Мотиви по НОХД № 672 /2019г по описа на Окръжен съд
Варна
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Н.С.И. *** за това, че на 20.08. 2016г. на
път I - 9, на около 200 метра след ресторант „Харамията", обл.Варна при
управление на МПС - л.а. „Пежо" с per. №
В 8448 НХ, нарушил правилата за движение по пътищата чл.16 ал.1, т.1 да не
навлиза в лентата за насрещно движение и чл.20 ал.1 от Закона за да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, и по непредпазливост е причинил смъртта
на Н.Д.Н., три средни телесни повреди на К.К.Д. изразяващи се във фрактура на
първи поясен прешлен-тялото и дъгите , фрактура на десен вътрешен глезен и
фрактура на дясна ключица и една средна телесна повреда на Т.Г.Б. изразяваща се
в счупване на горния край на лакътната кост на лявата ръка.
- престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3
б."б”, пр.3 във вр с чл.342, ал.1 от НК
По искане на защитата и
подсъдимия, съдът се произнесе с определение провеждането на съдебното
следствие да протече по реда на чл.372, ал.4, вр с чл.
371,т.2 от НПК,
като обяви че при постановяване на присъдата ще се ползват
самопризнанията на подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като същите се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на ВОП
поддържа посоченото обвинение и го намира за доказано. Акцент се поставя на
обстоятелството, че Н.С.И. действително е нарушил
при управлението на МПС и двете норми посочени в обвинителния акт и по
непредпазливост причинява смърт на едно лице, в едно със средни телесни повреди
на още две лица. Като смекчаващо вината обстоятелство, предлага да се отчете чистото
съдебно минало, и младата възраст, добрите характеристични данни и
съпричиняване на смъртта от страна на пострадалия. Предлага с оглед на
престъпния резултат и предвиденото наказание да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, между минималния и средния размер, ориентирано към
минимума а , като се има предвид процедурата, по която е разгледано делото
срока на това наказание да бъде редуциран с 1/3. В резултат на това се иска
изпълнението на наказанието да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК с
определянето на 4 години изпитателен срок. Иска се още подсъдимия да бъде лишен
от право да управлява МПС за време равно на изпитателния срок.
Повереника на конституираните частни обвинители - Е.В.
,Т.Н. и Е.Д. се придържа към становището на прокуратурата по отношение на
фактическата обстановка. Счита, че самото деяние е достатъчно тежко за да бъде определено
наказание, което да не е близко до минималния праг, посочен в закона.
Присъединява се към искането на представителя на ВОП за лишаване от правото да
управлява автомобил за срок не по-малък от 4 години, който размер намира за
справедливо. С оглед личната и генерална превенция, предлага, че наказанието да
не бъде отлагано по реда на чл.66 от НК.
Защитата на подс. М. в лицето на
адвокати Р. и Г. намира обвинението също за доказано. Адв Р. поставя акцент за това ,че
подзащитният му следва да бъде признат за невиновен да е допуснал нарушение по
чл. 16, т.1 от ЗДВП, тъй като при
съпоставката между двете норми на материалния закон сочи, че няма как да
бъде прието с оглед данните по делото, че има предприета волева маневра от
страна на Н.И., свързана с напускане на неговата лента за движение и
преминаване в насрещната лента за движение.
Според него релевантно е само загубата на контрол над управляването на
МПС и квалифициране действията на водача по смисъл на чл. 20, ал.1 от ЗДвП. По
отношение на наказанието счита, че същото следва да бъде определено при
наличието само на смекчаващи вината обстоятелства, което би предполагало и
преценка за приложението на нормите на чл.54 и 55 с оглед най-благоприятния за
подсъдимия вариант. Като такива се сочат
млада възраст, чисто съдебно минало, трудова
ангажираност, добри характеристични данни, вблошеното здравословно състояние в
резултат на пътния инцидент, противоправното поведение на водача Н.Н. и не на
последно място само едно инцидентно наказание по ЗдвП – глоба с фиш . Наказание
от 2 г лишаване от свобода, след редукцията
се намира за справедливо, като
изказва виждането, че определянето на ефективното му изтърпяване ще бъде
неоправдана строгост и би надхвърлило необходимото за поправяне на подсъдимия, както
и, че не би могло да въздейства превъзпитателно и предупредително. По отношение
на наказанието определяемо по реда на 343 г от НК се моли да бъде определен размер,равен
на финалната санкция, без то да бъде завишавано. Адв. В.Г. споделяйки изцяло
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия, моли да се наложи наказание
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като това е по-благоприятната
хипотеза. Предлага същото да бъде в рамките между една и две
години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК
да бъде отложено с минимален изпитателен срок от 3 години.
В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява
за причинените вреди , моли за наказание което да не бъде изтърпявано
ефективно.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните факти
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подсъдимият
Н.С.И. е роден на *** ***, където работи и живее
понастоящем. Същият
е български гражданин, и има завършено висше образование. Женен е ,
и работи в корабна компания. неосъждан, Няма данни да е
извършвал противообществени прояви, не е известен на органите на МВР и не е
осъждан. Има добри характеристични данни по месторабота. Притежава ЕГН
Н.И. е водач на МПС от 2009г, като
притежава свидетелство за право управление , категория „: В М А АМ " валидно до юни 2019, притежава контролен талон с 39 точки. Не е
наказван за нарушение по ЗДвП след 2011г, през която е санкциониран с глоба по
фиш от 30лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
На
20.08.2016 г. подсъдимият заедно с приятелката си- св.К.К.Д. пътували за
гр.Бургас, където трябвало да откарат майката на св.Д.. След пристигането си в
гр.Бургас И. и св.Д. направили кратка почивка за кафе и тръгнали обратно за гр.
Варна. Пътували с л.а Пежо 208 рег.№ В 8448 НХ, собственост на св.Д., като
автомобила се управлявал от подсъдимия,а на седалката до водача пътувала св.Д..
Около 13.20 часа двамата се движили по път 1-9 в посока гр.Варна,на около 200
метра след ресторант"Харамията",в близост до разклона за с. Аврен.
Платното за движение в този участък било двупосочно с две ленти за движение с
широчина 7,50 м. , разделени по средата с пътна маркировка, като в посока на
движение Варна -Бургас, пътната маркировка била прекъсната бяла линия, а в
посока Бургас -Варна непрекъсната бяла линия. Времето било слънчево,ясно, без
валежи,а пътната настилка суха без неравности и с лек надлъжен наклон от
4%,който бил изкачващ в посока гр.Бургас-гр.Варна.
Внезапно, Н.С.И.
изгубил контрол върху управлението на автомобила и навлязъл в пътната лента предназначена
за насрещно движещи се превозни средства. Тези негови действия били възприети
от водача на движещия се зад него л.а."Опел-Астра" с рег.№ В 1064 РР
- св.А. И.. Последният забелязал,че движещия се пред него автомобил навлиза
внезапно в насрещното платно за движение без видима причина, с оглед
обстоятелството, че пред л.а."Пежо" нямало други превозни средства и
препятствия и маневрата не е била с цел изпреварване или заобикаляне. В лентата
в която навлязъл внезапно обвиняемия се движел л.а,"Тойота Авенсис" с
per. № В2218ВА, управляван от св.А. И. Т.. Разстоянието
между двата автомобила към момента на навлизане на л.а."Пежо" в
насрещната лента за движение и л.а."Тойота Авенсис" било около 10
метра. Предвид близкото разстояние помежду им св.Т. предприел действия с цел
избягване на удара с управлявания от подс.И. автомобил ,като свил рязко
надясно.Въпреки предприетите от него действия, предната лява част на
управлявания от подсъдимия автомобил се ударила в предна и задна леви
врати,задна лява гума и калник на л.а/Тойота авенсис" .Вследствие на този
кос страничен удар л.а „Тойота" се завъртял в посока, обратна на
движението на часовниковата стрелка, излязъл в дясно от платното спрямо
посоката си на движение и навлязъл в крайпътния банкет, като спрял в района на
този банкет.
При
преустановяване на движението, предната част на л.а."Тойота Авенсис"
била насочена перпендикулярно на платното за движение ,а задните колела
попаднали в канавката,служеща за отводнителен канал. В резултат на удара
настъпило разрушаване на окачването на задно ляво колело на
л.а."Тойота" и разрушаване на самото колело. След удара с
управлявания от св.Т. автомобил, л.а Пежо се завъртял също в посока обратна на
посоката на движение на часовниковата стрелка и автомобила въртейки се
продължил движението си в пътната лента предназначена за насрещно движещи се
МПС, спрямо първоначалната му посока на движение.Движейки се по този начин след
удара с л.а"Тойота Авенсис", управлявания от И. автомобил се блъснал
челно с предната си лява част в движещият се зад управлявания от св.Т.
автомобил- л.а Ровър 25 с per. № У3350АК управляван от Н.Д.Н..Ударът
между двата автомобила бил изцяло в лентата на движещите се в посока от
гр.Варна за гр.Бургас автомобили,като сблъсъка бил челен в предните леви части
и на двата автомобила . Вследствие на удара, л.а „Пежо" се завъртял в
посока обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка и спрял в
близост до средата на пътното платно.. След удара, л.а Ровър се отклонил вдясно
по посоката си на движение, навлязъл в крайпътния десен банкет и спрял там.
Водачът на движещия се зад л.а „Роувър", автомобил Форд Транзит с рег.№
РВ0524МТ- св.Гонев видял на около 300 метра пред себе си голяма пушилка ,
хвърчащи части от автомобили и въртящи се коли,при което намалил рязко
скоростта и успял да избегне сблъсък с посочените автомобили като свил надясно
и навлязъл в крайпътния банкет. Движението на автомобила му било преустановено
от падналото ляво колело на л.а."Тойота Авенсис",което той
отстранил,като повдигнал с крик автомобила си .Св.Гонев при спирането си
забелязал пред него катастрофирал л.а"Тойота Авенис" ,а
непосредствено зад него силно деформиран друг автомобил,който също бил в
крайпътния банкет и трети автомобил,който бил спрял по средата на пътното
платно.След като отстранил колелото под автомобила си, св.Гонев продължил
пътуването си.
Възприемайки
всичко това водача на л.а „Опел Астра"-св.И. спрял автомобила си и отишъл
с цел да окаже помощ на пострадалите лица,като помолил съпругата си да се обади
на телефон 112. Отивайки до л.а,Тойота" установил че св.Т. и семейството
му не са пострадали сериозно. После отишъл до л.а."Пежо",като извадил
от автомобила подсъдимия, който бил с видими наранявания по главата.С помощта
на притекли се и други водачи на МПС извадили и св.Д. от автомобила,като същата
се оплакала от силни болки в гръбнака.После отишли до л.а."Роувър" и
установили,че водача на същия е контактен,но не успели да го извадят от
автомобила,поради силното затискане и деформиране на предната лява врата на
л.а. Пътуващата до водача на л.а Роувър" пътничка - св.Б. била извадена от
л.а. Всички пострадали били откарани от екипи на ЦСМП в болница"Св
Анна"-гр.Варна.
В резултат
на настъпилото ПТП, водачът на л.а Ровър 25 с per. №У3350АК,
Н.Д.Н. и возещата се в автомобила св.Т.Г.Б. получили телесни наранявания, като Н.
впоследствие същия ден починал. Св.К.К.Д. също получила телесни увреждания.
По делото са
назначени следните експертизи:
Автотехническа
експертиза от заключението на която се установява механизма на ПТП. Скоростта на
движение на л.а Роувър рег.№ У3850АК към момента на настъпване на
произшествието е била около 88,2 км/ч.
Скоростта
на движение на л.а Пежо 208 с peг. № В8448НХ към момента на
настъпване на ПТП с л.а."Тойота Авенсис" е била около 78,5 км/ч.Към
момента на настъпване на произшествието, скоростта на движение на л.а Тойота с per. №
В2218ВА, е била около 44,3 км/ч.
Причина за
възникване на ПТП е навлизането в пътната лента, предназначена за насрещно
движещи се ППС от страна на л.а Пежо 208 с peг. №
В8448НХ, с водач Н.С.И. и загубата на контрол върху управлението на автомобила.
Допълнителна
ATE от заключението на която се
установява поредността на ударите и техническата възможност на водачите да
предотвратят настъпването на ПТП.
Съгласно
заключението първи е настълил удара между л.а. Пежо и л.а. Тойота, като водачът
на л.а. Тойота св.А. Т. не е имал възможност да предотврати удара, тъй като
разстоянието между двата леки автомобила е било не повече от 10 метра. Посочено
е, че подсъдимия е изминал 7,3 м. след навлизането си в насрещното платно до
настъпване на удара с л.а."Тойота Авенсис". Разстоянието,което е било
необходимо на водача на л.а."Тойота" да спре от момента на
възприемане на опасността до момента на окончателното спиране е 28 метра
,поради което същия е бил в техническа невъзможност да избегне настъпването на
ПТП. В конкретната пътна ситуация,когато две превозни средства се движат в
срещуположни посоки,разстоянието което е необходимо на водачите им да спрат се
явява сбора от опасните зони за спиране и на двете превозни средства,което в
конкретната пътна ситуация е 89 метра.
Вторият удар
е настъпил между л.а. Пежо и л.а. Ровър 25. Разстоянието между
л.а."Пежо" и л.а."Ровър" към момента на навлизане на първия
в лентата за насрещно движещи се МПС е било около 49,83 метра.
Разстоянието,което
е било необходимо на водача на л.а."Роувър" да спре от момента на
възникване на опасността е 77,16 метра.Предвид изложеното същия е бил в
техническа невъзможност да избегне настъпването на ПТП. В конкретната пътна
ситуация,когато две превозни средства се движат в срещуположни
посоки,разстоянието което е необходимо на водачите им да спрат се явява сбора
от опасните зони за спиране и на двете превозни средства,което за
л.а.Пежо" и л.а."Роувър" се явява 136,16 метра.
Съдебно медицинска експертиза - от
заключението на която е видно, че пострадалия Н.Н. е
получил следните травматични увреждания: счупване на таза в областта на лява и
дясна срамни кости, счупване на двете ставни ямки (на ацетабулумите), счупване
на лявата хълбочна кост, многофрагментно счупване на кръстна кост и прешлени,
голям кръвоизлив подперитониално в същата област, кръв в коремната
кухина(1800-2000мл), счупване на 3-то до 11-то леви ребра, от 4-то до 7-мо
десни ребра с кръвонасядания около тях, ограничено разкъсване на левия
диафрагмелен купол, остра кръвоизливна анемия, контузия на
сърцето-кръвонасядания и повърхностна разкъсно контузна рана в областта на
дясното предсърдие, контузия на бели дробове, разкъсно контузии рани,
кръвонасядания и ожулвания по меките обвивки на главата, лицето, ожулвания в
областта на гръдния кош, корема, крайниците, кръвонасядания в областга на
долните крайници, счупване с разместване на лява лакътна става, генерализирана
атеросклероза, коронаросклероза, стар миокарден инфаркт. Причина за смъртта на
пострадалия Н. е тежката комбинирана травма в областта на гърди, корем ,таз и
развилата се във връзка с това острата кръвоизливна анемия, дължаща се основно
на счупването на тазовите кости в областта двете срамни кости, лявата хълбочна
кост и кръстеца и развилият се във връзка с това голям задперитониален
кръвоизлив. За настъпването на смъртния изход като съпричина реално може да се
приеме и контузията на сърцето в областта на дясното предсърдие, контузията на
белите дробове. Между описаните травматични увреждания и настъпилия смъртен
изход е налице причинно-следствена връзка. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, респективно детайли на МПС
при ПТП, реализирани в описаните области. Установеното наличие на етилов
алкохол в пробите кръв, взета приживе и в пробата на гръбначно - мозъчната
течност към момента на аутопсията отговаря на лека степен на алкохолно
повлияване, при което са налице нарушения в концентрацията на вниманието,
координацията на движенията и др.
Съдебно медицинска експертиза от заключението на която се установява, че Т.Б.
е получила счупване на горния край /олекранона/ на лакътната кост, счупване на
горната фаланга на 5ти пръст на лявото ходила, разкъсно-контузна рана на
главата, множество кръвонасядания по крайниците, гръдния кош и корема.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, респективно детайли на МПС при ПТП, реализирани в описаните области.
Счупването на горния край /олекранона/ на лакътната кост на лявата предмишница
е обусловило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за около
3-4 месеца - средна телесна повреда съгласно разпоредбата на чл.129 ал.2 от НК.
Останалите травматични увреждания, обуславят в своята съвкупност временно
разстройство за здравето неопасно за живота. Няма данни св.Б. да е имала загуба
на съзнание.
Съдебно медицинска експертиза от заключението на която се установява, че К.Д.
е получила фрактура на първи поясен прешлен - тялото и дъгите, фрактура на
десен вътрешен глезен, фрактура на дясната ключица без разместване. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
респективно детайли на МПС при ПТП, реализирани в описаните области. Фрактурата
на първи поясен прешлен - тялото и дъгите е обусловила трайно затруднение на
движението на снагата за период от 10 месеца. Фрактурата на десен вътрешен
глезен е обусловила трайно затруднение на движениято на десния крак за период
от 3 месеца и фрактура на дясната ключица без разместване е обусловиле трайно
затруднение на движенията на дясната ръка период около 2 месеца - средни
телесна повреда съгласно разпоредбата на чл.129 ал.2 от НК.
Съгласно протокол
за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта №1388/22.08.2016 г. в изследваната проба кръв,
взета от Н.С.И., не се доказва наличие на етилов алкохол.
Съгласно протокол
за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта №1384/22.08.2016 г. в изследваната проба кръв,
взета от св.А. И. Т., не се доказва наличие на етилов алкохол.
Съгласно протокол
за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта №1383/22.08.2016 г. в изследваната проба кръв,
взета от Н.Д.Н., се доказва наличие на етилов алкохол 0.85 промила.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания
по делото доказателствен материал- изцяло от показанията на А. Петров И.; А. И. Т.; Кремена Желязкова Т.а; Владислав И. Гонев; К.К.Д.;
Т.Г.Б.; Е.Н.Н.; Т.Н.Н.; Е.М.Д., М.Д.Н. и Мира Милкова Божкова , дадени на досъдебното производство, заключението на съдебно медицински, автотехнически експертизи;
протоколи за оглед на местопроизшествие; за химическа експертиза; справка за водач
на МПС; констативен протокол; епикризи, удостоверения за наследници; справка
съдимост, и др, приобщени по
реда на чл.283 от НПК
Съдът
кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи
се показанията на свидетелите А. Петров И.; А. И. Т.; Кремена Желязкова Т.а;
Владислав И. Гонев; К.К.Д.; Т.Г.Б.; Е.Н.Н.; Т.Н.Н.; Е.М.Д. , М.Д.Н. и Мира Милкова Божкова.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията на
посочените по горе СМ експертизи.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни
и обективни заключенията на посочените по горе АТ експертизи.
Самопризнанията
на подсъдимият се подкрепят от доказателствата по делото, което съдът постанови
с отделно определение.
От
съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и заключенията на експертизите
в тяхната взаимовръзка съдът направи следния извод от фактическа страна:
Подсъдимият
Н.С.И. имайки достатъчен опит като водач на МПС управлявайки на 20.08. 2016г. на път I
- 9, на около 200 метра след ресторант „Харамията", обл.Варна МПС - л.а. „Пежо" с per.
№ В
8448 НХ в нарушение на чл.20,ал.1 и чл16,ал.1,т.1 ЗДвП
изгубил контрол над управляваното МПС и без да е имало
необходимост да изпреварва или заобикаля друго ППС навлизъл в лентата за
насрещно движение. В резултат на това
управлявания от подсъдимия лек автомобил реализирал последователни удари в правомерно
движещите се л.а,"Тойота Авенсис" с per.
№
В2218ВА, управляван от св.А. И. Т. и л.а Ровър 25 с peг. № У 3350АК управляван от Н.Д.Н.
осъществявали движение в лентата за насрещно движение.
В резултат на
удара, пътуващите в автомобилите водаци и пътници получили различни телесни
увреждания, някои от които несъвместими с живота, както следва:
- Н.Н. - тежка
комбинирана травма в областта на гърди, корем ,таз и развила се във връзка с
това острата кръвоизливна анемия, дължаща се основно на счупването на тазовите
кости в областта двете срамни кости, лявата хълбочна кост и кръстеца и
развилият се във връзка с това голям задперитониален кръвоизлив. Същата довела
до настъпването на смърт, съпричина и от контузията на сърцето в областта на
дясното предсърдие и контузията на белите дробове.
- Т.Б. - счупване
на горния край /олекранона/ на лакътната кост, счупване на горната фаланга на 5
ти пръст на лявото ходила, разкъсно-контузна рана на главата, множество
кръвонасядания по крайниците, гръдния кош и корема. Счупването на горния край
/олекранона/ на лакътната кост на лявата предмишница е обусловило трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник за около 3-4 месеца, което
съответства на юридическия критерий на средна телесна по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания, обуславят в своята съвкупност временно
разстройство за здравето неопасно за живота, което съставлява лека телесна
повреда по чл.130,ал.1 НК.
- К.Д. - фрактура
на първи поясен прешлен - тялото и дъгите, фрактура на десен вътрешен глезен,
фрактура на дясната ключица без разместване. Фрактурата на първи поясен прешлен
- тялото и дъгите е обусловила трайно затруднение на движението на снагата за
период от 10 месеца. Фрактурата на десен вътрешен глезен е обусловила трайно
затруднение на движениято на десния крак за период от 3 месеца и фрактура на
дясната ключица без разместване е обусловиле трайно затруднение на движенията
на дясната ръка период около 2 месеца. И трите увреждания самостоятелно
съответстват на юридическия критерий на средна телесна по смисъла на чл.129
ал.2 от НК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП като не контролирал непрекъснато управляваното ППС
и чл.16 ал.,1, т.1 като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти
навлязал в лентата за насрещно движение
без да имало необходимост да изпреварва или заобикаля друго ППС.
Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението
по предявеното обвинение и при управление на МПС, е допуснал нарушение на
правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по
непредпазливост:
- смърт на Н.Д.Н.;
- три средни телесни повреди на К.К.Д. ;
- средна телесна повреда на Т.Г.Б.
което в своята съвкупност се
явява причиняване на смърт на едно лице и средни телесни повреди на повече от
едно лице.
От обективна страна е налице нарушаване правилата за
движение, визирани в цитираните по-горе разпоредба на ЗДвП, които нарушения са в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
От субективна страна деянието, като форма на вина, е
осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК в нейната разновидност "несъзнавана
непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с оглед движението му в прав
участък със видимост, при която е възприел насрещно движещия се автомобил прекъснал
контрола над управляваното МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение без да
е имало необходимост от изпреварване или заобикаляне на друго ППС. При
наличния, стаж като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. Тук е мястото да се посочи, че съда не приема
становището на:
- защитата, че подсъдимият не е извършил нарушение на
чл.16 от ЗдвП, тъй като липсвало волево извършване на маневра. По делото няма
данни, които да водят до извод, че навлизането в лентата за насрещно движение е
резултат на техническа неизправност на управляваното от подсъдимия МПС или
действията му да са резултат на внезапно влошаване на здравословното му
състояние изключващо извършването на волеви акт.
