Мотиви към Присъда № 9
от 04.07.2019 г. по нохд № 121/2018 г.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият
*** М.И.М. постъпил на кадрова военна служба в
БА на 19.05.2016 г. На заеманата длъжност *** във в.ф.*** бил назначен със
заповед № ЗЛС-5/28.02.2017 г. на Командир в.ф. ***, считано от 01.03.2017 г.
По време на службата си се
проявил като добър военнослужещ. Изпълнявал в пълен обем функционалните си
задължения. Бил дисциплиниран и отговорен военнослужещ. Нямал участие в
задгранични мисии.
Не бил награждаван. Бил наказван
веднъж със „Забележка” за нарушаване на военната дисциплина.
Не бил
осъждан.
Ц.л. Х.И. ***, ЕГН: **********.
Не бил осъждан.
ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ *** М.,
ДВАМАТА ПОДСЪДИМИ ИЗВЪРШИЛИ СЛЕДНОТО:
На 25.02.2018 г. около 17,30 ч. в
*** се състоял футболен мач между ФК
*** и ***. Привърженици на пловдивския
футболен клуб посетили мача в ***. След приключване на футболната среща група привърженици на *** потеглили от *** към *** с микробус марка „Мерцедес“,
модел „Вито“, с рег. №***, управляван от свидетеля Г.В.. В микробуса пътували свидетелите С.Д., Б.И.,
Н.К., С.Д., П. К. и И.П.П.. До шофьора на буса пътувал
свидетеля С.Д.. Свидетелят С.Д. пътувал отзад, с гръб към шофьора, до
страничната плъзгаща се врата.
На същата дата – 25.02.2018 г.
група от около 70 човека привърженици на ФК *** се събрали в клуба си, находящ се до едноименния стадион в ***. Мястото и времето на сбирката
били предварително уговорени между членовете на групата чрез социалните мрежи и
по мобилните телефони. Обявената първоначална цел на сбирката била създаване на
организация за осъществяване на хореография в предстоящата футболна среща на ФК
***. На сбирката бил и подсъдимия ***
М.И.М. по прякор ***. До
мястото на срещата на стадион *** М. отишъл с лек автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. №***, собственост на баща му.
Присъствали и свидетелите М.У., който управлявал таксиметров автомобил марка
„Киа Рио“, О.Е., А.Г., И.К., управлявал личния си автомобил БМВ с рег. № ***, Г.П., Н.И., С.С., който управлявал лек автомобил „Опел Вектра“, собственост на майка му, като с него пътувал и Р.Г.,
М. М., Х.И., И.В.,
както и други неустановени лица. Привържениците
на ФК *** решили да причакат в засада в *** прибиращите се от *** привърженици на ФК ***, за да им нанесат побой. В
изпълнение на намисленото, те се въоръжили с предварително подготвените и
намиращите се клуба подръчни средства – дървени пръти с набити на тях пирони,
парчета метални тръби и бухалки. Поставили на главите си жълто-черни маски, за
да не бъдат разпознати лицата им. Първоначално цялата група се придвижили с автомобили
към *** шосе, за да причакат микробуса с
привържениците на ***. Групата
имала предварителна информация, че микробусът ще влезе в града именно оттам.
Малко преди 22,00 ч. на същата дата микробусът „Мерцедес Вито“ с привържениците
на *** влязъл в ***, като се движил по същото шосе в
посока центъра на града. Феновете на *** последвали микробуса. Микробусът продължил движението си
първоначално по бул. ***, след което завил по бул. ***. Малко преди кръстовището на бул.*** с ул. ***, близо до хотел ***, микробусът спрял на червен
светофар. От
автомобилите, в които се возили феновете на ***, слезли няколко човека и
започнали да нанасят удари с металните тръби и дървените колове по микробуса.
Счупени били предното и задното обзорно стъкло на микробуса. След като светнал зеления сигнал на светофара
микробусът продължил движението си по бул. ***, но след като навлязъл в
кръстовището с ул. *** веднага
след хотел *** бил
застигнат от леките автомобили с феновете на***. От дясната страна на микробуса
спрял лекият автомобил, управляван от подсъдимия М.. От него слезли той,
другият подсъдим ц.л. Х.И. и останалите лица, които се возили в автомобила. Свидетелят
С.Д. отворил страничната врата на микробуса, слязъл от него и се отправил към
лекия автомобил, управляван от подсъдимия *** М.. В момента, в който Д.
приближил предната част на спрелия автомобил, подсъдимият *** М. го нападнал в
гръб, същият се хвърлил на гърба му, с цел да го повали на земята. Д. загубил
равновесие и се наклонил напред. В този момент другият подсъдим ц.л. Х.И.
ударил по главата Д. с метална тръба. В резултат на нападението на двамата
подсъдими Д. паднал на пътното платно. М. и И. продължили да нанасят още удари
с ръце и крака по главата и тялото на свидетеля. Към двамата подсъдими се
присъединили и други привърженици на *** и други неустановени в хода на разследването, и също
нанесли удари на свидетеля с ръце и крака в главата и тялото му докато лежал на
платното.
В същото време останалите пътници
от микробуса, привърженици на *** слезнали от него и също били нападнати от
значително превъзхождащите ги по численост привърженици на ***. Участниците в двете групи
започнали взаимно да си нанасят удари, в резултат на което пострадали и
свидетелите И. П. П. и Н.Т.К.. Едновременно с това
неустановени в хода на разследването привърженици на *** продължили да нанасят удари и по
купето на микробуса с дървени пръти, метални тръби и бухалки (по отношение на
тези деяния наказателното производство е било разделено, а материалите са били
изпратени на РП Пловдив).
Описаният по-горе инцидент се е
развил в рамките на по-малко от една минута. Веднага след това привържениците
на двата футболни клуба се качили по автомобилите си, като привържениците на *** напуснали местопроизшествието, а
феновете на *** от
микробуса освободили само кръстовището, като пострадалият Д. първоначално е бил
оставен сам да лежи по средата на същото. Малко по-късно на кръстовището се
върнали Б.И. и П. К., които му
помогнали да се изправи и го съпроводили до намиращия се в близост хотел ***. В резултат на подаден сигнал от
свидетелката Ж.П.П. до тел. 112 на
местопроизшествието пристигнали екип на „Спешна помощ“ и служители на МВР от
Трето РУ Пловдив. Свидетелят Д. е бил откаран с линейка до медицинско заведение,
където е бил хоспитализиран.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза (л.63-66 от том втори на ДП) се установява, че пострадалият С.Г.Д. е
получил следните травматични увреждания: линейно счупване на черепния покрив,
счупване на основата на черепа, наличие на въздух в черепната кухина, малък
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, наличие на кръв в челния, решетъчния,
клиновидния и горно-челюстен синус, счупване на яблъчната
кост, разкъсно-контузна рана в дясно челно-теменно,
отток и кръвонасядане на клепача на дясното око.
Счупването на черепа с наличието
на разкъсно-контузна рана в мястото на счупване,
навлизането на въздух в черепната кухина е осъществило медико-биологичния
признак – нараняване, което прониква в черепната кухина по смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК.
С горното двамата подсъдими са
осъществили от субективна и обективна страна състава на: чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, защото на 25.02.2018 год. около 21.50 часа в *** на
кръстовището на бул. „Дунав” с ул. „Васил Левски” по хулигански подбуди двамата
в съучастие и с други неустановени лица, всички като съизвършители,
причинили две средни телесни повреди на ц.л. С.Г.Д. ЕГН:********** *** –
нараняване, което прониква в черепната кухина, изразило се в линейно счупване на черепния
покрив, счупване на основата на черепа и наличие на въздух в черепната кухина,
както и разстройство на здравето временно опасно за живота, изразило се в малък
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
ПРИЧИНИ:
Ниско правно съзнание. Незачитане на телесната неприкосновеност на гражданите.
МОТИВИ:
Демонстриране на чувство за безнаказаност, неуважение и превъзходство над други
граждани на обществото.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в съдебно
заседание доказателства: показанията на свидетелите: С.Д., С.Д., Н.К., А.Г., М.У.,
О.Е., Ж.П., Б.И., И.П.П., Г.В.,
Р.Г., С.С., както и от приложените по делото писмени
доказателства: от
том първи на досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие –
л.39-40, албуми – л.41-53, протокол за претърсване и изземване – л.64-67,
дадени в том първи на досъдебното производство,
от том трети на досъдебното производство: протокол за доброволно
предаване – л.4, протокол за оглед на предмети – 35-42, протокол за оглед на
веществени доказателства – 43, албум – 44-49, копие от свидетелство за
регистрация – л. 50, експертна справка – л.51, протокол за доброволно предаване
– л. 52, протокол за оглед на предмети – л.54, протокол за доброволно предаване
– л.55, протокол за оглед на предмети – л.57, копие от история за заболяване за
С.Д. – л. 72, епикриза за С.Д. – л. 73, декларация за
информационно съгласие и документи от болницата – л.74-93, лист за преглед на
пациент – л.96-99, от том четвърти на досъдебното производство – протокол за
полицейски обиск на лице – л.20-23, л.25, л.28, л. 30, л. 33, л.35, л.110,
л.113, л. 115, заповед за полицейско задържане – л. 24, 26, 27, 29, 31,32, 34,
109, 112, 116, справки за лице – 36-45, л. 111, справка лек автомобил – л.
46-62, история на заболяването, епикризи и други
болнични документи – 64-87, служебна справка – л.96, приемо-предавателен
протокол – л.114, декларация – л. 117, протокол за доброволно предаване – л.
118-123, приемо-предавателен протокол - 124, от том пети на досъдебното производство –
съдебно-медицинско удостоверение – л. 6, епикриза –
л.8, съдебно-медицински удостоверения – 9-10, копие на талон за лек автомобил –
л. 11, пълномощно – л. 12, протокол за доброволно предаване – л. 13, приемо-предавателен протокол – л. 14, протокол за
доброволно предаване – л. 21, заповед за полицейско задържане на лице – л. 31,
декларация – л. 32, протокол за полицейски обиск на лице – л. 33, свидетелство
за съдимост – л. 36-37, епикриза и болнични документи
– л. 48-51, разписки – 64-70, план – 71-72, свидетелства за съдимост – л.
99-102, л.104-107, характеристична справка – л. 103, служебна характеристика –
л. 108, служебен картон – л. 109, кадрова справка – л. 110, както и характеристика
от управителя на фирма *** за
подсъдимия И. – дадена в съдебния том, а също и от веществени доказателства.
В съдебно
заседание прокурорът е на становище, че установената в съдебно заседание фактическа
обстановка е идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Поддържа обвинението срещу двамата подсъдими, като счита, че събраните в
хода на съдебното следствие доказателства по категоричен начин са доказали
вината им. Прокурорът иска от съда след като признае за виновни двамата
подсъдими, предвид на чистото им съдебно минало, да им бъде наложено условно
наказание около три години лишаване от свобода.
Частният
обвинител и неговият повереник излагат съображения,
че вината на двамата подсъдими е доказана по безспорен и категоричен начин,
което се е установява от събраните и проверени в съдебно заседание
доказателства. Считат за правилна квалификацията, посочена в обвинителния акт,
за престъплението извършено от тях. Пледират пред съда подсъдимите да бъдат
признати за виновни и се противопоставят на становището на прокурора за
приложението на института на условното осъждане. В подкрепа на това си
становище излагат съображения, че деянието е с висока степен на обществена
опасност в предвид на предварително създадената организация, както и че двамата
подсъдими също са със завишена обществена опасност, предвид на подбудите,
поради които са извършили престъплението, а именно да нападат други хора, само
заради това, че те имат различни възгледи от техните.
Подсъдимият
М.М. иска от съда да бъде оправдан, без да излага
съображения в тази насока.
Неговата
защита е на становище, на първо място, че авторството на деянието не е доказано
по безспорен начин. Доводите, които излага защитата в тази насока са, че
разпитаните свидетели не са разпознали по категоричен начин двамата подсъдими,
а всички са посочили, че участниците са носили маски на главите си само с
процепи за очите, всички участници са били с тъмни дрехи. На следващо място
защитата е изложила съображения, че липсват доказателства относно субективната
страна на деянието, за което са обвинени подсъдимите. Няма доказателства за
пряк умисъл, какъвто следва да е налице при посочената в обвинителия
акт квалификация, тъй като прокуратурата не е доказала, „че някой от
подсъдимите предварително познава пострадалия, не само да знаят имената му,
достатъчно е да го знаят като човек и физиономия, за да могат да генерират
мисловната си дейност към този човек“. На следващо място, защитата счита, че не
са били събрани доказателства за извършено престъпление при съучастие, тай като
„е трябвало предварително съзнателно да се договорили да извършат определен
обем действия, с които да защитят определени права“. Друго възражение, което
защитата на този подсъдим е навела, е, че не е било доказано по безспорен и
категоричен начин кой от съучастниците какви и колко
удари е нанасял на пострадалите, както и е останало неизяснено обстоятелството
дали ударът е бил само един, или повече. Защитата възразява и срещу обстоятелството,
че въпреки показанията на отделни свидетели, че също са участвали в процесния случай и техните самопризнания, че са нанасяли
удари на други лица, то те не са били привлечени от прокуратурата като съучастници.
Подсъдимият
Х.И. иска от съда да бъде оправдан, без да излага каквито и да било съображения.
Защитата
на този подсъдим счита, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
не е била доказана от събраните и проверени в съдебно заседание доказателства.
Излага съображения, че нито един от разпитаните свидетели не твърдят, че
двамата подсъдими „са извършители на деянието“. Авторството на деянието според
защитата не се доказва и от останалите доказателства – видеоматериали,
фотоматериали, заключението на техническата експертиза. „Нито една от тях не
установява някой от двамата подсъдими да е извършител на това деяние“. Защитата
твърди, че обвинението се крепи на предположения. В заключение на защитната си
теза се иска от съда този подсъдим да бъде оправдан по обвинението му за
извършено в съучастие престъпление.
За
пълноценна оценка на доказателствата и доказателствените
средства по делото, както и за постигане на пълноценен отговор на възраженията
на защитата на подсъдимите относно
обосноваността на обвинителния акт и твърдяната недоказаност на авторството на
деянието, съдът счита за целесъобразно да проследи фактическата установеност на
деянието през отделните му етапи – преди, по време на развитието и след него.
Този подход при съпоставката и анализа на доказателствената
съвкупност, изградена на основата на всички детайли от събитието, пълноценно би
гарантирал разкриването на обективната истина. На първо място, следва да се
отбележи, че не се спори по делото за мястото на инкриминирания случай. Всички
разпитани по делото свидетели-очевидци – Ж.П. (л.104 от
съдебния том), С.Д. (л. 102
от съдебния том), С.Д. (л. 106
от съдебния том), А.Г. (л. 133
от съдебния том), Н.К. (л. 109
от съдебния том), М.У., О.Е. (л.187 от съдебния том),
посочват, че това е в ***,
кръстовището на бул. *** с ул. ***. Няма
спор и за датата – 25.02.2018 г. и часа – около 21,50 ч. Показанията на тази
група свидетели относно времето, мястото на случилото се, се
подкрепят и от протокола за извършена видео-техническа експертиза (л. 9 от том
трети на ДП).
От
показанията на свидетелите А.Г. (л.79 и л.94 от том първи от ДП), М.У. (л. 85 и
97 от том първи от ДП), О.Е. (л. 90 от том първи от ДП), се установява, че на процесната дата е била създадена организация около 19,00 ч.
фенове на ФК*** от фракция с името *** да се съберат зад стадиона. Официално тиражираната
причина за сбирката е била създаване и уточняване на подробности около
хореографията, която следвало да бъде изпълнявана от фенове на клуба в
предстоящите му футболни мачове. След като се събрали на посоченото по-горе
място, за тази група свидетели е станало ясно, че е имало и друга предварително
набелязана цел - да бъдат набити фенове от ФК***, завръщащи
се от мач в ***. Като
част от същата тази организация за постигане на посочената цел, свидетелите
сочат, че от мястото, откъдето са тръгнали, е имало предварително оставени
облегнати на стена метални тръби, дървени колове, с набити по тях пирони и
бодлива тел, като всеки, който е имал желание, е могъл да си вземе от тях. Пак
от показанията на тази група свидетели, както и от показанията на пострадалия С.Д.
(л. 103 от съдебния том) и
свидетелите С.Д., Н.К., И.П.П., Г. Н. П. (л. 116
от съдебния том), се установява, че такива
средства за нанасяне на побой са били използвани от участниците в процесния случай. Такива предмети са били намерени и
описани в протокол за оглед на местопроизшествие, приложения към него фотоалбум
на л. 36 и сл. от том първи от ДП. Свидетелите
Е., Г. и У. безпротиворечиво сочат, че още на тази
първоначална сбирка, там, са били и двамата подсъдими - *** М.М., който е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ светлосив на
цвят металик, с рег. № ***.
Свидетелите сочат, че в същия този автомобил, управляван от подсъдимия М., на
предната дясна седалка се е возил и другия подсъдим Х.И.. От мястото на
сбирката зад стадион *** всички
участници в случката с автомобили се изнасят първоначално до ул. ***. След като
изчакали известно време там да пристигне микробуса с феновете на ***, всички се насочили към мястото на случката, а именно
кръстовището на бул. *** с ул. ***. При
червен сигнал на светофара на въпросното кръстовище микробусът с феновете на *** спрели на кръстовището. Отдясно на него спрял лекия
автомобил „Мерцедес Е 220“, сив на цвят, с рег. № ***,
управляван от подсъдимия М.. Свидетелите С.Д. и С.Д. сочат, че от въпросния лек
автомобил са слезнали петима човека с черни маски на
главите и с жълта лента в областта на очите, започнали с железа и палки да
блъскат по микробуса. Шофьорът на микробуса успял да го подкара малко напред,
като навлязъл в кръстовището. В този момент след спирането му возещите се в
него започнали да слизат, вътре останал само шофьора, като първи слязъл
пострадалия Д., тъй като той се возел до страничната плъзгаща се врата.
Феновете на ФК *** започнали да удрят с метални
тръби, железа, дървени палки, а така също започнали да нанасят удари и по
феновете на ***. От показанията на свидетелите
Г., У., Е. и С.Д. се установява, че първи към пострадалия С.Д. се насочили
подсъдимия М.М., който спрял от дясната страна на
микробуса и возещия се до него втория подсъдим Х.И.. Пострадалият бил нападнат
в гръб от подсъдимия М., като последният се хвърлил на гърба му, с цел да го
повали на земята. Д. загубил равновесие и се наклонил напред. В този момент той
бил ударен с метална тръба по главата от подсъдимия Х.И.. В резултат на
нападението и нанесения удар пострадалият паднал на пътното платно. Двамата
подсъдими продължили да му нанасят още удари с ръце и крака по цялото тяло и
главата. Неустановени участници в хода на разследването се присъединили към
подсъдимите и също нанесли на Д. удари с ръце и крака в главата и тялото,
докато е бил на земята. От показанията на свидетелите Д., Д.,
И.П.П., Н.К., А.Г., М.У., О.Е., се установява, че
всички участници - привърженици на двата футболни клуба, започнали взаимно да
си нанасят удари, като численото превъзходство било на страната на
привържениците на ***. Показанията на тази група
свидетели взаимно се допълват и се потвърждават от приложените по делото
веществени доказателствени средства 1 бр. компактен
диск Verbatim със сериен DVD-R 4,7 GB № MAP637UL12111249. Записите от видеокамерите на хотел *** са били подложени на експертен анализ в рамките на
назначена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза.
Експертизата е установила, че се касае за цифров презапис
от записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система. Не са
били установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Протокол
за оглед на предмети (л.35 от
том трети от ДП), 1 бр. веществено доказателствено средство CD-R
марка hp № LH3156WD24120002D3.
В хода
на съдебното следствие съдът е констатирал известни непълноти в показанията на
тази група свидетели досежно най-вече авторството на
деянието. След съответните констатации съдът чрез процесуалните способи
визирани в нормата на чл. 281 ал.1 т.1 и 2 от НПК, както и чрез провеждане на
очни ставки е отстранил тези колебания и непълноти в показанията на
свидетелите. Необходимо е също така да бъде отчетен факта на изминалия
едногодишен период от време от процесния случай към
датата на съответните съдебни заседания, поради което е нормално определени
детайли от възприятията на тези свидетели да са избледнели в паметта им. Съдът
намира тези колебания в показанията на свидетелите за несъществени, показанията
дадени от тях в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се
допълват взаимно и анализирани в съответствие с останалите доказателства по
делото изясняват в необходимата степен фактическите обстоятелства, спадащи към
предмета на доказване по делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на тези свидетели, както и заключението на
видео-техническата експертиза.
Съпоставянето
на заключението на експертизата с показанията на свидетелите Ж.П., С.Д., С.Д., Н.К.,
А.Г., М.У. и О.Е. (относно марките и моделите на леките автомобили, участниците
в инцидента, разположението им на пътното платно един спрямо друг, както и
возещите се в тях участници и местата, на които всеки един от тях е седял), възпроизведените
чрез ВДС - доказателства, както и с
протокол за оглед на местопроизшествие л. 39 от том първи и фотоалбум за оглед
на лек автомобил „Мерцедес“, рег. № *** (л.41
от том първи от ДП) позволява да се направи фактическият извод, че авторството
на деянието за причинените телесни увреждания на пострадалия Д., за което
подсъдимите са били предадени на съд е категорично и недвусмислено доказано.
Използваният
хронометричен подход при съвкупния анализ на
доказателствата по категоричен начин опровергава твърденията на защитата за
недоказаност на авторството на деянието. По отношение на тази част от анализа
на доказателствата са налице показания условно на две групи свидетели – на
всички очевидци на случилото се, от една страна, това са показанията на
пострадалия Д. и свидетеля С.Д., които са пътували заедно от *** за *** в
микробуса „Мерцедес“, познават се и са привърженици на един и същи клуб – ***. С особено внимание, обаче, следва да бъдат ценени
показанията на привържениците на другия ФК *** –
свидетелите Г., Е. и У.. Показанията на тези две групи свидетели частично се
подкрепят от показанията на незаинтересованата, по каквито и да било приятелски
или други причини, свидетелка Ж.П..
За
изясняване на механизма на причинените травми на пострадалия Д. в съдебно
заседание е изслушано и прието заключението на съдебно-медицинска експертиза
(л.63 от том втори на ДП). От нейното заключение се установява, че С.Д. е
получил следните травматични увреждания: линейно счупване на черепния покрив,
счупване на основата на черепа, наличие на въздух в черепната кухина, малък
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, наличие на кръв в челния, решетъчния,
клиновидния и горно-челюстен синус, счупване на ябълчната
кост, разкъсно-контузна рана в дясно, челно теменно,
отток и кръвонасядане на клепача на дясното око.
Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени по начин и време, които отговарят на
показанията на пострадалия. Съпоставянето на травматичните увреждания с
показанията на свидетеля, дадени както в хода на ДП, така и в съдебно заседание,
както и отговорите на вещото лице на допълнително зададените въпроси в съдебно
заседание обосновават извод относно голямата сила на ударите, нанесени със
сравнително голяма кинетична енергия и са се получили от удари с по-тежък
предмет от юмрук. Посоката на ударите е била или перпендикулярно до
повърхността на главата, или близко до перпендикулярното направление на удара.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнително зададените в
съдебно заседание въпроси на вещото лице опровергават възраженията на защитата,
че не е намерил отговор въпроса - намерени ли са различни варианти на механизма
на причиняване на уврежданията, както и различни варианти на разположението на нападателя и
пострадалия. По отношение на разположението на нападателя и на пострадалия, от
всички свидетелски показания по делото безспорно се установява факта, че
случката се е разиграла за изключително кратко време, при много голяма динамика.
Всички останали участници са се намирали в различно разположение един спрямо
друг в различните моменти, но въпреки това е възможен един единствен механизъм
на причиняване на уврежданията – удар с или върху твърд тъп предмет, нанесен със
сравнително голяма кинетична енергия.
Счупването
на черепа с наличието на разкъсно-контузна рана в
мястото на счупване с навлизането на въздух в черепната кухина е осъществило
медико-биологичния признак нараняване, което прониква в черепната кухина по
смисъла на чл. 129 НК.
Кръвоизливът
под твърдата мозъчна обвивка е причинил разстройство на здравето временно
опасно за живота по смисъла на чл. 129 от НК.
Счупването
на дясната яблъчна кост без разместване и неналожило
оперативна намеса, както и наличието на кръв в челния, решетъчния, клиновидния
и горно-челюстен синус поотделно и по съвкупност са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Останалите травматични увреждания
са причинили болка и страдания без разстройство на здравето. Съдът кредитира
изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Изложените
съображения и направеният анализ на събраните по делото доказателства водят до
извода, че двамата подсъдими от обективна и субективна страна са осъществили
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.
чл. 129, ал.2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК спрямо пострадалия С.Д..
Наличието
на множество силни удари в такава жизнено важна част от тялото, каквато е
главата на пострадалия, както и в самото му тяло – нанесени едновременно
множество удари на повален на земята човек, показва категорично, че в
интелектуалните представи на дейците е намерила отражение възможността да му
причинят телесна повреда. Действията им отнесени към волевия момент на умисъла
– сила, интензивност, концентрация и координираност,
установяват наличие на пряк умисъл. Субективната страна на деянието е зависима
от неговата насока и стремителност, които се явяват подчинени на преследваната
непосредствена цел – да бъдат набити феновете на противниковия отбор.
Доказателствената съвкупност отхвърля
категорично наличието на личен мотив в действията на подсъдимите. Няма никакви
доказателства двамата подсъдими и пострадалия да са се познавали предварително
и да са имали установени каквито и да било отношения между тях. Подбудите на
деянието им са базирани само и единствено да бъдат бити привърженици на друг
футболен клуб, което очертава и хулиганския им акт като форма за себеизява и доказателство, че могат да вършат каквото си
пожелаят и поведението им изразява явно неуважение към обществото, което обективира квалифициращия елемент на извършеното от тях престъление.
Съобразно
изясненият механизъм на увреждане на пострадалия, при който подсъдимите са
въздействали пряко върху него обосновава формата им на съучастие в хипотезата
на чл. 20, ал. 2 от НК.
Претенциите
на защитата за отграничаване на конкретните действия
на двамата подсъдими също не са основателни. Кръгът от обстоятелства, включени
в предмета на доказване по делото, се определя от обвинението. В конкретния
случай подсъдимите са обвинени в осъществяването на престъплението като съизвършители. Това, което подлежи на доказване,
следователно в конкретния случай, е, задружното им участие в извършването на
престъпление. Конкретният принос на всеки един от тях няма значение за правната
квалификация на деянието, както и за ангажиране на наказателната им отговорност
за причинения с общи усилия престъпен резултат. Конкретният принос следва да се
отчете само при индивидуализиране на наказанието за всеки един от тях.
Съдът,
за да определи размера на наказанието на подсъдимия *** М.М.
съобрази смекчаващите обстоятелства – чистото му съдебно минало, младата му
възраст, сравнително добрите характеристични данни като военнослужещ,
обстоятелството, че към настоящия момент продължава да служи в редовете на БА,
както и отегчаващите обстоятелства – демонстрираната методичност и висок
интензитет на действието му при извършване на престъпление. Деянието извършено
от подсъдимия е със завишена степен на обществена опасност предвид на
предварително обмислен план, създадената организация и набавените средства за
осъществяването му. С действията си подсъдимият е засегнал в брутална степен
обществени отношения, гарантиращи висша човешка ценност – телесната
неприкосновеност. Увреждащите деяния се отличават с много висока степен на
интензивност, без повод и причина, за много кратък период от време, при липса
на каквато и да е провокация от страна на пострадалия. Поведението на
подсъдимия показва желанието и начина му на разбиране за доминация
над хора, които имат различен начин на мислене. Съдът намира, че за извършеното
от него следва да му бъде определено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства
от три години лишаване от свобода.
Съдът
като взе предвид размера на определеното на подсъдимия *** М. наказание и като
съобрази обстоятелствата, че същият като личност не е с висока степен на обществена
опасност, младата му възраст, обстоятелството, че е трудово ангажиран и
продължава да служи като войник, намира, че за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, както и че за постигането на генералната
превенция да се подейства предупредително и възпиращо на останалите членове на
обществото, не е необходимо той да изтърпява това наказание ефективно, а
изпълнението на същото следва да бъде отложено за срок от пет години.
Съдът,
за да определи размера на наказанието на подсъдимия Х.И. съобрази смекчаващите
обстоятелства – чистото му съдебно минало, младата му възраст, сравнително
добрите характеристични данни, както и отегчаващите обстоятелства –
демонстрираната методичност и висок интензитет на действието му при извършване
на престъпление. Деянието извършено от
подсъдимия е със завишена степен на обществена опасност предвид на
предварително обмислен план, създадената организация и набавените средства за
осъществяването му. С действията си подсъдимият е засегнал в брутална степен
обществени отношения, гарантиращи висша човешка ценност – телесната
неприкосновеност. Увреждащите деяния се отличават с много висока степен на
интензивност, без повод и причина, за много кратък период от време, при липса
на каквато и да е провокация от страна на пострадалия. Поведението на
подсъдимия показва желанието и начина му на разбиране за доминация
над хора, които имат различен начин на мислене. Съдът намира, че за извършеното
от него следва да му бъде определено наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства от три години лишаване от свобода.
Съдът,
като взе предвид размера на определеното на подсъдимия Х.И. наказание и като
съобрази обстоятелствата, че същият като личност не е с висока степен на
обществена опасност, младата му възраст обстоятелството, че е трудово
ангажиран, намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 НК, както и че за постигането на генералната превенция
да се подейства предупредително и възпиращо на останалите членове на обществото,
не е необходимо той да изтърпява това наказание ефективно, а изпълнението на
същото следва да бъде отложено за срок от пет години.
Приложените
по делото веществени доказателства:
1. 1(един) бр. парче дърво с
цилиндрична форма с дължина 51,8 см и диаметър 2 см.. парчето дърво е с
дървесен цвят и гладка лакирана повърхност. Приобщен към делото с протокол за
оглед.
2. 1(един) бр. парче дърво с
цилиндрична форма с дължина 53,5 см. и диаметър 3 см. в по-голямата част на
дължината си. в единият край диаметърът му е на около 3 см от края е 2 см и е
увито в черно тиксо. В по голямата част от дължината си е кухо. Приобщен към
делото с протокол за оглед.
3. 1(един) бр. метална тръба със
сребрист цвят и гладка повърхност. Тръбата е с дължина 74,5 см. и диаметър 2см.
Приобщен към делото с протокол за оглед.
4. 1(един) бр.метална тръба с
дължина 107,7 см. и диаметър 2см. Тръбата е с неравна корозирала повърхност. В
единият и край перпендикулярно е заварено парче арматура. Приобщен към делото с
протокол за оглед.
5. 1(един) бр.парче дърво с квадратно
сечение с дължина 94 см.и дължина на страната 3см. в по голямата част на
дължината си. От едната страна дървото е счупено и разцепено по дължина, като
формира издължен асиметричен край. От другата страна около дървото е омотана
бодлива тел, прикрепена с винтове за дървото. Приобщен към делото с протокол за
оглед.
6. 2(два) бр. чорапи черни на цвят –
приобщен към делото с протокол за доброволно предаване от 26.02.2018 г.
7. 1(един) бр. мъжка блуза, черна на
цвят с надпис „London” - приобщен към делото с протокол
за доброволно предаване от 26.02.2018 г.
8. 1(един) бр. мъжко бельо, черно на
цвят – приобщен към делото с протокол за доброволно предаване от 26.02.2018 г.
9. 1(един) бр. мъжки дънкови панталони с черен кожен колан – приобщен към делото
с протокол за доброволно предаване от 26.02.2018 г.
10.
1(един) бр. мъжка тениска черна на цвят с надпис върху нея „Baseball club” - предадена с
протокол за доброволно предаване от 26.02.2018 г.
11.
1(един) бр. CD „Verbatim” със сериен номер DVD – R 4,7 GB № МАР 637
UL12111249 – приобщен към делото с протокол за доброволно предаване от
26.02.2018 г.
12. 1(един) бр. CD-R марка hp
№ LH3156WD24120002D3 – приобщен към делото с протокол за доброволно предаване
от 21.08.2018 г., следва да бъдат
унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
На
основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд –
Пловдив направените разноски по делото в размер на по 443,63 лв. всеки един от
тях.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
16.09.2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: