РЕШЕНИЕ
№ 827
гр. Добрич, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20223230102667 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, уточнена с
последващи молби с вх. рег. №№ 10143/08.06.2023г., 19552/07.11.2023г.,
532/09.01.2024г. и 8079/19.04.2024г., с която срещу П. С. П. с ЕГН **********
от гр. К., ул. „***“ № ***, ет. **, ап. *** са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК за
установяване установена дължимостта на вземанията по издадената заповед
за изпълнение № 75 от 13.05.2022 година по ч.гр. д. №154 по описа за 202 2 г.
на РС - Каварна, неразделна част от която е Определение № 225/04.07.2022г.
по с.д., постановено по реда на чл. 247 от ГПК, а именно:
1338,50 лв., представляваща главница, невъзстановени суми от получени
служебни аванси от длъжника, ведно със законната лихва, считано от
11.05.2022 г. до окончателното изплащане на главното задължение, като
сумата е формирана, както следва:
• 363,05 лева — невъзстановени суми от получени аванси през
периода 01.01.2019г. — 28.01.2020г., когато ответникът е изпълнявал
длъжността „****“ при ответното дружество - иск с правно основание чл. 207,
ал. 1, т. 2 от във вр. с чл. 211 от КТ;
• 975,45 лева - невъзстановени суми от получени аванси през
периода 01.01.2019г. — 28.01.2020г., когато ответникът е бил *** при
1
ответното дружество - иск по чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.23 от
ТЗ;
170,30 лева - мораторна лихва за периода 27.01.2021г. -29.04.20202г. –
иск по чл. 86 от ЗЗД, формирана, както следва:
46,19 лв. – мораторна лихва върху главницата от 363,05 лв. за
периода 27.01.2021г. – 29.04.2022г. и
124,10 лв. – мораторна лихва върху главницата от 975,45 лв. за периода
27.01.2021г. – 29.04.2022г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства:
В периода 01.03.2018г. - 28.01.2020г. ответникът П. С. П. е бил назначен
в ищцовото дружество на длъжността „***т“. Впоследствие с договор за
прокура от 30.01.2020г., вписан в ТР на 05.02.2020г., ответникът е избран за
*** на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД. Решението за
прекратяване на *** е вписано в ТР на 04.02.2021г. При прекратяване на ***
ответникът бил уведомен, че следва да възстанови получени служебни
„аванси“, които му били предоставяни в качеството му на служебно лице и не
били част от трудовото му възнаграждение. Тези суми били за изпълнение на
служебни ангажименти.
За периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. П. П. получил 4004,66 лв. и отчел
сума в същия размер.
За периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. П. П. получил 800 лв. /на
04.02.2019г. -400 лв.; на 22.02.2019г. - 200 лв.; на 12.07.2019г. - 200 лв.; на
01.03.2019г. - 185 лв. /, като отчел сума от 185 лв., т.е. не е отчел сума от 615
лв.
За периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. П. П. получил 6260лв., отчел сума
от 4034,96 лв. или не е отчел 2225,04 лв. /общо 2840,04 лв. за неотчетените
615 лв. за 2019г./. Представя в табличен вид извадка от хронологичен регистър
за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. от счетоводна сметка 422 - подотчетни
лица по партида 1163 - П. С.а П. /л. 49 от делото/.
За периода 01.01.2021г. - 26.02.2021г. П. П. получил 170 лв. , а отчел
сума от 166,01 лв.
От възнаграждението на ответника за м. декември 2020г. ищецът
направил удръжки в размер на 790,98 лв., а от това за м. януари 2021г. -
удръжки в размер на 714,55 лв. Така общият размер на подлещата на
възстановяване сума от ответника била 1338,50 лева.
В качеството си на ***т ответникът получавал служебни аванси за
заплащане на съдебни и нотариални такси. Като *** също получавал
служебни аванси. Във връзка с поет ангажимент за осъществяване на контрол
на район Каварна и във връзка с възникнали аварии и спешни ситуации, той е
ползвал аванси за закупуване на материали.
Ищцовото дружество пояснява, че служебните аванси се отпускат за
командировки н страната и чужбина, за закупуване на активи, за плащане на
услуги и при други поводи. Отчитането на изразходваните служебни аванси
2
става на база изготвен от подотчетното лице „авансов отчет“ с описание на
извършените разходи, като в зависимост от стопанския им характер се
съставят счетоводни кореспонденции, като се дебитират сметки от гр. 60
„Разходи по икономически елементи“ и се кредитира сметка 422 „Подотчетни
лица“ за придобиване на стоково - материали ценности, за заплащане на
услуги, за командировки п др., респективно възстановените служебни аванси
се отразяват по дебита на сметки от група 50 „Парични средства“ и по кредита
на сметка 422 „Подотчетни лица“
Ответникът оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне в
цялост. Оспорва при прекратяване на прокурата да е бил уведомяван, че
следва да възстанови на дружеството определени суми. При освобождаването
му бил попълнен Обходен лист за дължими суми, материали, вещи и др.,
собственост на дружеството, които обаче не бил приложен по делото.
Представените РКО и Авансови отчети имали редица пропуски и
несъответствия. В РКО №669/19 г., РКО №77/20 г. липсвал подпис на
„съставил”. В РКО №94/20 освен подпис на „съставил” липсвал и подпис на
„получил”. В РКО №398/20, РКО №408/20 г., РКО № 421/20 и РКО №541/20 г.
отново липсвал подпис „съставил”. В РКО №807/20 г. освен липса на подпис в
графа „съставил”, в графата „получил” имал подпис, не бил на ответника.
Пояснява, че няколко месеца преди да бъда освободен от длъжността „***”,
бил изпратен в район Каварна-Шабла като временно изпълняващ длъжността
„***”. В този период получавал служебни аванси, когато се налагало да се
обезпечи с материали и резервни части работния процес. Акцентира, че при
освобождаването му като *** би съставен Обходен лист, който не е приложен
по делото. Като ***подписвал редица РКО, но никога не бил пазарувал
минерална вода или храна. Представеният към ИМ РКО погрешно и
неправилно създавал впечатление, че то е разписвал ордер за вода и храна,
която едва ли не той е взел за лично ползване. Разписвайки ордери за вода или
храна, други служители на дружеството ползвали отпуснатите средства. В
справка с вх. рег. № 10143/08.06.2023г. на редове 2, 3, 4 и 5 отгоре надолу и на
редове 5 и 6 отдолу нагоре било записано едно и също, но с различни суми. В
тази част справката била неясна. Отново в приложената справка било
посочено, че само в 9-ти и 12-ти месец на името на ответника били записани
резервни части. Ответникът пояснява, че след проведен разговор с г-н Г. - изп.
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, той се съгласил да
отговарям за район Каварна — Шабла“. Това се случило лятото на 2020 г. -
юни или юли. Към онзи момент началник - районите получавали аванси по
500 лв. на месец, с които да обезпечат основната дейност на поверените им
райони, в която сума се включвали и разходите за закупуване на материали и
резервни части. Ако се приеме, че ответникът бил началник - район условно от
7-ти месец 2020 г. , то било неясно защо в 8-ми месец 2020 е отбелязан разход
459.09 лв. за: „нот. такса, зарп.ком. 132/17.07.20г. и 130/01.07.20 г. мин.вода,
храна”?
Оспорва твърдението, че като ***е получавал аванси за съдебни такси.
3
Исканията за плащане на съдебни такси се извършвали от счетоводството на
дружеството по банков път след тяхното одобрение и резолюция от
ръководството на дружеството. РКО на всички служители били подписвани и
от изпълнителния директор на дружеството, което било и гаранция за
отпускащите служебните аванси.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне в цялост на
предявените искове.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На осн чл. 146, ал.1, т. 4 от ГПК безспорни между страните са следните
обстоятелства: в периода 01.03.2018г. - 28.01.2020г. ответникът П. С. П. е бил
назначен в ищцовото дружество на длъжността „***“; с договор за прокура от
30.01.2020г., вписан в ТР на 05.02.2020г., ответникът е избран за прокурист на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, като решението за прекратяване
на ***е вписано в ТР на 04.02.2021г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
водените от ищеца свидетели: Р. Н. Г., П. И. П. и З. М. З..
Свид. Р. Г., заемаща длъжността „***“ при ищцовото дружество,
считано от 2019г., пояснява, че служебни аванси на служители се дават при
необходимост. Разяснява, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е
експлотационно и аварийнно дружество, като обикновено началниците на
райони движат дейността във всеки един район и се разплащат с доставчици
по услуги и материали. Отпускането на аванси става след разрешение на
изпълнителния директор. В качеството си на *** свидетелката изготвя РКО,
които се подписват от нея и от изпълнителния директор и едва след това
сумата се отпуска от касата на дружеството.Пояснява, че авансите следва да
се отчитат до трето число на следващия месец чрез представяне на авансов
отчет, в който се описват всички разходно-оправдателни документи. След това
ставало ясно дали има остатък от сумата, която е изтеглена или на лицето
трябва да бъде възстановена някаква сума, когато разходваната сума е по-
голяма от изтеглената. Пояснява, че лицата, на които са отпуснати служебни
аванси, следва всеки месец да представят отчет за разходваните от тях
средства. Разяснява, че първоначално ответникът заемал длъжността ***, а
впоследствие бил ***. П. П. бил командирован от изпълнителния директор да
обслужва район Каварна, като във връзка с това му били предоставяни
служебни аванси за закупуване на строителни материали, ВиК материали и
др. Относно РКО № 807/17.12.2020г. заявява, че сумата е дадена на домакина
З. З., като е платена на съответния доставчик, като фактурата е предоставена и
отчетена от ответника П. П.. Ответникът е отчел, че е разходвал 310 лв. , като
на съставената фактура фигурира неговото име. Заявява, че лично е уведомила
П. П., че има суми за възстановяване . От него получил уверение, че сумите
ще бъдат възстановени до две седмици след разговора им. При
освобождаването на ответника от длъжността юрисконсулт заявява, че не е
подписвала обходен лист, тъй като той останал в дружеството като прокурист.
4
Свид. П. П., заемащ длъжността ***при ищцовото дружество, споделя,
че първоначално ответникът работел като *** в дружеството, а впоследствие
бил назначен за негов ***. Когато П. П. бил освободен като ***, свидетелят му
дал да попълни обходен лист. Трябвало да мине през 15 кабинета и да му го
върне попълнен. Ответникът обаче не върнал обходния лист. Свидетелят
пояснява, че при освобождаване на *** и членове на Съвета на директорите
обходни листи не се съставяли.
Свид. З. З. разяснява, че в периода 2017г. – 2020г. заемал длъжността
„***“ във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Заявява, че подписът
за „получил“ в РКО № 807/17.12.2020г. е негов. Предал сумата от 310 лв. на
ответника. Трябвало да се плати в брой една фактура за ремонт на гуми, която
била просрочена. Главната счетоводителка Р. впоследствие му се обадила да
го попита защо за сумата няма приложена фактура. Свидетелят искал да плати
сумата. Отишъл в счетоводството при К., с когото прегледали папките с
фактури за м. декември 2020г и открили фактурата там. Свидетелят направил
копие и го занесъл на главната счетоводителка.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил истинността на РКО №
807/17.12.2024г., съгласно който му е предоставен служебен аванс от 310 лева,
досежно автентичността на подписа, положен в графа „получил“ При това
съдът е извършил проверка на документа по реда на чл.193, ал.2 от ГПК чрез
вземане на заключение от съдебно-почерков експерт по смисъла на чл.194,
ал.1 от ГПК. От изслушаната по делото съдебно-графическа експертиза, се
установява, че подписът в оспорения документ в графа „получил“ не е
изпълнен от П. П.. Вещото лице М. С. пояснява, че е изготвил заключението
си на база оригинала на оспорения документ, предоставени от ищеца, а като
сравнителен материал е ползвал подписите на лицето, положени лично пред
него и подписи от заявления за издаване на БДС, съхраняващи се в ОД на МВР
. Съдът кредитира съдебно-графическата експертиза като обективно и
безпристрастно изготвена от лице с необходимите специални знания.
Заключението е изготвяне на база достоверен в количествено и качествено и
времево отношение сравнителен материал. Налице е и признание от страна на
ищцовото дружество, че подписът в оспорения документ в графа получил не е
положен от ответника. От разпита на свидетеля З. М. З. се установява, че
подписът върху оспорения документ е негов. След обсъждане на съвкупността
от доказателства, съдът намира, че доказването на неистинността на
оспорения документ в частта относно подписа на П. П. е успешно
проведено. Поради това оспореният документ следва да се изключи от
доказателствения материал по делото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява
заведена аналитична отчетност по сметка 422 Подотчетни лица: 1163 П. С. П.,
позволяваща проследимост на всяка предоставена и отчетена сума за следните
периоди: за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; за периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2018г. и за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г
От заключението по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се
5
констатира, че заведената аналитична отчетност по сметка 422 Подотчетни
лица на името на ответника позволява проследимост на всяка предоставена и
отчетена сума за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., докато за периода от
01.01.2019 г. до 26.02.2021 г. на ответника са предоставяни суми за служебни
аванси без изписано конкретно предназначение, а именно: дали е за покупка
на материални запаси, командировка и/или за извършване на други разходи.
Експертизата установява, че при предоставени служебни аванси без конкретно
предназначение, от ответника всяка една от сумите не е отчитана поотделно в
определения тридневен срок след завършване на възложената работа / чл.52 от
утвърден правилник за документооборота от изп.директор на ищцовото
дружество/, а като обща сума - разлика между сбора на остатък за отичате и
получени суми, и изразходвани от тях . Вещото лице е констатирало, че в
утвърден от гл.счетоводител и ръководител съставен Авансов отчет на името
на ответника № 41-437-438 от 31.12.2020 г., неподписан от подотчетното лице,
с предназначение за отчитане на аванс : разплащане с доставчици, при липса
на установени предоставени суми с това предназначение, са описани за
отчитане 1265.89 лв.заплатени суми в брой по фактури, издадени на „ ВиК
Добрич” АД, в т.ч. за две от тях със записване в реквизит за получател/три
имена/ лице, извършило разхода, различно от ответника, а именно : 48.00
лв. по фактура 3877/26.11.2020 г. с издател ЕТ Д. С. „ гр.Ш., за услуги :
външна гума и услуга мивка, със записване за получател на услуги : Д. П. и
40.00 лв. по фактура с № **********/03.12.2020 г. за технически преглед, с
издател „ Ауто-Ем „ ЕООД , с изписан получател : Д. П. Наред с това е
установено , че в утвърден от гл.счетоводител и ръководител съставен Авансов
отчет на името на ответника № 41-52-53 от 26.02.2021 г., неподписан от
подотчетното лице, с предназначение за отчитане на аванс : плащане на
доставчици, при липса на установени предоставени суми с това
предназначение, е описан разход в размер на 102.50 лв. по издадена фактура
на „ ВиК Добрич” АД с № **********/05,01.2021 г. със записване в реквизит
на получател : П. П. без положен подпис. . Експертът докладва, че
счетоводството на ищцовото дружество във връзка с процесните суми без
РКО № 807/17.12.2020 г.през 2018 г. е водено редовно, въпреки липсата в
някои от РКО на конкретно изписано основание за предоставянето им, тъй
като всяка една сума е отчитана с разходооправдателни документи по
съставени и подписани от ответника авансови отчети, с изведени разлики за
възстановяване и/или изплащане с ПКО и/или РКО. Редовно е водено и
счетоводството през периода от 01.01.2019 г. до 26.02.2021 г., с
изключение на РКО № 77/10.02.2020 г.; № 94/20.02.2020 г. и № 213/01.04.2020
г.
Вещото лице е установило, че по счетоводни данни на ищцовото
дружество през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с РКО със записвания
в задължителен реквизит „ да се брои на (трите имена) „ : П. С. П. -
гл.юрисконсулт -ЦУ, са предоставени служебни аванси, в общ размер на 3
630.00 лв. /таблица № 1 към експертизата/; през периода от 01.01.2019 г. до
6
31.12.2019 г. – има данни за предоставени на ответника с РКО служебни
аванси в общ размер 800 лв. /таблица № 2 към експертизата/; през периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. са осчетоводени предоставени служебни аванси
на ответника, в размер на 6 327.80 лв. в т.ч. с оспорения РКО 807/17.12.2020 г.
/таблица №3 към експертизата/, а през периода от 01.01.2021 г. до 26.02.2021 г.
е осчетоводен предоставен служебен аванс, в размер на 170.00 лв.с РКО
2/04.01.2021г. В обобщение експертът е посочил, че за процесния период от
01.01.2018 г. до 26.02.2021 г. на ответника са предоставяни служебни аванси, в
размери на общо 10 167.80 лв., с основания в по-голямата си част без
конкретно изписано предназначение , в т.ч. 3 630.00 лв. през периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; 800.00 лв. през периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г.; 6 017.80 лв. през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и
170.00 лв. през периода от 01.01.2021 г. до 26.02.2021 г.
Вещото лице е констатирало, че през периода от 01.01.2018 г. до
31.01.2018 г. всички предоставени служебни аванси на ответника са отчетени,
като са изведени разлики между получени аванси и утвърдени отчетени суми
с разходно-оправдателни документи, съставени са ПКО за възстановяването
им в касата на дружеството и/или РКО за изплащането им касата на
дружеството на ответника. Вещото лице докладва, че по счетоводни данни на
ищцовото дружество неотчетените, съответно невъзстановени суми от страна
на ответника са в размер на 1028.50 лв., от които :
• 363.05 лв. от служебни аванси от 2019 г.
• 661.46 лв. от служебни аванси от 2020 г.
• 3.99 лв. служебни аванси от 01.01.2021 до 26.02.2021 г.
Експертизата установява удържани суми от възнаграждението на
ответника , които са осчетоводени на 31.01.2021г. за възстановяване на
предоставени служебни аванси, в размер на 1505.03 лв., от които : 790.98 лв.
от възнаграждение за м.Декември 2019 г. и 714.55 лв. от възнаграждение
за м.Януари 2020 г. Вещото лице докладва, че в счетоводството на
дружеството – ищец няма съхраняващ се обходен лист при освобождаване на
ответника от длъжността юрисконсулт.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните
изводи от правна страна
Предявени са следните кумулативно обективно съединени
установителни искове:
- по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
207, ал. 1, т. 2 от във вр. с чл. 211 от КТ за сумата от 363,05 лева —
невъзстановени суми от получени аванси през периода 01.01.2019г. —
28.01.2020г., когато ответникът е изпълнявал длъжността „***“ при ответното
дружество - иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от във вр. с чл. 211 от
КТ;
- по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.23 от ТЗ за сумата от 975,45 лева -
невъзстановени суми от получени аванси през периода 01.01.2019г. —
7
28.01.2020г., когато ответникът е бил *** при ответното дружество — иск по
чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.23 от ТЗ
- по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 от
ЗЗД - за мораторна лихва.
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е образувано ч.гр.д. № 154 по описа за 2022 г. на РС - Каварна. С
разпореждане от 13.05.2022 г. е издадена заповед № 75 от същата дата,
неразделна част от която е Определение № 225/04.07.2022г. по с.д.,
постановено по реда на чл. 247 от ГПК, с която заявлението е уважено изцяло,
като е разпоредено длъжникът П. С. П. да заплати на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД следните суми: 1338,50 лв. – главница за период от
27.01.2021г. , ведно със законната лихва , считано от 11.05.2022г. до
окончателното плащане и сумата 170,30 лв. – мораторна лихва за период
27.01.2021г. – 29.04.2022г., както и сторените по делото разноски: 30,18 лв. –
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил писмено срещу
заповедта за изпълнение. С разпореждане от 13.07.2022 г. заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 25.07.2022 г. Исковата молба е подадена на дата 23.08.2022 г.
/видно от пощенското клеймо/, поради което като допустима подлежи на
преценка по основателност.
При даването на служебен аванс се възлага работа по разходване и
отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането
им, е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ- работникът или служителят
ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса, като
в тези случаи вината и неизпълнението се предполагат до доказване на
противното /в този смисъл Решение № 63 от 23.06.2020 г. по гр. д. № 4091 /
2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/. Съгласно посочената
разпоредба на КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности, отговаря пред работодателя си за липси в пълен размер,
заедно със законната лихва от деня на причиняване на щетата, респ. от деня на
откриване на липсата. За успешното провеждане на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2
от КТ работодателят - ищец следва да установи следните предпоставки:
наличие на трудово правоотношение със служителя, чиято трудова функция е
свързана със събирането, разходване и отчитане на пари и стоково-материални
ценности, настъпване на липса и нейния конкретен размер в резултат на
дейността на отчетника, момента на настъпване или откриването й. При
наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между
неизпълнението на трудови задължения от отчетника и вината се предполагат
до доказване на противното. При констатиране на липса в предприятието на
работодателя и предявяване на иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на стойността й, доказателствената тежест за установяване на
8
факта, че не е причинена вреда от липси или че причиняването на липсата не е
виновно, се носи от ответника, т. е. от работника или служителя, който е имал
качеството „отчетник”. С оглед на това, за да избегне ангажирането на
неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално
отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е
причинил виновно.
По въпроса за доказване качеството на отчетник по иск за пълна
имуществена отговорност съдебна практика приема, че придобиването на
качеството на отчетник не зависи от вписването му в длъжностната
характеристики. Отчетнически функции по трудовото правоотношение могат
да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат
от естеството на възложената трудова дейност, каквато според съдът е
настоящата хипотеза /в този смисъл Решение № 60219 от 14.12.2021 г. по гр. д.
№ 3995 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/. Ответникът
не оспорва, че в качеството си на юрисконсулт е осъществявал отчетнически
функции , свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
ценности на работодателя.
По иска с правно основание чл.79, във вр. с чл.82 във вр. с чл.23 от ТЗ
обемът на подлежащите на обезщетяване вреди е посочен в чл. 82 ЗЗД, според
който обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при
недобросъвестност на длъжника - и непредвидимите вреди. В правната
доктрина и в съдебната практика не съществува спор, че загуба по смисъла на
чл. 82 ЗЗД е налице тогава, когато в резултат на договорното неизпълнение
имущественият патримониум на длъжника е намален реално.
В настоящия казус, трябва да бъде даден отговор на въпроса дали е
налице липса с неустановен произход в пълен размер по смисъла на чл.207,
ал.1, т.2 КТ. За да бъде ангажирана отговорността на служителя трябва да е
налице имуществена вреда, която да намалява имуществото на работодателя.
Липсата представлява щета с неустановен произход състояние на неотчетност
на парични и/или материални ценности в предприятието на работодателя, при
което е невъзможно да се установи със сигурност причината за недостиг на
липсващите ценности и се презумира, че тя се дължи на поведение на
отчетника, комуто са поверени ценностите. В производството по иск за
реализиране имуществената отговорност на отчетника, в негова тежест е да
установи разходването на предоставените му средства и материални ценности
по предназначение, а липсата като факт представлява вреда с неустановен
произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно
доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен, а
обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са
извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава
отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата. В този
смисъл е налице и практиката на ВКС - решение № 260/30.10.2013 г. по гр. д.
9
№ 1286/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 123/30.5.2011 г. по гр. д. №
890/2010 г. на ВКС, III г.о. и др.
В настоящото производство, несъставянето на някои счетоводни
документи или формални липси на техни реквизити, пропуски в
счетоводството и други подобни не са решаващи за извода, че липсите са
недоказани / в този смисъл Решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. № 3361 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и
действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи
на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на
отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от
обикновената, за опазване имуществото на работодателя (чл.126, т.8 от КТ),
като това е достатъчно за ангажиране на пълна имуществена отговорност.
Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния
процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия. От приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза , неоспорена от страните и която се кредитира от съда
като обективно и компетентно изготвена, се констатира разлика между
стойността на получени и отчетени суми за служебни аванси. Счетоводството
е било редовно водено според вещото лице, изготвило експертизата. При
парична отчетност причинната връзка между липсата и действията и
бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване
от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника , комуто са
възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената
Следователно установителният иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 от във вр. с чл.
211 от КТ за сумата от 363,05 лева — невъзстановени суми от получени
аванси през периода 01.01.2019г. — 28.01.2020г., когато ответникът е
изпълнявал длъжността „***“ при ответното дружество, следва да бъде
уважен. Ответникът не ангажира годни доказателства, оборващи законовата
презумпция, че е увредил имуществото на бившия си работодател.
Обстоятелството дали е съставен обходен лист според съда е неотносимо към
правния спор. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната
претенция 46,19 лв. – мораторна лихва върху главницата от 363,05 лв. за
периода 27.01.2021г. – 29.04.2022г.
Както беше посочено по-горе , експертизата установи, че
счетоводството на ищеца е водено редовно , поради което отразените в него
отбелязвания, могат да бъдат кредитирани. Заключението на вещото лице,
установяващо липси /недостиг на активи,респ. парични средства/ в
дружеството – ищец, формират извод за имуществена вреда, поради което
искът по чл. чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.23 от ТЗ се явява
основателен до установения от вещото лице размер, т.е. до размера на сумата
от 665,45 лева. За горницата до предявения размер от 975,45 подлежи на
отхвърляне. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната
претенция до размера на сумата от 84,48 лв. за периода 27.01.2021г. -
10
29.04.2022г., изчислена от съда с помощта на общодостъпен онлайн
калкулатор на НАП. За горницата над тази сума до претендирания размер от
124,10 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Други възражения и доказателства от значение за правния спор не са
ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, в полза на дружеството – ищец са дължими
разноски, както следва: 100,01 лв. – за заповедното производство и 834,00 лв.
за установителното производство.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, и ответника П. С. П. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. *** , че ответникът дължи
на ищеца суми по издадената заповед за изпълнение № 75 от 13.05.2022
година по ч.гр. д. №154 по описа за 202 2 г. на РС - Каварна, неразделна част
от която е Определение № 225/04.07.2022г. по с.д., постановено по реда на чл.
247 от ГПК, а именно:
• 363,05 лева — невъзстановени суми от получени аванси през
периода 01.01.2019г. — 28.01.2020г., когато ответникът е изпълнявал
длъжността „***“ при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2022 г. до окончателното плащане.
• 665,45 лева - невъзстановени суми от получени аванси през
периода 01.01.2019г. — 28.01.2020г., когато ответникът е бил *** при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения
размер от 665,45 лева до предявения от 975,45 лева - 46,19 лева –
мораторна лихва върху главницата от 363,05 лв. за периода 27.01.2021г. –
29.04.2022г. и
84,48 лева – мораторна лихва върху главницата от 665,45 лв. за периода
27.01.2021г. – 29.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
установения размер от 84,48 лева до предявения от 124,10 лева.
ОСЪЖДА, на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК, П. С. П. с ЕГН
********** от гр. К., ул. „***“ № ***, ет. ****, ап. **** ,да заплати на
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, сумата
11
от 100,01 лева – съдебно – деловодни разноски по ч.гр. дело № 154/2022г. на
РС – Каварна и сумата 834,00 лева – съдебно – деловодни разноски по гр.
дело № 2667/2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12