№ 65
гр. Радомир, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730101040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и е в първа фаза - по допускане на
делбата.
Образувано е въз основа на предявен иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.
Ищците СВ. АРК. П. и Д. Й. К. твърдят, че заедно с ответниците са наследници на
Й.С.П. - починал на 10.08.2021 г., като СВ. АРК. П. е негова преживяла съпруга, Д. Й. К. -
дъщеря от брака му с първата ищца, а ответниците Д. Й. П. и АНЖ. Й. ЯК. са негови дъщери
от първия му брак. Като наследници на Й.С.П., били съсобственици на следния недвижим
имот:
Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. К., обл. Перник,
който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от
06.08.1980 г., представлява парцел . (.) от кв. ., с площ от 500 кв. м, при съседи по скица:
улица, земеделска земя, УПИ . и край на регулацията, заедно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи
етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна.
С нотариален акт № ., том ., дело № . г. на районен съдия при PC – Радомир, С.П.Ч.
дарил на сина си Й.С.П. ½ ид. ч. от описания по-горе урегулиран поземлен имот, както и от
построената в него стара паянтова къща, която към настоящия момент не съществувала, тъй
като се е самосрутила.
През 1976 г. Й.П. заминал на работа в СССР. Тъй като нямал жилищен имот в
България, решил да построи такъв за себе си и семейството си в дарения от баща му имот.
Във връзка с това през 1981 г. предоставил пълномощно на баща си С.Ч. да се снабди от
1
негово име и за негова сметка с необходимите строителни книжа и да организира
строителството на съществуващата в момента в имота къща. През 1982 г. Й.П. и ищцата
С.П. сключили граждански брак. Строежът се извършвал по време на брака им със семейни
средства. През целия период на строителството Й.П. изпращал на баща си С.Ч. всички
дължими суми за строителните материали и за възнагражденията на строителните
работници, а от своя страна баща му извършвал от негово име разплащанията, контролирал
и организирал строителството. Къщата била завършена през 1983 г., като Й.П. започнал
процедура по нанасяне на къщата в регулационния план, която не била проведена докрай.
След построяването на къщата в нея живеел за известно време С.Ч. и съпругата му Велика,
които преди това живеели в гр. С.. За известен период от време ответницата Д.П. също
живяла в къщата със знанието и съгласието на баща си, но по негово настояване поради
завръщането му в България, напуснала къщата през 2008 г. След като се върнал в България
Й.П. се установил да живее в процесния имот в с. С. заедно с ищцата С.П., където живял до
смъртта си. От този момент до смъртта си Й.П. и първата ищца владеели къщата.
Понастоящем ищцата С.П. продължавала да живее в имота, който бил нейно единствено
жилище. През всичките тези години от построяването на къщата досега Й.П. и ищцата С.П.
считали къщата за тяхна собственост - построили я изцяло с техни средства по време на
брака им, снабдили се с документ за собственост (констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район
на действие – РС - Радомир) и само те я поддържали, ремонтирали и плащали данъци.
С нотариален № ., том ., дело № . г. на нотариус при PC - Радомир С.П.Ч. и съпругата
му В.К.Й. дарили на Д. Й. П. другата ½ ид. ч. от описания по-горе урегулиран поземлен
имот и от построената в него къща и при това положение законните квоти на съделителите в
процесния имот били следните: за ищцата СВ. АРК. П. - 1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен
имот и 5/8 ид. ч. от построената в него къща; за ищцата Д. Й. К. - 1/8 ид. ч. от урегулирания
поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща; за ответницата Д. Й. П. - 5/8 ид. ч.
урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща и за ответницата АНЖ.
Й. ЯК. - 1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща.
През 1982 г. общият наследодател на страните - Й.С.П. и ищцата СВ. АРК. П.
закупили следния автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № ., двигател № .,
рама № ., като законните квоти на съделителите по отношение на процесното МПС били
следните: за ищцата СВ. АРК. П. - 5/8 ид. ч., а за ищцата Д.Й. и за ответниците Д. Й. П. и
АНЖ. Й. ЯК. - по 1/8 ид. ч.
Тъй като с ответниците не могли доброволно да уредят отношенията си във връзка с
възникналата съсобственост, моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на
така описаните в исковата молба недвижим имот и лек автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който твърдят, че
описаният в исковата молба урегулиран поземлен имот и изградената в него двуетажна
жилищна сграда са били изключителна собственост на С.П.Ч., като същият през 1975 г. и
1995 г. е прехвърлил на Й.С.П. и Д. Й. П. по ½ ид. ч. от урегулирания поземлен имот. Сочат,
2
че, макар в строително разрешение от 29.08.1981 г. да фигурирали имената на С.П.Ч. и
Й.С.П., жилищната сграда била построена в периода 1981 – 1982 г., единствено и само със
средства на С.П.Ч. и съпругата му В.К.Й., като през този период от време Й.С.П. бил в
чужбина и не участвал в строежа на жилищната сграда, нито със средства, нито с труд.
С нотариален акт № ., том ., дело № . г. на съдия при РС - Радомир С.П.Ч. и съпругата
му В.К.Й. дарили на своята внучка Д. Й. П. освен ½ ид. от дворното място, и ½ ид. ч. от
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 48 кв. м.
С оглед изложеното, делбените части на съделителите били, както следва: за
ответницата Д.П. - 5/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 5/8 ид. ч. от построената в
него къща, а за ищците и другата ответница – по 1/8 ид. ч.
В случай, че съдът приеме, че двуетажната масивна жилищна сграда е била построена
от С.П.Ч. по време на брака му с В.К.Й. и от Й.С.П. по време на брака му със СВ. АРК. П.,
според ответниците делбените части на съделителите са, както следва: за ответницата Д.П. –
9/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 9/16 ид. ч. от построената в него къща, за
ищцата С.П. - 5/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 5/16 ид. ч. от построената в него
къща и за ищцата Д.К. и ответницата А.Я. – по 1/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и
от построената в него къща.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощени представители
поддържат предявения иск и молят съда да допусне до делба процесния недвижим имот при
посочените в исковата молба делбени части за всеки от съделителите. Молят да се допусне
до делба и описаният в исковата молба лек автомобил.
Ответниците, редовно призовани, в съдебно заседание, чрез упълномощен
представител, молят съда да допусне до делба процесния недвижим имот, при посочените в
отговора на исковата молба делбени части. Изразяват становище за основателност на иска за
делба на съсобствения лек автомобил.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за
наследници с изх. № 213/23.08.2021 г., издадено от Община К., се установява, че страните по
делото са наследници на Й.С.П., починал на 10.08.2021 г.
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том .,
дело № . г. по описа на Радомирски районен съдия, от който се установява, че С.П.Ч. е
признат на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственик на дворно място, с площ от около
1500 кв. м заедно с паянтова къща, построена през 1890 г., намиращо се в землището на с.
К., кв. „С.“ в махала „Ч“, влизаща в населената и застроена част на селото, при граници:
И.К.К., С.С.В., наследници на В.Р.И. и гора.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ..,
дело № . г. по описа на Радомирски районен съдия се установява, че С.П.Ч. е дарил на своя
син Й.С.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от дворно място,
3
цялото с площ от около 1500 кв. м заедно с ½ ид. ч от стара паянтова къща, построена през
1890 г., намиращо се в землището на с. К., кв. „С.“ в махала „Ч“, влизаща в населената и
застроена част на селото, при граници: И.К.К., С.С.В., наследници на В.Р.И. и П.С.П. и път.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том .,
дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че С.П.Ч.
и В.К.Й. са дарили на своята внучка Д. Й. П. следния свой собствен недвижим имот, а
именно: ½ ид. ч. от дворно място, представляващо парцел ., кв. . по плана на с. К., цялото с
площ от около 566 кв. м заедно с ½ ид. ч. от жилищната сграда и всички подобрения в
имота, при граници: от две страни – улица, наследници на И.К.К., С.С.В. и наследници на
В.Р.И. и П.С.П., като дарителите са си запазили правото да ползват безвъзмездно имота до
края на живота си.
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот –
констативен № ., том V, рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС –
Радомир, по силата на който Й.С.П. е признат на основание чл. 587 ГПК за собственик на ½
ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. К., обл. Перник,
който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от
06.08.1980 г., представлява парцел . (.) от кв. ., с площ от 500 кв. м, при съседи по скица:
улица, земеделска земя, УПИ . и край на регулацията, заедно с построената в същия
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи
етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна.
От представеното по делото удостоверение за идентичност, с изх. № 1774/17.09.2008
г., издадено от Община К., се установява, че УПИ .-., кв. . с площ от 500 кв. м по плана на с.
С., одобрен със заповед № ...-428/06.08.1980 г., е идентичен с имота, описан в нотариален
акт № ., том .., дело № . г. на Радомирски районен съдия.
По делото е представено и строително разрешение № 15/29.07.1981 г., по силата на
което е разрешено на С.П. и Й.С. да построят жилищна сграда в парцел ., кв. . по плана на с.
С..
По делото е представено и удостоверение за търпимост, с изх. № 1815/24.09.2008 г.,
издадено от Община К., от което се установява, че двуетажната масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 48 кв. м, построена в УПИ .-., кв. . по плана на с. С., изградена
съгласно строително разрешение № 15/19.07.1981 г., отговаря на градоустройствените
норми относно търпимост, съгласно § . ал. 1 от ПР на ЗУТ.
От приетото по делото удостоверение за граждански брак, издадено от Коларовски
народен съвет, от което се установява, че Й.С.П. е сключил граждански брак със СВ. АРК. П.
на 30.06.1982 г.
По делото е представено и постановление от 07.12.2009 г. на прокурор от РП –
Радомир, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу Й.С.П. за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че през м. септември 2008 г. в с. С. самоволно, не
по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от Д. Й. П. свое предполагаемо
4
право, като се е настанил в недвижим имот в с. С., ползван от същата, възпрепятствайки я да
го ползва.
По делото е представено и свидетелство за регистрация – част ., от което се
установява, че лек автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № ., двигател № .,
рама № ., е собственост на Й.С.П..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
П.П., който е чичо на ответниците и на ищцата Д.К., К.Х., Ц.Г. и С.С..
От показанията на свидетеля П.П. се установява, че в периода между 1977 и 1978 г.
Й.П., който се е намирал по това време в СССР е изпратил на баща си С.Ч. пълномощно, с
което последният да може да строи къща в процесния недвижим имот за двамата, като след
изграждането С.Ч. е живял в нея до смъртта си през 1995 г., като една – две години след
неговата смърт в имота е живяла и ответницата Д.П.. Според свидетеля къщата била
построена през 1980 г. Й.П. се върнал да живее в България някъде около 2009 г. – 2010 г. и
за известен период от време (две или три години) той и съпругата му С.П., както и
семейството на Д.П., живели заедно в имота. След като Д.П. напуснала имота, Й.П.
продължил да живее в имота до смъртта си през 2021 г., като в този период заедно със
съпругата си направили изолация на къщата и навес. След като Д.П. напуснала къщата, не е
ходила да живее там отново, като е дошла единствено, за да си събере багажа. Според
свидетеля Й.П. е изпращал на баща си и парични средства за строежа на къщата, като С.Ч.
закупувал строителните материали.
От показанията на свидетеля К.Х. се установява, че жилищната сграда в делбения
имот е построена с парични средства на Й.П., като след построяването на къщата през 1984
г. в нея е живял баща му С.Ч. и за известен период от време неговата дъщеря Даниела, която
напуснала имота, след като баща се прибрал в България и я изгонил и започнал да живее в
него заедно със съпругата си С.П.. Според свидетеля С.Ч. е участвал с труд при
изграждането на къщата, като я е поддържал до смъртта си, а след това къщата е била
поддържана от Й.П., след като се е върнал да живее в с. С..
От показанията на свидетелката Ц.Г. се установява, че жилищната сграда е построена
в делбения имот след 1980 г., като по това време Й.П. е бил в СССР. Сградата била
построена от С.Ч., който закупувал всички строителни материали, като след построяването
до смъртта си той и съпругата му живеели в нея. Ответницата Д.П. също е живяла в
делбения имот, но след като Й.П. се върнал в България, той я изгонил от имота. Заявява, че
макар да живее постоянно в с. С., не познава ищците С.П. и Д.К..
От показанията на свидетеля С.С. се установява, че процесната жилищна сграда била
построена от С.Ч., който закупувал всички строителни материали, като след построяването ù
до смъртта си той и съпругата му живеели в нея. Ответницата Д.П. отишла да живее в
делбения имот около 2000 г. и живяла там до 2008 – 2009 г., когато баща Й.П. я изгонил от
имота. Твърди, че не е виждал Й.П. да идва в с. С. в периода, в който се е изграждала
къщата.
5
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, при съпоставка и във връзка с писмените доказателства, като показанията на
свидетеля П.П. прецени и по реда на чл. 172 ГПК, като ги кредитира изцяло, като
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от
съсобствениците, чрез който той упражнява потестативното си субективно право да иска
прекратяване на съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние
на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от
съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване
съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между
съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху имотите, които са предмет
на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл. 341 - 345 ГПК.
Няма спор между страните, че процесният недвижим имот и лек автомобил са
съсобствени между тях. Не се спори и че съсобствеността по отношение на лекия автомобил,
марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № ., двигател № ., рама № ., е възникнала въз основа
на наследяване от общия наследодател Й.С.П.. Няма спор и по въпроса за делбените части
от процесния лек автомобил, както и че същият е бил придобит от Й.П. по време на брака
му с ищцата С.П.. Страните спорят единствено по въпроса за делбените части за всеки от
съделителите от процесния недвижим имот.
С оглед ангажираните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че процесният УПИ ., кв. . по регулационния план на с. С., общ. К., обл. Перник
е бил индивидуална собственост на С.П.Ч., което се установява от представения по делото
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № . г. по описа на
Радомирски районен съдия. От представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ., том ., дело № . г. по описа на Радомирски районен съдия се установява,
че С.П.Ч. е дарил през 1975 г. на своя син Й.С.П. ½ ид. ч. от така описания урегулиран
поземлен имот. Безспорно се установява, че след като С.Ч. е дарил на сина си Й.П. ½ ид. ч.
от дворното място, в същото след 29.07.1981 г., когато е издадено разрешение за строеж на
С.Ч. и Й.П., е започнал строежът на двуетажната масивна жилищна сграда, като видно от
показанията на свидетелите К.Х. и Ц.Г. строежът е започнал след 1980 г. и е бил завършен
около 1983 г. – 1984 г. В тази връзка следва да се посочи, че макар свидетелите П.П. и С.С.
да твърдят, че къщата е била завършена около 1980 г., тези техни твърдения не се
възприемат от съда, тъй като от представените писмени доказателства е безспорно, че към
1980 г. строежът на сградата все още не е бил започнал.
С оглед изложеното дотук, съдът приема, че след построяването на сградата в
съсобствен недвижим имот и доколкото не се твърди и не се доказва да е учредявано право
на строеж в полза на Й.С.П., следва извод, че по силата на приращението (чл. 92 ЗС)
6
построеното, независимо от това дали в резултат от строителните работи е възникнал нов
обект или пристройка и надстройка към съществуваща сграда, е станало индивидуална
собственост на съсобствениците на дворното място – С.П.Ч. и Й.С.П., при равни части за
всеки от тях (по ½ ид. ч.). Без значение за възникването на правото на собственост по
приращение е и кой е строил без да му е учредено право на строеж и с какви средства,
доколкото от това може да възникнат единствено облигационни отношения, които не са
предмет на производството по допускане на съдебна делба, така: решение № 134/08.11.2017
г. по гр. д. № 4951/2016 г. на ВКС, ГК, .. г. о.
Както се посочи и по-горе, жилищната сграда е построена в периода след 29.07.1981
г. Съгласно ППВС № 5/1972 г., представляващо задължителна за съдилищата съдебна
практика, приложима и при действието на сега действащия СК, в обхвата на СИО се
включва сграда, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на
единия съпруг, без да е учредено право на строеж в полза на другия съпруг. В същия смисъл
е практиката на ВКС, съгласно която, когато собствеността на спорната вещ е придобита по
време на брака, в т. ч. и в хипотезата на изграждане на самостоятелен обект на правото на
собственост в личен имот на единия съпруг, законовата презумпция намира приложение, ако
са налице посочените в нея предпоставки – да е по време на брака на страните и да е
резултат от съвместен принос. Сградата възниква като обект на собственост при
изграждането ù в „груб строеж“, по смисъла на § 5, т. 46 на ДР на ЗУТ, а именно когато са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен довършителни работи.
С оглед на това, в тежест на съпруга, претендиращ, че построената върху земя,
индивидуална собственост на другия съпруг, сграда е СИО, е да установи, че сградата е
построена (завършена до етап „груб строеж“) по време на брака (решение № 390/03.12.2018
г. по в. гр. д. № 524/2018 г. по описа на ОС - Перник). В случая, обаче, от страна на ищцата
С.П. не са ангажирани доказателства, че сградата е завършена до етап „груб строеж“ по
време на брака с Й.С.П., поради което следва да се приеме, че процесната ½ ид. ч. от
жилищната сграда е била индивидуална собственост на Й.П..
На следващо място, безспорно е, че през 1995 г. С.П.Ч. и съпругата му В.К.Й. са
дарили на ответницата Д. Й. П. притежаваните от тях ½ ид. ч. от дворното място, заедно с ½
ид. ч. от изградената в него жилищна сграда, от което следва, че към настоящия момент
същата се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от делбения имот.
По отношение на останалата ½ ид. ч. от имота, която е била собственост на Й.С.П.,
след неговата смърт, същият е наследен от преживялата съпруга С.П. и трите си деца – Д.П.,
А.Я. и Д.К., при равни права за всеки от наследници (по 1/4), от което следва, че всеки от
наследниците получава по 1/8 ид. ч. от делбения имот по наследство от Й.С.П..
С оглед изложеното дотук, делбата на процесния УПИ .-., кв. . по регулационния
план на с. С., ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, следва да се допусне
между съделителите при следните делбени части: СВ. АРК. П. – 1/8 ид. ч.; АНЖ. Й. ЯК. –
1/8 ид. ч.; Д. Й. К. – 1/8 ид. ч. и Д. Й. П. – 5/8 ид. ч.
В исковата молба са изложени твърдения, че Й.С.П. и ищцата СВ. АРК. П. са
7
придобили по давност собствеността върху процесната жилищна сграда. При съвкупната
преценка на ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че по делото не може да
се направи обоснован извод, че ищцата С.П. и съпругът Й.П. са придобили собствеността
върху процесната жилищна сграда въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик
(an.mus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС,
за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е
пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на
чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Без да се
установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ
не може да се определи като владение. При така установените обстоятелства не може да се
приеме, че от страна на ищцата и починалият съпруг е установено владение върху
жилищната сграда и това владение, осъществявано в изискуемия от закона срок, е довело до
придобиването по давност. Този извод не се променя и от факта, че както се изясни от
събраните в хода на производството гласни доказателствени средства, същите са направили
подобрения в процесния имот. За да достигне до този извод, съдът съобрази практиката на
ВКС, формирана с решение № 302/24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, ГК, . г. о.,
както и разясненията, дадени с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС. Според
цитираното решение на ВКС фактът на съществуване на съсобственост, независимо от
основанието за възникването ù, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с
цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна.
Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, не означава, че той е
установил владение за себе си. Когато съсобственик ползва цялата вещ, той е владелец на
своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако е демонстрирал
явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе
си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е
демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване
на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ
от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от
другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, не може да се приеме като достатъчно
8
за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да
се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 ЗС, също не може да се възприеме
като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите.
Отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота и отказ да им се даде ключ може да
се приеме като демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други
действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита от
фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти, за които
обстоятелства по делото не се събраха доказателства. Дори да се приеме, че Й.С.П. и
съпругата му СВ. АРК. П. са демонстрирали промяната на намерението си за своене на
идеалните части от жилищната сграда на ответницата Д.П., то видно от показанията на
свидетеля П.П., ответницата Д.П. е напуснала къщата две или три години, след като баща
Й.П. се е върнал да живее в с. С. през 2009 г. – 2010 г. и съобразявайки, че същите според
разясненията на ППВС № 6/1974 г. имат качеството на недобросъвестни владелци и биха
могли да придобият собствеността с изтичането на по-дългия 10-годишен давностен срок,
който, предвид показанията на свидетеля Павлов, няма безспорни доказателства по делото,
че е изтекъл към датата на предявяване на иска за делба.
По отношение на лекия автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № .,
двигател № ., рама № . и съобразявайки факта, че същият е бил придобит от Й.С.П. по време
на брака му с ищцата СВ. АРК. П., делбените части на съделителите от така описания лек
автомобил са 5/8 ид. ч. за ищцата С.П. и по 1/8 ид. ч. за ищцата Д.К. и за ответниците Д.П. и
А.Я..
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между СВ. АРК. П., с ЕГН: **********, с адрес: с.
С., общ. К., обл. Перник, Д. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл., вх. ., ет. .,
ап. 64, Д. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. К., обл. Перник и АНЖ. Й. ЯК., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл., вх. ., ет. ., ап. 64, по отношение на следния
недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С.,
общ. К., обл. Перник, който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със
заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел . (.) от кв. ., с площ от 500 кв. м,
при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ . и край на регулацията, заедно с
построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м,
състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и
тоалетна, при следните квоти от правото на собственост:
1. СВ. АРК. П. – 1/8 ид. ч.
2. Д. Й. К. – 1/8 ид. ч.
9
3. Д. Й. П. – 5/8 ид. ч.
4. АНЖ. Й. ЯК. – 1/8 ид. ч.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между СВ. АРК. П., с ЕГН: **********, с адрес: с.
С., общ. К., обл. Перник, Д. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл., вх. ., ет. .,
ап. 64, Д. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. К., обл. Перник и АНЖ. Й. ЯК., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл., вх. ., ет. ., ап. 64, по отношение на следния
лек автомобил, а именно: лек автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № .,
двигател № ., рама № ., при следните квоти от правото на собственост:
1. СВ. АРК. П. – 5/8 ид. ч.
2. Д. Й. К. – 1/8 ид. ч.
3. Д. Й. П. – 1/8 ид. ч.
4. АНЖ. Й. ЯК. – 1/8 ид. ч.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане на
последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на втората
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10