Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………/22.02.2021 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   13603  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 190364 от 12.08.2019 г. постановено по гр.д. № 10298/2018 г. на СРС, 36 състав,  е признато за установено по предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ, че М.С.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 1207,36 лева (от които 22,51 лева за дялово разпределение главница, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 05.2015г. до м.06.2015г. до имот, намиращ се в гр. София, общ. Красна поляна, ж.к. „*****, абонатен № 292960, ведно със законната лихва за периода от 19.07.2017г. до окончателното изплащане, за която сума на 25.07.2017г. е издадена заповед за изпълнение парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 48940/2017г. на СРС, 36 състав, кат оса отхвърлени предявения иск за главница за периода 23.06.2015г. до 30.06.2015г., както и е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 210,72 лева ( които 4,57 лева - върху цената за дялово разпределение) - мораторна лихва върху горепосочена главница за периода 15.07.2015г. до 06.07.2017г. С решението първоинстанционнитя съд се е произнесъл и относно разноските межуд страните .

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.“ ЕООД.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД,  само в частта, в която искът  му срещу ответницата за лихва за забава е  бил отхвърлен, респ. и за разноските като последица от това. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и несъобразяване с чл.31, ал.2 от ОУ за продажба на ТЕ, и за процесуални нарушения поради неуказване на ищеца да представи констативни протоколи по чл.593 от ГПК за датите на публикуване на фактурите. Моли да се отмени решението и иска да се уважи, прави и искане за разноски.

Ответницата М.С.С. чрез пълномощник адв.Ц.Й., оспорва жалбата с писмен отговор и моли жалбата да не се уважава, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.     С жалбата са изложени доводи за липса на залэжение на ответника за заплащане на цена на ТЕ тъй като нямала качеството собственик на имота след 23.05.2015 г., както правилно е приел СРС.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваната част-допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

В частта, в която предявените установителни искове са били уважени,  като този за главницата отхвърлен само за посочен в решението период от време, решението на СРС като необжалвано е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по стора съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при договор при Общи условия, обвързващи ответницата като собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за дължимост на сумата 1207,36 лева (от които 22,51 лева за дялово разпределение главница), представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода  01.05.2015г. до 23.06.2015г.

За отхвърления иск за вземане за лихви за забава върху главницата за цена на ТЕ и върху услугата дялово разпределение, за периода преди подаване на исковата молба, което е предмет само на въззивна проврека за правилност,  въззивният съд намира, че не са допуснати сочените с жалбата нарушения с обжалваното решение. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за лихва за минало време върху главницата-цена на ТЕ, поради липсата на доказателства, установяващи връчването на съобщението и изпадането в забава, респективно публикуването на фактурата по смисъла на чл.32, ал.2 от приложимите ОУ. За исковия период са приложими ОУ одобрени през 2013 г., в сила от м.02.2014 г. приети по делото. Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.  Ищецът не е доказало делото дали и кога е публикувал фактурите за ТЕ за исковия период м.05.2014 г.-м.04.2016 г., следователно лихвите върху главниците за тези месеци се явяват недължими и за тях искът за лихви следва да се отхвърли. Съдът няма задължение да указва на ищеца какви точно доказателства да ангажира за установяване изпадане на дължника в забава, пред въззивния съд ищецът не е поискал представяне на нови доказателства за установяване на този факт, при което следва да понесе последицата от процесуалното си бездействие.

По отношение на иска за лихви за забава върху сумата за дялово разпределение, с въззивната жалба няма конкретни оплаквания, същата в тази част е бланкета, при което, и след като не се установи нарушение на императивни материално правни норми при служебната проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема, че решението в тази част е правилно и препраща към мотивите му съгласно чл.272 от ГПК.

Поради съвпадане крайния решаващ извод на двете съдебни инстанции за неоснователност на отхвърлените исковете, решението на СРС в обжалваните части следва да се потвърди, вкл. и относно разноските, определени според изхода на спора.

По разноските за въззивната инстанция: Разноски на въззивника-ищец не се дължат предви изхода на спора. На ответницата също не се дължат разноски, тъй като не е доказала да е направила такива пред въззивната инстанция. С отговора на въззвината жалба епредставен договор за правна помощ с адв. Ц.Й., от 01.10.2019 г., с която е уговорено и платено възнаграждение само за първата инстанция от 500лв. Не са ангажирани други доказателства за уговорено и платено на адвоката възнагарждение пред въззивната инстнация.

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 190364 от 12.08.2019 г. постановено по гр.д. № 10298/2018 г. на СРС, 36 състав,  в обжалваната част, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 210,72 лева ( които 4,57 лева - върху цената за дялово разпределение) - мораторна лихва върху горепосочена главница за периода 15.07.2015г. до 06.07.2017г., вкл. и в частите за разноските.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски пред въззивната инстанция.         

            Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.“ ЕООД.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.