№ 48
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Илияна Т. Балтова
Гергана Ж. Кондова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на защитника на лишения от свобода П.
Г. Г. с ЕГН ********** против Определение № 170/16.02.2023 г., постановено
по ЧНД № 10/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без
уважение молбата на последния за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок
от дванадесет години, наложено му по НОХД № 687/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Според жалбоподателя са налице предпоставките по чл.70 от НК за
условното предсрочно освобождаване на Г. от изтърпяване на остатъка от
наказанието лишаване от свобода, т.к. е изтърпял необходимия законов
минимум за това, имал е добро поведение за времето на търпяното до
момента наказание, спрямо него в затвора не са били налагани
дисциплинарни наказания и същият е бил награждаван многократно. Изтъква,
че през годините администрацията на затвора е имала само положителна
оценка за осъдения, като тя се променя по-скоро към отрицателна такава след
извършеното от него бягство от болничното заведение, без да бъде взета
предвид причината за това бягство, а именно – изключително тежкото според
защитата здравословно състояние на Г.. Счита, че при постановяване на
обжалваното определение, първоинстанционният съд не е обсъдил в детайли
и не е взел предвид именно факта на влошеното здравословно състояние на
осъдения, за когото е установено, че страда от множество тежки заболявания,
които се нуждаят от специално лечение, което в условията на затвора не може
да бъде реализирано, макар администрацията да е задължена да го
предостави. В тази връзка защитникът цитира разпоредбата на чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета
на Европа и счита, че същият е нарушен. Намира, че всичко изложено дава
основание молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да
бъде уважена. В тази връзка претендира атакуваното определение да бъде
1
отменено и апелативният съд да постанови ново, с което П. Г. да бъде условно
предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
В становище на прокурор от Апелативна прокуратура частната жалба
е оценена като неоснователна. Предлага се същата да не бъде уважена.
Прокурорът изразява съгласие с първоинстанционния съд, че доказателствата
по делото сочат на липса на настъпили трайни съзнателни положителни
промени в поведението на осъденото лице, от които да се направи извод за
постигнато поправяне на последното. В подкрепа на този извод прокурорът е
изложил подробни аргументи.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата се прецени за неоснователна.
Установените по делото факти не са предмет на спор между страните.
Оспорва се правната им оценка от първоинстанционния съд, която въззивната
инстанция намира за обоснована на доказателствата, съобразена с
материалния наказателен закон и като такава - за правилна.
По делото се установява, че осъденият П. Г. е на 60 години, български
гражданин, със средно образование, женен, пенсионер по болест, с 51%
намалена трудоспособност при наличните заболявания – епилепсия,
хипертония, чернодробна цироза, вариации на хранопровода.
По категоричен начин е установено по делото, че П. Г. изтърпява
ефективно наказание лишаване от свобода за втори път. Г. е многократно
осъждан за извършени престъпления по чл. 346, чл. 197, чл. 343б, чл. 234в от
НК. Към момента търпи ефективно наказание лишаване от свобода за срок от
дванадесет години при строг режим, наложено му с Присъда №
152/13.07.2015 г. постановена по НОХД № 687/2014 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, влязла в сила на 08.03.2017 г., с която е осъден за извършено на
15.11.2012 г. престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 3, вр. ал. 1 от НК
за това, че на 15.11.20212 г. в гр.Созопол, обл.Бургас, запалил сграда -
триетажна къща с историческа стойност, като от това са последвали
значителни вреди на обща стойност 235 000 лв. и е последвала смъртта на три
лица, като дееца не е искал и не е допускал това. С присъдата, на основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е било приспаднато времето, през което Г. е бил
задържан под стража, както и времето, в което Г. е бил с мярка за
неотклонение домашен арест. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1
от НК, е било приведено в изпълнение наложеното му с определение от
28.06.2010 г. по ЧНД № 2259/2010 г. на Районен съд – Бургас, влязло в сила
на 14.07.2010 г., общо наказание от една година лишаване от свобода, за
което е било определено да се изтърпи при първоначален строг режим.
Установено е също, че за периода от 17.06.2015 г. до 17.06.2016 г.
осъденият Г. е изтърпял изцяло общото наказание лишаване от свобода за
срок от една година, наложено му по ЧНД № 2259/2010г. на Районен съд –
Бургас и считано от 17.06.2016 г. осъденият Г. е започнал да търпи в Затвора
в гр. Бургас наложеното му по НОХД № 687/2014г. по описа на Окръжен съд
– Бургас наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години.
2
В условията на затвора Г. не полага трудова дейност по медицински
индикации. По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения не са
били налагани дисциплинарни наказания. Осъденият е бил многократно
награждаван главно в началото на изтърпяване на наказанието, а именно -
през периода м.12.2015 г. - м.07.2017 г., както следва: със заповед №
812/18.12.2015 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - „Писмена похвала“;
със заповед № 179/29.02.2016 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС - на
„Извънредна хранителна пратка“; със заповед № 494/08.06.2016 г., на осн. чл.
98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за срок до 4 часа“; със заповед
№ 853/26.09.2016 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане
за срок до 2 часа“; със заповед № 1292/16.12.2016 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5
от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за срок до 2 часа“; и със заповед №
839/11.07.2017 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за
срок до 2 часа“. В началото на изтърпяване на наказанието е проявявал и
интерес към литературни и културно-информационни дейности. Участвал е в
два литературни конкурса, организирани от клуб „Млад възрожденец“, от
които е отличен с грамота за I и III място.
Впоследствие - през месец декември 2017 г. П. Г. е извършил бягство
от външен пост по време на престой в болнично заведение, за което със
съдебен акт по НОХД № 4260/2021 г. по описа на РС Бургас му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което следва да
изтърпи ефективно след изтърпяване на процесното наказание.
Според приложената справка от затвора, към датата на съдебното
заседание пред ОС Бургас - 16.02.2023 г., осъденият е изтърпял фактически 6
/шест/ години, 7 /седем/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни, и арест от една
година и пет месеца или всичко 8 /осем/ години и 29 /двадесет и девет/ дни.
Остатъкът за изтърпяване по данни от същата справка е три години,
единадесет месеца и един ден. Отделно от това, осъденият предстои да търпи
и наказание от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД №
4260/2021 г. по описа на Районен съд Бургас.
Във връзка с изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до
правилен и законосъобразен правен извод за това, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на П. Г. по смисъла на
чл.70 от НК, тъй като е изтърпяно фактически повече от ½ от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочно освобождаване обаче, П. Г.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема предпоставка е мотивирало окръжния съд да
откаже да уважи молбата на осъденото лице. Настоящият състав споделя
виждането на първостепенния съд. Решаващият съд е изследвал
поправителната възпитателна програма на осъдения и обосновано е
констатирал липсата на промяна в посока занижаване в първоначално
идентифицираната стойност на риск от рецидив, който първоначално е в
размер на 40 точки, а понастоящем същият даже е завишен на 41 точки.
Завишаването на стойностите е отчетено в зоните: отношение към
правонарушението и умения за мислене, имащи пряко отношение и
3
съществено значение за поправителния процес. Взети са предвид от първия
съд и съществуващите у осъдения нагласи относно последната присъда,
постановена спрямо него през 2021 г., свързана с бягството от болничното
заведение, в което е бил настанен по време на изтърпяване на наказанието.
Отчетено е от съда и отразеното в психологичните заключения, че
повишаването в стойността на риска от рецидив е в резултат на това, че
същия не умее да идентифицира проблемите, които има, както и стъпките за
разрешаването им. Не без внимание е оставено обстоятелството, че
мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот при осъдения е
формално заявена, като у него е наличен проблем с уменията за разрешаване
на проблемите и самоконтрола при налична склонност при определени
външни обстоятелства да проявява рисково поведение. Като доказателство за
това правилно е посочено от съда извършеното от Г. престъпление по време
на изтърпяване на процесното наказание. В допълнение, въззивният съд
намира за нужно да бъдат отчетени и нагласите на осъдения в хода на
индивидуално-корекционната дейност и конкретно заявеното от него, че не
приема личната си отговорност и личния си принос за деянието, за което е
осъден, счита присъдата за несправедлива, търси и намира оправдателни
механизми, като са налице у него нагласи подкрепящи криминалното
поведение. В резултат, правилно първият съд е отчел като неблагоприятна
прогнозата за поведението на свобода на осъдения.
Липсата на промяна за продължителния период на изтърпяване на
наложеното наказание, както за първоинстанционния съд, така и за въззивния
състав е показателно, че не са констатирани доказателства за надхвърлящо
обичайното и изискуемо добро поведение от осъдения, при изпълнение на
наказанието му лишаване от свобода в затвора. Това обосновава правилността
на извода на окръжния съд, че към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат, индивидуално-корекционният процес спрямо
осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата.
Въз основа на изложеното по-горе, въззивният съд прецени за
неоснователни възраженията в жалбата за незаконосъобразност на
контролирания съдебен акт. Окръжен съд Бургас е достигнал до правилния
извод, че на този етап лишеният от свобода все още не е дал доказателства за
своето поправяне. Осъществяваните спрямо него намеси, свързани с опити за
промяна на поведението, вътрешните убеждения и нагласи на осъдения към
настоящия момент са неефективни поради показваната от него резистентност
и съпротиви да приема нови и различни способи за справяне. Следва да се
отбележи, че законодателят е посочил като абсолютна предпоставка за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останала част от
наказание лишаване от свобода, не относително/частично поправяне, а пълно
и трайно такова, каквото в настоящия случай не се открива да е налице.
Напротив, по делото безспорно са установени устойчиви криминални нагласи
у осъдения. Ето защо коректно се оказва виждането на окръжния съд, че
работата с П. Г. трябва да продължи за оставащия период на изтърпяване на
наказанието.
По отношение на доказаното по делото влошено здравословно
състояние на лишения от свобода, следва да се посочи изрично, че същото е
ирелевантно към дължимата в настоящото производство преценка относно
4
наличието на законовите предпоставки за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание, доколкото същата се
прави единствено въз основа на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието. В резултат, като необоснован съдът прецени
довода в жалбата, че предвид влошеното здравословно състояние на
осъдения, спрямо него следва да бъде приложен институтът на условното
предсрочно освобождаване. Отделно от това, трябва да се има предвид, че в
случаите, когато това се налага, държавата осигурява медицинско обслужване
и лечение на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода, по реда
на Глава X, раздел I от ЗИНЗС и че не е установено такова да е било отказано
при нужда на осъдения. Напротив, видно от данните по делото, на П. Г. е било
предоставено лечение чрез настаняването му в МБАЛ "Бургасмед" ЕООД,
отделение по вътрешни болести, откъдето е избягал и заради което е осъден
на лишаване от свобода по НОХД № 4260/2021 г. по описа на Районен съд
Бургас. При тези данни, като неоснователен съдът прецени довода на
защитата за нарушение на цитирания в жалбата чл.3 от КЗПЧОС.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170/16.02.2023 г., постановено по
ЧНД № 10/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5