№ 3360
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508394 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението против акт на съдебния
изпълнител по изп. дело № 202186204000009 по описа на ЧСИ.с peг. № 862 при КЧСИ
с район на действие СГС, с който е оставено без уважение възражение
против разноските за адвокатско възнаграждение и размера на таксата по ТТРЗЧСИ.
Обжалва се и извършеното разпределение в частта относно определената сума за
адвокатско възнаграждение и разноските по изпълнителното дело.
Твърди, че извършеното по изпълнителното дело разпределение е
незаконосъбразно, тъй като ЧСИ е пристъпил към разпределение без да има
произнасяне относно размера на разноските, поради което иска отмяната му в тази
част.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което
моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за недопустимост на подадените жалби.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело е образувано за принудително
удовлетворяване на парично вземане в размер на 8 611 лв.
1
В приложения от ЧСИ препис от изпълнителното дело се съдържат 17 листа –
молба за образуването му, изпълнителен лист, запорно съобщение, удостоверение за
наличие или липса на задължения, възражение от длъжника срещу разноските,
постановление от 07.05.2021г., призовка за предявяване на разпределение, 3 съобщения
за вдигане на запори, уведомление до длъжника, съобщение до НАП за
присъединяване като взискател, призовка за предявяване на разпределение, протокол за
разпределение, уведомление до длъжника, както и уведомление до взискателя.
В изпълнителното дело не се съдържа договор за правна защита и съдействие,
няма доказателства и за извършени от взискателя разноски по изпълнението.
На 05.05.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение
пред съдебния изпълнител по отношение на разноските – да не бъдат присъждани,
респ. да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от
09.07.2004г., като със същото е поискано и да бъде редуцирана и таксата по чл. 26 от
Тарифата.
С обжалваното постановление от 07.05.2021г. съдебният изпълнител е отказал
намаление на разноските и дължимите такси.
На 29.10.2021г. е извършено и разпределение на постъпилите по
изпълнителното дело суми.
Други действия по изпълнението не са извършени.
Така установеното налага следните правни изводи:
По жалбата срещу разноските в изпълнителното производство
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен
интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред
изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по
изпълнението), поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАНЕЛНА, поради следното:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство
/в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
В настоящия случай обаче разноски не следва да бъдат присъждани. В
2
приложеното копие от изпълнителното дело липсва договор за правна защита и
съдействие, липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя, няма данни взискателят да е бил
представляван от адвокат, комуто да се дължи възнаграждение за процесуално
представителство. Молбата за образуване на изпълнителното производство е
подписана от законния представител на взискателя, като няма данни да са ивършвани
други действия от негова страна. От страна на законния, в случая и процесуален
представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на
молба за образуване на делото, в която, съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е
посочил и изпълнителен способ. Други изпълнителни действия, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане не са извършвани, поради което настоящият
състав приема, че в изпълнителното производство разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение не се дължат.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на
разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на
длъжника и са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя се явява основателна – адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело не се дължи.
Основателна е жалбата и в частта относно начислените от ЧСИ авансови такси и
други такси по ТТРЗЧСИ. От приложеното запорно съобщение се установява, че освен
дължимите суми по изпълнителния лист, разноски за адвокатско възнаграждение на
взискатела, ЧСИ е определил за събиране сумата от 210 лева – авансови такси по
Тарифата, както и 1270 лева – други такси и разноски по Тарифата. Такива такси не са
дължими. Доказателства за внесени авансови такси от взискателя няма, като липсват
доказателства и за начислени „други такси” по Тарифата от ЧСИ.
По жалбата срещу извършеното разпределение
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен
интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред
изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАНЕЛНА, поради следното:
С акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител следва да
определи реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми
се разпределят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях. Извършва се,
когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели или вземания. В този смисъл съдебният изпълнител следва да
определи сумата за изплащане на вземанията, като бъде съобразен редът на
привилегиите по чл. 136 ЗЗД. На първо място на погасяване подлежат вземанията с
3
право на предпочтително удовлетворение при спазване на правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това сума се разпределя
между другите вземания по съразмерност. В компетентността на съда е да провери
редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите
суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД.
Всички други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото
производство.
В случая в жалбата са изложени оплаквания относно включване в общия размер
на подлежащи на удовлетворяване вземания на суми за адвокатско възнаграждение и
такси към ЧСИ, които са недължими, които са обжалвани и без на има произнасяне по
жалбата, са включени като дължими в извършеното разпределение.
При извършена справка относно действията на съдебния изпълнител по
осъществяване на принудителното изпълнение и реализиране на правото по
изпълнителния лист, съдът установи, че в хода на производството са били начислени
такси, като дължими такива, и са включените в сметката за разпределение в размер,
както следва: адвокатски хонорар 2500лв.; авансови такси - 210лв.; съобщения - 260
лв.; запори - 162лв.; присъединен кредитор - 60 лв. справка БНБ - 5 лв.; банкови
преводи - 9 лв.; пощенски разходи - 14, 20 лв. Включени са сумите, дължими на
присъединения взискател, както и сума за взискателя с включени „авансови такси по
тарифата”.
В случая предмет на изпълнителното производство е парична сума, която се
установява от приложеното изпълнително дело, е заплатена от длъжника в срока за
доброволно изпълнение. Видно от приложеното изпълнително дело, по него е
изпратено 1 запорно съобщение, извършена е справка от НАП, присъединен е
взискател – НАП, изготвени са 9 съобщения – призовка за доброволно изпълнение, 4
до банки, 1 до НАП, относно изготвеното разпределение, до длъжника и взискателя във
връзка с постъпилите по делото жалби, изготвено е и разпределение. Извършените
действия сочат да дължими такси по Тарифата, както следва – по т.1 – за образуване на
изпълнителното дело, по т.3 – за извършване на справка, по т.5 – за изготвяне на
книжа, по т.9 – за налагане на запор, по т.11 – за присъединяване на взискател.
Съобразно това, сметката за разпределение следва да бъде изменена, като
съдържанието й бъде в следния смисъл: По т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24 лв. с ДДС – такса за
образуване на изпълнително дело. По т.3 от ТТРЗЧСИ – 5 лв. за изготвяне на справка с
оглед броя на извършените справки, По т. 5 от ТТРЗЧСИ – 180 лв. – сбор от таксите за
изготвяне на книжа по изпълнителното дело, по т.11 ТТРЗЧСИ - за присъединяване на
взискател – 60 лева с ДДС. Адвокатско възнаграждение не се дължи, предвид липсата
на доказателства за извършване на такъв разход, поради което на взискателя следва да
се изплати сумата по изпълнителния лист – 10 387.25 лева. Съобразно изложеното по-
4
горе, адвокатско възнаграждение на взискателя не се дължи, не му се дължат и
определените „авансови такси” в размер на 210 лева с включен ДДС, предвид липсата
на доказателства за тяхното извършване.
По изложените съображения следва да бъде допуснато изменение на сметката за
разпределение, така, както е посочено по-горе.
По разноските
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не може да намери
приложение. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение,
поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в
т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК
в случая е неприложим.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 07.05.2021г. по изп. дело №
202186204000009 по описа на ЧСИ.с peг. № 862 при КЧСИ, с район на действие СГС,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определената от ЧСИ сума от 2 500 лева - разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определената от ЧСИ сума от 210 лева с включен ДДС – авансови
такси, както и сумата от 1270 лева с включен ДДС – други такси по Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ по изп. дело № 202186204000009 по описа на ЧСИ.с
peг. № 862 при КЧСИ от КЧСИ.
ОТМЕНЯ протокол за разпределение от 29.10.2021г. по изп. дело № №
202186204000009 по описа на ЧСИ.с peг. № 862 при КЧСИ, с район на действие СГС, в
частта относно задължения по изпълнителното дело за разноски и платими суми на
взискателя като извършва разпределение на постъпилите по изпълнителното дело
суми, както следва:
Задължения по изпълнителното дело за разноски:
По т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24 лв. с ДДС – такса за образуване на изпълнително дело.
5
По т.3 от ТТРЗЧСИ – 5 лв. за изготвяне на справка с оглед броя на извършените
справки,
По т. 5 от ТТРЗЧСИ – 180 лв. – сбор от таксите за изготвяне на книжа по
изпълнителното дело,
По т.11 от ТТРЗЧСИ - за присъединяване на взискател – 60 лева с ДДС.
На взискателя да се изплати 10 387.25 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.-Я. ЕООД – взискател в
изпълнителното производство за присъждане на разноски по делото.
Решението в частта относно извършеното разпределение може да се обжалва
пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
В останалата част – относно разноските в изпълнителното производство,
решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6