№ 166
гр. Варна, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500376 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 260012/14.05.24г.,
поправено с решение № 260018/10.07.24г., постановени по гр.д. № 2382/18г.
на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска й за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, както следва:
- против Я. М. Я. от гр. Варна, за отнемането на основание чл. 154, вр.
141, вр. чл. 142 ал. 1 т.1 от ЗОНПИ на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Корса“, рег. № *;
- против Ф. И. Ю. от гр. Варна, за отнемането на основание чл. 145, ал. 2,
вр. чл. 141 от ЗОНПИ на едноетажна жилищна сграда еднофамилна, с
идентификатор 10135.3517.284.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-64
от 16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед №18-565 от 21.01.2016г. на Началник на СГКК-Варна, без
упоменатата площ по предходни документи, по скица с площ от 53 кв.м., а
съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 49.64 кв.м., състояща се
от две антрета, две стаи, изба - без упомената площ по предходни документи, а
съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 5.72 кв.м., както и ½
идеална част от тоалет, ведно с ½ идеална част от дворното място, в което е
разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор
1
10135.3517.284 по КККР, цялото с площ от 288 кв.м., съгласно документ за
собственост и удостоверение за данъчна оценка, а съгласно скица - с площ от
296 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, при начин
на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно със съответната идеална
част от подобренията и приращенията в поземления имот,
и Комисията е осъдена да заплати направените от ответниците разноски,
както и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител,
осъществил безплатна адвокатска защита.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се решаващият
мотив на съда, че след като наличното имущество е на стойност от 43 311.60
лв., то липсва значително несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Поддържа се, че значителното несъответствие се преценява с оглед на нетния
доход, в който се включват разходите на проверяваното лице, а не простото
изчисляване единствено на наличното имущество в края на проверявания
период. В тази връзка се счита, че законодателят е бил наясно с факта, че при
липсата на законни средства за издръжка, при пресмятането ще се получи
величина с отрицателен размер, но въпреки това е предвидил извършването
на съпоставка, формулирайки начина на изчисление като разлика между
доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на извършените
обичайни и извънредни разходи. Позовава се на определение №
50228/08.06.23г. по гр.д. № 2831/22г. на ВКС, ІV г.о. Поради това се поддържа,
че по настоящото дело е налице значително несъответствие и същото по
никакъв начин не е обвързано с изискването наличното имущество да е на
стойност над 150 000 лв. Претендира се отмяна на решението и уважаване на
предявения иск, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Я. М. Я. и Ф. И. Ю., представлявани
от общия си процесуален представител адв. Н. И.. Същите са оспорили
въззивната жалба като неоснователна и се претендира решението да бъде
потвърдено като правилен краен резултат, макар и същото да е било
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
при необоснованост, но изцяло в съответствие с материалния закон. Изложени
са подробни съображения за допуснати от съда нарушения, свързани с
необсъждането на всички събрани по делото доказателства (гласни и писмени
доказателства във връзка с липсата на фактическо съпружеско съжителство
между ответниците през проверявания период; заключенията на
експертизите). В тази връзка е посочено, че съобразно заключението на
допълнителната СИЕ нетният доход за проверявания период е положителна
величина от 3 922.35 лв., а придобитото имущество е на стойност от 40 715.10
лв. Поради това и не е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Счита се, че цитираното от въззивника определение на
ВКС е неотносимо към настоящия казус, тъй като предмет на иска, след
направения частичен отказ от иска, не са парични средства, които не са
2
налични в патримониума на ответниците. Претендира се от настоящия съд и
присъждането на направените по делото разноски, вкл. и адвокатско
възнаграждение.
Изразените във въззивната жалба и в подадения отговор становища, се
поддържат пред въззивния съд чрез процесуалните представители на страните.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
18.10.18г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците
Я. М. Я. и Ф. И. Ю., на осн. чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал.
1 от ПЗР на ЗПКОНПИ (в редакцията на тази норма към датата на подаване на
исковата молба) иск за отнемане на имущество на обща стойност от 49 500лв.
(след предприетото изменение на иска, съчетан с частичен отказ от
първоначално предявените претенция с молба вх. № 265002/06.10.23г. и въз
основа на Решение № 964/03.10.23г. на КПКОНПИ, допуснато с протоколно
определение от 25.10.23г. чрез частично прекратяване на производството по
част от предявените претенции), съставляващо стойността на описания по-
горе л.а. „Опел“ модел „Корса“ с рег. № * (с посочена от ищеца стойност от
2 800 лв.) и стойността на описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, район „*“, ул. „* *“, № * (с посочена от ищеца стойност от 46 700 лв.).
Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито през
периода на извършената против ответника Я. Я. проверка от 18.08.2007г. до
18.08.2017г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала
проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВ-
1274/10.08.17г. от ОП-Варна за привличането на Я. като обвиняем по ДП №
916/17г. по описа на ОД на МВР-Варна, пр. преписка № 6735/17г., за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. С определение от 13.10.17г.
е било одобрено споразумение, с което Я. е бил признат за виновен в това, че
за периода от 14.04.17г. до 23.06.17г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества (подробно посочени), на обща стойност
от 456.82 лв., с цел разпространение, вкл. и чрез посочване на конкретните
изпълнителни деяния на 14.04.17г. и на 21.06.17г. по разпространение чрез
продажбата на посочени лица на подробно посочени високорискови
наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, попадаща в
обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 25 от ЗОПДНПИ (отм.). С Протокол № ТД04ВА/УВ-
10936/18.08.2017г. е била образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на Я. през проверявания период, а с решение
№ 625/15.08.18г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение №
3
827/12.10.18г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на
незаконно придобито имущество от ответниците (л. 18-31 от делото).
Цитираните в исковата молба уведомление с вх. рег. № УВ-1274/10.08.17г. от
ОП-Варна и Протокол № ТД04ВА/УВ-10936/18.08.2017г. се съдържат в бялата
папка, приложена към материалите по делото.
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е
твърдяла, че по справки в НБД „Население“ е било установено, че
проверяваният Я. е неженен, но има дъщеря З. (родена на *г.) и е с
регистриран постоянен адрес, идентичен с този на баща си. Освен това детето
З. е родено от майка Ф. И. Ю., която също има регистриран постоянен адрес,
идентичен с този на ответника Я. и регистриран настоящ адрес в гр. Варна, ул.
„* *“ *, на който е регистриран настоящият адрес на детето З.. Освен това Ф.
има и син – И. Ф. И., роден на *г., с регистрирани постоянен и настоящ адрес
като на майка си. Поради това Комисията е приела, че по делото е установено
фактическото съжителство между Я. Я. и Ф. Ю., както и членовете на тяхното
семейство – двете деца, за целия проверяван период.
С уточняваща молба от 20.06.19г. Комисията е посочила, че към
началото на проверявания период не е било установено притежавано
имущество от проверяваното лице и свързаните с него лица. По банкова
сметка на Ф. И. е било установено салдо към началото на проверявания
период в размер на 0.15 лв. Установеното имущество, което е налично в края
на проверявания период се състои от описания недвижим имот в гр. Варна на
ул. „* *“ *, собственост на Ф. Ю., както и описания л.а. „Опел“, „Корса“, рег.
№ *, собственост на Я.. Освен това по посочен спестовен влог в „Б. П. (Б.)“, с
титуляр ответницата Ю., крайното салдо към 18.08.17г. е било в размер на 5.41
лв. и по посочена разплащателна сметка на ответницата в „Общинска банка“
АД крайното салдо към крайната дата на проверявания период, е било 1.31 лв.
С депозираното с молбата за частичен отказ от иска Решение №
964/03.10.23г. на Комисията (л. 234-239), последната е приела, че
проверяваното лице и членовете на семейството му за целия проверяван
период са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в
размер на 22 058.78 лв., обичайните им и извънредни разходи са възлизали в
общ размер на 151 921.97 лв. (установен недостиг на средства в размер на
129 863.19 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 40 715.10 лв.,
изразяващо се в придобиването на описаните недвижим имот и МПС и
иззетата при претърсване и изземване в хода на наказателното производство
сума в размер на 430 лв. Поради това се е поддържало, че установеното
несъответствие между нетния доход и имуществото е в размер на общо
170 578.29 лв. (сбора от стойността на посоченото имущество и отрицателния
размер на нетния доход), което е значително по смисъла на приложимия към
момента на подаване на исковата молба закон. Основавайки се на
разпоредбите на посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че е
налице обосновано предположение, че имуществото на ответниците е
незаконно придобито. Поради това след частичния отказ от исковете е
4
отправена претенция за отнемане на наличния недвижим имот от ответницата
и на наличното МПС от ответника, за които се поддържа, че са придобити с
незаконни източници на доходи или приходи на средства. Не се претендира за
отнемане намерената при претърсването сума от 430 лв., тъй като с влязлото в
сила споразумение на наказателния съд, същата е била отнета в полза на
държавата.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците чрез
общия си процесуален представител, са оспорили допустимостта и
основателността на предявения иск. Недопустимостта се обосновава с
изтичането на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), както и на
едногодишния срок за предявяване на иска. Освен това са се позовали на
нередовност на исковата молба, с която се претендира отнемане на имущество
по реда на посочения специален закон. Оспорено е твърдението за наличието
на фактическо съжителство между ответниците за проверявания период;
посочените стойности на имуществото и размера на направените от
ответниците обичайни и извънредни разходи. Освен това се поддържа, че
Комисията не е навела твърдение за наличието на причинна връзка между
инкриминираното деяние, за което ответникът Я. е бил осъден с влязла в сила
присъда, и имуществото, което се претендира, че е незаконно и се иска
неговото отнемане в полза на държавата. Наведени са били твърдения относно
законен произход на средствата, с които ответницата е закупила процесния
недвижим имот на 24.03.16г. с посочване на конкретни източници.
Претендирало се е прекратяване на делото, евентуално - отхвърляне на иска.
Съгласно нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ (с предходно
наименование ЗПКОНПИ), създадена със ЗИД на ЗПКОНПИ с ДВ, бр. 1 от
3.01.2019г., неприключилите проверки и производства пред съда по отменения
ЗОПДНПИ се довършват по реда на този закон. Поради горното и съобразно
наведените в исковата молба твърдения по фактите и отправения до съда
петитум, следва да се приеме, че приложимият закон е ЗОНПИ и правната
квалификация на предявения иск е по чл. 153, ал. 1 от същия.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника Я. като обвиняем в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Според приетото с ТР № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г.,
ОСГК, изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.),
съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и
съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за
5
отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно
придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.),
съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за
установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има
данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е
инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 от
ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 от ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 153 от ЗПКОНПИ след
изтичане на този срок. Поради това релевираното с отговора на исковата
молба възражение в тази насока е неоснователно и исковото производство се
явява допустимо, респективно допустимо е и обжалваното понастоящем
решение (както е прието е по постановеното по настоящото дело определение
№ 199/17.06.20г. по ч.гр.д. № 216/20г. на ВКС, ІV г.о.).
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по
т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително
тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо
на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му -
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него
лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде
установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
6
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т.нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV
г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
7
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответника и
членовете на семейството му имущество в рамките на проверявания
период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода
или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени
съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността
на наличното трансформирано имущество. Преминалите през банковите
сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период,
не са част от имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответника и членовете на семейството му имущество през
целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да
се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на
ответника и членовете на неговото семейство, както обичайните и извънредни
разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като несъответствието като
величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от
ответниците следното имущество в рамките на проверявания период:
-с НА № 116/24.03.16г. на нотариус О. Ст., рег. № 196 на НК, гр. Варна
(заверено копие от документа е приложено в бялата папка, представляваща
приложението към исковата молба), ответницата Ю. е закупила недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, район „*“, ул. „* *“, № *, представляващ
едноетажна жилищна сграда еднофамилна, с идентификатор 10135.3517.284.1
по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-64 от 16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед №18-565 от 21.01.2016г.
на Началник на СГКК-Варна, без упоменатата площ по предходни документи,
по скица с площ от 53 кв.м., а съгласно удостоверение за данъчна оценка - с
площ от 49.64 кв.м., състояща се от две антрета, две стаи, изба - без упомената
площ по предходни документи, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с
площ от 5.72 кв.м., както и ½ идеална част от тоалет, ведно с ½ идеална част
от дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен
имот с идентификатор 10135.3517.284 по КККР, цялото с площ от 288 кв.м.,
съгласно документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка, а
съгласно скица - с площ от 296 кв.м., с трайно предназначение на територията
8
- урбанизирана, при начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, ведно
със съответната идеална част от подобренията и приращенията в поземления
имот, за сумата от 20 000 евро.
Според Комисията посочената в нотариалния акт покупна цена,
равняваща се на 39 111.60 лв., е действителната цена по сделката.
-с договор за покупко-продажба от 24.11.11г. Я. е придобил л.а. „Опел“,
„Корса“, рег. № *, за сумата от 600 евро, равняваща се на 1 173.50 лв., която
Комисията приема за действителна пазарна стойност.
Освен това, част от имуществото на ответника Я. е била и намерената
при претърсването в рамките на наказателното производство парична сума от
430 лв. (протокол за оглед на местопроизшествието от 23.06.17г.), която е била
отнета в полза на държавата след края на проверявания период (със съдебния
акт от 13.10.17г.). В края на проверявания период ответницата Ю. е имала и
наличности по банковите си сметки в размер съответно на 5.41 лв. и 1.31 лв.
(съобразно уточняващата молба на Комисията от 20.06.19г.).
Всички други, описани в исковата молба от Комисията като придобити
имущества, всъщност представляват получени парични суми след продажбата
на МПС от ответника (сумата от 21 226.50 лв.) или парични суми, преминали
през банковите сметки на ответницата (сумата от 3 300 лв. – касови вноски по
банкова сметка, сумата от 2 301.10 лв. – касови вноски по банкова сметка,
сумата от 5 680 лв. – касови вноски по банкова сметка и сумата от 3.94 лв. –
начислена лихва по банкова сметка), за които не се твърди да са налични в
патримониума им в края на проверявания период. Поради това същите не
следва да участват при формиране на стойността на придобитото имущество
съобразно задължителната практика на ВКС по тълкуване на приложимия
материален закон.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че общата стойност на
придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на
40 721.82 лв. След като стойността на придобитото имущество е по-малка от
150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания
период (включително и дали действително е било налице фактическото им
съжителство, тъй като горното изчисление е извършено при приемане на
факта, твърдян от ищеца в тази насока), за да се установи дали е налице
„значително несъответствие“, защото, както се посочи и по-горе – евентуална
отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се
„добавя“ към стойността на придобитото имущество.
Само на това основание предявения против ответниците иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на исковете на
9
Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху обжалваемия интерес,
който възлиза на 49 500 лв. Поради това и дължимата ДТ за въззивното
производство е в размер на 990 лв.
Процесуалният представител на въззиваемите е отправил искане за
присъждането на адвокатски възнаграждения за осъществената им безплатна
адвокатска защита и съдействие във въззивното производство при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В тази връзка са представени и договори за правна
защита и съдействие от 25.09.24г., сключени с всеки от въззиваемите и при
уговорката за оказване на безплатна адвокатска защита при условията на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Поради това е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. и в полза на адв. И. следва да се присъдят адвокатски възнаграждения за
осъществената пред настоящата инстанция безплатна адвокатска защита на
всеки от двамата въззиваеми. Размерите им следва да бъдат определени от
настоящия съд. Съгласно решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният
съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща
по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения,
като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения
след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства,
включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на
свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети
действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но определеният
размер следва да е справедлив и обоснован. Защитаваният материален
интерес на въззиваемият Я. е в размер на 2 800 лв., а на въззиваемата Ю. е в
размер на 46 700 лв. Производството по делото пред настоящата инстанция не
се отличава с фактическа и правна сложност и предметът е бил съсредоточен
върху тълкуването на приложимия материален закон, за което обаче е налице
задължителна на ВКС тълкувателна практика. Адвокат И. е депозирала общ
отговор на въззивната жалба и е поддържала становището си в едно открито
с.з. пред настоящия съд. Имайки предвид горните обективни критерии,
настоящият състав на съда намира, че за осъществената безплатна адвокатска
защита в полза на Я., на адв. И. се дължи възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 250 лв., а за осъществената безплатна адвокатска
защита в полза на Ю., на адв. И. се дължи възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 750 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012/14.05.24г., поправено с решение
№ 260018/10.07.24г., постановени по гр.д. № 2382/18г. на ОС-Варна.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
10
имущество, гр.София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 990 (деветстотин и
деветдесет) лв., представляващи дължима ДТ за въззивното производство, на
осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, да заплати в полза на адв. Н. И. от АК-Варна сумата от
250 (двеста и петдесет) лева, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., представляващо
определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска защита пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия Я..
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, да заплати в полза на адв. Н. И. от АК-Варна сумата от
750 (седемстотин и петдесет) лева, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция в полза
на въззиваемата Ю..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване,
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11