Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 31.07.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О, ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:                              

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9770 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение №362730 от 16.03.2018г., постановено по гр.дело №39769/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, е отхвърлен предявения от „ДКЦ - ***- СОФИЯ” ЕООД срещу ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП” иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за освобождаване и предаване държането на недвижим имот - помещение, находящо се в град София, ул.„***, с площ от 29 кв.м., представляващо и включващо гинекологични кабинети №8 и №9, на втори етаж в сградата.

         Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, с която се обжалва изцяло решение №362730 от 16.03.2018г., постановено по гр.дело №39769/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав, като са инвокирани доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закони и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал напълно погрешен извод, че сключеният между страните договор за наем №3/01.07.2000г. с предмет помещение, намиращо се в сградата на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, с адрес: град София, СО район „Слатина”, ул.„***, на ет.2, представляващо и включващо кабинети №8 и №9, не е прекратен и между страните е налице валидно облигационно правоотношение към датата на постановяване на съдебното решение. Поддържа се, че сключеният между страните договор за наем №3/01.07.2000г. е прекратен на 01.01.2001г. с изтичане на срока, уговорен в същия, но дори и да се приеме, че този договор е продължил своето действие и след посочената дата, то с подписано допълнително споразумение от 20.01.2017г. срокът на действие на договора е удължен до 31.12.2017г., след която дата следва да се счита за прекратен. Излага се още, че от събраните доказателства безспорно се установява обстоятелството, че след изтичане на срока на действие на договора за наем и въпреки изричното противопоставяне на наемодателя, действащ чрез неговия управител, ответникът в качеството на наемател продължава да държи и ползва помещенията, предмет на договор за наем №3/01.07.2000г., без да заплаща наем и консумативни разходи, поради което следва да освободи и предаде държанието на процесния имот на наемодателя. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

         Въззиваемата страна -  ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП”, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че сключеният договор за наем между страните като безсрочен не е прекратен и продължава неговото действие и към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт. При това положение наемателят няма задължение да предаде държанието на отдадения под наем имот на наемодателя и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното решение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Не заявява претенция за присъждане на разноски.

         Предявен е от „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД срещу ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП” иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за предаване на държанието на недвижим имот, предмет на сключен между страните договор за наем №3/01.07.2000г., представляващ помещение, в сградата на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, с адрес: град София, СО район „Слатина”, ул.„***, на ет.2, с площ от 29 кв.м..

         Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. От събраните в първата инстанция доказателства се установява релевантни за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата инстанция на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК са приети като нововъзникнали след подаване на въззивната жалба следните писмени доказателства, които съдът счита за относими към предмета на спора:

Уведомление - покана с изх.№250/10.05.2018г., с което „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, чрез управител д-р Л.И.И., в качеството на наемодател по договор за наем №3/01.07.2000г. с изтекъл срок, съответно с изтекъл срок на сключени допълнителни споразумения от 20.10.2016г. и от 20.01.2017г., уведомява наемателя -  ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП”, че следва да освободи ползваните без правно основание помещения - кабинети №8 и №9, на ет.2 в сградата на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, с адрес: град София, СО район „Слатина”, ул.„***, както и че изрично се противопоставя на ползването им от страна на наемателя. Уведомление - покана с изх.№250/10.05.2018г. е връчено при отказ на наемателя -  ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП” на 10.05.2018г., което обстоятелство е удостоверено от посочени двама свидетели - три имена, ЕГН и длъжност.

Нотариална покана изх.№419/30.11.2018г., изходяща от „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, чрез управител д-р Л.И.И., с което се уведомява наемателя -  ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП”, че сключеният договор за наем за помещения - кабинети №8 и №9, на ет.2, в сградата на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, с адрес: град София, СО район „Слатина”, ул.„***, е прекратен с изтичане на неговия срок /уговорен с анекс от 20.01.2017г./, считано от 01.01.2018г., след която дата се ползват отдадените под наем помещения без правно основание и при изрично противопоставяне от страна на наемодателя. Нотариалната покана изх.№419/30.11.2018г. е връчена на наемателя на 03.01.2019г. чрез залепване на уведомление на входната врата на основание чл.50, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК и чл.50 от ЗННД, като връчителят е удостоверил, че е извършил три посещения на адреса /посочени дати/ в рамките на един месец, но не е намерено лице, което да получи поканата.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

  Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество е правилно - обоснованият краен извод досежно основателност на предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за предаване на държанието на процесния недвижим имот, е направен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.  Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретния случай с оглед клаузите на сключения между страните наемен договор №3/01.07.2000г. съдът приема, че срокът на действието му е шест месеца (т.2 от договора) и следователно е изтекъл на 01.01.2001г.. Неоснователен е доводът на въззиваемия-ответник, че със сключени допълнителни споразумения между страните е продължен срокът на действие на договора №3/01.07.2000г.. Въззивният съд счита, че с представените по делото два броя допълнителни споразумения от 20.10.2016г. и от 20.01.2017г. към процесния договор за наем не би могло да се приеме, че с тях се удължава срока на действие на прекратения договор за наем, тъй като анексите представляват самостоятелни съглашения между страните в наемното правоотношение, с което се изменят някой от елементите му, но не могат да се приемат, че представляват сключени нови договори за наем. В настоящия случай от показанията на разпитания свидетел - В.Василев, който работи в дружеството-ищец към релевантния период и има непосредствени впечатления, поради което показанията му следва да бъдат кредитирани като обективни и непротиворечиви, се установява, че ползването на имота от ответника е продължило и след изтичане на срока на договора, доколкото ответникът не е върнал вещта на ищеца. С оглед обстоятелството, че по делото няма ангажирани категорични доказателства, че веднага след изтичането на срока на наемния договор ищецът в качеството на наемодател е поискал да му бъде върнат дадения под наем имот следва да се приеме, че съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД договорът за наем се е трансформирал в безсрочен такъв. При безсрочните наемни договори предаване държането на вещта се дължи след отправяне на предизвестие - чл.238 ЗЗД и отправена нотариална покана има значението на такова. С приетото пред настоящата инстанция уведомление - покана с изх.№250/10.05.2018г., което съдът счита, че е редовно връчено на ответника-наемател при условията на отказ - посочени са двама свидетели - три имена, ЕГН и съответно длъжност, която изпълняват в ищцовото дружество, ищецът изрично е посочил, че договорът за наем между страните е прекратен, поради което това уведомление - покана с изх.№250/10.05.2018г. следва да се приеме като изявление за прекратяване на безсрочния договор за наем. При това положение съгласно чл.238, изр.1 ЗЗД договорът за наем е прекратен с изтичане на един месец от получаването на изявлението за прекратяването му, т.е. считано отството на наемодател гажиранин договор ане на дължимата от него наемна цена. 11г.,ти риема, че за да изпадне същият в заба 10.06.2018г.. Доколкото установяване на факта за прекратяване на сключения между страните наемен договор е от значение за спорното право, то съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен да се съобрази с него.

Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, обект на сключения договор за наем, след неговото прекратяване. "Връщане" на имота, предмет на договора за наем, означава предаването му от наемателя на наемодателя, като това предаване на имота, обаче, не се изчерпва само и единствено с преустановяване на ползването му от страна на наемателя. Съгласно постоянната практика на ВКС, наетият имот е предаден, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота му и го е предал в състоянието, в което е бил при сключването на наемния договор. При това, предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, чието извършване по силата на закона е възложено на наемателя, като същият трябва напълно да освободи имота от вещите си и друго имущество, да предаде ключа от имота и прочие. С разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД се цели да се възстанови на наемодателя реалното ползване върху имота, като установеното в цитираната норма задължение за връщане на вещта е в тежест на наемателя и именно поради това той следва да предприеме действията по осъществяване на това реално предаване. Настоящият въззивен състав счита, че по делото при доказателствена тежест за въззиваемия - ответник не се установява изпълнение на задължението му като наемател да предаде държането на отдадения под наем имот на наемодателя. При това положение въззивният съд счита, че така предявеният иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД за предаване на държането на имота, предмет на сключения между страните договор за наем, който е прекратен, се явява основателен и доказан. Следователно съдебното решение, с което е отхвърлен предявения  иск с правно основание  чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД досежно отдадения по наем недвижим имот, подробно индивидуализиран в сключения договор за наем №3/01.07.2000г. следва на основание чл.271, ал.1 от ГПК да се отмени като незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Предявеният иск за осъждане на ответника за предаване на държането на отдадения под наем имот следва да се уважи.

По разноските:

 С оглед изхода на спора предвид своевременно заявената претенция от въззивника-ищец за заплащане на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.273 ГПК въззиваемата страна следва да бъдат осъдена да й заплати общо сумата от 420.00 лв. /от която сума разноски за първата инстанция в размер на 80.00 лв. и 340.00 лв., разноски за въззивната инстанция/, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното им плащане.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №362730 от 16.03.2018г., постановено по гр.дело №39769/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 75-ти състав

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП”, с ЕИК ***, представлявано от д-р Х.Й.Д., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, на правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД да предаде държането на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, чрез управител д-р Л.И.И., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, на следния недвижим имот, предмет на сключен договор за наем №3/01.07.2000г., представляващ  помещение, намиращо се в сградата на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, с адрес: град София, СО район „Слатина”, ул.„***, което включва кабинети №8 и №9, на ет.2, с площ от 29 кв.м..

ОСЪЖДА „ЕТ„Д-р Х.Й.Д. - АИПСМП”, с ЕИК ***, представлявано от д-р Х.Й.Д., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР - ***- СОФИЯ” ЕООД, чрез управител д-р Л.И.И., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК във връзка с чл.273 ГПК сумата от 420.00 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща направени разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му до страните.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1./                     2./