Определение по дело №769/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260273
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20201800100769
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 11.12.2020г.

 

 

Софийският окръжен съд, в закрито заседание на 11.12.2020 г., в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

разгледа гр.д. № 769/2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от С.Н. Б. срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение и от ефективно изпълнявана мярка за процесуална принуда.

Исковата молба е била подадена до Софийския градски съд, който, въз основа на служебна справка за адресната регистрация на ищцата и мястото на настъпване на увреждането, е преценил, че компетентен да разгледа така предявения иск е Софийският окръжен съд.

Настоящият съдебен състав не споделя този извод поради следните съображения:

 

1.     Липса на възможност за служебна преценка за местната подсъдност

Сезираният съд не следи служебно за спазване на местната подсъдност в исковото производство, освен в изчерпателно посочените от процесуалния закон случаи. Такива са хипотезите на чл. 119, ал. 2 от ГПК (по местонахождение на недвижим имот), чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК (по адреса на потребител) и чл. 119, ал. 3, вр. чл. 115, ал. 2 от ГПК (по адреса на ищеца или местонастъпване на застрахователното събитие - при предявен иск за обезщетение по Кодекса за застраховането срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи), които са неотносими към настоящия казус.

В разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ГПК е предвидено също така, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 от ГПК може се повдига служебно от съда. С Определение № 92 от 11.01.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 9/2019 г., обаче, изрично е прието, че тази разпоредба „…касае само граждански или търговски правоотношения, но не и наказателни такива“, т.е. е неприложима в производства по ЗОДОВ, за които има специална местна подсъдност и в които се претендира обезщетение за вреди, причинени от наказателни правоотношения.

Извън посочените по- горе случаи (т.е. включително и в производствата по ЗОДОВ), сезираният съд няма правомощие да следи служебно за местната подсъдност и да прекратява производството пред себе си на това основание. Такава възможност той има само при направено от ответника възражение за неподсъдност на делото в срока за отговор на исковата молба.  

В случая такова възражение няма, поради което следва да се приеме, че, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК, в настоящото производство по ЗОДОВ, Софийският градски съд не е имал право да предприема действия във връзка с местната подсъдност, без да е сезиран с такова искане.

В такъв смисъл е изричната и трайна съдебна практика - Определение № 1173 от 17.09.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 2077/2009 г., ГК, Определение № 338 от 26.03.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 511/2009 г., ГО, Определение № 256 от 10.03.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 386/2009 г., ГО.

 

2.     Неправилна преценка на предпоставките за местната подсъдност

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Така формулирана, разпоредбата регламентира изборна подсъдност по волята на ищеца – или пред съда по мястото на увреждането или пред съда по настоящия адрес на ищеца.

В случая, видно от исковата молба, посоченият адрес на ищцата е в гр. София, общ. Столична. След като ищцата е упражнила валидно правото си на избор по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и е предявила иска си пред СГС, изрично посочвайки свой адрес в гр. София, този адрес обуславя подсъдност на делото на Софийския градски съд.

Сезираният съд няма правомощие да проверява служебно настоящия адрес на ищеца (за разлика напр. от заповедното производство – чл. 411, ал. 1 от ГПК) и да игнорира посочените личен и съдебен адрес в исковата молба. В същия смисъл - Определение № 1166 от 15.09.2009 г. на САС по гр. д. № 2088/2009 г.

 

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийския градски съд.

Тъй като, обаче, този съд вече е прекратил делото пред себе си, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 769/2020г. г. по описа на Софийския окръжен съд, образувано по искова молба вх. № 265306/28.09.2020г., подадена в Софийския градски съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийския апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местно компетентния съд да разгледа иска на С.Н. Б. срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение и от ефективно изпълнявана мярка за процесуална принуда.

         Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд.

 

Съдия- докладчик: