Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.08.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети
юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при
секретаря Йовка Панайотова като разгледа
докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 1819 по описа за 2017г. и за
да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по чл. 625 и сл.от ТЗ.
Образувано е по молба на „Х.“ ООД за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството.
В молбата е посочено, че „Х.“ ООД е неплатежоспособно. На 19.04.2017г. е била
връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20177800400187
на ЧСИЛ. за задължение от 9 426. 98 лева и е наложен запор. С наличните
средства са били погасени суми единствено до 8 703. 64 лева. Видно от
баланса към 31.03.2017г. дружеството е на загуба от 14 хил. лева, декапитализирано е и има задължения от 12
хил. лева. Единственият актив по баланс от 723. 34 лева са преведени на частния
съдебен изпълнител на основание запорното съобщение за частично погасяване на
задължението по изпълнителното дело.
Иска се да бъде открито производство по
несъстоятелност и обявяване на дружеството в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността
19.04.2017г.
Съдът като обсъди изложените в подадената молба
обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
от Агенция по вписванията, Национална
агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна
финансово-икономическа експертиза,
и като съобрази обявените по
партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи, както и тези
допълнително представени на вещото лице за работата му по делото от НАП
(годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, счетоводни баланси и отчети за
приходите и разходите за периода от 2013г. до 2016г.), намира
за установено от фактическа страна следното:
Молителят е дружество с ограничена отговорност, със
седалище в района на Софийски градски съд, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписванията през 2010г.
Към датата на приключване на устните състезания по
делото дружеството има изискуеми парични
задължения по търговска сделка и непогасени публични задължения, свързани с
търговската му дейност.
Търговските задължения са по договор за наем, сключен
с Институт по оптически материали и технологии – наемна цена за период от
01.09.2013г. до 20.11.2013г., консумативни разходи по договора, както и
обезщетение за ползване след прекратяване на договора за наем за периода от
21.11.2013г. до 10.01.2014г. Сумите, общо 4 866. 96 лева главници, са
били установени като дължими по искове на Института с влязло в сила решение на
Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 81 състав по гр.д. № 32120/2014г.,
потвърдено изцяло с решение от 22.12.2016г. на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-В въззивен състав по гр.д. № 3369/2016г. Върху главниците са
били присъдени още лихви за забава от 13.06.2014г., датата на исковата молба,
до окончателното плащане, 11. 57 лева
изтекли лихви, както и разноски за двете
съдебни инстанции.
Въз основа на издаден от Софийския районен съд
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20177800400187 на ЧСИ В.Л.,
рег. № 780 на КЧСИ, по което след получена покана за доброволно изпълнение от
19.04.2017г., е била платена сума от 680. 84 лева, при посочени в поканата за
доброволно изпълнение дължими общо 9 426. 98 лева главници, лихви и
разноски.
Съгласно изготвената и представена справка от НАП,
както и допълнително представената справка от 29.06.2017г. по издаденото съдебно удостоверение на вещото
лице по делото, дружеството има публични задължения за ДДС и корпоративен данък
– главница и лихви, считано от 14.12.2015г., в размер на 35. 45 лева главница и 101. 92 лева лихви,
общо 137. 37 лева. Не са били налагани
обезпечителни мерки, нито е има започвано публично принудително изпълнение.
Освен тези задължения, съгласно декларираното по
делото от молителя и счетоводните записвания, молителят има задължения и към управителя на
дружеството С.Х.С.за допълнителни парични вноски от 11 580. 58 лева.
Съгласно заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза,
задълженията на дружеството са осчетоводени.
Също съгласно заключението, за 2013г. дружеството е
имало показатели, симптоматични за добро финансово здраве.
По-конкретно дружеството е имало положителен нетен
оборотен (работен) капитал, предполагащ доверие от страна на кредиторите,
финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба, а коефициентът на
обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва
своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, е бил 1.6923. Наличните краткотрайни активи към
31.12.2013г. са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на
дружеството. При общо норматив
коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да
посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2013г. коефициентът на финансова
автономност на дружеството е бил 0.6923. Положителен е бил и реципрочният
коефициент за финансова задлъжнялост.
През следващите години обаче - към 31.12.2016г., към 31.12.2015г. и към 31.12.2014г. тези показатели са били
влошени, симптоматични за недобро финансово здраве, макар към 31.12.2015г. да е била отчетена печалба.
Също съгласно заключението, през 2014г., 2015г. и 2016г. дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен)
капитал.
Коефициентът на обща ликвидност, при общ норматив 1.00, е бил 0.0667 към
31.12.2016г., 0.5556 към 31.12.2015г. и 0.0833 към 31.12.2014г. Наличните краткотрайни активи не са били
достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Под
единица са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и
на абсолютна ликвидност.
При общ норматив коефициент 0.33 за финансова
автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си
задължения, коефициентът на финансова автономност на дружеството към 31.12.2016г.
е бил - -0.9333, към 31.12.2015г. – -0.4444,
и към 31.12.2014г. – -0. 9167. Съответно на това са били реципрочните
коефициенти за финансова задлъжнялост.
За дружеството не се установява към датата на
приключване на устните състезания по делото да разполага с имущество.
Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по
партида на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при МП,
няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна
полиция“, както и активи по годишните финансови отчети, от които представени по
делото последен междинен отчет към 31.03.2017г., съответно баланс към
18.05.2017г., отчет за приходите и разходите за 01.01.2017г. – 18.05.2017г.,
отчет за паричните потоци за същия период, както и справка да нетекущите (дълготрайни)
активи и отчет за собствения капитал за периода. От дружеството са били заявени
за обявяване в търговския регистър годишни финансови отчети за 2011г., 2012г.,
2013г. и 2015г., но е бил обявен само този за 2011г. За останалите е бил
постановен отказ за обявяване от длъжностното лице по регистрацията.
Данни за активи
не се съдържат и в заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза.
В описа и оценката на активите към молбата за
откриване на производство по несъстоятелност е посочено, че такива няма. Определеното
възнаграждение за работата на вещото лице по делото е било заплатено от бюджета
на съда при липсата на парични средства в касата на дружеството. Това е било
потвърдено и от вещото лице при приемане на заключението в открито съдебно
заседание на 11.07.2017г.
След дадените указания от съда в открито съдебно
заседание на 11.07.2017г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума
от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в
производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не
са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор.
Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 12.07.2017г.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, производство
по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което
изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
търговеца или задължение по частно държавно вземане (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).
В случая, въз основа на установеното от фактическа
страна, следва да се направи извод, че
молителят е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по
делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговска сделка
(договор за наем) – главница и лихви, както и публичноправни задължения към
държавата.
Тези задължения не могат да бъдат изпълнени –
молителят не може да извърши плащания и да ги погаси, което предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). След 19.04.2017г., извън
сумата от 680. 84 лева, от молителя не са били правени и абсолютно никакви
плащания.
Съгласно възприетото
от фактическа страна относно финансово-икономическото състояние на молителя,
към 31.12.2016г., датата на последния изготвен годишен финансов отчет,
наличните краткотрайни активи не са били достатъчни за покриване на
краткосрочните задължения на дружеството. Коефициентът на обща ликвидност е
бил 0.0667. Това е под характерната
стойност от 1, като не се установява по-нисък коефициент за отрасъла, в който е
осъществявало дейността си дружеството – молител. По правило коефициентът на обща ликвидност,
като съотношение на всички кракотрайни активи към краткосрочните пасиви
(задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на
ВКС, ТК, І т.о.).
Под норма са и останалите коефициенти - на бърза
ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност. Дружеството има
отрицателен нетен оборотен капитал. Под
средната стойност са и коефициентите на финансова автономност и на финансова
задлъжнялост.
Отчитането към 31.12.2015г. на печалба на дружеството,
съгласно възприетото от фактическа страна, не е решаващо – обстоятелството не
може да бъде разглеждано като мерило за
финансов успех на бизнеса.
Не се установява и след 31.12.2016г., съответно към
датата на приключване на устните състезания, това икономическо състояние на молителя да се е
променило. Напротив, след 31.12.2016г.
са били кумулирани допълнително публичноправни задължения – лихви, както и лихви по задълженията по
договора за наем.
Или по делото се констатира неплатежоспособност на
молителя.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да
бъде определена датата 31.12.2014г.
Не по-късно от тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си
задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово
състояние на дружеството към 31.12.2014г., коефициентът на обща ликвидност на
дружеството към тази дата, за разлика от предходната година, вече е бил 0.0833,
значително под характерната стойност 1, което е било и за останалите
коефициенти за ликвидност. Към 31.12.2014г. дружеството е имало отрицателен
нетен оборотен (работен) капитал, както и под общата норма са били коефициентът
на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.
Към 31.12.2014г. молителят е имал задължения по договора за наем, съгласно
възприетото от фактическа страна, т.е. изискуеми задължения по търговска
сделка.
Действително от страна на длъжника след 31.12.2014г.
са извършвани плащания, но съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо
неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. При съществуващите неплатени задължения по
търговска сделка, независимо от по-късното им установяване със съдебно решение,
и при установеното общо финансово-икономическо състояние на
дружеството-молител, още към 31.12.2014г. молителят е бил неплатежоспособен. От
31.12.2014г. е настъпило трайно
влошаване на икономическото състояние на длъжника. Както вече се посочи,
неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълнява
задълженията си – спиране на плащанията, което се дължи на липса на
краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са достатъчни за
покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 115 от
25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. №
915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. №
1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. №
255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. №
1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. №
3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. №
2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.
Извършването на плащания към отделни
кредитори не води до извода, че не е налице състояние на неплатежоспособност,
ако от обективен финансово-икономически анализ на предприятието се установи, че
дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията си.
Посочената от молителя начална дата на
неплатежоспособността не обвързва съда. Неплатежоспособността следва да бъде
определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на
търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. №
3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
Същевременно затрудненията на молителя не са временни,
нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ). Напротив, има кредитори
на молителя и по нетърговски вземания – при възприетото от фактическа страна дружеството
има признати и осчетоводени допълнителни
задължения към управителя, в качеството му на физическо лице.
В заключението на вещото лице по делото се съдържат
данни и за свръхзадълженост на дружеството – молител, също поне от 31.12.2014г.
Съдът не се
произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй
като те не са въведени като основание за откриване на производство по
несъстоятелност от молителя. Съгласно
възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., Решение № 188 от 04.12.2012г.
по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е
обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са
неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. Такова основание за откриване на производство
по несъстоятелност не е сочено и от кредитор. Фактически молба от кредитор за
откриване на производство по несъстоятелност срещу молителя не е и изобщо
подавана.
Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното
имущество на молителя не е достатъчно за
покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Тези
разноски, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда
на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 11.07.2017г.
Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да
обяви неплатежоспособността на молителя, да определи началната й дата, да
открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез
налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на
предприятието на молителя, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре
производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното производство по несъстоятелност може
да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата,
необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000
лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ
в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските за държавна такса по
молбата за откриване на производство по несъстоятелност от 250 лева и платените от бюджета на съда 600 лева за
работата на вещото лице.
Сумата ще бъдат събрани от масата
на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „Х.“ ООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА на 31.12.2014г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Х.“ ООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Х.“ ООД, с
ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност
„Х.“ ООД, с ЕИК ******* и със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „Х.“ ООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление ***.
СПИРА производството по т.д.н.
№ 1819/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав .
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде
удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен
срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност
не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „Х.“ ООД, с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски
градски съд държавна такса по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност в размер на 250 лева
(двеста и петдесет лева) и 600 лева (шестстотин лева) от разноските платени за
вещо лице от бюджета на съда по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.
622, вр. чл. 624 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТР, за вписване в търговския
регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2
от ТЗ.
СЪДИЯ: