Разпореждане по дело №146/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 173/31.10.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 605/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия А. Н. М., ЕГН *, за невиновен в това, че на 30.05.2012 г. в Г. К., в съучастие като помагач със С.П.В., ЕГН *, противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил, марка „П”, модел „206SW”, peг. № К **** АТ, собственост на Ю.М.М., ЕГН *, с което е нанесъл имуществени вреди в размер на 714,00 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 4 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по подаден протест от районния прокурор, с който първоинстанционната присъда се атакува като неправилна с твърдения, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че за инкриминираното деяние следва да бъде приложен þакон за по-тежко наказуемо престъпление, за което няма повдигнато обвинение, поради което е признал подсъдимия А. М. за невиновен и го е оправдал. В протеста се сочи, че за осъществяване състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е ирелевантна крайната цел на дееца. Изложени са и съображения, че допуснатото в съдебно заседание изменение на обвинението на подсъдимия А. М. „не променя изобщо обстоятелствената част на обвинението му, отразена в обвинителния акт, а неминуемо следва от изменението на обвинението по отношение на извършителя С. В.”. Посочва се също, че е правно недопустимо да бъде изменено обвинението по отношение на едното от обвинените в съучастие лица, а по отношение на другото обвинено в съучастие за същото деяние лице делото да продължи по първоначално повдигнатото обвинение. Предлага се съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 4 от НК, за което му е било повдигнато обвинение в първата инстанция. В съдебно заседание прокурорът от О. П. - К. поддържа протеста. В хода на съдебните прения сочи, че първоинстанционният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. От фактическа страна съдът е приел, че А. М., стоейки наблизо, е улеснил деянието на С. В., за което последният е осъден с влязло в сила споразумение. Приел е също и че действията на подсъдимия М. са извършени виновно, но неправилно е постановил оправдателна присъда. По отношение на съображенията, свързани с неправилността на първоинстанционната присъда, представителят на държавното обвинение препраща към изложеното в протеста.

Подсъдимият А. М. и защитникът му – адв. С. С., редовно призовани, не се явяват.

Окръжният съд, след като извърши изцяло проверка на правилността на протестираната присъда на основание чл. 313 и сл. от НПК и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в протеста, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен по следните съображения:

Делото е образувано пред районния съд по обвинителен акт, с който са повдигнати следните обвинения: срещу С.П.В., роден на **.**.19** г. в Г. П., български гражданин, живущ в Г. П., У. „Н. Д.” № 16, . 2, със средно образование, осъждан, с ЕГН *, за това, че на 30.05.2012 г. в Г. К., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А. Р.”, модел „166”, с peг. № РВ **** МС, на техническо средство – клещи „Г.” за рязане на ауспухови тръби, и по специален начин, повторно в немаловажни случаи, в съучастие като съизвършител с А. Н. М. от Г. П., с ЕГН *, направил опит да отнеме чужда движима вещ, която не е под постоянен надзор - катализатор от изпускателни тръби на изгорелите газове на лек автомобил марка „П.”, модел „206SW”, с peг. № К **** АТ, на стойност 714,00 лв., собственост на Ю. М. М. от Г. К., с ЕГН *, от владението на същата, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване и не представлява маловажен случай, а деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини — престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предл. 1, 2 и 3, т. 5 и т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 2. ал. 2 НК; и срещу А. Н. М., роден на 21.12.1987 г. в Г. П., български гражданин, живущ в Г. П., У. „. Г. № 2. . 5, А. 18, със средно образование, неосъждан, с ЕГН *, за това,че на 30.05.2012 г. в Г. К., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.Р.”, модел „1**”, с peг. № РВ ****МС, на техническо средство – клещи „Г*” за рязане на ауспухови тръби, и по специален начин, в съучастие като съизвършител със С.П.В. от Г. П., с ЕГН *, направил опит да отнеме чужда движима вещ, която не е под постоянен надзор - катализатор от изпускателни тръби на изгорелите газове на лек автомобил марка „П**”, модел „***SW”, с peг. № К*** АТ, на стойност 714,00 лв., собственост на Ю* М. М. от Г. К., с ЕГН *, от владението на същата, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване и не представлява маловажен случай, а деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предл. 1, 2 и 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. чл. 2. ал. 2 НК.

В хода на делото с протоколно определение от 03.12.2012 г., по искане на прокурора и със съгласието на страните по делото, на основание чл. 287 от НПК е допуснато изменение на предявените обвинения поради съществено изменение в обстоятелствената им част, както следва:

1. По отношение на С.П.В. от Г. П., с ЕГН * – съгласно измененото обвинение същият се счита предаден на съд за това, че на 30.05.2012 г. в Г. К. в съучастие като извършител с А. Н. М. от Г. П., ЕГН *, противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка „П.”, модел „***SW”, с рег. № К**** АТ, срязвайки катализатор от изпускателни тръби на изгорели газове на лек автомобил марка "П", модел „***SW”, с рег. № К **** АТ, собственост на Ю. М. М.от Г.К., като с това деяние причинил имуществени вреди в размер на 714,00 лв. - престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 2 от НК;

2. По отношение на А. Н. М. от Г.П. с ЕГН * – съгласно измененото обвинение същият се счита предаден на съд за това, че на 30.05.2012 г. в Г. К. в съучастие като помагач с С.П.В. от Г. П., с ЕГН *, противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка "П", модел „***SW”, с рег. № К ****АТ, срязвайки катализатор от изпускателни тръби на изгорели газове на лек автомобил марка "П", модел „***SW”, с рег. № К **** АТ, собственост на Ю.М. М. от Г.К., като с това деяние причинил имуществени вреди в размер на 714,00 лв. - престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 4 от НК.

По реда на чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 382, ал. 7 от НПК в съдебно заседание на 14.12.2012 г. първоинстанционният съд е одобрил споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия С.П.В., по силата на което е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради което е прекратил производството по делото по отношение на този подсъдим и делото е продължило по отношение на подсъдимия А. Н. М..

С решение № 27/22.05.2013 г., постановено по в.н.о.х.д. № 63/2013 г. Кърджалийският окръжен съд е отменил постановената от първоинстанционния съд присъда № 35/22.02.2013 г. по н.о.х.д. № 543/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. В мотивите на отменителното решение се сочи, че неправилно районният съд не се произнесъл по предявеното обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 4, а по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предл. 1, 2 и 3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 2 от НК. С решението си Кърджалийският окръжен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, като при повторното разглеждане на делото е постановена протестираната пред настоящата инстанция присъда.

Въззивният съд намира, че за да постанови присъдата си, Кърджалийският районен съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателствени материали: обясненията на подсъдимия А. М., показанията на свидетелите Ю.М., С. В., И. Ч., В. В., Х. Р., Г. З., Н. А., Т. Н. и А. Б., експертните заключения по назначените съдебно-трасологическа и комплексна съдебно-оценителна и техническа експертизи, справка за съдимост, характеристична справка, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от 30.05.2012 г. и фотоалбум, протокол за следствен експеримент от 30.05.2012 г., протокол за доброволно предаване от 30.05.2012 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 30.05.2012 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 30.05.2012 г., два броя справки в Централната база на КАТ от 30.05.2012 г.

Настоящият състав, в изпълнение на задължениятÓ си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, прие за установено следното:

Подсъдимият А. Н. М. е роден на 21.12.1987 г. в Г. П., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като управител на „И. АМ” ЕООД, Г. П., с адрес в Г. П., У. „. Г. № 2. . 5, А. 18, с ЕГН *.

На 29.05.2012 г. свидетелят С. В. и подсъдимият А. М. решили да отидат в Г. К.. Тръгнали от Г. П., където живеели, като по пътя се отбили до жилището на свидетеля В.. От дома си В. взел найлонова чанта, в която сложил клещи тип „Г”, крик и дрехи. Той ги поставил в багажника на лек автомобил, марка „А. Р.”, модел „16*”, рег. № РВ****МС, след което с посочения автомобил, управляван от подсъдимия М., поели към Г. К.. По пътя М. позвънил на свой познат – свидетелят А. Б., който живеел в Г. К., и се уговорили с него да се срещнат в града. Около 2.00 часа, след като пристигнали в Г. К., свидетелят В. и подсъдимият М. отишли в заведение в кв. „В.”, където се срещнали със свидетеля Б.. Тръгнали си от заведението около половин час след полунощ, тъй като Б. трябвало да става рано на следващата сутрин. На излизане В. помолил Б. да ги упъти до бл. № 17 в кв. „В.”, като обяснил, че там живее негов познат. Б. ги упътил и се прибрал, а В. и М. потеглили с автомобила, управляван от подсъдимия, като спрели на паркинга пред блок № 16 в кв. „В.”, който бил само с един изход. Свидетелят В. се преоблякъл с дрехите, които носел в чантата си, взел клещите и крика от багажника и заедно с подсъдимия М. се отправили към паркиран до блок № 18 срещу блок № 15 лек автомобил марка "П", модел „20*SW”, с рег. № К****АТ, собственост на свидетелката Ю. М.. Описаният автомобил се намирал на около 100-150 метра от автомобила, с който пътували В. и М., и бил паркиран на асфалтиран път, в пространството между блоковете 15-и и 18-и, успоредно на тротоара и на около 50 см от него. От другата страна на тротоара, на около 4-5 метра от автомобила, имало пейка, а зад нея - храсти. След тези храсти се намирал вход на блок № 18. Свидетелят В. повдигнал автомобила с крика и започнал да реже ауспуха му, служейки си с клещите тип „Г.”, които смазал с масло, за да не се вдига шум. Осветявал мястото под автомобила със запалка с фенерче, която носел в себе си. През това време подсъдимият М. се намирал в близост до инкриминирания автомобил, като сядал и ставал от пейката и се оглеждал настрани, за да види дали не идва някой. Всичко това било забелязано от свидетелката Х. Р., която по това време се намирала на терасата в апартамента си в блок № 15. Свидетелката започнала да наблюдава случващото се, тъй като й се сторило подозрително непрекъснатото озъртане на стоящия до автомобила човек. В един момент на паркинга се появила светлина от фарове на автомобил, при което В.и М. се скрили в близките храсти. Малко след като автомобилът паркирал, те отново излезли и заели предишните си места – свидетелят В. под инкриминирания автомобил, а подсъдимият М. – около пейката, наблюдавайки да не идва някой. Виждайки всичко това, свидетелката Х. Р. се убедила, че се извършва престъпление и веднага сигнализирала на телефон 112 за случилото се. След като свидетелят В.срязал катализатора, го взел и заедно с М. отново влезли в храстите, където установил по номера му, че има по-ниска от очакваната стойността. По тази причина В. захвърлил отрязания катализатор в храстите. След това взел инструментите си и заедно с подсъдимия М. се качили в автомобила, с който пристигнали в Г. К.. Запалката, с която си служел при срязването на катализатора, забравил до инкриминирания автомобил. Излизайки от паркинга, до бензиностанция „П.“ на изхода на блок № 14, около 01:00 часа след полунощ на 30.05.2012 г., на разстояние, приблизително около 200 метра от инкриминирания автомобил, В. и М. били спрени от полицейски автопатрул, изпратен от ОДЧ по повод получения на телефон 112 сигнал, в състав – свидетелите И.Ч., Г. З. и В. В.. Спреният автомобил бил управляван от подсъдимия М., а свидетелят В. се намирал на предната седалка до водача. Друг полицейски екип в състав - свидетелите Н. А. и Т. Н., също бил насочен към местопроизшествието за оказване на съдействие в случай на нужда. След спиране на управлявания от подсъдимия лек автомобил, били изискани документите за самоличност на пътуващите в него лица – В. и М., а на последния, като водач, било разпоредено да слезе от автомобила. В този момент на мястото пристигнал и повиканият за съдействие полицейски екип. Полицаите от този екип - свидетелите А. и Н., заедно със свидетеля Ч. се отправили към автомобила, за който бил подаден сигнал, насочвани от свидетелката Х. Р.. През това време свидетелите В. и З. останали при спрения лек автомобил, като свидетелят В. извършил справка с дежурния за пътуващите в него лица. При справката се установило, че свидетелят В. е осъждан за кражба на катализатори. През това време В., който се намирал вътре в автомобила, отворил предната дясна врата, при което му било разпоредено да я затвори. Свидетелят З. забелязал, че ръцете на свидетеля С. В. били изцапани с масло, а зад предната дясна седалка имало тубичка с масло. През това време свидетелката Р. от терасата си посочила на полицейските служители А., Н. и Ч. автомобила, за който бил подаден сигнал. Те огледали мястото около него и в храстите наблизо видели катализатор. Навеждайки се под автомобила, установили, че му липсва намерената част. До автомобила била открита и черна запалка с фенерче с надпис „Football”. На място, за да пазят произшествието, останали свидетелите А. и Н., а Ч., З. и В.в отвели в РУП – К. подсъдимия М. и свидетеля В., разделени в две коли. Малко по-късно Ч. заедно с оперативен работник се върнал на местопроизшествието. На мястото, където бил спрян автомобилът, управляван от подсъдимия, на пътното платно била открита найлонова торба с намиращи се в нея клещи тип „Грип“.

В обясненията на подсъдимия А. М., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК, дадени пред друг състав на съда в съдебно заседание от 22.02.2013 г., които същият поддържа, сочи, че заедно със С.В.били в Г. К. в края на месец май 2012 г., тъй като М. бил поканен от своя приятел А. Б. в Г. К. да излязат на дискотека. Взел В. „на разходка”, като на следващия ден трябвало да го закара в с. М., където последният имал някаква работа. На тръгване С.В. взел от дома си голяма найлонова торба, която оставил в багажника на автомобила на подсъдимия М., с който тръгнали към Г. К.. Подсъдимият не разбрал какво има в тази торба. Вечерта пристигнали в Г. К.. Чули се по телефона с А. Б., който им обяснил къде се намира и така отишли до кв. „В.” в града, където се срещнали в заведение. Б.обаче имал някаква неотложна работа на следващия ден и му се обадили по телефона, поради което решил да се прибере. Подсъдимият също поискал да си тръгват към Г. П.. В. попитал Б.как да стигнат до място в същия квартал, където живеел негов познат. Свидетелят Б. още в заведението му показал как може да се стигне до въпросното място. След полунощ тримата си тръгнали от заведението. А. Б. се прибрал, подсъдимият бил готов да се прибира в Г. П., но С. В. му предложил да „минат за 2-3 минути” през неговия познат и М. се съгласил. С автомобила, управляван от подсъдимия, отишли на някаква междублокова улица. След като влезли вътре в улицата, М. обърнал колата и я паркирал към изхода, „така че да може да тръгне”. С.В. казал на подсъдимия да го чака в автомобила и излязъл като обяснил, че отива да търси своя познат. Докато чакал, М. излязъл навън да изпуши една цигара, после пак влязъл в колата, слушал музика, пак излязъл да пуши, но тъй като В. се забавил, решил да го потърси. Тръгнал да обикаля, извикал го два пъти. В.му свирнал, за да го ориентира къде е. На около 100-150 метра от мястото, където били спрели с колата, М. намерил В., клекнал до предната дясна гума на лек автомобил – „черно "П" комби”. Автомобилът бил паркиран на около 2 метра от някаква пейка, имало и храсти. Същият бил повдигнат с крик, поради което М. си помислил, че В. иска да сваля гумата му. В този момент към тях се приближила кола, при което В. казал на М. да се скрие в храстите. Подсъдимият му отговорил: „Какво да се крия? Какво правим?”. В. нищо не му обяснил. След това влезли заедно в храстите. Колата спряла „на две-три коли разстояние”. Подсъдимият видял, че В. се е паникьосал и не знаел какво да отговори. Затова му казал да си тръгват, а В. отговорил, че трябва да си вземе крика. Подсъдимият тръгнал към автомобила си, а С.В. останал да вземе крика, който впоследствие сложил в багажника на колата. Когато се качили в автомобила, с който пристигнали, подсъдимият попитал В. какво е направил, а последният му казал, че после ще му обяснява. Казал му: „Пали и да се махаме”. Потеглили с автомобила, след което ги спрели полицаите, които им направили проверка и ги закарали в районното с отделни коли – подсъдимият със собствения му автомобил, а В. – с полицейския. М. сочи, че не обърнал внимание дали ръцете на В. са изцапани и дали носел нещо със себе си в колата. Твърди да не го е виждал да се преоблича, нито да го е видял да хвърля клещи. Впоследствие разбрал какво се е случило.

Следва да се посочи по отношение на обясненията на подсъдимия А. М., че настоящият състав не е взел предвид прочетените по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК обяснения на подсъдимия, дадени пред съдия на 30.05.2012 г. Това е така, тъй като приобщаването им по този ред не е допустимо предвид обстоятелството, че прочетените обяснения са дадени от М. по предходно обвинение, което е било изменено по искане на прокурора поради съществено изменение в обстоятелствената му част, а изричната разпоредба на чл. 287, ал. 4 от НПК забранява да се приобщават по реда на чл. 279 от НПК обяснения, дадени преди изменение на обвинението.

Съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимия М.. Същите по своя характер съставляват едновременно доказателствено средство и средство за защита. Настоящият състав дава вяра на обясненията на подсъдимия по отношение на фактите, че на 29.05.2012 г. вечерта се е осъществила среща между подсъдимия, свидетеля С.В. и свидетеля А.Б., че последният ги е упътил по молба на В. към блок в кв. „В.“, че заедно с В. подсъдимият е отишъл след 00:30 часа на 30.05.2012 г. на процесния паркинг и че се е намирал заедно с В. в близост до инкриминирания автомобил. Настоящият състав намира обясненията в тази им част за непротиворечиви и кореспондиращи си с други доказателства по делото, поради което им дава вяра.

Съдът намира, че по отношение на фактите, свързани с конкретните причини, по които двамата със С.В. отишли в Г. К. на инкриминираната дата, както и по отношение на обстоятелството подсъдимият да не е знаел, че свидетелят С.В. срязва катализатора на процесния лек автомобил, с каква цел В. извършва това деяние, както и с каква цел подсъдимият е стоял до инкриминирания автомобил, не следва да се дава вяра. В тази си част обясненията съставляват именно защитно средство и не могат да бъдат ценени като източник на доказателства, тъй като са нелогични, противоречиви и не кореспондират на останалите доказателства и доказателствени средства по делото. По отношение на обстоятелството дали подсъдимият М. е видял В. да взима нещо от багажника обясненията са противоречиви. Първо М. твърди, че самият той е отворил багажника, от който видял как В. взима чанта. В същите обяснения подсъдимият заявява, че не е видял С.В. да взима нещо от багажника, а впоследствие научил какво е станало. Освен това, нелогично звучи твърдението, че на конкретно зададени от подсъдимия М. въпроси, С.В. не е дал абсолютно никакви отговори за това какво прави при автомобила с марка „П.“, и по тази причина в момента на деянието подсъдимият не е знаел, че се върши престъпление. От друга страна, обстоятелството, че М. е обърнал автомобила си и го е ориентирал така, че да му е по-удобно да напусне паркинга, само по себе си е индиция, че още при пристигането си на местопроизшествието водачът е имал идея, че евентуално ще се наложи по-бързо да напуснат въпросния паркинг, т.е. имал е представа, че ще се върши нещо нередно. На следващо място, в тази си част обясненията на подсъдимия не намират подкрепа в други, събрани по делото доказателствени материали. По отношение на причината, поради която М. и В. решили да отидат в Г. К. вечерта на 29.05.2012 г., обясненията противоречат на показанията на свидетеля А.Б., в които последният твърди да не е имал предварителна уговорка с подсъдимия, а последният му позвънил, казвайки му, че пътува към Г. К. и го попитал къде е, за да се видят. Свидетелят твърди, че когато М. му позвънил, се намирал в заведение в кв. „Възрожденци“ в Г. К. и именно към това заведение ги упътил да се придвижат, за да се срещнат. Б. отказал на предложението им да отидат на бар, тъй като на следващата сутрин трябвало да става доста рано. Настоящият състав дава вяра на показанията на свидетеля Бонев досежно обстоятелствата, свързани с причината за посещението на М. и В. в Г. К. на 29-30.05.2012 г. Заявеното от свидетеля в показанията му е последователно и безпротиворечиво. Същият установява, че не имало предварителна уговорка между него и подсъдимия за излизане на бар или дискотека, а дори напротив – заявява, че поканата му е била отправена при срещата им в Г. К., която той отхвърлил поради ангажимент на следващата сутрин.

Обясненията не се подкрепят и от показанията на свидетелката Х. Р., в които тя сочи, че е видяла лице, стоящо до процесния автомобил и оглеждащо се настрани. В един момент, когато паркингът бил осветен от фарове на движещ се автомобил, това лице, заедно с друго, излязло изпод колата, се скрили в близките храсти. След като автомобилът паркирал, двете лица излезли от храстите и отново заели предишните си места, което усъмнило свидетелката, че се върши кражба и сигнализирала за случващото се на телефон 112. Малко по-късно двете лица отново влезли в храстите, като онова, което било под колата, носело някакъв предмет в ръцете си. Същите не се задържали дълго там, като излезли без този предмет и се отправили в посока към изхода на паркинга. Съдът кредитира показанията на свидетелката Р. поради обстоятелството, че същата е очевидец на деянието, имала е непосредствена видимост към мястото, където е бил паркиран процесният автомобил от терасата си в блок № 15, освен това показанията й са обективни, логични, последователни и непротиворечиви. Същите напълно разколебават версията на подсъдимия, че само веднъж влязъл в храстите по разпореждане на С.В. и не го е видял в този момент да носи нещо в ръцете си.

Съдът не дава вяра на дадените от свидетеля С.В. показания при разпита му на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК по следните съображения: показанията са дадени след като делото по отношение на В., на който заедно с подсъдимия М. е повдигнато обвинение за същото деяние при условията на съучастие, е приключило с влязло в сила споразумение. От тях прозира очевидният стремеж на В. приятелят му А. М. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за съучастие под формата на помагачество по отношение на деянието, за което В. е осъден като извършител. Показанията му са нелогични - изцяло е недостоверна версията подсъдимият изобщо да не е разбрал за извършеното от В. деяние, не е идвал до инкриминирания автомобил, да не е разговарял с него. Тази версия се опровергава дори и от обясненията на подсъдимия, в които последният заявява, че е отишъл при автомобила с марка „П“, дори дава конкретно описание както на самия автомобил, така и на обстановката около него, освен това, твърди, че попитал В. какво прави при автомобила, заедно се скрили в храстите, когато наблизо се появила кола, после М. му казал да си тръгват, а В. отговорил, че трябва преди това да си вземе крика. Показанията на свидетеля В. не са подкрепени и от другите доказателствени материали по делото. Противоречат си съществено с показанията на свидетелката Х Р, безпристрастен очевидец на инкриминираното деяние, съгласно които до инкриминирания автомобил се намирали две лица – едното, стоящо в близост до колата и непрекъснато оглеждащо се настрани, и друго, чието местоположение свидетелката не може конкретно да установи, тъй като е било скрито ниско долу от страната на автомобила, към която Х Р нямала видимост или както се е изразила тя – лицето било зад колата, скрито от очите й.

Следва да се посочи, че по делото са приобщени по реда на чл. 281, ал. 2 във вр. с чл. 281, т. 2 от НПК обяснения на свидетеля С.В. от 30.05.2012 г., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. Тези обяснения свидетелят не поддържа, когато са снети същите С.В. е участвал в процеса в различно процесуално качество – и то в качеството на подсъдим, обясненията на който по своя характер, освен доказателствено средство, съставляват и средство за защита, а освен това същите са дадени преди изменение на обвинението спрямо С.В. поради съществено изменение в обстоятелствената му част, т.е. по друго обвинение. Предвид гореизложеното, съдът не взе предвид прочетените по реда на чл. 281, ал. 2 във вр. с чл. 281, т. 2 от НПК обяснения на свидетеля В..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И Ч, Н А, ТН., Г З и В.В.в, полицейски служители при РУП – Г. К., тъй като същите са последователни, в тях не се намират вътрешни противоречия и не на последно място, се подкрепят и от другите събрани по делото доказателствени материали. От тези показания се установява, че във връзка с подаден на телефон 112 сигнал били изпратени на местопроизшествието, където установили подсъдимия М. и свидетеля В., придвижващи се с лек автомобил „Алфа Ромео“, управляван от подсъдимия. Документите на двете лица били поискани от свидетеля Ч., който ги дал на колегите си З. и В., за да извършат справка, а Ч., заедно с пристигналия екип за съдействие - А. и Н., се отправили към мястото пред блок № 15, за което бил подаден сигналът. М. бил помолен да слезе, а В. останал в колата. Свидетелят З. забелязал, че ръцете на В. са „зацапани като от масло”, а зад предната дясна седалка имало „тубичка с масло”. Свидетелят Ч. също установява, че ръцете на В. били изцапани с масло. Била извършена справка от свидетеля В. с дежурния, при която се установило, че В. е осъждан за кражба на катализатори. По време на извършване на справката В. отворил предната дясна врата, при което му било разпоредено да я затвори. От показанията на свидетелите А., Н. и Ч. се установява, че същите били насочвани от свидетелката Х. Р. към процесния автомобил марка „П.“, при който последната забелязала да се навъртат две лица. При проверката на мястото свидетелите видели в храстите катализатор и запалка в близост до предната дясна гума на автомобила. От показанията на свидетеля Ч. се установява, че при разговор със свидетеля В., последният признал, че е срязал с клещи открития в храстите катализатор от процесния автомобил, които смазал, „за да не се чува”, а след това изхвърлил катализатора в храстите, тъй като по номера му установил, че е с по-ниска от очакваната стойност.

От показанията на свидетелката Ю. М., собственик на инкриминирания автомобил, се установява, че когато от полицията я повикали да слезе на паркинга пред блока във връзка с произшествие със собствения й автомобил, от храстите бил изваден катализатор, какъвто, навеждайки се под колата си, тя установила че липсва от нея. Съдът намира, че показанията й са непротиворечиви и достоверни, с оглед на което им дава вяра.

Досъдебното производство е образувано на основание чл. 219, ал. 2 от НПК с протокола за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествието от 30.05.2012 г. При огледа, на 50 см от лявата страна на пейка пред вход „А“ на блок № 18 в кв. „В.“, Г. К., е установено, че се намира отрязан от двата си края катализатор от изпускателни тръби на лек автомобил. На пътя, пред пейка, на разстояние 50 см от края на пътното платно, успоредно на пътя е паркиран лек автомобил марка „П.“, модел „206 SW“, ДК № К****АТ, цвят „черен металик“, със заключени врати, на който е установено, че е срязана част от изпускателните тръби на мястото, където следва да бъде поставен катализаторът. До предната дясна врата на този автомобил е открита черна на цвят запалка с надпис „Football“, оборудвана със светещо устройство. На разстояние 166 м от описания автомобил, на У. „Р.Ж.“, в близост до кафе-аперитив „Сателита“, на 7 м от пътни знаци „Пешеходна пътека“, „Главен път“ и „Завиване надясно и движение направо“, на 70 см от края на пътното платно, е открито устройство за рязане на тръби – клещи „GRIP“. Установените при огледа катализатор, запалка и клещи, са иззети и приобщени като веществени доказателства.

В хода на досъдебното производство на 30.05.2012 г. е извършен и следствен експеримент с участието на С.В. за установяване на механизма и последователността на извършеното от него деяние и на съответствието с иззетите по делото веществени доказателства. Видно от протокола за посоченото действие по разследване, в междублоковото пространство на блокове №№ 16, 17 и 18 в кв. „В.“, Г. К., асфалтирано и наподобяващо паркинг, С.В. е посочил място в близост до блок № 16, където обяснил, че заедно с А. М. паркирали автомобила, с който се движели. След това, малко по-надолу на паркинга, в посока към СОУ „П.Р. Славейков“, В. посочил място до блок № 15, където се намирал паркиран лек автомобил марка „П.“, с рег. № К****АТ. В. установил как е повдигнал този автомобил посредством крик, влязъл е под него и използвайки клещи, е отрязал катализатора му. След това е станал, оставил е катализатора в близките храсти, с М. се качили в автомобила, с който пристигнали и потеглили към изхода на паркинга, където били спрени от полицейски патрУ.

С протокол за доброволно предаване от 30.05.2012 г. подсъдимият А. М. доброволно е предал лек автомобил „А. Р.“, модел „166“, ДК № РВ****МС, свидетелство за регистрация на същия, контактен ключ и крик за повдигане на автомобил с ръкохватка. В протокола М. е пояснил, че автомобилът е негов, с посочения автомобил заедно със С.В. пристигнали от Г. П., а крикът е бил взет от В. от дома му в Г. П..

Извършени са и два броя справки в ЦБ – КАТ, видно от които собствеността на лекия автомобил марка „П.“, модел „206“, с ДК № К****** принадлежи на свидетелката Ю.М., а собствеността на лекия автомобил „А. Р.“, модел „166“, ДК № Р*****С – на подсъдимия А. М..

Автомобилът с марка „А. Р.“, собственост на подсъдимия А. М., е бил приобщен като доказателство по делото посредством извършен оглед, видно от протокол за оглед на веществени доказателства от 30.05.2012 г. Върху този автомобил с определение от 05.06.2012 г. по ч.н.д. № 532/2012 г. Кърджалийският районен съд е допуснал налагане на запор като обезпечителна мярка на отнемането му в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1 от НК.

По делото са назначени и изслушани две експертизи – комплексна съдебно-оценителна и техническа, както и съдебно-трасологична. Съгласно заключението на комплексната оценителна и техническа експертиза справедливата пазарна стойност на отрязаната част от изпускателни тръби за изгорели газове на лек автомобил марка „П.“, модел „206“, с ДК № *****Т, възлиза на 714,00 лв. По диаметрите на отрязаните тръби (предната – 60 мм, а задната – 55 мм), по начина на отрязване, по дължината на липсващата от автомобила част (46 мм) и по вида на приложената към делото част, вещото лице дава заключение, че отрязаната част принадлежи на описания по-горе лек автомобил. Видно от съдебно-трасологичната експертиза иззетият на 30.05.2012 г. от местопроизшествието катализатор е част от газоотводната система на същия автомобил и е срязан посредством иззетите по делото клещи „Грип“ за рязане на тръби.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият А. М. е осъществил от обективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение, а именно, че на 30.05.2012 г. в Г. К., в съучастие като помагач със С.В., противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка „П.“, модел „206“, с ДК № К*****Т, срязвайки катализатор от изпускателни тръби на изгорели газове на описания автомобил, собственост на Ю. М.а, с което е нанесъл имуществени вреди в размер на 714,00 лв. Безспорно по делото е установено както обстоятелството, че С.В. е повдигнал процесния автомобил с крик, влязъл е под него и посредством клещи „Грип“ за рязане на тръби е срязал катализатора на газоотводната му система. След това В. е станал и е захвърлил катализатора в намиращите се в близост до автомобила храсти, след което заедно с подсъдимия М. отишли до автомобила, с който пристигнали и потеглили от местопроизшествието. За това деяние В. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 2. ал. 2 от НК по силата на одобрено от състав на Кърджалийския районен съд споразумение. По делото се устаÝови също и че докато В. се е намирал под инкриминирания автомобил, режейки катализатора на същия, подсъдимият М. е стоял до този автомобил, сядал е на пейката, намираща се в близост до него, оглеждал се е настрани, наблюдавайки дали не приближава някой. В момент, в който към местопроизшествието се появил автомобил, М. заедно с В. се скрили в намиращите се зад пейката храсти и изчакали въпросният автомобил да отмине. След известно време, през което двамата били в храстите, те отново излезли и заели предишните си позиции. След като В. срязал катализатора, двамата с М. отново влезли в храстите, като В. носел в себе си въпросния катализатор. Установявайки по номера на катализатора, че стойността му е по-ниска от очакваната, В. го изхвърлил в храстите. После двамата с М. излезли оттам, В. взел инструментите си и заедно се отправили към автомобила на М., с който пътували. Въз основа на изложено съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подсъдимият А. М. обективно е улеснил извършването на инкриминираното деяние от страна на С.В., стоейки до инкриминирания автомобил и оглеждайки се да не идват хора.

От субективна страна обаче съдът намира, че целта на М. и В. е била да своят катализатора, срязан от свидетеля В., а не да повредят автомобила, собственост на свидетелката Ю.М.. Тази субективна цел съдът намира за безспорно установена по делото предвид действията им, когато по номера на катализатора установяват, че същият е с по-ниска от очакваната цена, т.е. налице е намерение за своене на катализатора, а не цел за повреждане на автомобила. Наличието на такова намерение за своене, както и правилно е приел първоинстанционният съд, разграничава престъплението повреждане от престъплението кражба. Характерно за престъплението по чл. 216 от НК, както се сочи в решение № 974/24.VІІ.1972 г. по н.д. № 732/72 г. по описа на ВС, ІІІ н.о., е, че деецът не се стреми на придобие вещта или части от нея без съгласието на нейния притежател или владелец с намерение противозаконно да я присвои, а до умисъл, цел за повреда или пък поради небрежност за нейното опазване се е стигнало до повреждане. Поведението на дееца в такива случаи има определена цел и последици, които нямат нищо общо с кражбата. За да се счете, че е налице престъплението повреждане на вещ, е необходимо да се установи, че деецът умишлено или по непредпазливост е упражнил върху тази вещ такова непосредствено въздействие, че тя частично или временно не може да служи съобразно предназначението си. Когато деецът вземе от нея известна част без съгласието на нейния владелец с намерение противозаконно да я присвои, извършва кражба, а не повреда на вещ. Предвид изложеното дотук, настоящият състав намира, че в разглеждания случай с деянието си подсъдимият А. М. е осъществил именно състав на престъплението кражба в съучастие със С.В. под формата на помагачество, тъй като отрязването на катализатора от газоотводната система на процесния автомобил е осъществено с намерение този катализатор противозаконно да се свои. В този смисъл, настоящият състав намира за неоснователно направеното в протеста оплакване за ирелевантност на крайната цел на дееца за осъществяване състава на престъплението по чл. 216 от НПК. На следващо място, настоящият състав намира, че инкриминираното деяние е довършено, тъй като със срязването на катализатора същият е отнет от фактическата власт на собственика на автомобила – Ю.М.а, без нейното съгласие, тъй като такова не е изрично дадено, а освен това, е установена нова фактическа власт върху този катализатор при пренасянето му в храстите, където необезпокоявано катализаторът е можело да бъде огледан, да се установи по неговия номер, че същият не отговаря на определени критерии, с оглед на което да се изхвърли в храстите, което може да се разглежда и като вид разпореждане с него. Още повече, че след това В. и М. са се отдалечили от местопроизшествието, качили са се в автомобила на подсъдимия и са потеглили. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно и направеното в протеста оплакване да е налице самоволен отказ от довършване на престъплението кражба, съдържащо в себе си признаците на друго престъпление, а именно – повреждане по чл. 216, ал. 1 от НК, предвид което е и повдигнато съответното обвинение. Съдът не споделя тези доводи на представителя на държавното обвинение, тъй като в правото не съществува институт на самоволен отказ от довършено престъпление. Настоящата Þнстанция намира, че със самото пренасяне на отрязания катализатор на друго място, различно от мястото на отнемането му от автомобила, независимо от това, че мястото не е отдалечено от този автомобил, престъплението е довършено, тъй като е установена нова фактическа власт върху вещта предвид обстоятелството, че отнелият вещта има възможност необезпокоявано да се разпорежда с нея, с оглед на което инкриминираното деяние не може да се разглежда като самоволен отказ от довършване на престъплението кражба. Освен това, както вече се спомена, от субективна страна извършеното от подсъдимия М. деяние не осъществява признаците на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В този смисъл е неоснователно оплакването на прокурора в хода на съдебните прения, че първоинстанционният съд е приел деянието за виновно извършено, но въпреки това е постановил оправдателна присъда, тъй като не отговаря на истината. Районният съд не е приел да е налице вина досежно деянието, за което е повдигнато обвинение – напротив, в мотивите на протестираната присъда подробно е описано защо съдът приема, че деянието не е доказано от субективна страна, т.е. че не е налице вина. Във връзка с наведения в протеста довод, че допуснатото в съдебно заседание изменение на обвинението на подсъдимия А. М. не променя изобщо обстоятелствената част на обвинението му, отразена в обвинителния акт, а неминуемо следва от изменението на обвинението по отношение на извършителя С.В., следва да се добави следното: в съдебно заседание от 03.12.2012 г. по н.о.х.д. № 543/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, прокурорът е подигнал по реда на чл. 287 от НПК ново обвинение по отношение на подсъдимите С.В. и А. М., а именно за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК при условията на съучастие под формата на извършителство за С.В. и на помагачество – за А. М.. Това ново обвинение е мотивирано от прокурора именно с установявани в хода на съдебното следствие обстоятелства, съставляващи основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, с оглед на което изменил повдигнатите на подсъдимите обвинения досежно предявените им факти. Предвид обстоятелството, че функцията по повдигане на обвинение по дела от общ характер принадлежи изцяло на прокурора, изцяло негово е и правомощието да изменя обвинението, а съдът в тази хипотеза може да се произнесе единствено в рамките на измененото обвинение.

При така приетите за установени въз основа на доказателствения материал фактически положения, настоящата въззивна инстанция намира, че правилно районният съд е приел подсъдимият А. М. да не е осъществил от субективна страна под формата на помагачество състава на престъплението „повреждане”, а на по-тежко наказуемо такова, а именно - престъплението „кражба”. Поради липсата на повдигнато съответно обвинение за по-тежко наказуемото престъпление, правилно първоинстанционният съд го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. с чл. 2. ал. 4 от НК.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав счита, че протестът се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а постановената от районния съд присъда - да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 173/31.10.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 605/2013 г., по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.