О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 11.12.2020г.
Софийският окръжен съд, в закрито
заседание на 11.12.2020 г., в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
разгледа гр.д. № 769/2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 4, вр. чл. 2, ал.
1, т. 1, 3 и 4 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от С.Н. Б. срещу
Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за вреди от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение и от ефективно изпълнявана мярка за
процесуална принуда.
Исковата молба е била подадена до
Софийския градски съд, който, въз основа на служебна справка за адресната
регистрация на ищцата и мястото на настъпване на увреждането, е преценил, че
компетентен да разгледа така предявения иск е Софийският окръжен съд.
Настоящият съдебен състав не споделя този
извод поради следните съображения:
1. Липса на възможност за служебна преценка
за местната подсъдност
Сезираният съд не следи служебно за
спазване на местната подсъдност в исковото производство, освен в изчерпателно
посочените от процесуалния закон случаи. Такива са хипотезите на чл. 119, ал. 2
от ГПК (по местонахождение на недвижим имот), чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК (по адреса на потребител) и чл. 119, ал. 3, вр. чл. 115, ал. 2 от ГПК (по
адреса на ищеца или местонастъпване на застрахователното събитие - при предявен
иск за обезщетение по Кодекса за застраховането
срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи), които са неотносими към настоящия казус.
В разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ГПК е предвидено
също така, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 от ГПК
може се повдига служебно от съда. С Определение № 92 от 11.01.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 9/2019 г., обаче,
изрично е прието, че тази разпоредба „…касае
само граждански или търговски правоотношения, но не и наказателни такива“,
т.е. е неприложима в производства по ЗОДОВ, за които има специална местна
подсъдност и в които се претендира обезщетение за вреди, причинени от
наказателни правоотношения.
Извън посочените по- горе случаи (т.е.
включително и в производствата по ЗОДОВ), сезираният съд няма правомощие да
следи служебно за местната подсъдност и да прекратява производството пред себе
си на това основание. Такава възможност той има само при направено от ответника
възражение за неподсъдност на делото в срока за отговор на исковата молба.
В случая такова възражение няма, поради
което следва да се приеме, че, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК, в настоящото
производство по ЗОДОВ, Софийският градски съд не е имал право да предприема
действия във връзка с местната подсъдност, без да е сезиран с такова искане.
В такъв смисъл е
изричната и трайна съдебна практика - Определение № 1173 от 17.09.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 2077/2009 г., ГК,
Определение № 338 от 26.03.2009 г. на САС по
ч. гр. д. № 511/2009 г., ГО, Определение № 256 от 10.03.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 386/2009 г., ГО.
2. Неправилна преценка на предпоставките за местната
подсъдност
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения
срещу органите по чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Така формулирана, разпоредбата регламентира изборна
подсъдност по волята на ищеца – или пред съда по мястото на увреждането или
пред съда по настоящия адрес на ищеца.
В случая, видно от исковата молба, посоченият
адрес на ищцата е в гр. София, общ. Столична. След като ищцата е упражнила
валидно правото си на избор по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и е предявила иска си пред
СГС, изрично посочвайки свой адрес в гр. София, този адрес обуславя подсъдност
на делото на Софийския градски съд.
Сезираният съд няма правомощие да проверява служебно
настоящия адрес на ищеца (за разлика напр. от заповедното производство – чл. 411,
ал. 1 от ГПК) и да игнорира посочените личен и съдебен адрес в исковата молба.
В същия смисъл - Определение № 1166 от 15.09.2009 г. на САС по гр. д. № 2088/2009 г.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че делото е подсъдно на Софийския градски съд.
Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил
делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между
Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 769/2020г. г.
по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. №
265306/28.09.2020г., подадена в Софийския градски съд.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа иска на С.Н. Б.
срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за вреди
от незаконно повдигнато и поддържано обвинение и от ефективно изпълнявана мярка
за процесуална принуда.
Делото да се изпрати на Софийския
апелативен съд.
Съдия-
докладчик: