Р Е Ш Е Н И Е
№179
гр. П., 07.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05456 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.Б.А., С.Г.А., Б.Г.А. и М.Г.А. срещу
А.Й.С., с която се иска от
съда да признае за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на
Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място, за който
съгласно плана за регулация и застрояване на село К., община П., утвърден със
Заповед № 365 от 02.03.1988 г. и изменен със Заповед № 1901 от 22.05.1991 г. на
кмета на Община П. е отреден парцел XVI – 1217 в квартал 70, с площ на целия по
скица от 660 кв. м., при граници на имота: от запад: улица, от север: парцел XI
– 815, от изток: парцел VII – 815 и парцел VIII – 816 и от юг: парцел X
– 817.
В
исковата молба се посочва, че през 1989 г. наследодателят на ищците Г. С.А. е
придобил чрез наследяване и давностно владение процесния имот, за което е
съставен нотариален акт № 168 от 19.09.1989 г. Съгласно нов регулационен план,
през 1995 г., към процесния имот се придават 49 кв.м. от съседен имот пл. №
817, кв. 70, която придаваема площ е оценена на 706 лева, като тази сума е
заплатена със средства на Г. С.А.. Последният е починал на *** г., при което
имотът бил наследен от ищците по делото.
Пояснява се, че имотът се е ползвал от наследодателят на ищците, а след
неговата смърт – от ищците. Последните заплащали данъците, касаещи имота.
Ищците се сдобили с констативен нотариален акт № 215 от 27.01.2017 г., касаещ
собствеността на процесния имот. Излагат се твърдения, че ответникът никога не
е владял имота и не е заявявал (преди да се сдобие с нотариален акт по
обстоятелствена проверка) за собственически претенции спрямо дворното място.
Посочва се, че ответникът се снабдил с нотариален акт № *** г., в който било
отразено, че придобил по давностно владение собствеността върху обсъждания
имот, поради което се иска неговата отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че ответникът владеел имота
от 1999 г. до настоящия момент. В тази връзка пояснява, че в дворното място е
отглеждал различни видове посевни култури, както и е правил съботно – неделни
сбирки с приятели. В дворното място изградил кокошарник и септична яма, както и
започнал изграждането на лятна кухня – барбекю.
В имота се намирала плевня, която разрушил през 2014 г. Релевира доводи
за придобиване правото на собственост върху имота по силата на упражнено
давностно владение.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че Г. С.А. е бил собственик на
процесния урегулиран поземлен имот, представляващ дворно
урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на село К.,
община П., утвърден със Заповед № 365 от 02.03.1988 г. и изменен със Заповед №
1901 от 22.05.1991 г. на кмета на Община П. е отреден парцел XVI – 1217 в
квартал 70, с площ на целия по скица от 660 кв. м., при граници на имота: от
запад: улица, от север: парцел XI – 15, от изток: парцел VII – 815 и парцел
VIII – 816 и от юг: парцел X – 817. Освен, че е
безспорно това обстоятелство, то същото се подкрепя и от следните писмени
доказателства - нотариален акт № 168 от 19.09.1989 г., протокол от 27.07.1995
г. за придаване на площ от съседен имот и вносна бележка за платена сума от 706
лева.
По делото е приложено удостоверение за наследници
изх. № 656/1405/12Г/П от 30.09.2016 г., издадено от Столична община, от което
се установява, че Г. С.А. е починал на *** г. и е оставил за наследници
следните лица – ищците И.Б.А., Б.Г.А., С.Г.А. и М.Г.А..
Страните по делото не спорят, че ответникът А.Й.С.
притежава собствеността на урегулиран поземлен имот XI – 815, в квартал 70 в
село К., който имот е съседен на процесния имот. Посоченото се подкрепя и от
приложения по делото нотариален акт № 64 от 29.04.2005 г. за дарение на
недвижим имот.
По делото е приложен
констативен нотариален акт № 25 от 26.01.2017 г., с който нотариус с район на
действие Пернишки районен съд е констатирал, че ищците И.Б.А., С.Г.А., Б.Г.А. и
М.Г.А. са придобили чрез наследяване и покупко – продажба правото на
собственост върху процесния имот.
По делото е приложен
констативен нотариален акт № 105 от 29.01.2017 г., с който нотариус с район на
действие Пернишки районен съд е констатирал, че ответникът А.Й.С. е придобил по
давностно владение правото на собственост върху процесния имот.
По делото са приложени
квитанции, издадени от Община П. (л. 35 – 85 по делото), от които се
установява, че за периода от месец март 2001 г. до месец февруари2017 г. ищците
редовно са заплащали местен данък и такса битови отпадъци, касаещи процесния
имот.
За
изясняване на спорните фактите свъзрани с
осъщественото владение върху процесния имот са разпитани свидетелите Н.В.М., Л.И.К.,
Ц.Н.С., И.А.Д. и К.К.Д..
Всички
разпитани свидетели по делото дават информация, че бабата на ответника (баба М.) живее в съседство със спорното дворно
място.
От показанията на свидетелите Ц.Н.С., И.А.Д. и К.К.Д.
се установява, че след 1999 г. ответникът е обраоботавал процесния имот и го е
засаждал със земеделски култури - картофи,
домати, пипер и други посеви, т. е. същият се използвал за зеленчукова градина.
Свидетелите Ц.Н.С., И.А.Д. и К.К.Д. заявяват, че
заедно с бабата на ответника (баба М.) са засаждали имота с горепосочения посев.
Тези свидетели поясняват, че липсва ограда между имота на ответника и спорното
дворно място. Също така посочват, че в спорния имот има телена ограда по
границата му с улицата. Свидетелите са категорични, че през 2016 г. ответникът
е разрушил плевнята, намираща се на границата между неговия и спорния имот,
като след това е изградил кокошарник в спорното
дворно място. Свидетелите заявяват, че никога не са виждали
непознати лица да посещават спорния имот или да засаждат същия с посев (свид. Д.
пояснява, че само един път е виждал непознати хора, което е било в края на 2016
г. и е уведомил за това ответника).
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Ц.Н.С.,
И.А.Д. и К.К.Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и логически
свързани. Следва да се отбележи, че същите са съседи на ответника и имат преки,
постоянни и редовни наблюдения на случващото се в спорното дворно място. Освен
това те са помагали при обработването или засаждането на имота с посев, а свид.
Д. е и прекопавал периодично дворното място. В допълнение следва да се
отбележи, че свид. Д. е близка приятелка с бабата на ответника (баба М.), при
което свидетелката често е посещавала нейната къща, която е в съседство на
спорния имот, т. е. същата има преки възприятия за случващото се в имота.
Свидетелката Н.В.М. заявява, че съществува ограда
(жив плет) между спорния имот и дворното място на ответника, както и че има
врата (порта) при телената оградата, намираща се на границата на имота с
улицата. Съдът не кредитира тези показания, тъй като противоречат на
показанията на останалите свидетелите, които имат преки и постоянни наблюдения
върху имота, включително и на показания на свидетеля К.. Съдът намира
показанията на свидетелката Н.В.М. за непоследователни и противоречиви, тъй
като същата твърди, че често ходила на гости при баба М., при което влизала в
къщата й, но при поставени въпроси да се опише вътре къщата, то свидетелката
заяви, че не е влизала в къщата, а е стояла единствено до входната врата на
стълбите. Освен това, свидетелката Н.В.М. твърди, че е посещавала имота едва
през 2013 г. и след това, т. е. същата не е била наясно със случващото се в
имота през по – голяма част от релевантния периода (от 1999 г. до 2013 г.).
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Л.И.К. в частта, с която същият дава
информация, че е посещавал в имота заедно
с ищците с цел почистването му от бурени. Тези показания се подкрепят от
обстоятелството, че свидетелят описва приблизително имота. Съдът намира, че тези посещения са били инциденти и епизодични, тъй като ако бяха
редовни и чести, то свидетелите Ц.Н.С., И.А.Д. и К.К.Д. щяха да констатират това
обстоятелство.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен
е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК,
касаещ собствеността върху Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно
урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на село К.,
община П., утвърден със Заповед № 365 от 02.03.1988 г. и изменен със Заповед №
1901 от 22.05.1991 г. на кмета на Община П. е отреден парцел XVI – 1217 в
квартал 70, с площ на целия по скица от 660 кв. м., при граници на имота: от
запад: улица, от север: парцел XI – 15, от изток: парцел VII – 815 и парцел
VIII – 816 и от юг: парцел X – 817.
Въведеното
придобивно основание от ищците е наследяване от техния общ наследодател Г. А.,
както и по регулация (заплащане на покупко на придаваемите части от съседен
имот), което придобивно основание касае ищцата И.Б.А.,
доколкото това е станало по време на брака с Г. А..
Съдът намира, че с нотариален
акт № 168 от 19.09.1989 г., протокол от 27.07.1995 г. за придаване на площ от
съседен имот и вносна бележка за платена сума от 706 лева, се установяват
горепосочените придобивни основания. Предвид изложеното съдът приема, че на ***
г. (смъртта на Г. А.) ищците са придобили правото на собственост върху
процесния имот.
Ответникът
противопоставя на ищците възражение, че по силата на придобивна давност е
придобил правото на собственост върху процесния имот.
Придобивната давност е
способ за придобиване на права на собственост чрез фактическо упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време
(5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение).
Съгласно
чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. На основанние чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
Владението се характеризира основно с
двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен).
Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност (факт) за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт следва да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия, които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на вещното право.
Субективният признак е характеристика на едно субективно (лично) поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват , че владелецът не държи вещта за себе си.
Извършените
от ответника действия по обработване и засаждане на имота с посеви следва да се
окачествят като упражняване на фактическа власт върху имота. Този извод намира
опора и в обстоятелството, че спорното дворно място се е използвало като
зеленчукова градина към имота, който е собственост на ответника.
Фактическата власт на ответника върху изцяло чуждия имот е установена след смъртта на Г. А. - *** г. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт (Решение № 144 от 02.12.14 г. по гр. д. № 1650/14 г. на ВКС, ІІ г. о.). Съдът намира, че с действията по упражняване на фактическа власт се демонстрира намерение за своене на вещта, поради което е и установена презумпцията по чл. 69 ЗС (тази презумпция не се прилага единствено при съсобственост, която е възникнала въз основа на наследяване – ТР № 1 от 2012 г. по т . д. № 1/20102 г. на ОСГК на ВКС). В този смисъл действията на ответника безсъмнено сочат, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В настоящия случай ищците не обориха тази презумпция, доколкото не се представиха доказателства за това.
Следва да се отбележи, че инцидентните посещения на имота и почистването му от бурени от страна на ищците, не са насочени към отблъскване и противопоставяне на установеното владение на ответника. При тези посещения ищците са се запознали с осъществяваната фактическа власт върху имота и не са предприели необходимите действия по отблъскване на владението. Обстоятелството, че ищците са заплащали данъци и такса битови отпадъци за имота не опровергава презумпцията по чл. 69 ЗС, доколкото тези действия са извършени към съответната община и не са насочени срещу ответника респ. няма как да отблъснат неговото владение.
Тази фактическа власт
върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, което води
до извод за наличие недобросъвестно владение. Срокът на придобивната давност е
10 години при недобросъвестно владение, т. е. същата е изтекла на 17.04.2009 г.
Горното обосновава извод за осъществяване на елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 68 ЗС ЗС в полза на ответника – налице е непрекъсната негова фактическа власт върху спорния имот в продължение на необходимия срок от 10 години и намерението му да я държи като своя, обективирано в осъществяваните фактически действия по обработване и засяване на имота със земеделски култури и при липсата на доказателства да я държи за друг или оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС.
В този смисъл исковата претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски в производството. Същият претендира сумата в размер на 1800 лева за разноски за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „****, С.Г.А., ЕГН **********,
с адрес ***, Б.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „****”, ****
и М.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „**** положителен
установителен иск срещу А.Й.С., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че ищците
спрямо ответника са собственици на Урегулиран поземлен имот, представляващ
дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на
село К., община П., утвърден със Заповед № 365 от 02.03.1988 г. и изменен със
Заповед № 1901 от 22.05.1991 г. на кмета на Община П. е отреден парцел XVI –
1217 в квартал 70, с площ на целия по скица от 660 кв. м., при граници на
имота: от запад: улица, от север: парцел XI – 815, от изток: парцел VII – 815 и
парцел VIII – 816 и от юг:
парцел X – 817.
ОСЪЖДА И.Б.А., ЕГН **********, С.Г.А., ЕГН **********,
Б.Г.А., ЕГН ********** и М.Г.А., ЕГН ********** да
заплатят на А.Й.С., ЕГН ********** сумата в размер на 1800 лева,
представляваща направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.