Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 933/2022г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.76 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество и чл.28 от Наредбата за организацията и реда за извършване на
проверка на декларациите за установяване конфликт на интереси /НОИПДУКИ/ във
връзка с §2 ал. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/.
Делото е образувано по жалбата на А.А.Я.
чрез адв.А.Т. срещу заповед № РД06-293/25.03.2022г., издадена от началника на
Районно управление на образуванието /РУО/ гр.Варна.
С оспорената заповед на основание чл.26 от
НОРИПДУКИ във връзка с чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ,
чл.81 ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка с чл.29 от НОРИПДУКИ, чл.73 от ЗПКОНПИ и чл.21 и чл.22 ал.2 т.2 от НОРИПДУКИ е заповядано: 1.
Установяване на конфликт на интереси по отношение на А.Я. в качеството ѝ
на директор на Основно училище „Иван Вазов“ гр.Варна, заемаща публична длъжност
по смисъла на §2 ал.1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ за това, че е сключила допълнително
споразумение №РД10-129/04.02.2019г. към трудов договор №АТС1-40/14.09.2015г. за
увеличаване на месечното трудово възнаграждение в частен интерес със свързано с
нея лице по смисъла на §1 т.15 б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ в нарушение на чл.58
изречение второ, предложение първо от ЗПКОНПИ, като за същото ѝ е наложена
е глоба от 1000 лева на А.Я. в качеството ѝ на директора на ОУ „Иван
Вазов“ гр.Варна и лице заемащо публична длъжност по смисъла на §2 ал.1 т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ, на основание чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ. 2. Установяване на конфликт на интереси по отношение на А.Я. за
това, че е сключила допълнително споразумение №РД10-226/24.01.2020г. към трудов
договор №АТС1-40/14.09.2019г. в частен интерес на свързано с нея лице по
смисъла на §1 т.15 б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ в нарушение на чл.58 изречение второ,
предложение първо от ЗПКОНПИ и за същото ѝ е наложена глоба от 1000 лева.
3. Установяване на конфликт на интереси по отношение на А.Я. за това, че
в качеството си на директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна е сключила допълнително
споразумение №РД10-127/04.02.2019г. към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г. за
увеличаване на месечното трудово възнаграждение в частен интерес със свързано с
нея лице по смисъла на §1 т.15 б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ в нарушение на чл.58
изречение второ, предложение първо от ЗПКОНПИ, като за същото ѝ е
наложена глоба от 1000 лева на основание чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ за осъществен
конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ. 4. Установяване на конфликт на интереси по отношение на А.Я. в
качеството ѝ на директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна за това, че е
сключила допълнително споразумение №РД10-223/24.01.2020г. към трудов договор
№АТС1-41/15.09.2015г. за увеличаване на месечното трудово възнаграждение в
частен интерес със свързано с нея лице по смисъла на §1 т.15 б.“а“ от ДР на
ЗПКОНПИ в нарушение на чл.58 изречение второ, предложение първо от ЗПКОНПИ и за
същото ѝ е наложена глоба от 1000 лева на основание чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ. 5. Установяване
на конфликт на интереси спрямо А.Я. в
качеството ѝ на директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна за това, че е
сключила допълнително споразумение № РД10-426/14.09.2020г. за длъжността
„заместник директор по АСД“ в частен интерес със свързано с нея лице по смисъла
на §1 т.15 б.“А“ от ДР на ЗПКОНПИ в нарушение на чл.58 изречение второ,
предложение първо от ЗПКОНПИ, за което ѝ е наложена глоба от 1000 лева на
основание чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ. 6. Установяване на конфликт на интереси по отношение на А.Я. в
качеството ѝ на директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна за това, че е
сключила допълнително споразумение № РД10-426/14.09.2020г. за увеличаване на
месечното трудово възнаграждение в частен интерес със свързано с нея лице по
смисъла на §1 т.15 б.а“ от ДР на ЗПКОНПИ в нарушение на чл.58 изречение второ,
предложение първо от ЗПКОНПИ, като за същото ѝ е наложена глоба от 1000
лева на основание чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по
чл.52 от ЗПКОНПИ. 7. Отнемане в
полза на община Варна чрез второстепенен разпоредител с бюджетни средства ОУ
„Иван Вазов“ гр.Варна от А.Я. сумата от 303.98 лева, представляваща полученото
от нея нетно дневно възнаграждение за 04.02.2019г., 24.01.2020г., 14.09.2020г.
и 21.01.2022г., получено от деянията, породили конфликт на интереси, на
основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ във връзка с чл.29 от НОРИПДУКИ. 8. Отнемане
в полза на община Варна чрез
второстепенния разпоредител с бюджетни средства ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна от А.Я.
сумата от 36 322.23 лева, представляваща паричната равностойност на получената
от свързаното лице материална облага в резултат на установен конфликт на
интереси и възлизаща на нетното трудово възнаграждение на свързаното лице за
периода от 04.02.2019г. до 25.01.2022г., на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ във
връзка с чл.29 от НОРИПДУКИ.
В жалбата се признават фактите, че А.Я.
през процесния период е била директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна и е майка на Л.Л.
З., която е работила в същото училище. Посочено е, че производството срещу
жалбоподателката е образувано близо месец след подаване на сигнала, което е в
нарушение на чл.6 ал.7 от НОРИПДУКИ. Твърди се за нарушение и на чл.25 от
НОРИПДУКИ, тъй като с покана изх.№ 0613-37/25.01.2022г. жалбоподателката е била
уведомена за образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на
интереси и е била поканена за изслушване от комисия на 01.02.2022г., но не
ѝ е била дадена възможност предварително да се запознае с всички събрани
материали и да изрази становище и едва след това да бъде изслушана. Изтъкнато
е, че жалбоподателката е била лишена от правото ѝ да направи възражение в
7-дневен срок от предоставяне на събраните доказателства. Посочено е, че
възможност да упражни правото си по ал.4 на чл.25 от НОРИПДУКИ е била дадена на
А.Я. едва с втората покана за изслушване с изх.№ 0613-37/09.02.2022г. за
насрочено изслушване от комисия на 15.02.2022г. Прави се оплакване, че
комисията не се е съобразила с представените от А.Я. медицински документи за
внезапно влошеното ѝ здравословно състояние – смесено тревожно-депресивно
разстройство и по този начин е нарушила правото ѝ на защита. Оспорва
уведомяването чрез вайбър за ново изслушване на 08.03.2022г., за което твърди,
че всъщност не е била надлежно поканена. Заявява, че липсват предпоставките по
чл.52 от ЗПКОНПИ за наличие на конфликт на интереси, тъй като за всяко едно от
твърдените нарушения не е налице частен интерес по смисъла на чл.53 от ЗПКОНПИ и
възможност той да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на
правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност или на задължението му
по служба. Жалбоподателката смята, че е без значение неспазването на
процедурата по назначаване през 2015г. на Л. З. в ОУ „Иван Вазов“, доколкото чл.21 от НОРИПДУКИ изисква конфликтът на интереси да
бъде установен не по-късно от три години от извършване на нарушението. Според
жалбоподателката облагата по чл.54 от ЗПКОНПИ не е полученото възнаграждение от
страна на свързаното лице – нейната дъщеря, а самото получаване на работа от Л.
З. в училището, чийто директор и работодател е нейната майка А.Я. /решение № 2952 от 05.03.2021г. по адм.дело №
12985 от 2020г. по описа на Върховния административен съд/. Посочено е, че през
процесния период жалбоподателката в качеството си на директор е подписала
допълнителни споразумения с всички други служители и работници в училището и не
е проявила различно и благосклонно поведение към дъщеря си. Подчертано е, че
това обосновава липсата на частен интерес, който да води до облага, както
изисква чл.52 от ЗПКОНПИ, защото увеличаването на месечното трудово
възнаграждение на трудещите се в ОУ „Иван Вазов“ е било свързано с нормативни и
договорни изисквания и съобразно Наредба №4/20.04.2017г. за нормиране и
заплащане на труда. Жалбоподателката оспорва съществуването на конфликт на
интереси по повод назначаването на Л. З. на длъжността „заместник директор
АСД“, доколкото същата е заемала тази длъжност в периода от 15.09.2015г. до
14.09.2020г. на 4-часов работен ден и на 14.09.2020г. подписва договор за
същата длъжност, но при пълен работен ден от 8 часа. Отделно от това се
изтъква, че новия трудов договор с Л. З. е бил подписан не поради изтичане
срока на предходния /който е бил сключен
за неопределено време/, а с оглед наличието на втори трудов договор, тъй като е
изпълнявала две длъжности в рамките на
половин работен ден. Оспорва се твърдението, че жалбоподателката е
подписвала документи по време на ползвания от нея отпуск за временна
нетрудоспособност. Отново се подчертава липсата на частен интерес, доколкото
дъщерята на жалбоподателката е била назначена на 4-часов работен ден и съответно
наполовина по-ниско възнаграждение, което се следва за разлика от пълния
работен ден. Жалбоподателката заявява, че възнаграждението на Л. З. е
нормативно определено и би представлявало материална облага, ако е било в
по-голям размер от полагащото се. Иска
се отмяна на заповедта и присъждане на съдебни разноски.
В писмената защита с.д. №2285/14.02.2023г.
жалбоподателката чрез адв. Т. акцентира върху нарушения на
административно-производствените правила и по-специално на разпоредбите на
чл.72 ал.5 от ЗПКОНПИ и на чл.25 ал.6 от НОРИПДУКИ, които дават възможност на съответното лице да бъде
изслушано от комисията. Подчертава се, че правото на възражение е било
предоставено на А.Я. едва с втората покана с изх.№ 0613-37/09.02.2022г. за насроченото изслушване на 15.02.2022г. Твърди се, че жалбоподателката е получила
само първата покана за изслушване на 25.01.2022г., като останалите не са
достигнали до нея и направените опити са безуспешни. Изложени са доводи и за
материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Посочва се, че
първоначалното назначаване на свързано лице е било през 2015г. и е осъществено
при спазване на законовите правила, поради което шест факта, описани като
нарушения не представляват конфликт на интереси. Оспорва се и отнемането на
сумата от 36 322.23 лева, като се подчертава, че трудовия договор сключен
с Л. З. на 14.09.2015г. е бил законосъобразен и ако се претендира отнемане на
получено трудово възнаграждение, това
трябва да бъде увеличения размер по допълнителното споразумение за периода от
04.02.2019г. до 25.01.2022г. Отново се изтъква, че в периода от 15.09.2015г. до
14.09.2020г. Л. З. е заемала длъжността „помощник директор АСД“ на 4-часов
работен ден и 14.09.2020г. подписва нов трудов договор за същата длъжност, но
при 8-часов работен ден, поради което не е било необходимо провеждането на нов
конкурс, за да се твърди, че е налице конфликт на интереси. Заявява се, че
трудовото възнаграждение на Л. З. не представлява материална облага, поради
което е неприложима разпоредбата на
чл.81 ал.2 от ЗПКОНПИ. Отделно от това, жалбоподателката смята, че
отнемането не може да бъде в полза на община Варна, а следва да бъде единствено
и само в полза на държавата. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът – началника на РУО гр.Варна
чрез адв. Н. Н. оспорва жалбата като неоснователна. Смята, че оспорената
заповед е материално законосъобразна. Сочи, че допълнителното споразумение към
трудов договор има същата сила както и самия трудов договор и когато е сключено
със свързано лице по §1 т.15 от ДР на ЗПКОНПИ е налице конфликт на интереси. Изтъква,
че правилно е бил установен и частен интерес с оглед на сключването на нов
трудов договор без да е бил проведен конкурс за заемане на длъжността
„заместник директор“ на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна. Отбелязва, че установяването
на нарушенията е в рамките на тригодишния срок по чл.73 от ЗПКОНПИ. Смята, че
полученото трудово възнаграждение от свързаното лице – дъщеря на
жалбоподателката представлява материална облага по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ
и правилно е била отнета в полза на община Варна като част от държавата.
Подчертава, че административното производство е приключило в законоустановения
срок, като са били спазени разпоредбите на чл.47 и чл.79 от ЗПКОНПИ. Според
ответника има надлежно уведомяване за изслушване, като първата покана е била
получена на ръка от А.Я. на 25.01.2022г. и е съдържала всички нужни реквизити
относно повода, датата и мястото на заседанието на комисията. Втората покана е
била връчена по реда на чл.18а от АПК чрез пощенски оператор и видно от
показанията на свидетеля Я. е била връчена на жалбоподателката на 09.02.2022г.
До А.Я. са били изпратени още две покани за допълнителни две изслушвания на
15.02.2022г. и на 08.03.2022г., като втората покана е била надлежно връчена на
адресата. Макар и третата покана да не е била получена от жалбоподателката, ответникът
намира и нея за надлежно връчена, тъй като адресът ѝ е бил неколкократно
посетен и тя е трябвало да се намира на него, предвид болничния лист, според
който тя е била в „домашен амбулаторен режим“ в периода втори-седми март 2022г.
Ответникът чрез адв.Н. иска отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни
разноски.
В писмена защита с.д. № 2506/17.02.2023г.
ответникът чрез адв.Н. отново подчертава материалната законосъобразност на
обжалвания административен акт и наличието на сблъсък на интереси по смисъла на
чл.58 изр.второ, предл.първо от ЗПКОНПИ във връзка с чл.52 от същия закон. Смята,
че сключването на всяко едно от допълнителните споразумения със свързано лице
представлява частен интерес, поради което правилно са били наложени 6 глоби по
реда на чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ и законосъобразно е била отнета и материалната
облага по чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ. Изтъкнато е наличието на трите кумулативно
предвидени изисквания за конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ. Смята се, че
е налице не само материална, но и нематериална облага за свързаното лице,
предвид несъобщаване на свободната длъжност и непровеждане на конкурс за
заемането ѝ. Намира за правилно определен размера на материалната облага
в съответствие с изискванията на чл.81 ал.2 от ЗПКОНПИ. Изтъква, че не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
жалбоподателката е била надлежно поканена за изслушване от комисията. Самата
покана е в свободен текст и отговаря на изискванията за призовка по чл.47 ал.1 т.1-6 от АПК във връзка с чл.29 от НОРИПДУКИ. Обръща
се внимание, че жалбоподателката не е проявила никаква процесуална активност в
производството пред административния орган – не е изпратила свой представител в
заседанията на комисията, не е поискала да се запознае със събрания материал,
не е изразила становище или възражение. Опровергава се твърдението на
жалбоподателката, че не се е явила пред комисията за изслушване, поради
обективна невъзможност – „смесено тревожно-депресивно разстройство“, като се
сочи, че диагнозата е поставена от личен лекар, който не е психиатър и освен
това, самото заболяване не възпрепятства физическото явяване за изслушване. Повторено
е искането за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана ведно със
законните последици.
Заповед № РД06-293/25.03.2022Г. е съобщена
на адресата ѝ на 04.04.2022г. видно от отбелязването върху нея, а жалбата
е изпратена на 18.04.2022г. предвид представената разписка. Следователно,
оспорването е направено в 14-дневния срок срещу акт подлежащ на съдебен контрол
от лице с правен интерес и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустимо.
При проверката на основателността на
жалбата и законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът взе предвид събраните в хода на административното
производство доказателства и тези представени в съдебната фаза и установи следната фактическа обстановка:
Проверката
срещу жалбоподателката е започнала във връзка със сигнал вх.№
1002-287/31.12.2021г. до РУО-Варна, в който се е твърдяло, че А.Я. в качеството
си на директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна е назначила своята дъщеря Л. З. на
длъжността „заместник директор по административно-стопанска дейност“.
С писмо изх.№ 0613-37/25.01.2022г., началникът на РУО –
Варна е уведомил А.Я., че срещу нея образувано производство по установяване или
липса на конфликт на интереси със заповед № РД06-67/25.01.2022г. на началника
на РУО-Варна, като е уточнил, че
проверката ще бъде извършена от комисия, назначена със заповед
№РД06-67/25.01.2022г. Посочено е, че в 7-дневен срок от получаване на писмото, А.Я.
е можела да представи изброената
информация и документи за периода от 01.01.2015г. до 31.01.2022г. и е
определена дата и място на заседанието
на комисията – 01.02.2022г. от 10ч., гр.Варна, ул.“*** І“ №** офис 6, на което е
подчертано, че жалбоподателката е трябвало
да присъства. Видно от отбелязването върху самото писмо, то е било
получено лично А.Я. на хартиен носител
на 25.01.2022г. Във връзка с невъзможността да присъства на датата на
заседанието на комисията на 01.02.2022г., жалбоподателката се е сдобила с болничен лист с диагноза
„тревожно разстройство“, според който е трябвало да бъде в домашен-амбулаторен
режим от 01.02.2022г. до 14.02.2022г. Тревожността е нормална реакция, но ако
се говори за тревожно разстройство като болест, то според Диагностичният и статистически наръчник за психични
разстройства (DSM) има серия от критерии за поставяне на диагнозата на това
заболяване, които изискват медицинска специализация по психиатрия и не може да
бъде поставена от общопрактикуващ лекар, както в случая с горепосочения
болничен лист.
С повторно писмо изх.№ 0613-37/09.02.2022г., началникът на РУО-Варна отново
е поканил А.Я. да присъства на друго заседание на комисията на 15.02.2022г. от
10ч. на същия адрес, в което да бъде изслушана като е било отбелязано, че ще
бъде предоставена възможност да се запознае със събраните доказателства и да
представи и/или да посочи нови доказателства, които иска да бъдат събрани. Това
писмо е било получено лично от А.Я. на 10.02.2022г. видно от разписката на
куриерска фирма „Интерлогистика“. И непрофесионалист може да разпознае, че
изписаното име „Я.“ и подписа в разписката на куриера съвпадат с тези, положени
в първото писмо на ответника, който факт не беше оспорен от жалбоподателката. Съвсем очаквано,
жалбоподателката се е сдобила с втори
болничен лист, според който е трябвало
да бъде в домашен амбулаторен
режим от 15.02.2022г. до 06.03.2022г., този път поради „смесено
тревожно-депресивно разстройство“, поставена диагноза от ЛКК „Психиатрична“ при
ДКЦ 4 Варна ЕООД.
Направен е
трети опит от началника на РУО-Варна с писмо изх.№
0613-37/02.03.2022г., с което жалбоподателката отново е била поканена да
присъства в заседание на комисията на 08.03.2022г. от 10ч. на посочения адрес,
за да бъде изслушана и да се запознае с представените доказателства и представи или да поиска събирането на
допълнителни такива. Чрез куриерска фирма „Интерлогистика“ пратката е била
изпратена до А.Я., но при посещенията на 02.03.2022г., 04.03.2022г. и
07.03.2022г. не е била намерена на адреса, на който е трябвало да пребивава,
поради назначения домашен амбулаторен режим за периода от 07.03.2022г. до
31.03.2022г. с трети болничен лист, издаден от ЛКК „Психиатрична“ при ДКЦ 4
Варна ЕООД.
В хода на
съдебното производство беше изискана информация от „Интерлогистика Куриер“ ЕООД,
която беше предоставена с писмо на дружеството с.д.№ 15821/24.10.2022г., според
което товарителницата с № 2375184, изпратена на 02.03.2022г. във връзка с
пратка от РУО-Варна е била върната на
08.03.2022г. като невръчена. В нея е отбелязано, че А.Я. не е отговорила и на
телефонните обаждания. В свое удостоверение куриерската фирма посочи, че
товарителница 2375184 е била възложена
за връчване от Й. Х., а товарителница 2370669 – от Я.Я., които бяха разпитани
от съда като свидетели.
В съдебното
заседание на 02.11.2022г., свидетелката Й.Х. разясни, че подписът в
товарителницата с № 2375184 е на служителка на РУО
– Варна, тъй като е била върната на изпращача, защото получателката не е била
намерена на домашния ѝ адрес. Свидетелката уточни, че нейното име е
отбелязано в тази товарителница, защото тя е била служителката, която я е върнала,
поради невръчването ѝ на адресата. Според организацията на куриерската
фирма, един куриер връчва пратката и друг куриер я връща, ако не бъде
доставена. Според друго удостоверение на „Интерлогистика Куриер“ ЕООД,
служителят Я.Я. е трябвало да връчи и двете товарителници до А.Я.. В съдебното
заседание на 14 декември 2022г., съдът разпита като свидетел Я.Р.Я., който разясни,
че два пъти е ходил до адреса на А.Я., но нея я е нямало. Оставил е стикер на
адреса за получаване на пратката в офиса на куриерската фирма, но А.Я. не се е
отзовала. Подчертава, че товарителница с № 2370669 я е връчил лично на А.Я. на
10.02.2022г., поради което в нея е вписано и неговото име в графата „куриер“.
Към молба с.д. № 578/13.01.2023г.,
„Интерлогистика Куриер“ ЕООД като трето неучастващо лице е представило справка
от програма „Карго“ с пълна информация за движението на пратките с подател
РУО-Варна и получател А.Я., от която е видно, че товарителница с № 2370669 /с която е било изпратено писмо изх.№
0613-37/09.02.2022г., началникът на РУО-Варна/ е била доставена на А.Я. на
10.02.2022г. Докато товарителница с № 2375184, с която е било изпратено писмо
изх.№ 0613-37/02.03.2022г. на началника на РУО-Варна е била върната на подателя
ѝ на 08.03.2022г. като неполучена от А.Я.. От представената допълнителна
справка се виждат и посещенията на адреса на жалбоподателката на втори и на
седми март 2022г.
Ответникът
твърди чрез адв. Н., че на 07.03.2022г. е било изпратено съобщение за
заседанието на комисията на 08.03.2022г. по Вайбър на служебния телефон на А.Я.,
който тя е ползвала тогава в качеството си на директор на ОУ „Иван Вазов“.
По делото е
представен протокола от заседанието на 25.01.2022г. на комисията, определена по
реда на чл.11 ал.1 т.2 и ал.2 от НОРИПДУКИ да извърши проверката срещу А.Я., в
който са обсъдени всички събрани доказателства: декларации по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ, данни за родствена връзка между жалбоподателката и назначената
заместник директорка на същото училище Л. З., трудови договори и изплащане на
трудови възнаграждения. Поискани са
допълнителни сведения от А.Я. за изясняване на фактическата обстановка,
които тя е следвало да представи в заседанието на 01.02.2022г. от 10ч., за
което е била лично уведомена на 25.01.2022г. с писмо изх.№ 0613-37/25.01.2022г.
на началника на РУО – Варна, върху което се е подписала при получаването му.
За
заседанието на 01.02.2022г., комисията е съставила протокол, който беше
представен по делото. Според отразяването в него, са били разгледани декларациите
от А.Я. и Л. З. и документите, представени от жалбоподателката във връзка с
трудовите възнаграждения на Л. З., получени в периода от м.октомври 2015г. до
м.декември 2021г. Обсъдени са били и документи, представени от жалбоподателката.
Комисията е установила, че за заемане на длъжността „заместник директор
административно-стопанска дейност“ не е била проведена конкурсна процедура. Поискани
са данни от община Варна за родствена връзка между жалбоподателката и Л. З.. Отново
е била дадена възможност на А.Я. да представи допълнителни доказателства и да
присъства на заседанието на 15.02.2022г. от 10ч. За него жалбоподателката е била уведомена с
писмо изх.№ 0613-37/09.02.2022г., началникът на РУО-Варна, което е получила на
10.02.2022г. с лично подписана от нея товарителница № 2370669.
От
съставения протокол от заседанието на комисията, проведено на 15.02.2022г.
става ясно, че А.Я. е била изчакана 15 минути и заседанието е започнало в
10:15ч. Обсъдени са документите получени от община Варна, от които е
установено, че А.Я. и Л. З. са свързани лица по смисъла на §1 т.15 б.“а“ от ДР
на ЗПКОНПИ. Разгледаните доказателства са сочели, че жалбоподателката в
качеството си на директор на ОУ „Иван Вазов“ е сключила трудови договори с дъщеря си Л. З. с
№АТС1-40/14.09.2015г., с
№АТС1-41/15.09.2015г. и с №РД10-426/14.09.2020г. От приложените декларации с
вх.№ 102/15.06.2020г. и вх.№ 91/14.05.2021г. , към първата липсва
попълнена част ІІ „Интереси“, а към
втората декларация е посочила в част ІІ
„Интереси“: „няма нищо за деклариране“.
Комисията,
определена със заповед №РД06-67/25.01.2022г. на началника на РУО – Варна е
изготвила становище №80-56/17.03.2022г., в което са отразени следните
констатации: Жалбоподателката в качеството си на директор на ОУ „Иван Вазов“ е
назначила първоначално своята дъщеря Л. З. на длъжност „библиотекар“ в
повереното ѝ училище въз основа на трудов договор № АТС1-40/14.09.2015г.
на 4-часов работен ден и също на половин работен ден я е назначила като
помощник директор по административно-стопанска дейност /АСД/ по трудов договор
№ АТС1-41/15.09.2015г. За длъжността „библиотекар“ не са били представени
документи за проведена конкурсна процедура и не са установени данни за заявено
свободно работно място в РУО-Варна и Дирекция „Бюро по труда“-Варна. За
длъжността „помощник директор по АСД“ също не е била представена
заявка-спецификация за свободно работно място до Дирекция „Бюро по труда“, нито
има данни обявлението да е постъпило в
РУО-Варна. Тази позиция е била открита чрез промяна на щатното разписание от
12.09.2015г. Предходната позиция преди
трансформацията е била обявена в Бюрото по труда на 28.08.2015г. Видно
удостоверение №КМОД 10-68/02.11.2022г. от началника на РУО-Варна през месец
септември 2020г. в РУО-Варна не е постъпвало уведомление по чл.31 ал.1 т.14 от
Наредба №15 от 22 юли 2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и други педагогически специалисти от А.Я. в качеството
ѝ на директор на ОУ „Иван Вазов“ – Варна или друг представител на
училището за обявяване на свободно място за длъжността „заместник директор по
административно-стопанска дейност“ по щатното разписание на училището. Самата
длъжност „помощник директор по АСД“ е била създадена чрез промяна на щатното
разписание на училището със заповед от 12.09.2015г., т.е. три дни преди
директорката А.Я. да назначи дъщеря си на тази ръководна позиция. Докато Л. З. е заемала длъжността
„библиотекар“ в училището, нейната майка /изпълняваща длъжността „директор“ на
същото училище/ е сключила няколко допълнителни споразумения на 03.12.2015г.,
на 31.01.2017г., на 04.02.2019г., на 24.01.2020г. за увеличаване на трудовото
възнаграждение за длъжността „библиотекар“. Същото е било сторено и докато Л.
З. е работила на 4-часов работен ден като „помощник директор по АСД“ в същото
учебно заведение, като между нея и майката-директор са били сключени няколко
допълнителни споразумения към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г. за
увеличаване на трудовото възнаграждение на следните дати: 03.12.2015г., на
20.02.2017г., на 29.05.2018г., на 04.02.2019г. и на 24.01.2020г.
На
01.08.2016г. е било сключено с Л. З. допълнително споразумение с № АТС1-431 към
нейния трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г., с което длъжността „помощник
директор“ е била променена на „заместник директор“. Със заповед №
РД09-432/14.09.2020г. е прекратен трудовия договор №40/14.09.2015г. с Л. З. за
заеманата от нея длъжност „библиотекар“ в основно училище „Иван Вазов“ и на
същата дата Л. З. е била назначена на длъжността „заместник директор по АСД“
при 8-часов работен ден във въпросното училище по трудов
договор №РД10-426/14.09.2020г.
Пред
комисията не са били представени документи за проведена конкурсна процедура за
заемане на тази ръководна длъжност, въпреки дадената възможност на
жалбоподателката. На 21.01.2021г. е било сключено допълнително споразумение към
трудов договор №РД10-426/14.09.2020г. за увеличаване на трудовото
възнаграждение на Л. З. за длъжността „заместник директор по АСД“. На
29.12.2021г. същата е подала заявление за освобождаване от длъжността
„заместник директор по АСД“ и на 31.12.2021г. е бил входиран в РУО – Варна
сигнала срещу А.Я. за конфликт на интереси. Със заповед №РД09-178/24.01.2022г.
на директора на ОУ „Иван Вазов“ е прекратено считано от същата дата трудовото
правоотношение със заместник директора Л. З.. Самата А.Я. ***.2022г. е безспорно доказано, че същата е майка на Л.
З. и следователно Л. З. се явява свързано лице с жалбоподателката по смисъла на
§1 т.15 б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ. В становището са описани многократните опити на
членове на комисията да се свържат по телефона с А.Я..
Комисията е
направила проверка на декларациите на А.Я. по чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ и от
събрания доказателствен материал, включително документите представени от
жалбоподателката е извела следните заключения: А.А.Я. като директор на ОУ „Иван
Вазов“ гр.Варна за периода от януари 2015г. до влизане в сила на ЗПКОНПИ на
23.01.2018г. е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл.3 ал.1 т.23 от
ЗПУКИ /отм./, а след 23.01.2018г. до януари 2022г. включително е лице, заемащо
длъжност по смисъла на §2 ал.1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Жалбоподателката и Л.Л. З.
са роднини по права линия – майка и дъщеря, т.е. свързани лица по смисъла на §1
т.15 б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ. Жалбоподателката е упражнила правомощията си по
чл.40 ал.2 от Закона за народната просвета от 1991г. /отм./, като: сключила трудов договор
№АТС1-40/14.09.2015г. с Л. З. за длъжността „библиотекар“ с 4-часово
работно време и месечно трудово възнаграждение от 265 лева; допълнително
споразумение №АТС1-418/03.12.2015г. към трудов договор №АТС1-40/14.09.2015г. за
увеличение на месечното трудово възнаграждение на Л. З. от 265 лева на 273
лева; трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г. с Л. З. за длъжността „помощник
директор АСД“ на 4-часов работен ден с месечно трудово възнаграждение от 315
лева; допълнително споразумение №АТС1-417/03.12.2015г. към трудов договор
№АТС1-41/14.09.2015г. за увеличение на месечното трудово възнаграждение на Л.
З. от 315 лева на 325 лева. Жалбоподателката е упражнила правомощията си по
смисъла на чл.216 ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование със
сключването на: допълнително споразумение №АТС1-8/31.01.2017г. към трудов
договор №АТС1-40/14.09.2015г., с което месечното трудово възнаграждение за
длъжността „библиотекар“ на Л. З. е било
увеличено от 273 лева на 330 лева; допълнително споразумение
№РД10-129/04.02.2019г. към трудов договор №АТС1-40/14.09.2015г., с което
месечното трудово възнаграждение на Л. З. е било увеличено от 330 лева на 363
лева; допълнително споразумение №РД10-226/24.01.2020г. към трудов договор
№АТС1-40/14.09.2015г., с което месечното трудово възнаграждение на Л. З. е било
увеличено от 363 лева на 381 лева; допълнително споразумение
№АТС1-431/01.08.2016г. към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г., с което
длъжността „помощник директор АСД“, заемана от Л. З. е била променена на
„заместник директор АСД“; допълнително споразумение № АТС1-9/20.02.2017г. към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г., с което месечното
трудово възнаграждение на Л. З. е било увеличено от 325 лева на 385 лева; допълнително
споразумение №АТС1-14/29.05.2018г. към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г., с
което месечното трудово възнаграждение на Л. З. е било увеличено от 385 лева на
444 лева; допълнително споразумение №РД10-127/04.02.2019г. към трудов договор
№АТС1-41/15.09.2015г., с което месечното трудово възнаграждение на Л. З. е било
увеличено от 444 лева на 533 лева; допълнително споразумение
№РД10-223/24.01.2020г. към трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г., с което
месечното трудово възнаграждение на Л. З. е било увеличено от 533 лева на 628
лева; трудов договор №РД10-426/14.09.2020г. с Л. З.
за заемане на длъжността „заместник директор АСД“ при пълно работно време от 8
часа и с месечно трудово възнаграждение
от 1257 лева; допълнително споразумение № РД10-201/21.01.2021г. към трудов
договор №РД10-426/14.09.2020г., с което месечното трудово възнаграждение на Л.
З. е било увеличено от 1257 лева на 1420 лева. А.Я. е упражнила правомощията си
по чл.216 ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование с
издаването на заповед №РД09-423/14.09.2020г. за прекратяване на трудов договор
№АТС1-40/14.09.2015г. с Л. З., считано от 14.09.2020г. и заповед
№РД09-178/24.01.2022г. за прекратяване на трудов договор №РД10-426/14.09.2020г.
на Л. З. считано от 24.01.2022г.
Комисията и
след това и административният орган са приели, че описаните по-горе трудови
договори и допълнителни споразумения към тях сключени между директора на ОУ
„Иван Вазов“ – А.Я. и дъщеря ѝ Л. З. представляват частен интерес със
свързано лице, което е нарушение по чл.58 изречение второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Преценено е, че конфликтът на интереси е довел до материална облага.
Вместо да го избегне, жалбоподателката е посочила в декларациите си по чл.35
ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ в част ІІ „Интереси“: „няма нищо за деклариране“.
Както
комисията, извършила проверката, така и административният орган са приели, че
заповедите издадени от жалбоподателката в качеството ѝ на директор на ОУ
„Иван Вазов“ за прекратяване на трудовите договори с Л. З. са при липса на
частен интерес и затова по отношение на тях не е бил установен конфликт на
интереси.
На
основание чл.21 от НОРИПДУКИ поради изтичане на повече от три години, считано
от 29.05.2018г. /датата на сключване
на допълнително споразумение №АТС1-14/
до подаване на сигнала на 25.01.2022г., производството срещу А.Я. е било
прекратено с обжалваната заповед по отношение на: трудов договор
№АТС1-40/14.09.2015г., допълнително споразумение № АТС1-418/03.12.2015г.,
трудов договор №АТС1-41/15.09.2015г., допълнително споразумение №
АТС1-417/03.12.2015г., допълнително споразумение № АТС1-431/01.08.2016г.,
допълнително споразумение №АТС1-9/20.02.2017г. и допълнително споразумение
№АТС1-14/29.05.2018г.
На
основание чл.25 ал.8 от НОРИПДУКИ комисията е излязла със становище за наличие
на конфликт на интереси по отношение на А.Я. при сключване с Л. З. на: допълнително споразумение
№РД10-129/04.02.2019г., на допълнително споразумение № РД10-226/24.01.2020г.,
на допълнително споразумение №РД10-127/04.02.2019г., на допълнително
споразумение №РД10-223/24.01.2020г., на трудов договор №РД10-426/14.09.2020г.,
допълнително споразумение № РД10-201/21.01.2022г. Комисията е предложила на
началника на РУО-Варна да постанови отнемане от А.Я. в полза на бюджета на ОУ „Иван Вазов“ сума в
размер на нетното ѝ дневно възнаграждение за 04.02.2019г., за
24.01.2020г., за 14.09.2020г. и за 21.01.2021г., получени от деянията породи
сблъсък на интереси на основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ. Комисията е предложила
и отнемане от А.Я. в полза на ОУ „Иван Вазов“ на сума в размер на нетното
трудово възнаграждение по трудови договори и допълнителни споразумения,
сключени в периода на наличие на конфликт на интереси, а именно от 04.02.2019г.
до 24.01.2022г., представляваща реализирана материална облага на основание
чл.81 ал.2 от ЗПКОНПИ.
С уточняваща молба с.д.№ 9025/08.06.2022г.
жалбоподателката чрез адв.Т. е отбелязала, че счита за незаконосъобразни
наложените глоби, макар че съгласно чл.26 ал.3 от НОРИПДУКИ при установен
конфликт на интереси не се съставя акт за установяване на административно
нарушение и не се издава наказателно постановление, а глобата се налага с акта
за установяването му. Съгласно чл.29 от НОРИПДУКИ за неуредените въпроси се
прилага глава осма от ЗПКОНПИ и АПК и по отношение на отнемането по чл.81 от ЗПКОНПИ се прилагат разпоредбата на чл.74 ал.2 т.3 от ЗПКОНПИ. Подчертава, че
материалната облага не е сумата на полученото от Л. З. трудово възнаграждение,
а евентуално полученото от самата жалбоподателка, като е направено позоваване
на решение №2952/05.03.2021г. по адм.дело №12985/2020г. на Върховния
административен съд/.
В молба
с.д.№ 8186/25.05.2022г. ответникът е заявил следното: 1. Относно оплакването
във връзка с изслушването на А.Я. е подчертано, че за заседанието на комисията
на 01.02.2022г. е била поканена лично на 25.01.2022г. За заседанието на
15.02.2022г. е получила покана също лично на 10.02.2022г. За заседанието на
комисията на 08.03.2022г. е била посетена няколко пъти от куриер за връчване на
покана, но не е била намерена на адреса си, не е отговорила на телефонните
обаждания и е било изпратено съобщение по Вайбър на служебния ѝ телефонен
номер. Подчертано е, че на А.Я. е предоставена възможност да се запознае със
събраните доказателства и да представи нови такива. Относно възражението за
неспазване на срока за образуване на административно производство е отбелязано,
че сигналът за нарушение е постъпил в РУО-Варна на 31.12.2021г., което е и
датата на откриване на нарушението. Производството е било образувано на
25.01.2022г. и приключило с обжалваната заповед на 25.03.2022г., с което е бил
спазен 6-месечния срок. Нарушенията на чл.58 изречение второ предложение първо
на ЗПКОНПИ са установени в 3-годишния срок от откриване на производството, като
същото е било прекратено за деянията, извършени извън този срок. Спрямо
оплакванията срещу произнасянето на комисията в срока по чл.74 ал.1 от ЗПКОНПИ
и чл.26 ал.1 от НОРИПДУКИ, ответникът е подчертал, че производството е било
образувано на 25.01.2022г. със заповед №РД06-73 на началника на РУО-Варна и е
приключило с обжалваната заповед издадена на 25.03.2022г., т.е. в двумесечния
срок. Подчертано е законосъобразното формиране на комисията със заповеди на
началника на РУО-Варна: №РД06-67/25.01.2022г., №РД06-73/25.01.2022г. и
№РД06-152/15.02.2022г.
Правният
спор се оформя около няколко оспорвани въпроси: 1. Допуснато съществено
нарушение в административно-производствените правила, което е лишило
жалбоподателката от възможността да бъде изслушана от процесната комисия,
поради нередовното ѝ уведомяване за това. 2. Неспазване на срока за установяване на конфликт на
интереси чл.21
от НОРИПДУКИ. 3.
Нарушение на материалния закон, поради липса на частен интерес и материална
облага. 4. Неправилно отнемане на незаконно придобито имущество в полза
на община Варна, вместо на държавата. 5. Неправилно определяне на
размера на отнетото възнаграждение, представляващо материална облага.
Преди съдът да обсъди доводите на
жалбоподателката и констатациите на административния орган, необходимо е да
се направи следното уточнение:
Производството пред началника на РУО –
Варна е започнало по реда на чл.18 от НОРИПДУКИ по сигнал за наличие на конфликт на интереси
срещу директорката на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна, постъпил на 31.12.2021г. в
РУО-гр.Варна. Процедурата е протекла по
правилата на глава Трета „Предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси“ от НОРИПДУКИ, като проверката е извършена от комисия, назначена от
началника на РУО – Варна, който се явява орган на назначаването на училищните
директора на територията на област Варна съгласно чл.217 ал.2 от Закона за
предучилищното и училищното образование. Комисията е постановила становище в
съответствие с изискването по чл.25 ал.8 от НОРИПДУКИ.
Във връзка
с установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
1. Относно оплакването за допуснати съществено
нарушение на административно-производствените правила довели до лишаване на
жалбоподателката от изслушване пред комисията, извършваща проверката:
Разпоредбата на чл.25 от
НОРИПДУКИ въвежда следните права на проверяваното лице, които се явяват
задължения за проверяващия орган: ал.4 „На лицето, срещу което е
образувано производството, се предоставят за запознаване всички събрани
доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от
предоставянето им, при спазване на правилата по глава седма от
ЗПКОНПИ относно защитата на подалия сигнала.“, ал.5 „Лицето, срещу което е
образувано производството, може да представи и да посочи нови доказателства,
които да се съберат.“, ал.6 „Лицето, срещу което е образувано производството,
се изслушва от комисията, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва
от членовете на комисията и от лицето, срещу което е образувано производството.“.
Самото изброяване не ограничава административния орган да предостави
едновременна възможност за упражняване на визираните права от проверяваното
лице, като същото може да бъде сторено и поотделно за всяко от правата. Нито
ЗПКОНПИ, нито НОРИПДУКИ въвеждат определено съдържание на поканата, поради
което тя е в свободен текст, от който трябва да става ясно конкретната
възможност, която се предоставя на лицето, срока и органа, пред който може да я упражни.
В първата покана с изх.№
0613-37/25.01.2022г., получена лично на хартиен носител от А.Я. на 25.01.2022г. е посочено изрично, че е трябвало
да представи пред комисията, определена със заповед № РД-06-67/25.01.2022г. на
началника на РУО – Варна доказателства за наличието или липсата на конфликт на
интереси в 7-дневен срок от получаване на настоящата покана. Жалбоподателката е
била информирана, че е трябвало да присъства на заседанието на комисията, което
щяло да се проведе на 01.02.2022г. от 10:00ч. на адрес: гр.Варна, ул.“*** І“
№** офис 6, като е било уточнено, че е щяла
бъде изслушана от членовете на комисията и е можела да представи и нови доказателства освен
изисканите от нея с цитираното писмо по
време на самото заседание на комисията, както и че е можела да ползва адвокатска защита. В горепосоченото
писмо-покана, не е посочена възможност за жалбоподателката да се запознае със
събраните доказателства, защото към него момент вероятно такива не е имало. Бил
е получен единствено сигнал и затова с писмото от 25.01.2022г. тепърва са
изискани документи от А.Я. във връзка с твърдението в сигнала за конфликт на интереси между нея и Л. З.. Към датата на насрочване на изслушването – на
25.01.2022г., А.Я. не се е намирала в отпуск за временна нетрудоспособност, в
такава е изпаднала точно за датата на насроченото заседание на комисията –
01.02.2022г. Следователно, с поканата на 25.01.2022г. на жалбоподателката са
били предоставени надлежно правата ѝ по чл.25 от НОРИПДУКИ включително е
била поканена за изслушване от проверяващата комисия.
С второто писмо с изх.№ 0613-37/09.02.2022г. от началника на
РУО – Варна, жалбоподателката отново е била поканена за изслушване от
комисията, извършваща проверката като е било отбелязано, че датата на
заседанието е на 15.02.2022г., което е било съобразено с представения първи
болничен лист, който е обхващал периода на
временна неработоспособност от 01.02.2022г. до 14.02.2022г. Във втората покана
отново е било указано на А.Я., че може да представи нови доказателства и в
заседанието е щяло да ѝ се предостави
възможност да се запознае с вече събраните такива, като е било подчертано,
че е щяло да ѝ бъде дадена
възможност за възражение в 7-дневен срок от запознаването с тях. Отново е била
уведомена, че може да се възползва от адвокатска защита. Това второ
писмо-покана жалбоподателката е получила лично на 10.02.2022г. – преди да
ѝ изтече първият болничен отпуск и преди да е било ясно дали ще
възникне нужда от неговото продължаване.
Нормата на чл.25 от
НОРИПДУКИ не въвежда строга последователност между запознаването с
доказателствата и отправянето на възражение по тях от една страна и
изслушването от комисия от друга страна. Тоест, няма пречка проверяваното лице
да бъде изслушано от комисията, и в нейното заседание да му бъде предявен
доказателствения материал, с който да се запознае и да възрази в допълнителен 7-дневен
срок. Цитираната разпоредба въвежда спазване на нормативно-определените права,
но не ги поставя в закономерен ред на изпълнение. Това заключение се
потвърждава и от по-различната последователност на изброените права в чл.72 от
ал.3 до ал.7 от ЗПКОНПИ.
Тези две покани /от
25.01.2022г. и от 09.02.2022г./, дори още първата са напълно достатъчни, за да
се приеме, че административният орган е спазил задълженията си по чл.25 от
НОРИПДУКИ. На жалбоподателката е била предоставена възможност да се запознае с
материалите, да представи нови доказателства и да бъде изслушана от комисията,
това че тя не е пожелала да се възползва от тези свои права и вместо това се е
снабдила с болнични листи за заседанията на комисията, без да ангажира
адвокатска защита, за което е била изрично уведомена, не води до заключението
за процесуална незаконосъобразност на процедурата по установяване на конфликт
на интереси. От значение е факта, че на жалбоподателката е била осигурена
възможност да упражни правото си на защита и нейният избор – да не се възползва, не обосновава допуснато от ответника
съществено процесуално нарушение, в какъвто смисъл е практиката на Върховния
административен съд: решение № 881/26.01.2015г. по адм.д.№ 3246/2014г., решение
№ 6764/20.05.2014г. по адм.д.№ 16026/2013г., решение №5217/26.04.2017г. по
адм.д.№ 4494/2016г., решение №7976/30.06.2015г. по адм.д.№ 15479/2014г.
Фактът, че третата
покана за трето насрочено заседание на комисията за изслушване на
жалбоподателката не е била получена от нея не опровергава извода, че нейните
права по чл.25 от НОРИПДУКИ са били спазени с другите две покани, които лично е
получила. Ответникът не е бил длъжен да насрочва трето заседание на комисията,
на което жалбоподателката да бъде изслушана, след като насрочването на предходните
две е било в период, в който А.Я. не е била в отпуск поради временна
неработоспособност и такъв е ползвала едва след като е научила за съответните
дати на заседанията. Органът не е бил длъжен да насрочва ново заседание за
изслушване на проверяваното лице съобразявайки се всеки път с новия болничен
лист, защото подобно поведение на заинтересованото лице е злоупотреба с права.
Идеята на законодателят е спазването на правата и изключва възможността за
злоупотреба с тях от техния носител. Следва да се има предвид, че с трита
болнични листа е назначен домашен
амбулаторен режим за периода на отпуск, който съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата
за медицинската експертиза не е пречка за явяване пред разследващите органи и пред органите на
съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност, освен ако болният представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Подобно медицинско удостоверение по образец не е било представено от А.Я. в
производството по установяване на конфликт на интереси.
Макар и в настоящото
съдебно производство да е невъзможно оспорването на законосъобразността на
представените болнични листи, при преценката на тяхната доказателствена
стойност, съдът намира за необходимо да отбележи, че те не отговарят на
изискванията на Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно
указанията на Националния осигурителен институт, публикувани на официалния му
сайт и на основание чл.8 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза,
болничният лист, който е издаден от ЛКК задължително в съответното поле на болничния лист, се вписват номер и дата
на решението на ЛКК (номера е от Книга за решенията на ЛКК). Недопустимо е
датата на решението на ЛКК да е по-късна от датата на издаване на болничния
лист. Съгласно чл.9 ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, болничният
лист не може да бъде издаден без съставен
амбулаторен лист за извършения медицински преглед. Изключение се допуска най-много до два дни в
случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа
обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване,
доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна
неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен. В тези случаи
причините за неизвършения предварително преглед задължително подробно се
мотивират в АЛ и се отбелязват в графа „бележки“ на болничния лист. В разглеждания случай,
в болничните листи, издадени от ЛКК не съдържат решенията на ЛКК от Книгата за
решения. Във всеки от трита болнични листи липсва вписване на номера на съответния амбулаторен лист за извършен предшестващ преглед, доколкото
състоянието на А.Я. не е диагностицирано като „тежко остро или изострено
хронично“ и съставянето на амбулаторен лист е било задължително.
Отделно от горното, жалбоподателката е била уведомена с двете получени
покани, че може да ползва адвокатска защита. Можела е да представи и писмена
защита пред комисията, след като е счела, че здравословното ѝ състояние
не позволява лично да се яви за изслушване.
В обобщение, съдът намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателката за допуснато от ответника съществено нарушение на
административно-производствените правила по чл.25 от НОРИПДУКИ.
2.
Относно
довода за неспазване на срока за установяване на конфликт на интереси чл.21
от НОРИПДУКИ.
Тъй
като производството е за установяване на конфликт на интереси, срокът, който
важи за провеждането му е по чл.21 от НОРИПДУКИ и чл.73 от ЗПКОНПИ, изискващи образуването да бъде в срок до 6 месеца от откриването, но не
по-късно от три години от извършването на нарушението. Проверката е образувана
на 25.01.2022г., а обжалваната заповед е издадена на 25.03.2022г., т.е. в
шестмесечния срок от откриване на нарушенията. Спазен е и тригодишния срок от извършването им до образуване на
производството по установяване на конфликт на интереси – 25.01.2022г.,
доколкото констатациите на ответника касаят нарушения извършени чрез подписване
на допълнителни споразумения между директорката на училището и нейната дъщеря в
периода 04.02.2019г. – 21.01.2022г., както и сключването на трудов договор на
14.09.2020г. за длъжността „заместник директор по АСД“ с Л. З..
Следва да се подчертае, че заповед №РД06-293/25.03.2022г. на началника
на РУО – Варна е издадена в двумесечния срок по чл.74 от ЗПКОНПИ от образуване на производството на
25.01.2022г.
3. Относно твърденията на жалбоподателката за нарушение на
материалния закон, поради липса на частен интерес и материална облага.
Безспорен е факта, че А.Я.
в качеството си на директор на училище е лице, заемащо публична длъжност по §2
т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което за нея е приложима разпоредбата на чл.58 от ЗПКОНПИ, която гласи: „Лице,
заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката,
обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява
контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес.
Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в
частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.“. В
чл.53 от ЗПКОНПИ е обяснено: „Частен е
всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за
лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително
всяко поето задължение.“. Тоест, разпоредбата разкрива няколко хипотези на „частен интерес“: 1.възникване на
материална облага за лице, заемащо публична държавна власт; 2. възникване на
нематериална облага за същото лице; 3.възникване на материална облага за
свързано по смисъла на §1 т.15 от ДР на ЗПКОНПИ лице; 4. възникване на
нематериална облага за свързано лице. Понятието
облага е определено в разпоредбата на чл.54 от ЗПКОНПИ и представлява „всеки
доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции,
както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или
услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия
или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или
обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба,
отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие“.
От своя
страна, „конфликт на интереси“ съгласно чл.52 от ЗПКОНПИ възниква, когато лице,
заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе
върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба. Иначе казано, необходимо е да са налице три
кумулативни изисквания: лице, заемащо длъжност по §2 ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ;
частен интерес, който да води до облага; частен интерес, който да може да
повлияе върху обективното и безпристрастно упражняване на правомощия.
По смисъла
на §1 т.15 б.“а“ от ДР на ЗПКОНПИ, „свързани
лица“ са: „Съпрузите или лицата,
които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по
съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора
степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно
придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото
е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията.“. Категорично установено е и жалбоподателката не оспорва
факта, че Л.Л. З. е нейна дъщеря.
Със заповед
от 12.09.2015г. жалбоподателката в качеството си на училищен директор е
променила щатното разписание на ОУ „Иван Вазов“ като е разкрила позиция
„помощник директор по административно-стопанска дейност“. На същата дата е
назначила комисия за подбор на проведена процедура по назначаване без да обяви
тази бройка в Дирекция „Бюро по труда“ и в РУО – Варна, както повелява
разпоредбата на чл.31 ал.1 т.14 от Наредба
№15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти. На 14.09.2015г. жалбоподателката
е назначила на длъжността „помощник директор“ своята дъщеря. Макар и
тригодишния срок за разкриване на
конфликт на интереси считано от извършване на нарушението да е изтекъл, фактът
на нарушаване на трудовото законодателство сочи към получаване от свързано лице
– Л. З. на нематериална облага – назначаване
на работа като „помощник директор“ при 4-часов работен ден без да е проведена
конкурсна процедура по правилата на Кодекса на труда. Нарушението е повторено
със сключването на нов трудов договор №РД10-426/14.09.2020г., с който Л. З. е
назначена от майка си на длъжността „заместник директор“ при 8-часов работен
ден. Отново назначаването е било извършено без предварително проведена
конкурсна процедура и без работното място да е било обявено в Дирекция „Бюро по
труда“ – Варна, нито в РУО – Варна, което е в нарушение на чл.31 ал.1 т.14 от
Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и чл.90 от КТ. Второто
назначаване на Л. З. в нарушение на трудовото законодателство и в разрез с конкурсното
начало по Кодекса на труда потвърждава за пореден път наличието на частен
интерес – възникнала нематериална облага в полза на свързано лице, която се
изразява в получаване на необосновано и неоправдано предимство за заемане на
работно място, което е трябвало да бъде обявено като свободно в Бюрото по труда
и в РУО – Варна и да бъде проведен конкурс за назначаване /в този смисъл е
практиката на Върховния административен съд в решение №7613/17.06.2020г. по
адм.д. №8700/2019г., решение №2952/05.03.2021г. по адм.д.№ 12985/2020г.,
решение №982/29.01.2016г. по адм.д.№ 3092/2015г./. Следователно, двете
назначения на Л. З. първо като помощник директор и след това като заместник
директор обосновават наличие на частен интерес по смисъла на чл.53 от ЗПКОНПИ,
който е възникнал на 14.09.2015г.,
поради получена нематериална облага в полза на свързано на жалбоподателката
лице – нейната дъщеря и е продължил да съществува до датата на издаване на
обжалваната заповед, без да се влияя от изтичането на сроковете по чл.21 от
НОРИПДУКИ и чл.73 от ЗПКОНПИ. И след
това частният интерес отново е възникнал за жалбоподателката на 14.09.2020г. и
пак във втората хипотеза на чл.53 от ЗПКОНПИ – облага от нематериален характер в
полза на свързано лице с лицето, заемащо
публична държавна длъжност.
С оглед на
изложеното, правилно и законосъобразно е бил установен конфликт на интереси /при кумулативно установените предпоставки по
чл.52 от ЗПКОНПИ/ между А.Я. в
качеството на директор на ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна и нейната дъщеря Л. З.
поради сключване на трудов договор №РД10-426/14.09.2020г., което представлява
частен интерес, който е повлиял върху безпристрастното и
обективното изпълнение на правомощията или задълженията на училищния директор
със самия факт на необявяване на свободното работно място „заместник директор“
в Бюрото по труда – Варна и в РУО – Варна и непровеждане на конкурс с цел
гарантирано назначаване на роднина по права линия. Изводът за наличие на
конфликт на интереси не може да се повлияе от назначената от директорката
комисия по назначаване, след като самата процедура е проведена в нарушение на
изискванията на Кодекса на труда.
Сключените от жалбоподателката с нейната
дъщеря на допълнителни споразумения за увеличаване на трудовото ѝ
възнаграждение като помощник директор и впоследствие като заместник директор на
04.02.2019г., на 24.01.2020г., на
21.01.2022г. говорят за възникване на материална облага – увеличено трудово
възнаграждение в полза на свързано лице
/дъщеря/ на лицето, заемащо директорска позиция. Съществуването на материална
облага в полза на свързано лице подчертава наличието на частен интерес на
лицето, заемащо публична държавна длъжност, който не само, че може да повлияе, но е и повлиял върху
безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията по служба от страна на жалбоподателката. По
делото е установено по несъмнен начин, че Л. З. е била назначена от майка си –
директор на ОУ „Иван Вазов“ на две длъжности още през 2015г. на половин работен
ден за всяка от тях: като библиотекар и като помощник директор без да са
обявени по реда на чл.31 ал.1
т.14 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти и без за тях да е
бил проведен конкурс. През 2020г. отново е назначена без конкурс и без
обявяване на длъжността в Дирекция „Бюро по труда“ – Варна и в РУО – Варна на
пълен работен ден на трансформираната длъжност „заместник директор.“. Тоест,
повлияването е доказано с няколкократни деяния нарушаващи правилата на ЗПКОНПИ
и водещи до конфликт на интереси.
Следователно, фактът на повлияване се
доказва от незаконосъобразното няколкократно назначаване на Л. З. – без
обявяване на свободна длъжност и без провеждане на конкурс. Тази
незаконосъобразност не се е санирала след изтичане на тригодишния срок от
първоначалното незаконосъобразно назначаване на 14.09.2015г. до образуване на производство по установяване на
конфликт на интереси. И както вече беше многократно подчертано, налични са две
незаконосъобразни назначения на Л. З. от нейната майка, като второто е на
14.09.2020г. Двете незаконосъобразни
назначения на Л. З. не могат да бъдат пренебрегнати при установяването на
конфликт на интереси дори и да се приеме, че директорката на училището е
увеличавала трудовите възнаграждения и на останалия училищен персонал, не само
на своята дъщеря. В допълнение, жалбоподателката е била длъжна да си направи
самоотвод по реда на чл.63 от ЗПКОНПИ по отношение увеличаване на трудовото
възнаграждение на нейната дъщеря Л. З..
Изложеното потвърждава законосъобразното
установяване на конфликт на интереси /при съществуването и на трите кумулативни
предпоставки по чл.52 от ЗПКОНПИ/, възникнал по отношение на А.Я. в качеството
ѝ на директор на ОУ „Иван Вазов“ и заемаща публична длъжност по смисъла
на §2 ал.1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ във връзка с подписването на допълнително
споразумение № РД10-129/04.02.2019г., допълнително споразумение №
РД10-226/24.01.2020г., допълнително споразумение № РД10-127/04.02.2019г.,
допълнително споразумение №РД10-223/24.01.2020г. и допълнително споразумение
№РД10-201/21.01.2022г.
Нужно е да се добави, че според
утвърдената практика на Върховния административен съд не се изисква да се
доказва как дадения частен интерес е
повлиял върху обективното и безпристрастно упражняване на правомощия при
условие, че е установен, като в същия смисъл са: решение № 2577/24.02.2014г. по
адм.д.№ 11179/2013г., решение №6945/23.05.2014г. по адм.д.№ 1791/2014г.,
решение №15662/22.12.2014г. по адм.д.№ 6531/2014г., решение № 5139/22.04.2021г.
по адм.д. № 3005/2021г., решение № 5739/12.05.2021г. по адм.д.№ 2880/2021г.,
решение № 1690/10.02.2021г. по адм.д. № 11949/2020г., решение
№12130/30.09.2020г. по адм.д. № 2277/2020г., решение № 17114/13.12.2019г. по
адм.д. №9250/2019г., решение №115/06.01.2016г. по адм.д. №1439/2015г., решение
№ 6945//23.05.2014г. по адм.д. № 1791/2014г.
Именно заради установения частен интерес у
жалбоподателката в качеството на директор на общинско училище довел до материална и нематериална облага,
получена от нейната дъщеря – назначена от майка си като заместник директор в
същото училище, е налице нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ, чиято разпоредба
забранява: „ Лице, заемащо висша публична длъжност, няма
право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или
постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или
да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори
или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията
или задълженията си по служба.“. Трудовият договор №РД10-426/14.09.2020г. и
допълнителните споразумения за увеличаване на трудовото възнаграждение
/приравнени на трудовите договори – решение №7042/10.06.2021г. на Върховния
административен съд по адм.д.№ 3763 от 2021г./, сключени между А.Я. и Л. З. са в
частен интерес, с което жалбоподателката е извършила нарушение по чл.58 от ЗПКОНПИ, както правилно е установил и началника на РУО – Варна в своята
заповед. Безспорно е, че подписаният трудов договор № РД10-426/14.09.2020г.
представлява сключен такъв в частен интерес със свързано лице и представлява
конфликт на интереси в какъвто смисъл се е произнесъл и Върховния
административен съд в свои решения с № 7571/21.05.2019г. по адм.д.
№15455/2018г. и с № 7613/17.06.2020г. по адм.д. №8700/2019г.
4. Относно оплакването на жалбоподателката за неправилно
отнемане на незаконно придобито имущество в полза на община Варна, вместо на
държавата.
Съгласно чл.81 от ЗПКОНПИ, „Възнаграждението,
получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за
периода, през който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на
държавата или общината.“. Видно от приложената разпоредба, административният
орган е имал възможност да отнеме полученото възнаграждение от
правоотношението, породило конфликт на интереси, за периода, през който той е
бил укрит, както в полза на държавата, така и в полза на общината и неговият
избор – отнемането да бъде в полза на общината е законосъобразен и логичен
предвид факта, че се касае за общинско училище.
5. Относно възражението на жалбоподателката за неправилно
определяне на размера на отнетото възнаграждение, представляващо материална
облага.
Разпоредбите на чл.74
ал.4 от ЗПКОНПИ и чл. 26 ал.3 от НОРИПДУКИ, гласят: „При установен конфликт на интереси не се
съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление, а глобата се налага с акта по ал. 1.“.
В
изпълнение на чл.26 ал.2 т.5 от ЗПКОНПИ, глобите наложени на А.Я. са минималния
размер от 1000 лева по чл.171 ал.2 от ЗПКОНПИ във връзка §2 ал.1 от ДР на
ЗПКОНПИ.
На
основание чл.81 ал.1 от ЗПКОНПИ с обжалваната заповед е отнета в полза на община
Варна от А.Я. сумата от общо 303.98 лева, представляваща полученото от Я. нетно
дневно възнаграждение за 04.02.2019г. в размер на 70.81 лева, за 24.01.2020г. в
размер на 64.99 лева, за 14.09.2020г. в размер на 83.18 лева, за 21.01.2022г. в
размер на 85.00 лева, получено от деянията, породили конфликт на интереси, а
именно подписването на трудовия договор №РД10-426/14.09.2020г. и изброените
допълнителни споразумения. Размерът на нетното дневно възнаграждение е
изчислено в протокол № 4/01.03.2022г. на комисията въз основа на писмо получено
в РУО – Варна с вх.№ 0602-390/01.03.2022г. от ОУ „Иван Вазов“ гр.Варна.
На
основание чл.81 ал.2 от ЗПКОНПИ, административният орган е отнел в полза на
община Варна от А.Я. сумата от 36 322.23 лева,
представляваща паричната равностойност на получената от свързаното лице материална облага в
резултат на установения конфликт на интереси и възлизаща на нетното трудово
възнаграждение на Л. З. за периода от
04.02.2019г. до 25.01.2022г., съгласно финансови извлечения от ведомостите за
заплати, получени в РУО – Варна с писма вх.№ 0613-37/31.01.2022г. и вх.№
0602-390/01.03.2022г. Според становището на жлбоподателката в писмената
защита, административният орган е смята,
че трудовия договор от 14.09.2015г. с Л. З. е законосъобразен, поради което
материална облага може да се приеме само сумата, с която се е увеличил размерът
на последно полученото трудово възнаграждение преди 04.02.2019г. за да се спази
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Подобно заключение е неправилно и
преиначено. Никъде в обжалваната заповед не е изведена констатацията за
законосъобразност на сключения на 14.09.2015г. трудов договор с Л. З..
Изтичането на тригодишния срок от извършване на нарушението с неговото
подписване и образуването на производството за установяване на конфликт на
интереси възпрепятства търсене на административно-наказателна отговорност у
жалбоподателката. Изтичането на този преклузивен срок погасява самото
материално право за отнемане на неправомерно полученото трудово възнаграждение
или материална облага. Това не означава, че материалната облага по чл.54 от ЗПКОНПИ е единствено увеличението на трудово възнаграждение за трудово
правоотношение, за което е изтекъл срока за установяване на нарушение по чл.58
от ЗПКОНПИ. Това е така, защото с всяко от процесните допълнителни споразумения
не е начислена разлика над първоначално определената работна заплата, а е
определен изцяло нов размер на трудовото
възнаграждение за всяка от заеманите
длъжности.
Сумата,
представляваща материална облага и подлежаща на отнемане по реда на чл.81 ал.2
от ЗПКОНПИ е нетното трудовото
възнаграждение получено от Л. З. в периода от 04.02.2019г.
до 25.01.2022г. За периода от януари 2019г. до януари 2022г. нетното
трудово възнаграждение, получено от Л. З. за длъжността „библиотекар“ /при
4-часов работен ден/ е както следва: за 2019г. – 3548.58 лева, за 2020г. –
2882.74 лева, а за длъжността „заместник директор“ /при 4-часов работен ден/ полученото
нетно трудово възнаграждение за 2019г. е било 4833.29 лева и за 2020г. –
4903.42 лева. След сключване на трудовия договор № РД10-426/14.09.2020г., с
който Л. З. е била назначена от своята майка на длъжността „заместник директор“
при 8-часов работен ден, полученото от
нея нетно трудово възнаграждение за периода от м.септември 2020г. до м.януари
2022г. е както следва: за 2020г. – 3835.53 лева, за 2021г. – 15490.83 лева и за
периода 01-24 януари 2022г. – 827.84 лева.
Предвид
горното, правилно е определен размера на материалната облага, получена от
свързаното с жалбоподателката лице в
резултат на конфликта на интереси, като сумата от 36 322.23 лева
представлява равностойността на получените от Л. З. нетни трудови
възнаграждения в периода от 04.02.2019г. до 25.01.2022г.
В
обобщение, жалбата на А.Я. е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Обжалваната от нея заповед на началника на РУО – Варна с №
РД06-293/25.03.2022г. е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма, при спазване на административно-производствените правила и целта на
закона и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице основание
по чл.146 от АПК за нейната отмяна.
При този
изход на делото, ответникът има право да му бъдат присъдени сторените по делото
съдебни разноски. Ответникът е представляван от адв.Н., който представи два
договора за правна защита и съдействие: с № 019933 за процесуално
представителство по настоящото дело с платено по него адвокатско възнаграждение
в размер на 1950 лева и втори договор за същото
/макар и с отбелязване, че е свързан с трето и четвърто съдебно
заседание/ с № 019959 с платено по него адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева или общо 2450 лева.
Минималния
размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в чл.8 ал.1 във връзка с чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. с
оглед на материалния интерес по делото,
който се равнява на сумите, които се отнемат и наложените глоби или общо
42626.21 лева – е 4060 лева.
Във връзка
с това, неоснователно е направеното от адв.Т. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано за възстановяване от ответника в общ размер от
2450 лева, който е под минималния по чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. в размер на 4060 лева.
Мотивиран от горните съображения и на
основание чл.76 ал.1 от ЗПКОНПИ и чл.28 ал.1 от НОРИПДУКИ и на основание чл.143
ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.А.Я. чрез адв.А.Т. срещу заповед №
РД06-293/25.03.2022г., издадена от началника на Районно управление на
образуванието гр.Варна.
ОСЪЖДА А.А.Я. с ЕГН **********
да заплати на Районно управление на образованието гр.Варна съдебни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2450 /две хиляди
четиристотин и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: