Р Е Ш Е Н И Е
№ 2765
03.08.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19573 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.240 ЗЗД.
С исковата молба от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД против Р.Т.Р. се твърди, че между страните е сключен договор за заем № ***/***г., като размерът на предоставената в заем сума е 1000лв. Срокът на договора бил 12 месеца, като погасяването следвало да стане на 12 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 102.47 лв., с първа погасителна вноска 30.09.2017г. и краен срок на погасяване с последна вноска 30.08.2018г. Общата сума, подлежаща на връщане, била 1229.64 лв. Твърди се, че като обезпечение на вземането по договора е сключен договор за гаранция от ***, между ищеца – гарант и ответника като заемател, по силата на който заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни премии, всяка от които на стойност 82.01 лв. Възнаграждението било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение. Посочено е, че към момента на заявлението, ответникът е заплатил 303.97 лв., което представлявало 2 пълни погасителни вноски и частично плащане от трета вноска и 246.03 лв. към ищеца по договора за гаранция или 3 месечни премии. С уведомление от *** до ищеца „Лайт кредит консулт” ООД заемодателят „Лайт кредит” ООД на основание чл.5 от договора за гаранция същата е активирана, като се претендира заплащане на задълженията на ответника към него в размер на 925.67 лв. Твърди се, че е извършено плащане от ищеца по договора за гаранция – банков кредит на сумата от 925.67 лв. на 27.05.2019г. Отделно от това ответникът дължал и сумата от 738.09 лв. Сумата от 925.67 лв. се претендира на основание плащане, извършено от ищцовото дружество, по активирана гаранция – чл.6 от тристранен договор за гаранция от ***. Тази сума представлявала задължението на ответника към третото лице за процеса „Лайт кредит” ООД, което лице е предоставило заем на ответника. Сумата от 738.09 лв. се претендирала на основание запис на заповед, обезпечаващ плащане на задължението по договора за гаранция. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като се сочи, че по образуваното ч.гр.дело № 14807 по описа на ПРС за 2019г., срещу заповедта по което било подадено възражение от длъжника, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на Р.Т.Р., че дължи сумата от 1663.76 лв., от която 925.67 лв. извършено от ищеца плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответницата по договора за заем и 738.09 лв. неплатена част от запис на заповед, обезпечаващ задължението по договора за гаранция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Р.Т.Р., със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Не се оспорва сключването на договор за паричен заем от *** с „Лайт Кредит“ ООД, както и договор за възлагане на поръчителство с ищцовото дружество, по силата на което дължала престиране на възнаграждение в размер на 984.12 лв. Посочено е, че ответницата е усвоила заемен ресурс в размер на 1000 лв., със срок за погасяване на заема – 12 мес., с неясно установена месечна вноска. Ответницата не дължала лихва и плащания за възнаграждение за поръчител, тъй като договорът бил нищожен. Договорът за кредит и договорът за гаранция били недействителни, поради нарушаване изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК и чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Липсвала в договора разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Бил посочен лихвен процент по заема 40 %, но не се изяснявало как тези стойности се отнасяли към ГПР по договора. Освен възнаградителна лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на такси за извършването им, поради което кредитодателят не е имал право да формира размер на ГПР от 48.21 %. ГПР се формирал по точно определена методика, регламентирана в чл.19, ал.1 и по силата на ал.2 по алгоритъма, уреден в Приложение № 1 към закона и само въз основа на такси и разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание. Съдържа се позоваване на практика на СЕС по решение от 21.04.2016г. по дело С-377/14. Кредиторът заблудил потребителя, като посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин създал предпоставки да претендира от него престиране на недължими разходи по кредита. Съдържа се позоваване и на практика по дело С-453/2010г. В ГПР не били включени и разходите за заплащане на възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство от ***.
Уговореното възнаграждение било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Според разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определение с ПМС – основен лихвен процент – 0,1 % плюс 10%, тоест лихвите и разходите по кредита не следвало да надхвърлят 50 % от взетата сума по договора. Таксата от 984.12 лв. не била включена в ГПР от 48.21 %, поради което заемателят бил заблуден относно размера на ГПР и клаузата за ГПР била неравноправна.
Договорът бил нищожен и поради нарушение изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Не била посочена общата сума по смисъла на параграф 1, т.2 ДР към ЗПК, дължима от потребителя.
Нямало информация относно размера на лихвения процент на ден, каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.
Договорът бил недействителен и на още едно основание. Съдебната практика приемала, че противоречаща на добрите нрави във връзка с размера на възнаградителната лихва била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай договорената лихва, въпреки че било учредено поръчителство, в размер от 40 % надхвърляла повече от три пъти законната, което било нарушение на добрите нрави.
Неприложима била разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД – договорът не можело да бъде сключен без недействителната му част.
Ако не се
приемат доводите за нищожност на цялата кредитна сделка, е направено искане да
се прогласи нищожността на следните договорни клаузи – чл.6 от договора, както
и уговорката за учредяване на обезпечение с дружество – поръчител. Изложени са
съображения, че по договора за поръчителство длъжникът не получава никаква
престация, поради което бил нарушен принципът на справедливостта. Било налице
противоречие с Директива 2008/48. Съдържа се позоваване на чл.16 ЗПК, както и
на Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на СЕС. Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 14807 по описа на ПРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед № 8193 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.09.2019г., с която е разпоредено Р.Т.Р. да заплати на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД сумата от 925.67 лв. дължим остатък по договор за заем № ***/***г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, платени от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД по силата на договор за гаранция от ***, както и сумата от 738.09 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от ***, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението в съда – 18.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, разноски по заповедното производство 33.28 лв. платена държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за паричен заем № *** от ***, сключен между „Лайт Кредит“ ООД и Р.Т.Р., с предмет заемна сума от 1000 лв., която е договорено да бъде върната за 12 месеца, при размер на месечна погасителна вноска от 102.47 лв.
Приложени са Общи условия на договор за паричен заем, предоставян от „Лайт кредит“ ООД, както и договор от ***, сключен между „Лайт Кредит“ ООД – заемодател, „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД – гарант и Р.Т.Р. – заемател, по силата на който гарантът предоставя на заемателя гаранция – в случай, че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест седмици, гарантът да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по договора за заем.
С уведомление до ищеца от *** от „Лайт Кредит“ ООД, ищцовото дружество е уведомено, че заемателят по договор за паричен заем № ***/***г. Р.Р. не изпълнява задълженията си по същия и към посочената дата дължи 925.67 лв. С платежно нареждане от *** посочената сума е преведена от ищцовото дружество на заемодателя „Лайт Кредит“ ООД, с основание – гаранция по договор № ***.
Представен е запис на заповед от ***, издаден от Р.Т.Р., с който се е задължила да заплати на „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД сумата от 984.12 лв. на падежа 30.08.2018г.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводството на
заемодателя са отразени постъпили суми от Р.Т.Р. по договор за паричен заем № ***
от ***г. в общ размер от 550 лв., с които са погасени 210.96 лв. главница,
93.01 лв. лихва, 246.03 лв. гаранция. Остатъкът от задълженията, след приспадане
на погасените суми, възлиза на 1 663.76 лв. С активиране на договора за
гаранция на ***г. бил извършен банков превод от ищеца на заемодателя. В ГПР
според вещото лице е включен само разход за лихви, при ГЛП – 40 % и ГПР – 48.21
%, лихвите възлизали на сумата от 229.64 лв. При прибавяне на месечния разход
за гаранция на сумата от 82.01 лв. е изчислен ГПР от 435.02 %. Изчислената
законна лихва от датата на падежа на всяка главница по погасителен план до
датата на изготвяне на заключението е в общ размер от 220.96 лв., двукратният
размер е 441.92 лв., а трикратният – 662.88 лв. Изчислената законна лихва върху
главница от 1000 лв. за периода от 30.08.2017г. до изготвяне на заключението –
30.05.2020г. е в размер на 279.16 лв., двукратният размер възлиза на 558.32
лв., трикратният – на 837.48 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14807 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на *** между трето
за спора лице - „Лайт Кредит“ ООД и ответницата е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 1000 лева под
формата на паричен заем, а заемателят се задължил да върне заетата сума от 1000
лева на заемодателя, в срок от 12 месеца, при месечна погасителна вноска в
размер на 102.47 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 % и
годишен процент на разходите от 48,21 %. Съдът намира за установено, че заемодателят
е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил заемната сума на
ответницата, тъй като извършените от същата плащания по договора, в която
насока е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, представляват
извънсъдебно признание за получаване на заемната сума.
Сключеният на *** г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ООД - гарант, „Лайт Кредит“ ООД - заемател и Р.Т.Р. – заемател има гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът - гарант се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по договора за заем от *** г., в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания. По този начин се гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл. 6 от договора за заем, заемополучателят изрично е дал съгласието си вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването на договора за гаранция е възникнало такова правоотношение, което е различно от правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на вземането на „Лайт Кредит“ ООД по договор за паричен заем от ***, когато заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер. Задължението на гаранта е възмездно - за предоставеното обезпечение заемополучателят следвало да заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер дванадесет ежемесечни премии в размер на 82.01 лева, които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.
Съдът намира за неоснователни направените с отговора на исковата молба възражения за нищожност на посочените по-горе договори поради нарушаване изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК. Сключените договори за заем и за гаранция са действителни, съдържанието им не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави и отговаря на общото изискване по чл. 9 ЗЗД. В договора за заем е уговорен годишен лихвен процент 40 % и ГПР 48,21 %, като при главница от 1000 лева, общият размер на дължимите плащания по кредита е 1229.64 лева. Този размер съдът не намира за прекомерен и противоречащ на закона и на добрите нрави. В тази насока съдът възприема заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което договорната лихва е в размер на 229.64 лв., а двукратният и трикратният размер на законната лихва възлиза съответно на 441.92 лв. и 662.88 лв. Не съществува противоречие със ЗЗП и ЗПК, ако страните в израз на доброволно формираната си воля и в съответствие с принципите на свободата на договаряне постигнат споразумение за размера на лихвата по заема, която в процесния договор е изначално определена до точно фиксиран размер, без от длъжника да се търси нещо в повече. Според нормата на чл. 19 ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва, което условие в случая е спазено, тъй като ГПР по договора е 48, 21 %, а размерът на законната лихва е около 10 %, т.е разликата е по- малка от фиксирания по закон размер.
С договора за гаранция са уговорени насрещни задължения на ищеца – да гарантира изпълнение задълженията на ответника по договора за заем, и на ответника – да заплаща възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена, независимо от това налице ли е или не изпълнение по договора за заем. От граматическото и систематическото тълкуване на клаузата на чл. 7 от договора за гаранция се установява, че заемателят е дал съгласието си възнаграждението по договора за гаранция да бъде удържано от заемодателя от постъпилите от страна на заемателя суми, като удържаните суми не следвало да се считат за погашения по договора за заем. С оглед посочената договорна разпоредба за заемодателя е възникнало задължение да удържа част от постъпилите от заемателя суми, до размера на дължимото възнаграждение за гаранция, и да ги превежда по банкова сметка ***. С подписването на договора от ответницата, от една страна за последната е възникнало задължение да заплаща възнаграждение по договора за гаранция, а от друга - ответницата се е съгласила с начина на погасяване на това задължение, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор за паричен заем № *** от *** г., същият е сключен въз основа на стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от заемодателя и посочващ индивидуалните условия по желания паричен заем и искане за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя, от което може да се направи извод, че на заемателя е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора, в тази част и върху клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от трето лице. Ето защо съдът намира, че процесните договорни клаузи не са нищожни, тъй като съобразно изложеното процесните уговорки следва да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
В договора за гаранция е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора за заем, гарантът следва да изпълни при поискване от заемодателя неизпълнените задължения на заемателя. При извършено плащане от страна на гаранта съобразно чл. 5.2 от договора за гаранция за заемателя възниква задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неплатената сума по договора за заем е в размер на общо 925.67 лева, от които 789.04 лева- главница и 136.63 лева – лихва, поради което тези вземания с основание са били изплатени от гаранта на заемодателя. С това плащане ищецът се е суброгирал в правата на кредитора, както по силата на уговореното в договора за гаранция – чл. 5.2, така и по силата на закона – чл. 74 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане в размер от 925.67 лева, представляващо невърната от заемателя сума по сключения с „Лайт Кредит“ ООД договор за заем.
Втората претенция се основава на дължимото на гаранта възнаграждение по договора за гаранция. Както се посочи, на дружеството, поело ангажимента да отговаря за неизпълнението на длъжника, е предвидено възнаграждение. Същото е посочено в общ размер по договора и възлиза на сумата от 984.12 лева (12 премии, всяка от по 82.01 лева), като отново в тежест на ответницата е да докаже плащането му, но доказателства в тази насока не са представени. Доколкото основанието на плащането произтича директно от договора, където е определен и размерът на дължимата сума, следва да се приеме, че и тази претенция е доказана. В съдебно-счетоводната експертиза, заключението на която съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, е посочен размерът на дължимата сума от 738.09 лева, представляващи разлика между общо дължимата гаранция от 984.12 лв. и внесените от ответницата 246.03 лв. Поради изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 333.28 лв. по заповедното производство и 166.72 лв. по исковото производство, от които 66.72 лв. внесена държавна такса и 100 лв. внесен депозит за работа на вещото лице.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Т.Р., ЕГН ********** *** дължи на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, със *** А. Д. А. сумата от 925.67 лв., представляваща дължима сума по договор за заем от ***, сключен между Р.Т.Р. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, която сума била заплатена от „Лайт Кредит Консулт” ЕООД в качеството му на гарант по договор за гаранция от *** и сумата от 738,09 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция от *** г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.09.2019 г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени със Заповед № 8193/24.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 14807 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА Р.Т.Р., ЕГН ********** ***
да заплати на „Лайт Кредит Консулт” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет. 2, със *** А. Д. А. сумата от 333.28 лв. направени разноски по
ч.гр.дело № 14807 по описа на ПРС за
2019г. и 166.72 лв. направени разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.