Р Е Ш Е Н И Е
260034/29.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1187 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №В-0050585/22.06.2020 год. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, с ЕИК204915054, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес
парк София, бл.14, представлявано от Д.Т.Д. и Ж.М.С. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява
представляващия дружеството и не изпраща представител.От тяхно име е депозирана
писмена молба, в която излагат становище по съществото на спора.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба, в
която излагат становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ
извършва търговска-банкова дейност в обект – Банка „БНП Париба“, находящ се в
гр.Шумен, бул.“Славянски“ №36, като предоставя потребителски кредити. По повод постъпила потребителска жалба с
вх.№В-03-2382/17.12.2019 год. на 17.12.2019 год. била извършена проверка от
служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса на дружеството. По време на
проверката длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, гр.Шумен – свидетелите В.К.Г. и А.Г.Д., представяйки се за потребители,
пожелали да получат информация за предоставяне на потребителски кредит за срок
от 1 година. Служителят от офиса им издал и предоставил Стандартен европейски
формуляр за потребителски кредит в
размер на 1000 лева за срок от една година, като чрез издадения формуляр била
изискана такса „ангажимент“ в размер на 35 лева, представляваща 3.5 % от
стойността на кредита, което било описано в част III, т.4 от СЕФ.
Резултатите от проверката били
отразени в Констативен протокол №К-2669607/06.01.2020 год., с който
представител на дружеството е бил поканен да се яви на 14.01.2020 год. за даване
на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на екземпляр
от сключен потребителски кредит през месец декември 2019 год. и месец януари
2020 год. по избор на кредитора. На 15.01.2020 год. представител на дружеството
е представил становище по жалбата, Договор за потребителски кредит №CARU-16294725/07.08.2018 год., ведно с
принадлежащите към него документи. Тъй като, въпреки изпратена до дружеството
покана представител не се е явил на посочената дата 29.01.2020 год. на дружеството-жалбоподател
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0050585/29.01.2020
год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил връчен на упълномощено от
дружеството лице, което е подписало
акта, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се е възползвало от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени
възражения, в които излага, че счита, че дружеството не е извършило описаното
нарушение, доколкото считат, че посочената такса не е действие, свързано с отпускане
и управлението на кредита, а е във връзка с сключване на договора за кредит при
фиксиран лихвен процент. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №В-0050585/22.06.2020 год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към КЗП, с което на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, с ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, бл.14, представлявано
от Д.Т.Д. и Ж.М.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля – А.Г.Д. -
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е
извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно
нарушение, по следните правни съображения:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор“ по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната,
посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че в Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и по-конкретно в раздел III „Разходи по кредита“,
т.4 от същия е изискано от потребителя заплащане на "еднократна такса ангажимент“,
която се заплаща при неговото отпускане в размер на 3.5 % от стойността на
кредита или конкретно за този кредит 35.00 лева. Посочената такса е включена
към раздел „Разходи по кредита“ наред с останалите такси, между които и лихвения
процент, годишния процент на разходите и др.. Посочената такса фигурира и в чл.2
от Договора за потребителски кредит, предоставен от страна на жалбоподателя в
хода на извършената проверка, като посочената такса представлява такса „ангажимент“
за това, че кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на §1, т.5 от ЗПК, като същата се включва в общата сума на кредита и се заплаща
от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не
предварително. В тази връзка са и събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г. и на свидетеля – А.Г.Д., които
в съдебно заседание заявяват, че посочената такса не им е била поискана
предварително, а е била включена в издадения им Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит. С оглед на изложеното се налага извода, че доколкото
посочената такса се изисква едва след разрешаване на кредита и неговото
отпускане и се включва в сключения между страните Договор за потребителски
кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, а не такса за разглеждане искането за
кредит.
Законът допуска събиране на такси и комисионни,
които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят
действия по разглеждане на договора, риск и други и същите безспорно са във
връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си
на кредитор е нарушил разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и изисквайки
посочената такса от 35 лева, представляваща 3.5% от стойността на кредита е осъществил от обективна страна
състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност.
В подкрепа на изложеното е и константната съдебна
практика на ШАС и по-конкретно Решение №
255 от 15.10.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 216/2019 г., Решение
№ 252 от 15.10.2019 г. на АдмС - Шумен по
к. а. н. д. № 205/2019 г. и др., които са постановени по сходни казуси.
Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание „имуществена
санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица,
допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на
разпоредбата на чл.10а от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието,
административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил
на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева.
Съдът не кредитира изложеното в жалбата твърдение,
че проверката е била извършена за едно и също нарушение, за което са им били
наложени две различни наказания с две различни наказателни постановления. В
тази връзка съдът след запознаване с представеното по делото наказателно
постановление №В-0050586/22.06.2020 год. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП,
установи, че действително същото е издадено на същия ден и във връзка със
същата проверка, извършена въз основа на депозирана потребителска жалба с
вх.№В-03-2382/17.12.2019 год. на 17.12.2019 год. В същото време обаче административното
нарушение, за което е издадено посоченото наказателно постановление касае
конкретен случай, обективиран в сключения с лицето М.Х.К. Договор за
потребителски кредит №CARU-16294725/07.08.2018 год. Предмет на настоящото производство е административно нарушение,
извършено по време на самата проверка, чрез предоставянето на проверяващите
лица, представили се за кредитополучатели на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит в размер на 1000 лева чрез начисляване и включване във
формуляра на такса в размер на 3.5% върху стойността на кредита или сумата от
35 лева. Следователно с оглед на изложеното се налага извода, че за служителят
не е съществувало съмнение относно качеството на лицето, кандидатстващо за
кредита, с оглед на което за нея, в качеството й на представител на кредитора е
възникнало задължение да спазва предвидените в ЗПК разпоредби. В задълженията
на свидетелите, в качеството им на длъжностни лица към КЗП влиза не само
извършване на проверка по конкретен потребителски сигнал, но проверка на
цялостната дейност на проверяваното физическо или юридическо лице по спазване
разпоредбите на ЗПК и други актове, уреждащи дейността на кредитора. Двете
нарушения, за които са издадени двете наказателни постановления са различни,
касаят различни договори за кредит, извършени са на различни дати и при
различна обстановка, поради което за всяко едно от тях дружеството следва да
понесе отделна санкция, съобразно нормата на чл.17 от ЗАНН.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно
постановление намира, че нарушението не следва да бъде квалифицирано, като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение.
Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е
необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед на
изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните
обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при
упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай
институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение
се споделя изцяло и от настоящия състав.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност намира,
че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 120
лева, в какъвто размер е и направеното искане от административно-наказващият
орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0050585/22.06.2020 год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към КЗП, с което на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, с ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, бл.14, представлявано
от Д.Т.Д. и Ж.М.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за
нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, с ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, бл.14, представлявано
от Д.Т.Д. и Ж.М.С. да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: