Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4012 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
евентуално съединени искове с правно
основание чл.16, ал.5, вр.чл.8, ал.2, т.1 ЗАЗ и чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на управление:***
против Д.1. ООД, ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Д.Й.Й.-управител, в която твърди, че
съгласно договор за аренда на земеделска земя № 796/23.04.2012 год. вписан в
Агенция по вписванията — Служба по вписванията гр. Плевен, акт № 111 том № IV дело № 499/2012 год., вх. рег.
19067 от 14.11.2012 год. на нотариус В.П.с рег.№ 082 и акт № 147 том №III дело
№ 345/2012 год., вх. рег. 13523 от 23.08.2012 год, на нотариус В.П.с рег.№ 082
ответникът „Д.1." ООД ползва за срок от 10/десет/ стопански години
собствения на ***" земеделски земя -„НИВА" с площ от 10.002 дка,
находяща се в землището на с. ***, обл. Плевен, общ. Долни Дъбник в местността
„Телешко", „Втора" категория, съставляваща имот № 090027, НИВА"с
площ от 9.195 дка, находяща се в землището на с. ***, обл. Плевен, общ. Долни
Дъбник в местността „Телешко", „Втора" категория, съставляваща имот №
090026. Твърди, че договорът за аренда е сключен от П.В.Г., като арендодател и
„Д.1." ООД, като арендатор. Твърди, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Агенция по вписванията гр. Плевен
акт № 111 том № IV дело № 499/2012 год., вх. рег. 19067 от 14.11.2012 год. на
нотариус В.П.с рег.№ 082 и акт № 147 том № III дело № 345/2012 год., вх. рег.
13523 от 23.08.2012 год. на нотариус В.П.с рег.№ 082 Арендованият имот е
придобит от ***", като приобретател на арендования имот ***" замества
съгл. Чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ продавача П.В.Г. като страна -арендодатор по
договора. Твърди, че при сключване на договора на 23.04.2012 год. страните са
се уговорили арендното плащане за 1 дка да е в размер на 18 лв. за дка, като
влизат в сметката всички култури, които арендодаторът отглежда. Излага
съображения, че при несъгласие с размера на договореното плащане, законодателят
е предвидил възможност за промяната му, чрез прилагане на глава трета от ЗАЗ и
по конкретно на чл. 16 от същия закон. Твърди, че в периода след сключване на
договора съществено и трайно са се изменили обстоятелствата, които определят
размера на арендната вноска. Твърди, че пазарният размер на рентата в землището
на с. *** за стопанската 2016 - 2017 год., вече трайно се е повишила в размер
на 55 лв. за дка. Счита, че към настоящия момент, уговореното при сключване на
договора арендно плащане е по-малко от пазарната рента в землището, което е в
отклонение на закона - чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗАЗ. Твърди, че по тази причина и
на осн. чл. 16, ал. 1 от ЗАЗ било отправено писменно предложение от ЕТ „Х.- С.С."
до „Д.1." ООД за изменение на договора в частта му за „Наемно
плащане", като същото да бъде увеличено на 55 лв. за дка за стопанската
2016-2017 год. Твърди, че предложението е получено от арендатора на 31.04.2017
год. Твърди, че в срока на чл. 16, ал. 4 от ЗАЗ не е постъпил отговор от „Д.1."
ООД. Счита, че уговорената клауза в чл. 5 - Раздел „АРЕНДНО ПЛАЩАНЕ" е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД - поради противоречие на
добрите нрави. Излага съображения, че практиката на ВКС приема, че липсата на
еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, какъвто е и
процесния случай, може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото
те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С
оглед на това и съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД предл. трето от ЗЗД, сделки
сключени при нееквивалентност на престациите са нищожни. ( Р № 153/24.07.2015
год. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 год. III г.о.: Р № 615/15.10.2010 год. на ВКС
по гр. д. № 1208/2009 год. III г.о. и др.). излага съображения, че тъй като е
съществен елемент от съдържанието на договора, нищожността на договора в частта
относно арендното плащане влече след себе си нищожност на целия договор, т.к.
тази част не може да се санира по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗЗД, защото не са
налице основания за заместването и от нормите на специалния ЗАЗ, както и самото
договорно правоотношение не би могло да обвързва страните без тази
недействителна част. Моли на основание
чл. 16, ал. 5 вр. с чл. 8, ал. 2, т.1 от ЗАЗ да бъде изменен договор за наем на земеделска земя, сключен
на 09.04.2012 год. между П.В.Г., заместен като арендодател от ЕТ „Х.- С.С."
и „Д.1." ООД, като арендатор, по силата на който арендатора ползва
собствения на арендодателя земеделски имот „НИВА" с площ от 10.002 дка,
находяща се в землището на с. ***, обл. Плевен, общ. Долни Дъбник в местността
„Телешко", „Втора" категория, съставляваща имот № 090027, НИВА"
с площ от 9.195 дка, находяща се в землището на с. ***, обл. Плевен, общ. Долни
Дъбник в местността „Телешко", „Втора" категория, съставляваща имот №
090026, в частта относно арендното плащане, чл. 5 от Договор за наем на
земеделска земя, като вместо арендното плащане да е в размер на 18 лева на дка
за всяка стопанска година, да се измени на 55 лв. за дка в съответсвие с
пазарната поземлена рента в земелището на с. ***, считано от стопанската
2016-2017 год. Моли, в случай, че бъде прието, че не са налице основания за
изменение на договора съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ, при условията на
евентуалност да бъде прогласен чл. 5 от Договора, съгласно който арендното
плащане е определено на 18 лева, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 предл. трето
от ЗЗД - поради противоречие на добрите нрави, сключен при неизгодни условия.
Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото
по делото заседание - на 18.10.2016 г.,като при това не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните по делото изрично са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците
за ответника по относно писмения отговор, а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание
на ответника. В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице
е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявената главна искова претенция е вероятно основателна с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства и като такава следва да
бъде уважена в предявения размер. С оглед уважаване предявения главен иск,
съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва
са бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 193
лв. за ДТ и депозит за ВЛ. /43,00 лв. +150 лв./. Ищеца е представляван по
делото от юрисконсулт, но по делото няма направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ, Договор за аренда на земеделска земя от
дата 23.04.2012г., вписан в Служба по вписванията- Плевен, вх.рег.№6437/25.04.2012г.,
том 9, акт 229, сключен между П.В.Г.,
ЕГН**********, заместен по реда
на чл. 17,ал.2 ЗАЗ от приобретателя на имота ***” ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В.П.С.от една страна - като арендодател В ЧАСТТА
по отношение имот №090027 и № 090026, в землището на с.*** и от
друга страна – Д.1. ООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Й.Й.-управител, като арендатор, В ЧАСТТА ОТНОСНО РАЗМЕРА НА
УГОВОРЕНОТО АРЕНДНО ПЛАЩАНЕ, като УВЕЛИЧАВА
размера на дължимото арендно плащане от арендатора, считано от стопанската 2016/2017г.
от 18.00 лева на 55,00 лева на декар
предоставена площ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1
от ГПК, Д.1. ООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Й.Й.-управител, ДА ЗАПЛАТИ НА ***” ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.П.С., сумата от 193 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: