспаднало от установеното потребление с констативния протокол и е дало
заключение в двата варианта за разликата от 114 599,28 kWh. В първия
вариант дължимата стойност е 19850,11лв. без ДДС, а във втория 19748,15лв.
без ДДС.
По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа
на РС – Русе и е издадена срещу солидарните длъжници „МВ 2009“ ЕООД
заповед №2239 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК за сумата от 19748,15лв. главница дължима по споразумение
от 15.06.2021г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със
законната лихва считано от 03.08.2021г. до окончателното й изплащане и за
545лв. разноски по делото (395лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание за
това поради връчване на заповедта на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с
оглед на което се явява процесуално допустим.
Предмет на установяване в настоящото производство е парично вземане на
ищцовото дружество, произтичащо от представеното по делото споразумение
от 15.06.2021г. В споразумението страните са уговорили, че към датата на
неговото подписване е дължимо заплащането на 120 535,28 kWh
електроенергия по цени в „съответствие с пределните определени за периода
3
от КЕВР“. В споразумението липсва посочена стойност на това количество
електроенергия. Действително липсата на посочена конкретна сума в
споразумението, която да е дължима не дава основание да се приеме, че
документът е годно основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Въпреки това, съдът е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу двамата солидарни длъжници. Характерът на
процесното споразумение би могъл да даде основание за обжалване на
разпореждането на заповедния съд за допускане на незабавно изпълнение на
издадената заповед, но не и за отхвърляне на предявения установителен иск в
настоящото производство. Със спирането на изпълнението на издадената
заповед за изпълнение след като тя не е връчено лично на ответника, на
практика е постигнат ефекта на уважена негова жалба срещу допуснатото
незабавно изпълнение. Поради това възраженията на особения представител
за отхвърляне на предявения иск поради липса на основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение се явяват неоснователни.
Процесното споразумение съдържа ясно и недвусмислено поето задължение
от ответника и другия солидарен длъжник за заплащането на определено
количество електроенергия. В този смисъл следва да се приеме, че
предявеният иск е доказан по основание и не би могъл да бъде отхвърлен
поради липса на доказателства за точния му размер съгласно чл. 162 ГПК.
В случая е прието заключение на вещо лице което е определило стойността на
114 599,28 kWh, в два варианта, като по-ниската от двете стойности е равна
на претендираната от ищеца сума ( но без ДДС), което дава основание да се
приеме, че искът е доказан и по размер, без да се обсъжда кой от двата
варианта на изчисление следва да бъде съобразен (предпочетен). За пълнота
обаче следва да се посочи, че вещото лице е определило стойността на по-
малко количество електроенергия, от тази посочена в процесното
споразумение, като е съобразило доказателства за плащане, предхождащи
сключването на споразумението. Липсва обаче основание за подобно
„намаляване“. С процесното споразумение е поето безусловно задължение за
заплащане на по-голямо количество електроенергия и доколкото исковата
претенция е основана на това споразумение, а не на други договорни
отношения, или реално потребление, за да бъде намалено поетото задължение
следва да се установява настъпило след сключването на споразумението
обстоятелство, даващо основание за това, каквото по делото не е ангажирано.
4
Причините поради които е поето задължението от ответника по процесното
споразумение са ирелевантни за настоящия спор, такива са и всички останали
обстоятелства свързани са наемното правоотношение за обекта потребител на
електроенергия, плащането на наеми и въобще отношенията между страните
извън споразумението. Последното е основание на исковата претенция и след
като не се установява неговото изпълнение от длъжниците, предмет на спора
в настоящото производство би могъл да бъде само размера на дължимата цена
за посоченото количество електроенергия. След като по делото не са
ангажирани доказателства установяващи точното потребление на
електроенергия за всеки отчетен период за процесния имот, възможните
начини за определяне на нейната стойност, които да отчитат в еднаква степен
интересите на кредитора и длъжника са посочените от вещото лице.
Доколкото исковата претенция в частта за главницата е в по-нисък размер от
всеки един от допустимите варианти за изчисление, то е налице основание за
нейното уважаване.
По изложените съображения предявеният иск за сумата от 19 748,15лв.
следва да бъде изцяло уважен.
Ищецът е претендирал и установяване дължимостта на сумата от 307.22лв.
обезщетение за забава за периода от 03.08.2021г. до предявяване на иска. В
случая така формулираната претенция няма характера на самостоятелен иск, а
на законна последица от уважаване на депозираното заявление в заповедното
производство, съответно и от установяване дължимостта на главното вземане
в настоящото производство. Поради това самостоятелен диспозитив по тази
претенция съдът не следва да постановява.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 394,96лв. за държавна
такса, 150лв. юрисконсултско възнаграждение, 700лв. възнаграждение за
особен представител и 304лв. възнаграждение за вещо лице. За заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2021г. следва да се присъдят разноски в размер
на 545лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Я. В. В. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ***********, дължи на „Скални материали“ АД с ЕИК117000486,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ №6, сумата:
19 748,15лв. главница дължима по споразумение от 15.06.2021г., ведно със
законната лихва считано от 03.08.2021г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед №2239 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на
Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Я. В. В. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *********** да
заплати на „Скални материали“ АД с ЕИК117000486, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ №6 сумата от 1548,96лв. разноски
за настоящото производство и сумата от 545лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6