Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260069

    гр.Хасково, 29.12.2022 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и осми ноември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

 

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3082 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“******“, Бизнес парк София, сгр.**, против С.А.С.,***, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,  ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1061/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан на 16.03.2017г. Договор за потребителски паричен кредит № ***** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като заемодател и ответника като заемател, за сумата в размер на 15 000.00 лв., за срок от 40 месеца,  който обхващал периода от сключването му до 20.07.2020г., съгласно погасителен план към него, който включвал падежните дати на месечните погасителни вноски, размерът им и размер на оставащата главница. Съгласно сключения договор ответникът следвало да погаси кредита на 40 месечни вноски, всяка от които в размер на 549.30 лева. След сключване на договора сумата по кредита била преведена по личната банкова сметка ***, посочена в договора за кредит, при което на основание чл.3 вр. чл.4 от договора за кредитополучателя възникнало задължението да погаси заема на 40 месечни вноски, като в чл. 5 било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Предвид обстоятелството, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2017г., към която дата били заплатени две погасителни месечни вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземането е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като съгласно чл.5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. В конкретния случай вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер считано от 20.07.2017г., за което ищецът изпратил изрично уведомление до длъжника. Предвид изложеното, за дължимите му суми по договора за потребителски кредит ищецът подал в Районен съд–Хасково Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника и възоснова на него било образувано Ч.гр.д. № 1061/2020г. по описа на Районен съд–Хасково, по което съдът издал заповед за изпълнение. Със съобщение по горецитираното дело ищецът бил уведомен за възможността да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 1061/2020 г. по описа на Районен съд–Хасково заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаване на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по договор за потребителски паричен кредит № *****, както следва: 14 795.47 лева - главница, 4 277.93 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.07.2020 г.; 3858.08 лева - мораторна лихва за периода от 20.07.2017г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1061/2020г. по описа на Районен съд-Хасково. В условията на евентуалност и в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответника. Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът взема становище, че задължението му е погасено и с ищеца са уредили облигационните си отношения. Представя като писмено доказателство издадено от ищеца удостоверение, че към 16.09.2021г. ответникът не дължи на ищеца суми по процесния договор за кредит и последния няма финансови претенции относно изпълнението му.

По повод горната молба и след дадени от съда указания да вземе становище, с писмени молби по делото ответникът, чрез процесуалния си представител, прави съдебно признание на факта, че с доброволно плащане на сумата след подаване на исковата молба ответникът изцяло е погасил вземането по процесния договор за кредит, ведно с направените деловодни разноски. Моли съда да постанови решение, вземайки предвид гореизложеното и като съобрази направените плащания на процесните суми в хода на производството, да отхвърли предявените искове като погасени в хода на процеса, съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. Понастоящем не съществувало вземането на ищеца от ответника, предмет на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****, сключен на 16.03.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и С.А.С., Погасителен план *****, актуален към 18.12.2020г. и Последна покана, изх. № ****** до С.А.С. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 1061/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 412/16.06.2020г. за сумата от 14 795.47 лева главница; сумата от 4 277.93 лева възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.07.2019г.; сумата от 3 858.08 лева мораторна лихва за периода от 20.07.2017г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 16.11.2020г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, който иск е процесуално допустим. Това е така, защото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. 

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:

Безспорно е по делото, в каквато насока са становищата и на двете страни по същото, че сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, са изцяло платени от ответника след образуване на исковото производство. В тази насока е издаденото от ищеца Удостоверение за изплатен кредит, изх. номер *******/16.09.2021г., както и постъпилата Молба, вх. рег. № 262363/09.11.2022г.

Ето защо, предявения иск следва да бъде отхвърлен, доколкото на основание чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След като вече не съществува вземане на ищеца от ответника, предмет на предявения иск, същият следва да бъде отхвърлен, като на ищеца не са дължими разноски при този изход на делото.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“******“, Бизнес парк София, сгр.**, против С.А.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване по отношение на С.А.С., че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“*****“, Бизнес парк София, сгр.14, има вземане спрямо него за сумата от 14 795.47 лева главница; сумата от 4 277.93 лева възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.07.2019г.; сумата от 3 858.08 лева мораторна лихва за периода от 20.07.2017г. до 11.02.2020г., по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от 16.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2020г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 412/16.06.2020г., издадена по Ч.гр.д. № 1061/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.С.