- на представителя на прокуратурата и защитата, че е
налично съпричиняване от страна на пострадалия Н.Д.Н. с оглед установената лека форма
на алкохолно опиянение при управление на МПС. Неоспорим факт е наличието на
такова нарушение на ЗДвП от страна на Н., но то не е в причинна връзка с
настъпването на ПТП. Само и единствено извършените нарушения от страна на
подсъдимия, съгласно назначените АТЕ са довели до съставомерния резултат, тъй
като не е съществувала никаква техническа възможност Н. да намали или да спре
управляваното от него МПС и по такъв начин да избегне или да минимизира
вредоносния резултат. Последното, рефлектира и на обема смекчаващи вината
обстоятелства за което ще стане реч и по долу.
От така събраните доказателства съдът
направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Н.С.И. е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3 б. "б” пр.3 във
вр. с чл.342, ал.1 от НК и го призна за виновен в това, че на 20.08. 2016г. на път I - 9 по посока гр.Варна при
управление на МПС -л.а. „Пежо" с per. № В 8448 НХ в нарушение на чл.16, ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от
ЗДВП навлязъл
в лентата за насрещно движение и неконтролирал непрекъснато ППС и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.Д.Н., три средни телесни повреди на К.К.Д.
изразяващи се в трайно затруднение на движението на снагата,трайно затруднение
движението на десен долен крайник и трайно затруднение движението на десен
горен крайник и една средна телесна повреда на Т.Г.Б. изразяваща се в трайно
затруднение движението на горния ляв крайник
ПРИЧИНИ,
МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност на
движението и недостатъчна концентрация на вниманието при управление на МПС
ПО
СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТАТА
Защитата в лицето на адв. Р. и В. Г. не оспорват
деянието както от фактическа, така и от правна страна. Адв. Р. намира, че не е
извършено виновно нарушение на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП. Както бе посочено и по
горе, съдът намира това виждане за опровергано от доказателствата по делото. На
следващо място административните нарушения са виновно извършени и при двете
основни форми на вината- умисъл и непредпазливост. Желае се определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Както и ще стане реч по долу съдът не намери основания да приложи посочения
текст от закона, тъй като от една страна смекчаващите вината дори и да са много
на брой, същите не са достатъчни, а от
друга и най-лекото предвидено наказание в закона не се явява несъразмерно тежко за целите визирани в чл.36
от НК. По тази причина съдът определи наказанието по реда предвиден в чл.54,
съобразявайки ползваната диференцирана процедура. От друга страна съдът
съобрази, че независимо от виждането на представителя на ВОП, то не е налично и
съпричиняване от страна на починалия водач, по причините описани по горе и не
го прие като смекчаващо вината обстоятелство.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
СМЕКЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно
минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни и липса на
противообществени прояви
ОТЕГЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – причиняване на
множество телесни увреждания на всяко от лицата, не влиящи на квалификацията на
деянието.
Съдът като взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието по чл.343, ал.4, вр. ал.З б."б”, пр.3 във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
ниската степен на обществена
опасност на дееца, при наличие изключителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства при условията на чл.54 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от четири години. Мотивиращи
налагането на това наказание са и фактите, свързани не само с личността на
дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, по които като акт на
поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и
особености, но и предвид изискванията на общата превенция, обуславящи
адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна
санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
субсумиращо престъпният състав на чл.343, ал.4, вр. ал.З б."б” , пр.З във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
сочи на завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален
резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за
личността на подсъдимото лице, обаче не очертават формирани престъпни навици
въпреки игнорирането на установения правопорядък и не обосновават нуждата от
налагане на по високо наказание „лишаване от свобода” Не само чистото съдебно
минало, но и социалния статус на лицето, трудова ангжираност с изключително
добри характеристични данни, не обосновават наказание по-високо от определеното,
тъй като и по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието. Независимо от изложеното, съдът съобразявайки
се с действащото законодателство и разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
доколкото това е императивно изискване на чл.373 ал.2 от НПК, редуцира
определеното наказание намалявайки го с 1/3 и наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. Прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК, съдът отдаде преимуществено
значение на генералните възпитателни и предупредителни правни последици на
наказателната санкция, без да пренебрегва личната превенция, и отчете, че за
поправянето на подсъдимия и за неговия респект в бъдеще от извършване на други
престъпления не е наложително същия да бъде изолиран от обществото. Ето защо
съдът отложи изпълнението на така определеното наказание, съгласно разпоредбата
на чл.66,ал.1 от НК, като за целите на чл.36 от НК, намери, че следва да бъде
определен изпитателен срок от четири
години.
Единствено по този начин ще се предизвикат съответни положителни промени в
съзнанието на дееца, с което ще се
постигне не само индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в по-малък размер, както желае защитата чрез
прилагането на чл.55 от НК при демонстрираното
грубо нарушение на ЗДвП в осъществяване на общо
опасно престъпление в областта на транспорта, с оглед техния
интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид облика на
визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ
на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същият
да бъде възприет като безнаказаност. Следва
да се отбележи, че съдът не намира за правилно да се отчитат като смекчаващи
вината обстоятелства, фактите относно наличието на алкохол в кръвта на починалия
водач Н.Д.Н., на
влошеното здравословно състояние в резултат на същото ПТП и възрастта на
подсъдимия определяна като „млада” . Както бе посочено и по горе установената
степен на опиянение у водача Н., макар и нарушение по ЗДвП, нито е в причинна
връзка с деянието и престъпния му резултат, нито е могло да повлияе в
отрицателен аспект на механизма на
причиненото от подсъдимия ПТП. Безспорно И. е получил травми, които и към
настоящия момент не са отшумели. Общото
му здравословно състояние обаче е резултат от неправомерното му поведение като
водач. В тази връзка не следва и подсъдимия да черпи привилегия от това си
поведение. Несъгласие съдът изрази и с виждането, че И., е във възраст, за която е прието в
съдебната практика да се определя като „млада”.
В случая се касае за лице , което
в интелектуален, характеров и социален план е реализиран и завършен
индивид. В правната доктрина възрастта е
от значение при индувидуализацията на само един вид наказание – това по чл. 38, ал. 2 от НК, като идеята е заимствана от режима на смъртното
наказание след 1951 г. Само в този случай се
ограничава приложението на държавна репресия с оглед лично качество на
субекта. В основата й стои разбирането, че при равни други условия, младата
възраст е непосредствено свързана с потенциал за личностова промяна и
обратимост на проявеното чрез деянието престъпна нагласа. Това законово решение
ограничава рисковете от прекомерна суровост на съда, като не позволява да бъде
правен извод за непостижимост на целите на наказанието независимо от тежестта
на извършеното ( по арг. чл. 38, ал. 1 от НК).
Отчитайки, факта, че нарушението на ЗДвП
довело до престъпния резултат е инцидентен случай, както и че наказанието по чл.343г вр с чл.37,т.7 НК, няма друга функция освен
целите на чл.36 НК, съобразявайки и трудовата активност на подсъдимия, която не
е свързана с управляването на МПС, съдът
наложи на подсъдимия предвиденото в
чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години и осем
месеца.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще
изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По делото са направени разноски в размер на 1334.31 лева, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да ги заплати по
сметка на ОД на МВР-Варна в полза на Държавния бюджет.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ПРИ ВОС