Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 382 27.09.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Силвия
Димова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1708 по описа за 2018г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по предявени
осъдителни искове с правно основание -
чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК,
чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10,
представлявано от управителя Р.В., твърди в исковата молба, че на
02.10.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус“ и Х.А.К. е сключен Договор за кредит
№ *********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е
в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“
на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената
страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят
трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане
на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“
от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.В процесния
случай, на 02.10.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус“ под № ********* и явяващ
се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Х.А.К. заявява
желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 200,00
(триста и петдесет лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 01.11.2015г. Съгласно заявката на
ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на
кредитополучателя в „Изи Пей“
на същия ден - 02.10.2015г.
С
настъпване на падежа по договора - 01.11.2015г., кредитополучателят не
погасявал дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, от
02.11.2015г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва,
формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по
кредита (0.00%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен, съгласно условията на т. 13.3.
(а) - 10,01%.След
като изпада в забава, до длъжника са изпратени три броя напомнителни писма от
страна на кредитора. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит
-
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за
кредит № ********* се таксуват по BGN 10,00
(десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява
гореописаните вземания.На 01.02.2018г.
„4финанс“ ЕООД, в качеството
си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-005/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *********,
както следва: главница -
BGN 200,00 (двеста лева), наказателна
лихва - BGN 230,44 (двеста и тридесет лева и
четиридесет и четири стотинки) за периода 02.11.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00
(тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана
писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка
„Непотърсено“. Поради което, към настоящата искова молба, прилагам уведомление
за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на
договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.
Предвид
гореизложеното, счита че „Кредитреформ България“ ЕООД има ликвидно и изискуемо
вземане срещу Х.А.К., като с настоящата искова молба претендира: сума в общ
размер BGN 200,00 (двеста лева), от
които:
-
BGN 200,00
(двеста лева) - неплатена
главница по Договор за кредит № *********,
-
законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Моли съда
да постанови решение, с което да се осъди Х.А.К., с адрес: ***, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД следните претендирани суми:BGN 200,00
(двеста лева) - неплатена главница по Договор за кредит № **********,законна
лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендира направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер BGN 100,00
(сто лева).
Депозиран
е в срок отговор от назначен особен представител на ответника, който оспорва
иска като неоснователен и недоказан.Оспорва наличието на сключен договор за
заем между страните, както и получаване на сумата от 200 лева от
ответника.Оспорва договора за цесия, същият не бил породил действие спрямо
ответника.
След преценка на събраните
доказателства по делото и като съобрази
доводите и възраженията на страните, съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Претендираните от ищеца вземания
произтичат от твърдения за сключен между „4финанс” ЕООД и ответника,
Договор за кредит № ********* за сумата от 200лв. и
срок от тридесет дни, сключен онлайн на интернет страницата www. vivus. bg, по
реда на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) и оформен по реда на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).По делото са представени на хартиен
носител договорът и Общите условия към него, от който договор се установява, че
заемната сума е в размер на 200лв. ,
предоставена за срок от 30дни, считано от 2.10.2015г.
и падеж на 1.11.2015г., при 0% договорна лихва и 0% ГПР,
както и разписка за извършено плащане от „Изи пей” за изплатена сума от 200лв.
в полза на ответника на 2.10.2015г.Представен е и Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., сключен между
ищеца и кредитора, в приложението към
който фигурира и задължение на името на ответника, ведно с Потвърждение за
прехвърляне на вземания по договора за цесия, както и пълонмощно, с което
цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземанията.От представеното уведомление се
установява, че същото не е достигнало до длъжника, тъй като пратката е останала
непотърсена.
С оглед изложеното от ищеца, съдът
приема, че процесното правоотношение между кредитора и длъжника, в което ищецът
е встъпил по силата на договора да цесия, попада под правната регламентация на
ЗПФУР, като съгл. разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разС.ие е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без
да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения
за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.На следващо място,
съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т.
3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите
на електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис
(в действащата редакция към м. 10. 2015 г., като към настоящия момент същият е
с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги). В настоящия случай, представените документи – договор за кредит № *********/22.09.2015
г. и общи условия към него, са неподписани, като твърдението на ищеца е, че са
потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на
ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП (в редакцията му към 2015 г., т. е. преди изменението, обнародвано в ДВ,
бр. 85 от 2017 г.), електронен документ представлява всяко електронно
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2015
г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. В този смисъл, съдът приема, че и подаването на електронна заявка за
отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в
чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, т. е.
твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и
генерираният впоследствие договор за кредит, за който се твърди, че е генериран
след натискане на бутон "Подпиши" от страна на потребителя,
представляват електронни документи. В случая, обаче, ищецът не е представил по
делото въпросната заявка, подадена от потребителя –ответник до кредитора, а
само представеното по делото писмено доказателство- сключен онлайн договор за
заем има характер на частен неподписан документ, който изхожда от ищеца и не
обосновава извод за наличие на твърдяното
облигационно отношение, доколкото липсват всички документи, относими към
възникването му, в частност- заявлението, което установява волята на длъжника
да получи кредит от заемателя. Това е така, защото договорът за заем се счита
сключен след постигане на съгласие между страните по условията на същия и след
предаване на сумата(като реален договор), а в случая не е надлежно установено
именно постигането на съгласие за сключването на договора.Намиращата се по
делото разписка за извършено парично плащане в полза на ответника от "Изи
пей", представлява индиция за съществуващи правоотношения между "4финанс"
ЕООД и ответника, но тя също не води до
категоричен извод за сключване на процесния договор.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на релевантните факти
относно валидното възникване на договорно правоотношение по процесния договор
за предоставяне на кредит от разстояние № *********/2.10.2015г.,
която доказателствена тежест съдът му е указал изрично в определението по чл.
140 от ГПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността на исковете за дължими
суми по този договор и тяхното отхвърляне, на
осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 99 от ЗЗД .
С оглед изхода от спора, разноски не
следва да се присъждат, на осн. чл. 81
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ул. ”Шандор Петьофи” № 10,
представлявано от управителя Р.В., против Х.А.К. с
ЕГН ********** ***, осъдителен
иск за сумата от 200/двеста/лева, неплатена
главница по Договор за кредит № *********/2.10.2015г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на настоящата искова молба 1.11.2018г. до окончателно
изплащане на вземането, които вземания са били цедирани на
ищеца от кредитора, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Хасково.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 27.09.2019 г.
Секретар: Д.Петрова