РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр. Карнобат, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20202130100680 по описа за 2020 година
установи:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
„Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, район *******, бул. Цар Борис III № 136, ет. 3,
представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Д., чрез юрисконуслт А.Т.,
с която дружеството е предявило ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС,
против ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК ******* със седалище и адрес на гр.
*******, обл. Бургас, ул. *******в № 9, представлявана от Т.С.Н.-
Председател, с който иск желае, съдът да признае за установено спрямо
ответника, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
*******, област Бургас, 2010/8417 идеални части кв. м. от дворно място
цялото с площ от 8417 кв. м., образуващо урегулиран поземлен имот № V,
отреден за "Ремонтна база" в квартал № 107, съгласно действащия
застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на град *******,
при граници: изток- улица, запад- улица, север- урегулиран поземлен имот №
IV, урегулиран поземлен имот № I, урегулиран поземлен имот № XI, юг-
урегулиран поземлен имот № VI, урегулиран поземлен имот № VIII и
урегулиран поземлен имот № IX, заедно с построената в североизточната част
на гореописаното дворно място сграда-едноетажна, монолитна-
стоманобетонна и метална конструкции със застроена площ от 720.00 кв. м.,
заедно с всички останали подобрения в имота, както и да им се предаде
владението на същия.
1
Желае се присъждането на понесените съдебно деловодни разноски.
Съдът е извършил проверка на исковата молба и е счел същата за
редовна и предявения иск за допустим, като е изпратил препис от същата за
отговор на ответникът ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, гр. *******, който в
преклузивния срок чрез пълномощника си адв. Светла Христова Гонкова–
Трайкова, е взел становище по предявения срещу него иск. В представеният
отговор на исковата молба, ответната кооперация не оспорва допустимостта
на предявения иск, оспорват същия, като неоснователен. Твърди, че ищецът
„Напоителни системи” ЕАД не е собственик на претендирания недвижим
имот, а издаденият в полза на дружеството констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 6, том 6, peг. № 3437, дело № 750 от 2019 г.
на нотариус с peг. № *** М.С. е неверен и подлежи на отмяна съгласно чл.
537, ал. 2 ГПК, тъй като с него се удостоверяват права, каквито ищецът не
притежава, посоченият нотариалният акт е издаден по реда на чл. 587, ал.1 от
ГПК след като нотариусът е преценил от формална гледна точка
представените пред него писмени доказателства. Затова този нотариален акт
не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост. Оспорват се, че във всички документи въз основа на който е
издаден Нотариалният акт, с изключение на Заповед № I- 181 / 11. 02. 1993 г.
на Министерството на земеделието, не е описан имота, който е притежавала
държавата и който е бил включен в капитала на „Агроводинвест” ЕАД гр.
*******, праводател на „Напоителни системи” ЕАД гр. *******. В първия по
време документ- Акт за частна държавна собственост № 1187 от 17. 01. 2000
г. на Областен управител на ОАЦ гр. Бургас е описана сграда от 720 кв. м., 1
ет. , монолитна и прилежащ към нея терен 2010 кв. м. в гр. *******,
Стопански двор- УПИ № V кв.107, при граници: изток и запад-улици, север-
УПИ № I и IV, юг- УПИ № VI u VIII, съответстващи напълно на сграда,
бивша собственост на ТКЗС гр. *******, придобита от ЗК „Сунгурларски
мискет 92” гр. ******* и продадена при ликвидацията й на ЗК „Съгласие” гр.
******* с договор от 20. 09. 1995 г. рег. № 332 / 28. 12. 1995 г. по регистър на
Община *******, допълнен с договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 04. 05. 2005 г. рег. № 2036 / 04. 05. 2005 г. на нотариус 290- Б. К.
Посочено е, че описаната в акта сграда представлява ДМА въведен в баланса
на ТКЗС, а след това в баланса на ЗК „Сунгурларски мискет 92” като
„Железен навес” построен 1980 г. с балансова стойност 185604 лв. Тази
сграда била предназначена за ремонт на комбайни и имала следните
технически характеристики: застроена площ -720 кв. м., носеща конструкция
от метални колони и ферми, покрив-ламарина. Източната половина на
сградата представлявала отворен навес, а западната половина била затворена
със стени- от север и изток, остъкление над зид- от юг и портална врата-от
запад. След придобиването на сградата, ответната кооперация извършила
ремонт и подобрения в източната половина на сградата (отворен навес),
където изградила стена от север и изток и бетонирала пода. Твърди се, че при
2
издаването на акта за държавна собственост през 2000 г. неизвестно как и
защо са използвани документи отнасящи се до сградата на ЗК „Съгласие” гр.
*******, вместо за сградата на „Агроводинвест” ЕАД, която е друга сграда
-„Навес водно стопанство” построена от ТКЗС и ЗК „Сунгурларски мискет
92” през 1992 г. След издаването на акта за държавна собственост, всички
следващи процедури са възпроизвели грешното му съдържание, включително
и издадения нотариален акт за собственост. Затова въз основа на цитираните
в нотариалният акт писмени документи, ищецът не е могъл да придобие
правото на собственост върху чужда сграда и прилежащият към нея терен.
Алтернативно с отговора се въвежда възражение за придобиване на
сградата и прилежащия терен от 2010 кв. м. по давност на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗС, в случай, че в хода на производството се установи, че процесният
имот е бил държавна собственост и ищецът е придобил правото на
собственост върху него, тъй като, ЗК „Съгласие” се намирала във владение на
процесната сграда и терена към нея от 20. 09. 1995 г., на основание договор от
същата дата сключен с ЛС на ЗК „Сунгурларски мискет 92” в ликвидация. От
този момент до сега кооперацията се е грижила за сградата, оградила е терена,
ограничила е достъпа до сградата и терена на външни лица чрез заключване
на портални врати, прави ремонт и извършва всякакви действия
манифестиращи собственически правомощия. Твърди се, че до 2004 г.
въпреки упражняваното владение, ответникът не е могъл да придобие правото
на собственост върху спорния имот по давност предвид нормата на чл. 86 от
ЗС, но тази забрана е отпаднала в момента, в който държавата е прехвърлила
имота в капитала на „Напоителни системи” ЕАД със Заповед № РД 41-192 /
17. 06. 2004 г., на Министерството на земеделието и горите и Протокол по чл.
232а от ТЗ от 17. 06. 2004 г. на Министъра на земеделието и горите, когато
ищецът придобил правото на собственост, след което имота е бил деактуван
със заповед № РД-11-280 / 28. 10. 2005 г, на Областен управител на област
Бургас, по т.З. От тази дата и занапред ответната кооперация продължила да
упражнява явно, трайно и несъмнено владение, поради което придобила
имота в своя собственост на 28. 10. 2015 г.. Твърди се, че съгласно чл. 99 от
ЗС ищецът е изгубил правото си на собственост върху процесния имот от
момента, в който ответникът го придобил на 28. 10. 2015г. Желае се искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание се явява упълномощен представител на ищцовото
дружество, който подържа така предявения иск и ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява с
ангажиран пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба,
ангажира доказателства.
Както с исковата молба, така и с отговора на същата са представени
3
писмени доказателства, които съдът е приел и приобщил към делото, като
съотносими с предмета на спора и в хода на съдебното дирене съдът с
участието на страните е събрал, както писмени така и гласни доказателства
приети и приобщени по съответния процесуален ред към материалите по
делото. В хода на делото е прието заключението на назначената съдебно
техническа експертиза, чието заключение съдът цени, като съответстващо на
установената фактическа обстановка, непротиворечиво и обосновано.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил следните писмени доказателства, които според
него обосновават правото му на собственост върху процесния имот: Заповед
№ І-181 / 11. 02. 1993 г. на Министерство на земеделието; Акт за частна
държавна собственост № 1187 / 17. 01. 2000 г.; Протокол по чл. 232а от
Търговския закон от 17. 06. 2004 г. на Министъра на земеделието и горите;
Заповед № РД 41- 192 / 17. 06. 2004 г. на Министерство на земеделието и
горите; Заповед № РД 11-280 от 28. 10. 2005 г. на Областен управител на
област Бургас; Удостоверение за търпимост № 47 / 22. 04. 2019 г. на Община
*******; Скица № 202 / 26. 05. 2020 г. на Община *******; Удостоверение за
данъчна оценка № ********** / 20. 05. 2020 г. на Община *******;
Констативен нотариален акт № 6, том VI, Per. № 3437, дело № 750 от 2019 г.,
Справка извлечение за стойността на терен и навес в гр. ******* към 31.
07.2020 г..
От своя страна ответната кооперация твърди, че ищецът не е
собственик на процесния недвижим имот, а негов собственик е ответника,
като представя писмени доказателства, с които обосновава правото си на
собственост: Договор от 20. 09. 2995 г. сключен на основание ЗСПЗЗ,
Правилника за неговото приложение и 105 ПМС от 92 г. между ЛС на ЗК
„Сунгурларски мискет 92“ гр. ******* в ликвидация, като продавач и ЗК
„Съгласие“ гр. *******, като купувач, съгласно разделителен протокол, с
който договор продавачът продава, а купувачът купува железен навес за
комбайни от проведен търг на 1995 г. на стойност 185604 лева. На самият
договор, ръкописно е добавено „Посоченият в договора от 20. 09. 1995 г.
„Железен навес за комбайни“ се намира в кв. 107 парцел V по ЗРП на гр.
******* за ремонтна база. Въпросната ръкописна бележка е подписана от
подписана от Председател и Член, но без да са посочени имената и кога е
направено въпросното дописване, като и с невъоръжено око е видно, че
ръкописния текст в договора е изпълнен с различен почерк от този в
дописването. На гърба на договора е направена нотариална заверка на
подписите с дата 28. 12. 1995 г., като не е ясно кои подписи са заверени- дали
същите под договора или и тези под ръкописното дописване. Представеното
копие е с нотариална заверка от 18. 03. 2005 г. на Нотариус рег. № 323 на НК.
Представен е и договор за покупко продажба на недвижим имот от 04. 05.
4
2005 г. между подписаните К.Г.К. и С.П.С. двамата представляващи съгласно
Протоколно решение от 28. 05. 1995 г. на ЗК „Сунгурларски мискет 92“
вписана с решение по ф. дело № 1339 / 1992 г. рег. № 4, том 3, парт. 79, ст.
248 на БОС, със седалище и адрес на управление гр. *******, в ликвидация,
от една страна като продавач и Т.С.Н., като председател на УС на
ЗКПУ“Съгласие“ вписана с решение по ф. д. № 40 / 1994 г. ,том 1, № 7, стр.
42, ЕФН ********** на БОС, със седалище и адрес на управление- гр.
*******, ул. „Г. Димитров“ № 9, НДР *********, БУЛСТАТ ******* в който
договор е записано, че ЗК „Сунгурларски мискет 92“ чрез ликвидаторите си
К.Г.К. и С.П.С. продава на ЗКПУ“Съгласие“гр. *******, чрез Председателя
на УС Т.С.Н., след проведен търг на основание чл. 17, ал. 1 от ПМС № 105 /
1992 г. и сключени договори от 20. 09. 1995 г. следните собствени на ЗК
продавач, недвижими имоти, построени в УПИ V- парцел пети, в квартал 107
по плана на гр. *******, недвижими имоти, които са изрично изброени във
въпросния договор, между които е посочен и железен навес за комбайни с
цена 185.60 лева. Посочено е в договора, че кооперацията продавач е заявила,
че сумата за изброените имоти е заплатена при провеждането на търга през
1995 г., в неденоминирани лева. Въпросният договор е с нотариална заверка
на подписите.
Представено е също и удостоверение за декларирани данни, издадено
от Община ******* на ЗКПУ Съгласие“ по искане с вх. № ********** / 03.
11. 2020 г. , в което удостоверение е посочено наличието на декларация по чл.
17 с вх. № 18264 / 29. 06. 2010 г., в който е посочена декларация по чл. 14 с
вх. № 18264 / 29. 06. 2010 г. за недвижим имот с кадастрален № 814 от 1988,
квартал 81, УПИ парцел V, като документ за собственост е посочен договор
от 20. 09. 1995 г., не е осочен идентификатор на имота. Във посочен и още
един недвижим имот с декларация по чл. 17, вх. № 18266 / 29. 06. 2010 г. с
декларация по чл. 14 с вх. № 18266 / 29. 06. 2010 г., в който е посочен
недвижим имот с кадастрален № 814 от 1988, квартал 81, УПИ парцел V,
като документ за собственост е посочен договор от 20. 09. 1995 г., без
идентификатор и без да е посочен документ за собственост.
Представена е и част от обяснителна записка от инж. Е.К. относно
преоценката на сградния фонд на ТКЗС гр. *******, Бургаска област. Не е
ясно кога е правена въпросната преоценка и на какво основание. Във
въпросната част от обяснителна записка в раздел V, под № 7 фигурира
железен навес- построен през 1980 г. Носеща конструкция мет. Колони и
ферми, покрив- ламарина. Застроена площ 720 кв. м. Нова балансова
стойност 185604 лв.
С нарочна молба ответника е представил Скица от 10. 07. 1999 г. за
Парцел V, кв. 107, гр. *******, както и други документи за сметки,
окончателен баланс , таблица на дълготрайни активи, списък на основни
средства, договори и разходнооправдателни документи за извършен ремонт,
5
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
на ЗКПУ Съгласие. Във въпросната декларация е записан като обект навес
железен за комбайни, построен през 1980 г. с РЗП 780 кв. м. и височина 4, 80
м., като е посочен планоснимачен № 814 от кадастрален план, одобрен със
заповед № РД 09-21 от 1988 г., УПИ V, кв. 81, по застроителен и
регулационен план одобрен през 1988.
По искане на ответника съдът е изискал и приобщил към
доказателствата по делото документите послужили по съставянето на АЧДС
№ 1187 / 17. 01. 2000 г. за недвижим имот представляващ терен от 2010 кв. м.
и сграда 720 кв. м. на един етаж, находящ се в гр. *******, община
*******.От Областна управа са представени следните документи: АЧДС №
1187, Писмо на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с
което се желае да бъдат актувани като държавни имоти включени в капитала
и заведени в баланса на „Агроводинвест“ЕАД гр. *******, между които е и
терен от 2010 кв. м. находящ се в парцел V, кв. 107 от регулационния план на
гр. *******, Бургаска област, Удостоверение от БОС за вписване на клон на
дружество с фирма АГРОВОДИНВЕСТ ЕАД, молба от Изпълнителен
директор на „Агроводинвест“ЕАД *******, за актуване като държавни на
имоти,включени в капитала и заведени в баланса на „Агроводинвест“ЕАД
*******, където е посочено терен от 2010 кв. м., находящ се в парцел V кв.
107 на регулационния план на гр. ******* област Бургаска и база за поливна
техника със застроена площ 720 кв. м. и балансова стойност 499, 44 лева.
Представени са и извлечение от баланса на „Агроводинвест“ЕАД *******
клон Бургас, в който е посочен парцел V, кв. 107, по плана на гр. *******,
Заповед І-181 / 11. 02. 1993 г. на Министъра на земеделието, извлечения от
сметки 201, 203, както и Заповед № РД -11-280 / 28.10. 2005 г. на Областен
управител на област Бургас, с която се отписват от актовите книги за
държавна собственост и се предават на Напоителни системи ЕАД клон Бургас
недвижими имоти, между които е и въпросния имот посочен като База за
поливна техника гр. *******- 210/8430 кв. м. идеални части от УПИV в кв.
107, целия с площ 8430 кв. м. по действащ план на гр. *******, община
*******, област Бургас, заедно със сграда- едноетажна, монолитна с площ 720
кв. м. съгласно скица № 226 / 10. 05. 2005 г. издадена от Община *******.
Приложена е и въпросната скица.
Отново по искане на ответника съдът е изискал от МЗХГ документи за
придобиване и строителство на ДМА, извлечение от сметки 201, 203
отнасящи се до база поливна техника гр. *******, документи въз основа но
които е осчетоводена „База поливна техника „ гр. *******. Изпратени са
Заповед № РД 41- 192 / 17. 06. 2004 г. на Министър на ЗГ за увеличаване на
капитала на „Напоителни системи „ЕАД гр. *******, където фигурира База за
поливна техника с. ******* на стойност 4029, 76 лв., в т. ч. навес 720 кв. м. 1
етаж, строена 1992 г., на стойност 109, 76 лева ведно с терен 2010 кв. м. на
стойност 3920 лв. , Протокол по чл. 232а от Търговския закон без дата от
6
2004 г. на Министъра на земеделието и горите, където е възпроизведен текста
от заповедта, Заповед № І-181 / 11. 02. 1993 г. на Министерство на
земеделието, Заповед № РД 45-18 / 21. 07. 2003 г. на МЗ, с която се нарежда
„Агроводинвест“ЕАД ******* да предаде на „Напоителни системи „ЕАД гр.
******* безвъзмездно складови бази, между които е и База за поливна
техника гр. *******, Бургаска област- балансова стойност 870, 04 лева;
Протокол на МЗГ без дата, с който се разрешава безвъзмездното предаване на
База за поливна техника гр. *******, Бургаска област- балансова стойност
870, 04 лева.
По искане на ответника съдът е изискал документи от
“Агроводинвест“ ЕАД относно База за поливна техника гр. *******.
Дружеството е представило находящите се при тях документи, повечето от
които са били представени от други източници. Представена е Заповед № РД
41-748 / 18. 10. 1999 г. на Министър на Земеделието, горите и аграрната
реформа С което е увеличен капитала на “Агроводинвест“ ЕАД чрез
непарична вноска-земя съгласно представена експертна оценка, като между
имотите е посочен и терен от 2010 кв. м. находящ се в парцел V, кв. 107 от
Регулационния план на гр. *******, Бургаска област. Представено е и
решение на СГС, с което се вписва в Регистъра на ТД увеличението на
капитала на дружеството, представена е и Заповед РД 41-139 / 31. 05. 2005 г.
на МЗГ, с която се намалява капитала на “Агроводинвест“ ЕАД с балансовата
стойност на недвижими имоти включени в баланса и капитала на
дружеството, между които е посочена и База за поливна техника, находяща се
в гр. *******, стопански двор кв. 107, парцел 5, Бургаска област. Изрично е
посочено, че недвижимия имот е описан в АДС № 1187 от 17. 01. 2000г. като
БПТ- гр. *******, терен от 2010 кв. м.; сграда 720 кв. м. , 1 ет. Монолитна,
1992 година, балансова стойност за намаляване на капитала 3920 лева.
Приложен е и Протокол по чл. 232а от ТЗ, където отново е описан по същия
начин недвижимия имот. Представено е и Решение № 28 от 13. 10. 2005 г. на
СГС, Фирмено отделение за вписване на промяната на капитала на
дружеството.
От ответника са представени и БОС от 27. 10. 1999 г. за регистриране
на КЗС „Сунгурларска долина“ , учредителен протокол от 01. 02. 1992 г. за
прекратяване на дейността на ТКЗС „Сунгурларска долина“ от имуществото
на която се образува ЗПК „Сонгурларски мискет 1992 „, Решение за
вписването на ЗПК, Протокол за провеждане на разпределението на
имуществото на правоимащите от ЛС на ЗК „Сонгурларски мискет 1992 „ гр.
*******.
В хода на делото по искане на ответника съдът е допуснал и назначил
съдебно техническа експертиза, заключението на която е приобщено към
доказателствата по делото и което съдът цени като обективно и
незаинтересовано. В заключението е посочено, че общата площ на УПИ V, кв.
7
107 е 8417 кв. м., като процесната част от този УПИ е 2010/8417 кв. м..
Общата площ на площадката е 2010 кв. м. , като застроени са 738 кв. м.
Посочено е, че съобразно скицата, направена при преоценката на сградния
фонд на ТКЗС, извършена от в. л. Д.М., сградата в северната и западната част
съвпада с границата на отделния парцел, а в южната и източната граница на
прилежащата площ съвпада с границата на площадката. Посочено е също
така, че сградата е с метална носеща конструкция, с метален ламаринен
покрив, носещи стоманени колони стъпили на бетонови единични
фундаменти и с вързани с тях посредством анкерни болтове. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че сградата е метален навес от типа на
селскостопанските навеси. Посочва, че носещата конструкция е изцяло
метална , като в последствие са изпълнени тухлени зидове и пояси, като по
своя тип сградата е метална конструкция с тухлени зидове. Като възраст на
сградата вещото лице е посочило около и над 40 години, в преустроената част
около 20 г..
В хода на делото съдът е допуснал двама свидетели на ответната
страна, които с показанията си твърдят, че процесната сграда е строена през
1980 от бившето ТКЗС *******, като първоначално е бил само от метални
колони и покрив, а в последствие част от навеса е бил иззидан и поставени
врати и прозорци, подът бетониран. През 1984- 1985 г е имало и друго
преустройство на навеса- поставяне на големи врати, обособяване на две стаи.
От около 2000 година, сградата се стопанисва от ЗК „Съгласие“, които са
иззидали част от стените в навеса, циментирали са пода и пред сградата, както
и са оградили прилежащия терен. Според свидетелите през цялото време
сградата е била ползвана от земеделската кооперация. Съдът кредитира
дадените показания като логични, непротиворечиви и последователни.
От така събраните доказателства съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с оглед изложените в същия обстоятелства е
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Собствеността е субективно вещно
право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда
и да ползува вещта. Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. Искът по чл. 108 от ЗС съдържа установителен иск за собственост, тъй
като търсената защита предполага разрешаване на повдигнат спор за правото
на собственост върху имота, с които невладеещия, считащ себе си за
собственик, желае да установи по съдебен ред, след което да реализира
всички права, които включва собствеността. За да бъде реализиран този иск
следва да бъде доказана собствеността на претендираната вещ- в настоящия
случай имот, като на следващо място следва да бъде доказано, че имота се
намира във владение на ответника и ответникът владее имота без основание.
Не е ли налице която и да е от посочените предпоставки, искът не може да
8
бъде уважен.
Безспорно по делото е, че към момента процесният недвижим имот се
владее от ответника и същия отказва да го предаде на ищеца.
С определение № 510 от 30. 12. 2020 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е дал изрични указания в тази насока-
съгласно чл. 154 от ГПК , че в тежест на всяка от страните да установи
всички факти, на които основава твърденията и възраженията си. На ищеца са
дадени указания, че следва да индивидуализира веща на която твърди, че е
собственик /с оглед изложеното в отговора на исковата молба за наличието на
друг навес/, следва да докаже придобивното основание, както и да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на вещта -
предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане в ответника и,
че ответникът владее или държи вещта без основание. Ответната страна е
следвало да докаже, че владее или държи веща на противопоставимо на
ищеца основание.
Предмет на спора между ищеца и ответника е собствеността на
недвижим имот находящ се в гр. *******, област Бургас, представляващ
2010/8417 идеални части кв. м. от дворно място цялото с площ от 8417 кв. м.,
образуващо урегулиран поземлен имот № V, отреден за "Ремонтна база" в
квартал № 107, съгласно действащия застроителен и регулационен /подробен
устройствен/ план на град *******, при граници: изток- улица, запад- улица,
север- урегулиран поземлен имот № IV, урегулиран поземлен имот № I,
урегулиран поземлен имот № XI, юг- урегулиран поземлен имот № VI,
урегулиран поземлен имот № VIII и урегулиран поземлен имот № IX, заедно с
построената в североизточната част на гореописаното дворно място сграда-
едноетажна, метална конструкции с тухлени зидове със застроена площ от
720.00 кв. м..
В исковата молба и хода на делото ищецът е легитимирал
собствеността си с Констативен нотариален акт № 6, том VI, Peг. № 3437,
дело № 750 от 2019 г., както и с представените от него Заповед № І-181 / 11.
02. 1993 г. на Министерство на земеделието; Акт за частна държавна
собственост № 1187 / 17. 01. 2000 г.; Протокол по чл. 232а от Търговския
закон от 17. 06. 2004 г. на Министъра на земеделието и горите; Заповед № РД
41- 192 / 17. 06. 2004 г. на Министерство на земеделието и горите; Заповед №
РД 11-280 от 28. 10. 2005 г. на Областен управител на област Бургас;
Удостоверение за търпимост № 47 / 22. 04. 2019 г. на Община *******; Скица
№ 202 / 26. 05. 2020 г. на Община *******; Удостоверение за данъчна оценка
№ ********** / 20. 05. 2020 г. на Община ******* ; Справка извлечение за
стойността на терен и навес в гр. ******* към 31. 07. 2020г.
Още с отговора на исковата молба ответника е оспорил представеният
нотариален акт, с твърдението, че същия е неверен и подлежи на отмяна
9
съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като с него се удостоверяват права,
каквито ищецът не притежава. Твърди се, че нотариалният акт не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК, относно
констатациите на нотариуса за правото на собственост. Твърди, че процесния
имот не е бил държавна собственост и че в издадения АЧДС е вписан грешно
имота на ответната кооперация. С представените от ответника: Договор от
20. 09. 1995 г., рег. № 332 / 28. 12. 1995 г. по регистър на Община *******;
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04. 05. 2005 г., рег.№
2036 / 04. 05. 2005 г. на нотариус 290-Б.К. Учредителен протокол № 1 от 01.
02. 1992 г. с който е прекратена дейността на ТКЗС гр.******* и е образувана
ЗПК „Сунгурларски мискет 1992“, като правоприемник на активите и
пасивите на ТКЗС; Решение от 05.03.1992 г. по гр. д. № 1339/ 1992 г. на БОС
за вписване в кооперативния регистър учредената ЗПК „Сунгурларски мискет
1992“, със седалище гр. *******, в което е посочено, че кооперацията е
правоприемник на активите и пасивите на ТКЗС гр.*******, ответника
обосновава твърдението си, че е собственик на процесния имот. Като
доказателства за това представя и обяснителна записка на инж. Е. К. за
преоценка активите на ТКЗС гр.*******, съгласно която в стопанския двор V
е описана под т. 7 -„Железен навес- Построен 1980 год. Носеща конструкция-
мет. колони и ферми, покрив-ламарина. Застроена площ 720 кв. м.. Нова
балансова стойност 185604 лв.“ .Твърди, че като правоприемник на ТКЗС,
ЗПК „Сунгурларски мискет 1992“ гр.******* е придобила процесната сграда
съгласно извършеното правоприемство. Посочва, че въпросния навес е
записан по сметка 203 към 1992 г. на ЗПК „Сунгурларски мискет 1992“ като
ДМА с пореден № 7, година построяване 1980 г. и нова балансова стойност
185604 лв..
След като разгледа аргументите на страните съдът счита, че съгласно
разпоредбата на чл. 77 от ЗС „Правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.“ С
исковата си молба ищецът не е посочил придобивният способ, по силата на
който е станал собственик на имота. Същия единствено позовава качеството
си на собственик с представения като доказателство Констативен нотариален
акт № 6, том VI, Peг. № 3437, дело № 750 от 2019 г. и част от приложените
при нотариалното производство документи. Съдебната практика е
единодушна в случая, че при предявен иск по чл. 108 от ЗС „При защита
правото на собственост с ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, тежестта на
доказване на основните правно релевантни факти- придобивното основание
по смисъла на чл. 77 от ЗК като фактически състав, на което страната твърди,
че е собственик, както и че владението като упражняване на фактическа власт
на вещта и то без основание от ответника, е на ищеца по делото.“ Р. № 260 от
14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., II г. о.; „Правото на собственост се
придобива чрез правна сделка по давност или по други начини, определени в
закона - чл. 77 от ЗС. В тежест на всяка от страните е доказване на
собственото придобивно основание. Правото на собственост следва да се
10
установи с доказателства, съответствуващи на твърдения придобивен способ.
Ако това е сделка с документи, установяващи правно действие - годно да
произведе транслативен ефект. „ Р. № 643 от 1.07.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1480/2003 г., II о. В настоящото производство ищецът не доказа по никъкъв
начин придобивното основание на процесния имот. Същия се позовава на
представена от него Заповед № І-181 / 11. 02. 1993 г. на Министерство на
земеделието, с която е наредено на Ликвидационните съвети по места да
предадат на Главна инвеститорска агенция /ГИД/ към МЗ предоставените на
ТКЗС безвъзмездно поливна техника и складове за съхранението и, които
представляват държавно имущество. Към въпросната заповед липсва
индивидуализация на обектите, които следва да бъдат предадени, липсва
списък, приемопредаватален протокол или какъвто и да било друг документ,
който да доказва или поне да индицира, че претендирания недвижим имот е
сред складовете подлежащи на предаване на ГИД или, че в качеството му на
такъв е бил предаден съгласно заповедта на МЗ.
На следващо място ищецът не е представил каквито и да било
доказателства, че спорният имот към момента на издаване на Заповед № І-181
/ 11. 02. 1993 г. на Министерство на земеделието е служил като склад за
съхранение на поливна техника, както и не е доказал по какъвто и да било
начин, че ГИД е ползвала спорния имот за съхранение на поливна техника,
съгласно т. 2 от Заповед № І-181 / 11. 02. 1993 г. на Министерство на
земеделието.
Въпреки проявената процесуална активност от страна на ответника, по
искане на който, съдът е изискал документи за въпросния недвижим имот от
различни дружества и институции, по делото не са установени каквито и да
било документи установяващи придобивния способ на процесния имот от
страна на ищеца.
Първото по време писмено доказателство относно терена, но не и
построената върху него сграда се съдържа в Заповед № РД 41-748 / 18. 10.
1999 г. на МЗГАР, с която заповед е увеличен капитала на “Агроводинвест“
ЕАД чрез непарична вноска-земя съгласно представена експертна оценка,
като между имотите е посочен и терен от 2010 кв. м. находящ се в парцел V,
кв. 107 от Регулационния план на гр. *******, Бургаска област. Представено е
и решение на СГС, с което се вписва в Регистъра на ТД увеличението на
капитала на дружеството. Между кориците на делото /л. 87/ се намира и
Скица от 10. 07. 1999 г. на въпросния терен, заснета от инж. Д. М., на която
скица е отразено „База за ремонт и съхранение на поливна техника на
“Агроводинвест“ ЕАД- *******, клон Бургас и са посочени параметрите на
терена, както и застроената площ. Според приетата техническа експертиза,
вещото лице посочва, че въпросната скица е изготвена при преоценка на
сградния фонд на ТКЗС.
На 17. 01. 2000 г. е съставен Акт за държавна собственост №
11
1187/Частна/ от Областен управител на Област Бургас, като правно основание
за неговото съставяне е посочен чл. 68, ал. 1 от ЗДС и вездесъщата Заповед
№ І-181 / 11. 02. 1993 г. на МЗ. За съставянето на акта са послужили следните
документи: Писмо 70-00-4985/ 17. 12. 1999 г. на Министъра ЗГАР за актуване
като държавни имоти, включени в капитала и заведени в баланса на
„Агроводинвест” ЕАД, гр. ******* терени, между които е и терен от 2010 кв.
м. , находящ се в парцел V, кв. 107 от регулационния план на гр. *******,
Бургаска област; Удостоверение по ф. д. № 1356 / 06. 07. 1999 г. за вписване
с Решение № 1356 от 22. 04. 1999 г. на БОС в Регистъра на търговските
дружества, клон на „Агроводинвест” ЕАД; Молба на инж. К.Д.Б.- изпъл.
директор на „Агроводинвест” ЕАД ******* за актуване като държавни имоти
включени и капитала и заведени в баланса на „Агроводинвест” ЕАД *******,
между които и фигурира терен от 2010 кв. м. находящ се в парцел V, кв. 107
на Регулационния план на гр. *******, област Бургас и база за поливна
техника със застроена площ 720 кв. м. и балансова стойност 499, 44 лева;
Извлечение от баланса на „Агроводинвест” АД клон Бургас на с/ка 203
сгради, където под № 11 е вписана База за поливна техника *******,
застроена площ 720 кв. м. балансова стойност 499, 44 етеж 1, вид Монолитен;
Извлечение от баланса на „Агроводинвест” ЕАД клон Бургас на с/ка 201
Земи,гори, трайни насаждения, в което под № 5 е вписан парцел V, кв. 107 по
плана на гр.******* с площ 2010 кв. м. на стойност 3920 лв.; Извлечение от
сметка за периода от м. януари до м. декември 1999 г. с остатък за края на
периода за сметка 201 Земи, гори и трайни насаждения, на „Агроводинвест”
ЕАД клон Бургас от 28. 12. 1999 г.; Извлечение от сметка за периода от месец
януари до месец декември 1999 г. с остатък в края на периода за сметка 203
Сгради, на „Агроводинвест” ЕАД клон Бургас от 28. 12. 1999 г. , в което е
включена База ПТ /навес/ ******* в дебит 539; Представена е и Заповед № РД
-11-280 от 28. 10. 2005 г. на Областен управител на Област Бургас, в която е
посочено, че по искане с вх. № 26-284 / 12. 10. 2005 г. от „Напоителни
системи „ ЕАД –клон Бургас, чрез управителя относно отписване от актовите
книги за държавна собственост са отписани изброени подробно имоти, между
които под № 3 е посочен „База за поливна техника гр. *******“-2010 / 8430
кв. м. идеаални части от УПИ V кв. 107, целия с площ 8430 кв. м. по
действащ пла на гр. *******, община *******, област Бургас, заедно със
сграда –едноетажна, монолитна, с площ 720 кв. м. /съгласно скица № 226 /10.
05. 2005 г. изд. Община *******/. Разпоредено е въпросните имоти да се
отпишат от актовите книги за държавна собственост и да се предадат на
„Напоителни системи“ ЕАД- клон Бургас.
Отново в представените документи не се сочи придобивното
основание на описаните имоти. Съдът счита, че съдебната практика в тази
насока отново е категорична и непротиворечива, като се приема, че актовете
за частна държавна собственост не са основание за възникване на правото на
собственост, тъй като няма конститутивно действие, а имат единствено
декларативен ефект. В тази насока могат да бъдат посочени Р № 8 от 11. 02.
12
2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244 /2013 г., I г. о., „Актовете за държавна и
общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи.“ Р. № 321 от 14. 10. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167 / 2010 г. „Със
ЗДС и ЗОС се определиха и прецизираха основанията за придобиване от
държавата и общината на право на собственост. Те следва да бъдат посочени
в АДС, респ. в АОС. Когато основанието изисква настъпването на конкретен
юридически факт или реализиране на сложен фактически състав - завещание,
дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в
акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното. АДС и
АОС се ползват с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя
при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права
за държавата, респ. за общината - чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Правото на собственост
за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за
придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на
доказване от държавата, респ. от общината.“.
Относно предоставеният констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 6, том 6, peг. № 3437, дело № 750 от 2019 г. на нотариус с
peг. № *** М.С., съставен по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК, настоящия съдебен
състав счита, че същия представлява официален документ материализиращи
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, като в случая
производството е едностранно и се развива пред нотариуса. Съгласно
задължителната съдебна практика въведена с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 11 / 2012 г., ОСГК „Нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл. 193 от ГПК. „ Въпросният нотариален акт е бил оспорен от ответната
страна и същата е представила доказателства за закупуване на процесния
имот – Договор от 20. 09. 1995 г. рег. № 332/ 28. 12. 1995 г. по регистър на
Община *******, както и редица други документи. Към момента на
закупуването на процесният навес е действала отменената Наредба за
търговете. В същата е бил предвиден облекчен ред за прехвърлянето на вещни
права върху недвижими имоти- съгласно чл. 16, действал към момента на
договора-„… прехвърлянето се извършва чрез договора между купувача и
продавача при условията на чл. 18 от Закона за собствеността.“ При
действащата тогава редакция, нотариална форма не е била необходима. Освен
представеният договор, ответника е ангажирал и други доказателства
подробно изброени по горе, с които същия е доказал несъществуването на
правото на собственост на ищцовото дружество. С оглед изложеното в
горепосоченото Тълкувателно решение, както и с оглед наличието на
13
документ за собственост на процесния имот, съдът счита, че оспорването на
представения от ищеца нотариален акт, чрез доказване на собствени права за
придобиване на правото на собственост от ответника противопоставими на
тези на ищеца е проведено успешно.
Предвид приемането на горепосоченото възражение на ответника,
съдът не счита за необходимо да се произнася относно алтернативното
въведено възражение от ответника за придобиване на процесния имот по
давност.
Ищецът не е въвел в исковата си молба, като придобивно основание
реда на чл. 17а ЗППДОП (отм.), поради което съдът не следва да се
произнася по същото.
В тази насока настоящият съдебен състав намира, че ищцовото
дружество не е доказало правото си на собственост, както и не е доказало
правото на собственост на праводателите си ГИД към МЗ, „Агроводинвест”
ЕАД и след като не е направил това при условията на пълно и главно
доказване не е налице елемент от фактическия състав на чл. 108 от ЗС, а
именно собственост на претендирания имот.
Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли предявеният от
„Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, район *******, бул. Цар Борис III № 136, ет. 3,
представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Д., чрез юрисконуслт А.Т.,
иск по чл. 108 от ЗС, против ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК ******* със
седалище и адрес на гр. *******, обл. Бургас, ул. *******в № 9,
представлявана от Т.С.Н.- Председател, като неоснователен и недоказан.
Съдът се занима и с разноските по чл. 78 от ГПК, като предвид
отхвърлянето изцяло на иска, направените разноски на основание, чл. 78, ал. 3
от ГПК от ответника следва да бъдат възложени на ищецът.
Ответника претендира съдебни разноски в размер на 800 лева
изплатено адвокатско възнаграждение и 580 лева възнаграждение за вещо
лице.
По така направеното искане за изплащане на разноските процесуалния
представител на ищцовото дружество е направил възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА „Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа ответника.“. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1
14
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство и защита по искове по чл. 108 от ЗС,
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за недвижими
имоти или вещни права върху тях. Съгласно ал. 9 от същата Наредба При
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв.. По настоящото дело са
проведени повече от две заседания, поради което настоящия съдебен състав
счита, че така направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ответната кооперация за
неоснователно.
От процесуалният представител е представено пълномощно и договор
за правна защитна и съдействие с отговора на исковата молба. В така
представеното пълномощно е посочено договорно възнаграждение в размер
на 800 лева за първа инстанция. В пълномощното не е посочен начина по
който е заплатено договорното възнаграждение, както и не е посочено дали
същото е заплатено от ответната кооперация. Такива доказателства не са
представени, както и не са представени доказателства за заплатеното
договорно възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Предвид задължителната съдебна практика въведена с ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.“, настоящия съдебен състав счита, че следва да
отхвърли направеното искане за присъждане на адвокатско договорно
възнаграждение в размер на 800 лева поради липсата на представени
доказателства за заплащане на възнаграждението от ответника.
Следва да се присъди единствено направените от ответника разноски
за възнаграждение на вещо лице в размер на 580 лева.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС от ищеца
„Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, район *******, бул. Цар Борис III № 136, ет. 3,
представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Д., чрез юрисконуслт А.Т.
против ответника ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК ******* със седалище и адрес
на гр. *******, обл. Бургас, ул. *******в № 9, представлявана от Т.С.Н.-
15
Председател, с който иск желае, съдът да признае за установено спрямо
ответника, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
*******, област Бургас, 2010/8417 идеални части кв. м. от дворно място
цялото с площ от 8417 кв. м., образуващо урегулиран поземлен имот № V,
отреден за "Ремонтна база" в квартал № 107, съгласно действащия
застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на град *******,
при граници: изток- улица, запад- улица, север- урегулиран поземлен имот №
IV, урегулиран поземлен имот № I, урегулиран поземлен имот № XI, юг-
урегулиран поземлен имот № VI, урегулиран поземлен имот № VIII и
урегулиран поземлен имот № IX, заедно с построената в североизточната част
на гореописаното дворно място сграда-едноетажна, монолитна-
стоманобетонна и метална конструкции със застроена площ от 720.00 кв. м.,
заедно с всички останали подобрения в имота, както и да им се предаде
владението на същия.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *******, район *******, бул. Цар Борис III № 136,
ет. 3, представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Д., чрез юрисконуслт
А.Т. да заплати на ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК ******* със седалище и адрес
на гр. *******, обл. Бургас, ул. *******в № 9 с пълномощник адв.С.Х.Г.Т. с
адрес на кантора на АД „Т*******” в град Карнобат, ул. ******* № 2, сумата
от 580 /петстотин и осемдесет/ лева представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр. д. № 680 / 2020 г. по описа на КбС на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответника адв.С.Х.Г.Т. с
адрес на кантора АД„Т*******” в град Карнобат, ул. ******* № 2 за
заплащане на адвокатско договорно възнаграждение в размер на 800 лева
поради липсата на представени доказателства за заплащане на
възнаграждението от ответника.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
16