Решение по дело №1321/2020 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 440

 

гр. Хасково, 04.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Елена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 1321 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния кодекс СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от С.Щ.А., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН ********** с искане съдът да прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това и да утвърди постигнатото от тях споразумение. В молбата твърдят, че от брака си имат две деца, които са пълнолетни. Посочват, че са сключили споразумение относно личните и имуществени отношения след развода и фамилното име.

            В съдебно заседание двамата молители С.Щ.А. и А.И.А. се явяват лично и с общия им процесуален представител адвокат М.П.. Заявяват изрично волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие, като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение по чл. 51 от СК, което са подписали доброволно и без вмешателство във волята.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

            От представеното и прието по делото удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 92 № 017321 от 09.05.1993г., издадено от Общински народен съвет – Хасково въз основа на Акт за граждански брак № 128 от 09.05.1993г. се установява, че молителите са сключили граждански брак на 09.05.1993г., като С.Щ. Панова е променила фамилното си име преди брака Панова и е приела фамилното име на съпруга А..

Представено е споразумение от 06.07.2020г., с което молителите са уредили въпросите относно ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, както и други имуществени последици на прекратяването на брака им.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния съд да разгледа делото съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.

Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузите-молители. Същото трябва да отговаря на определени условия, а именно – да е взаимно, непоколебимо и сериозно, тоест да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявявена – веднъж писмено чрез молбата по чл. 50 от СК и втори път устно пред съда в съдебно заседание.

В настоящия случай са налице горепосочените условия. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е изявено в молбата по чл. 50 от СК и в открито съдебно заседание пред съда. Неотносими са мотивите на молителите за прекратяването на брака им и същите не са предмет на изследване от съда – аргумент чл. 50 от СК. Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.

Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на взаимно съгласие. Задължително съдържание на това споразумение следва да бъдат две групи отношения – между родителите и децата и между самите съпрузи. Доколкото децата на молителите са пълнолетни, е отпаднало изискването за постигане на съгласие по първата група от въпроси. Молителите са постигнали споразумение относно останалите последици от прекратяването на брака им, а именно личните и имуществените отношения помежду им, както и въпроса за фамилното име. Постигнатото споразумение е пълно  и урежда всички отношения между молителите по повод прекратяването на брака им. Същото не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и следва да бъде утвърдено с настоящото решение.

С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че молбата на С.Щ.А., ЕГН ********** и А.И.А., ЕГН ********** се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между молителите да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях споразумение утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 СК.

Съгласно постигнатото споразумение молителите поемат направените разноски по делото по равно. На основание чл. 6, т. 3 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс, при допускане на развод по взаимно съгласие се събира такса в размер до 40 лева. Ето защо съдът с решението си следва да определи окончателния размер на дължимата държавна такса. Предвид постигнатото споразумение молителите следва да заплатят по сметка на Районен съд – Хасково окончателната държавна такса в размер на 40 лева, като всеки от тях дължи по 20 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50, ал. 1 от СК сключения на 09.05.1993г. в град Хаскво между С.Щ.А., ЕГН **********, с адрес ***  и А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак  № 228 от 09.05.1993г. от Община Хасково по взаимно съгласие.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Щ.А., ЕГН **********, с адрес ***  и А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:

 

I. СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ с адрес: гр. Хасково, ул. „Хан Пресиян“ № 7 е собственост на родителите на С.Щ.А. и страните не желаят предоставяне на ползването му.

II. ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата С.Щ.А., ЕГН ********** след прекратяване на брака ще бъде нейното предбрачното фамилно име – Панова.

III. Страните заявяват, че са поделили извънсъдебно помежду си всички движими вещи, придобити по време на брака.

IV. Страните заявяват, че след прекратяване на брака не си дължат издръжка помежду си.

V. Страните заявяват, че разноските по делото ще се поемат от двете страни, както са направени.

 

ОСЪЖДА С.Щ.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 20,00 лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода в съответната част.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на 20 лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода в съответната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.

 

                                                                                                                                                                                                                          Съдия: