Р Е
Ш Е Н И Е № 3
гр.Средец, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, III наказателен
състав, в публично заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
При секретаря Маринка Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 210/2019г. по
описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Р.В.К., ЕГН **********, срещу НП № 17-0269-000447/03.11.2017г.,
издадено от Ивайло Иванов Драгиев, на длъжност началник РУП към ОДМВР Бургас,
РУ Средец, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и и чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител
адв.В.А.. Поддържа жалбата.
В съдебно заседание за
административнонаказващия орган не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Средец, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2017 г. около 00.15 часа свидетелят Т.К.-
младши автоконтрольор при РУ на МВР Средец, по време на изпълнение на
служебните си задължения, спира за проверка в с.Дюлево, до паметника на Тодор
Андрешев л.а. Мазда Демио с рег.№ А 87 91 МС, управляван от жалбоподателя. Тъй
като последният миришел на алкохол, свид.К. му съобщил, че ще му бъде извършена
проверка с Алкотест Дрегер 7510 фабр.№ 0062, технически годен, видно от
приложения на л.35 от делото списък с рег.№ 3286р-22489/31.05.2017г.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван. Бил му издаден талон за медицинско
изследване, но той отказал да го получи, което е удостоверено с подпис на
свидетеля-очевидец Н. Я. -полицейски служител при РУ Средец. Свид.К. съставил
АУАН серия Д с бл. № 231385/14.10.2017г. на
жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят разписал акта без да
направи възражения.
Административнонаказващият орган издал
въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което
на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Същото било връчено на
жалбоподателя на 28.10.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания
на актосъставителя Т.К. и свидетеля Н.Я., както и с оглед приложените писмени
доказателства АУАН серия Д с бл. № 231385/14.10.2017г., Наказателно
постановление № 17-0269-000447/03.11.2017г., талон за медицинско
изследване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУП
към ОДМВР Бургас, РУ Средец, оправомощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017г./л.33
от делото/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно лице – младши автоконтрольор към ОДМВР Бургас, РУ Средец. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл.
42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел
фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.
174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
Средецкият районен съд намира, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят
целените с тях правни последици.
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира
състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на
изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да му бъде извършена проверка с
техническо средство – неподчинение на устно разпореждане от полицейски
контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен
от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение). Независимо
обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение
- това по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП.
Начинът на установяване на
употреба на алкохол от водачите на МПС към датата на деянието е бил регламентиран
в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 и ал.2, т. 1 на същата
Наредба при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство. Когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или тест установяването на употребата на алкохол
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с химическо
лабораторно изследване.
Съгласно
параграф 3, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби на горепосочената наредба
изследването с доказателствен анализатор се извършва от 01 юли 2018г., т. е. към датата на деянието е било
възможно единствено изследване с химическо лабораторно изследване, в случай, че
лицето откаже тестване с техническо средство.
В
конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство и именно за това му е издаден талон за медицинско
изследване, който той е отказал да получи и това обстоятелство е удостоверено с
подписа на свидетел. Правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана
по чл.174, ал.3 , пр.1 от ЗДвП, за това, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с техническо средство. Обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че
същият освен, че е отказал да бъде тестван с техническо средство е отказал и да даде кръв за анализ по никакъв начин не
противоречи нито на установената фактическа обстановка, с оглед действащите към
датата на деянието нормативни разпоредби, нито на установеното нарушение.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП съдържа алтернативни способи и отказ на който
и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение.
Съдът намира, че
както в АУАН, така и в НП деянието е описано и индивидуализирано в степен,
позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му
обективно покрива признаците на вмененото му административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ едновременно правило за
поведение и санкцията за неизпълнението му. Така направената текстова
формулировка на административното обвинение в АУАН обективно не води до
нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не
ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на
съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора.
В обстоятелствената част на процесното НП административнонаказващият орган не е
допуснал изменение на фактическите обстоятелства на нарушението, отразени в
акта, поради което не може да се счита, че в НП за първи път са вписани нови
фактически обстоятелства, чрез които е преквалифицирано
административнонаказателното обвинение.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от
право да се управлява МПС" за срок 2 години, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Предвид изложените съображения, на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Средецкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №
17-0269-000447/03.11.2017г., издадено от И. И. Д., на длъжност началник РУП към
ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и и чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................