Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 25. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1242
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Т.Б.“ ЕАД *** против Е.Е.А. ***. В молбата се твърди,
че на 18. 07. 2015 год. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ***, с избрана абонаментна програма Нон Стоп 29, 99 лв.,
със срок на действие до 18. 07. 2017 год. Твърди се, че отношенията между
страните са били новирани с подписано допълнително споразумение от 26. 08. 2015
год., а с договор за лизинг от същата дата ответникът е взел мобилно устройство
Sony модел Xperia М4 Aqua Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
17, 99 лв., съгласно уговорения погасителен план. Твърди се, че с допълнително
споразумение от 20. 02. 2016 год. отношенията между страните са били новирани,
като ответникът е предпочел да ползва абонаментен план Нон Стоп 40, 99 лв. за
срок до 20. 02. 2018 год. Твърди се, че за потребените от ответника услуги през
периода от 01. 04. 2016 год. до 31. 08. 2016 год. ищецът е издал следните
фактури: 1/ фактура № ********** от 01. 05. 2016 год. на стойност 127, 88 лв. с
ДДС; 2/ фактура № ********** от 01. 06. 2016 год. на
стойност 145, 78 лв. с ДДС и 3/ фактура
№ **********
от 01. 07. 2016 год. на стойност 144, 26 лв. с ДДС. Твърди се, че ответникът е потребил
и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 188, 72 лв., поради което ищцовото
дружество е прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и на 01. 09. 2016 год. е издало крайна фактура № ********** на стойност 1 063, 23 лв.
Твърди се, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги дължимите
месечни вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са били обявени
за предсрочно изискуеми и същите са в размер на 215, 88 лв. за периода от м.
09. 2016 год. до м. 07. 2017 год. Твърди се, че ищцовото дружество е подало в
Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 4979/ 2018 год. Твърди се, че заповедта
за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което
обуславя и правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия установителен
иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника
в размер на сумата от общо 404, 60 лв., от която 188, 72 лв. представляващи
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен № ********* за периода от
01. 04. 2016 год. до 31. 08. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от
09. 07. 2018 год., и 215, 88 лв. представляващи незаплатени лизингови вноски по
договор за мобилен номер *** за периода от м. 09. 2016 год. до м. 07. 2017 год.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
Е.Е.А. не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4979/ 2018 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.
422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
претендираната сума от 404, 60 лв.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 205, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 255 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.Е.А. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и ***, сумата от 404, 60 лв., от която 188, 72 лв. представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонаментен № ********* за периода от 01. 04. 2016 год. до 31. 08. 2016 год.
и 215, 88 лв. представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за мобилен
номер *** за периода от м. 09. 2016 год. до м. 07. 2017 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 188, 72 лв., считано от 09. 07. 2018 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.Е.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и
***, сумата от 205, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е.Е.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***и
***, сумата от 255, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: