ПРОТОКОЛ
№ 144
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Васил Ст. Гатов
ТОДОР ИЛК. Х.
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Ив. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600141 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:21 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем АЛБ. Р. Х. се явява лично и с адв.С.Х., редовно
упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Х.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.Х.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като
намира делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
1
Адв.Х.: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да уважите подадената
от нас въззивна частна жалба. Въпреки че същата е, както се изразяват
повечето юристи, бланкетна, сама по себе си не е необходимо да
преповтаряме аргументите, с които сме възразили на искането в първата
инстанция.
Мотивите ни, за да се явим пред вас са следните – без да оспорваме
фактите, такива, каквито са събрани на ДП, преди да бъде окомплектовано
делото с всички допълнителни материали, само тези факти бяха достатъчни,
че в моя подзащитен е било намерено определено количество наркотично
вещество.
Нашият мотив за въззивната частна жалба е, за да бъде отменено
определението на първата инстанция е това, че моят подзащитен сравнително
скоро преди месец и нещо, е преболедувал Корона вирус, възстановява се по-
бавно и действително това е едно лечение, което не е свързано с конкретно
едно лекарство, предписано в амбулаторния лист, а са комплекс от мерки,
витамини и други лекарства, които са необходими за възстановяване след
този период. Освен това, аргументите ми са следните - същият има постоянен
адрес. Това може да се убедите и сами. Липсва каквато и да е опасност да
промени адреса си, да се укрие или да извърши друго престъпление. Самият
той има интерес да предостави цялата информация, такава, с каквато
разполага, на органите на МВР, за да може евентуално, ние сме направил
едно искане да постигнем едно споразумение с прокуратурата относно вида и
размера на наказанието. В тази връзка, моля да измените
първоинстанционното определение на ПОС, с което е взета най-тежката
мярка за неотклонение и да определи една по-лека, а именно „Парична
гаранция“, за да може той да се възстанови в къщи и да приключи по най-
бързия начин разследването.
ОБВИНЯЕМИЯТ Х. /за лична защита/: Нямам какво да допълня.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, моля да я оставите без уважение, и да потвърдите
първоинстанционното определение.
Спор по отношение наличието на обосновано предположение не е
налице.
По отношение на другите две предпоставки за вземане на най-тежка
мярка за неотклонение, ОС е изложил убедителни мотиви, които аз
подкрепям. В допълнение мога да кажа за направеното искане за мярка за
неотклонение „Домашен арест“, че тя според мен е нецелесъобразна в
конкретния случай, доколкото престъплението, за което е повдигнато
обвинение е от такова естество, че не би му могло да попречи
продължаването на тази престъпна дейност при положение, че е под
„Домашен арест“. В тази връзка ще ви моля да потвърдите определението на
ОС.
2
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Х.: Искам по-лека
мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание прие за установено следното.
Производството е по чл. 64, ал.7 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по
досъдебно производство №41/22г. по описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР
П. А. Р. Х..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с
искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани
доводи за незаконосъобразност на определението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни
по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението, като излага подробни съображения в тази насока.
Намира извода за наличието на опасност същият да продължи с престъпната
си деятелност или да се укрие за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за
липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемият Х. е повдигнато и предявено обвинение по чл.354а, ал.1 НК, за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Изводът, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е
осъществил престъпния състав по чл.354а, ал.1 НК, по който му е повдигнато
обвинение е правилен, макар и слабо доказателствено обезпечен. Данни за
съпричастност на Х. към инкриминираната престъпна деятелност се съдържат
единствено в обясненията му за намерените при претърсването и изземването
от дворното место на ул. *** *** в П. кокаин и електронна везна, от които
става ясно, че са негови. Ноторно е обаче, че тези обяснения не разполагат с
необходимата доказателствена стойност и принципно сами по себе си не
могат да обосноват категоричен извод за авторството, ако не бъдат
подкрепени от други преки или косвени доказателства.
Индиция за горното се съдържа и в декларативните показания на
свидетеля М., в които същият преразказва получена от него оперативна
3
информация за дейност на обвиняемия, свързана с разпространение на
наркотични вещества. Тези показания обаче, не само че са тотално изолирани
от събраната доказателствена маса, но и не разполагат с необходимия
доказателствен потенциал. Това е така, защото оперативната информация,
придобита от органите на МВР не може да бъде ползвана като достоверен и
надежден доказателствен източник.
Други данни, свързващи обвиняемия с инкриминираното наркотично
вещество по делото липсват.
Независимо от това, настоящият състав намира, че в процесуалния етап,
на който се намира предварителното разследване и при характера на
настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за
неотклонение на обвиняемия е достатъчно по делото да са налични само
„данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за
съпричастността му към деянията, за които е обвинен, като закона не е
поставил условие тези данни да са от характера или идентични с
доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда. Дали и
доколко те ще бъдат достатъчни за преценка на точната правна квалификация
на деянието, е въпрос, на който следва да отговори съдът при решаване на
делото по същество.
Поради това и макар и с изключително оскъден доказателствен
потенциал, данните съдържащи се в протокола за претърсване и изземване, в
който са описани откритите наркотични вещества и везна на този етап
обхващат хипотезиса на чл.63, ал.1 НПК, най – малкото относно държането на
инкриминирания наркотик, без да се коментира специалната цел, свързана с
разпространението му, за която както беше отбелязано по – горе липсват
каквито и да било данни.
За да стигне до извод, че е налице опасност обвиняемият да извърши
престъпление, съдът е намерил, че инкриминираното наркотично вещество е
в немалко количество и на немалка стойност. Отделно от това е счел, че Х. се
занимава системно с разпространение на наркотични вещества. С честите
пътувания на обвиняемия до Република Т. съдът е обосновал опасността
същият да се укрие.
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен, а изложените в
тази връзка съображения не могат да бъдат споделени.
Данни за реална опасност обвиняемият Х. да продължи да върши
престъпления липсват. Приетата от първата инстанция деятелност, свързана с
укриването на наркотичното вещество не е с нищо по-различна и не се
отличава с някаква изключителна или по – различна специфика от типичните
действия при извършване на този вид престъпления. Опасност за извършване
на престъпления не може да се извлече и от количеството на наркотичното
вещество, което не може да бъде определено за значително, съобразно
приетите в съдебната практика критерии за размерите на такъв вид забранени
4
субстанции. И не последно место, както беше посочено по - горе данни за
системно разпространение на наркотични вещества от обвиняемия на други
лица на този етап от производството липсват.
Наред с това първата инстанция не е отчела в достатъчна степен
съдебното минало, липсата на криминални прояви и зрялата възраст на
обвиняемия, като се е задоволила да отбележи само, че чистото съдебно
минало не е обстоятелство, което да игнорира опасността да извърши
престъпления. Този извод не може да бъде споделен. Чистото съдебно минало
и липсата на криминални прояви са все обстоятелства, които не само не
обосновават, а изключват извода, че при него е налична реална опасност да
върши престъпни деяния.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност очертава като
несъстоятелен извода, че е налична опасността обвиняемият Х. да върши
престъпления.
Зрялата възраст на обвиняемия и наличието на постоянен адрес и
постоянно местоживеене минимизират опасността да се укрие до степен на
пълно изключване. Честите му пътувания до Република Т. сами по себе си не
са достатъчни да обосноват такава опасност, още повече, че възможността да
излиза извън страната може да бъде ограничена чрез забрана за напускане
пределите на Република България, налагането на каквато е наложително в
настоящия казус.
В тази връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано
под стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. Когато тази опасност не съществува, както е в настоящия
случай, основанията за задържане на лицето под стража са отпаднали.
Поради това задържането на обвиняемия Х. влиза в противоречие с
изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в
частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Пловдивския
окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо
обвиняемия А.Х. да бъде взета по – лека мярка за неотклонение „Гаранция”,
с която биха били покрити изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия от една страна, а от друга като
отчете обществената опасност на престъплението, в което е обвинен намира,
че сумата от 5 000 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от
закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена
забрана за напускане на пределите на Република България.
5
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 403/29.03.2022г. по чнд № 547/22г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство №41/22г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П. А. Р. Х. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия по досъдебно производство №41/22г. по
описа на отдел „ КП“ при ОД на МВР П. А. Р. Х. мярка за неотклонение
„Гаранция”, в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият А.Х. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия АЛБ. Р. Х. с
ЕГН ********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република
България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР П. и Началника на ДНСП С. за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната,
във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.34 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6