Решение по дело №902/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2016 г. (в сила от 23 януари 2018 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20163100900902
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………………./                     12.2016 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                  

 

                                                  

СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

При участието на секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 902 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, чрез адв. Г.А. от ВАК, с която срещу „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД - с. Тополи 9140, общ. Варна, ул. „Йордан Николов" №1, представлявано от управителя Я.К.П. с ЕИК ********* са предявени в условията на евентуалност съединените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.74 ТЗ.

Ищецът „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД - гр. Варна, твърди, че е съдружник в ответното дружество, като притежава по 250 дружествени дяла или по 50 % от капитала на дружеството. Сочи, че по партида на ответното дружество в ТР е депозирано заявление от 13.06.2016г., с което е заявен за обявяване на ГФО на дружеството за 2015г., към който е приложен протокол за проведено ОСС от 25.02.2016г. Твърденията са, че на посочената дата не е провеждано събрание на съдружниците, не е взимано решение за приемане на ГФО, както и че подписалите протокола лица на ОСС Я.К.П. и М.Ж. А.А. Ал – Т. не са съдружници и не могат да провеждат такова. Счита протокола от проведеното събрание за антидатиран с оглед изтичане на преклузивния срок по чл. 74 от ТЗ. В условие на евентуалност предявява иск по чл. 74 от ТЗ, по който излага съображения за множество допуснати съществени нарушения при свикването и провеждане на ОС от 25.02.2016г. Претендира се приемане на установено на несъществуващо вписано обстоятелствопровеждане на ОСС на 25.02.2016г. и решение за приемане на ГФО за 2015г., обективирани в протокол от ОСС от 25.02.2016г., евентуално за отмяна на решението, взето от ОС на съдружниците в БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД - с. Тополи 9140, проведено на 25.02.2016г.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който твърди недопустимост на исковата молба, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца пред факта на изключването му на проведеното ОС от 15.03.2016г., както и предявяването на иска по чл.74 от ТЗ след законовия тримесечен срок, указан в чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Отделно се твърди, че представеният за обявяване в ТР годишен финансов отчет за 2015г. е валидно съставен от счетоводител по смисъла на чл.17 от ЗСч и отразяват финансовото състояние на дружеството, като отчетите са одобрени от „Тексима Трейдинг” ЕООД, тъй като управителя на „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД чрез Ал. Тани отказва да изпълнява задълженията си като съдружник и поради това е изключен на ОС на 15.03.2016г. В допълнителния отговор поддържа направените възражения срещу допустимостта на производството в евентуалност - срещу основателността на исковете, както и искането за спиране на делото, поради преюдициалност на спора по т.д. 409/2016г.

С определение №3721/17.11.2016г. производството е прекратено в частта по предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, поради предявяването му след изтичане на преклузивния законоустановен срок.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата претенция и моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител оспорва предявения иск.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Предмет на спора е действителността на решение на общо събрание на дружеството от 25.02.2016г., с което е взето решение за обявяване на ГФО за 2015 г. Протоколът от общото събрание от 25.02.2016г. е представен по партидата на ответника към заявление обр2 вх.№ 20160613173536 за обявяване по партида на „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД на финансовия отчет на дружеството.

Съобразно разрешенията, дадени в тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълкело № 1/2002г. на ОСГТК, липсващите /невзети/ решения на органите на дружеството са нищожни. Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство и установяването му е по реда на чл.29 ал.1 от ЗТР. Правният интерес от провеждането на иска по чл.29 ал.1 от ЗТР произтича именно от последващото му действие по отношение на охранителното производство. В случай, че решението не подлежи на пряко вписване нищожността му може да бъде установена чрез установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК, доколкото целената правна последица в този случай не е заличаване на вписано обстоятелство на основание чл.30 от ЗТР.

Решението на общото събрание на съдружниците от 25.02.2016г. е за приемане на годишен финансов отчет, който подлежи обявяване в търговския регистър. Решението на общото събрание за приемането на ГФО не се вписва в търговския регистър, а се представя с оглед обявяването на обстоятелства партида на дружеството. С оглед на така изложеното, съдът намира, че самостоятелен иск за установяване на нищожността на решението на общо събрание от 25.02.2016г. е допустим.

Обстоятелствата по провеждането на общото събрание и на взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или на частен диспозитивен. Ищецът е оспорил факта на провеждане на общо събрание на съдружниците, с което е оспорил както съдържанието на протокола, така и достоверността на неговата дата - 25.02.2016г.  В съдържателната част документът има характеристиката на свидетелстващ документ и твърдението е, че той е с невярно съдържание.

За успешното провеждане на предявения иск по 124, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи наличието на документ, сочещ вземане на твърдяното решение на общо събрание на дружеството.

В случай на установяване на горните факти ответникът следва да докаже провеждане на общо събрание на съдружниците на твърдяната дата 25.02.2016г., както и че лицата, положили подпис на протокола на проведеното събрание са легитимирани да вземат решения от компетентността на същото.

Видно от обявените по партидата на търговеца в търговския регистър документи по партида на дружеството е обявен ГФО за 2015 г. като към него е приложен протокол от проведено на 25.02.2016г. общо събрание на съдружниците на „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД.

След справка по партида на ответното дружество се установява, че съдружници в дружеството са ищецът „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД - гр. Варна и Тексима Трейдинг” ЕООД.

В процесния протокол е посочено, че на събранието присъстват лицата Я.К.П. и М.Ж. А.А. Ал – Тани, като същите са подписали и протокола за проведеното събрание.

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал. 1 от ТЗ Общото събрание се състои от съдружниците. Никъде в представения протокол от проведеното събрание не фигурира обстоятелството, че лицата, които са го подписали са действали в качеството на органни представители на съдружниците или упълномощени от тях лица. Действително по партида на дружеството Я.К.П. и М.Ж. А.А. Ал – Тани са вписани като управители на ответното дружество, действащи поотделно, но от съдържанието на коментирания протокол от 25.02.2016г. е видно че същите са вписани като съдружници, единствено с имената си. Без да е направено уточнение, че участват в качеството им на представители на съдружниците (търговски дружества), може да се приеме единствено участие на физическите лица Пашов и Ал-Тани, като каквито те нямат членствени права в ответното дружество, поради което не могат да вземат валидни решения.

Обстоятелството, че дружеството е задължено в сроковете, установени в ЗСч, да състави и обяви финансов отчет по партидата си в търговския регистър, не санира нищожността на решението, прието на събрание от трети лица, които не са съдружници в дружеството. Легитимен орган съгласно чл. 137, ал.1, т. 3 от ТЗ да приеме годишния отчет на дружеството е общото събрание, което е в състав съдружниците на дружеството. Ирелевантно за спора е наличието на разногласия между съдружниците досежно управлението на самото дружеството. 

До приключване на съдебното дирене, ответникът не ангажира и доказателства за достоверност на посочената в протокола дата - 25.02.2016г., на която се твърди да е проведено общо събрание на съдружниците на „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, което е взело решение за приемане на ГФО за 2015 г.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на размер 1282 лева – 82 лева – държавна такса /по иска, предмет на производството по чл.124 ГПК/ и 1200 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, и „БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД - с. Тополи 9140, общ. Варна, ул. „Йордан Николов" №1, представлявано от управителя Я.К.П. с ЕИК *********, че решението на общо събрание на съдружниците на БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, обективирано в протокол от 25.02.2016г., имащо за предмет приемане на годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015 г., е  нищожно.

ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ - КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД - с. Тополи 9140, общ. Варна, ул. „Йордан Николов" №1, представлявано от управителя Я.К.П. с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ” ЕООД - гр. Варна, ЕИК *********, сумата от 1282 лева /хиляда двеста осемдесет и два лева/, представлява сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

          Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

          СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :