РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501820 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Банка ДСК“ЕАД
против решение № 261410/05.05.2021г. по гр.д.№ 6563/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., с което
банката е осъдена да заплати на въззиваемия ЕМ. АТ. АТ. сумата от 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в
конкретния случай не е налице законово основание за присъждане на направените от
длъжника по изпълнителното дело разноски за адвокатска защита. Оспорва се и размера на
платеното адвокатско възнаграждение по аргумент на това, че единственото действие,
извършено от упълномощения адвокат, е подаване на молба за прекратяване на
изпълнителното дело. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
От въззиваемия ЕМ. АТ. АТ. не е подаден отговор на въззивната жалба. В
проведеното на 19.10.2021г. публично съдебно заседание пълномощникът му адв.Т. И.
заяви, че оспорват въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 6563/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. е образувано по искова
молба на ЕМ. АТ. АТ. против „Банка ДСК”ЕАД, с която е предявен иск по чл. 49, вр. с чл.45
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер от 800 лева за причинени
на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адв.възнаграждение
1
по заведено против него от банката по изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков.
В исковата молба се твърди, че преди образуване на посоченото изпълнително дело
били заведени други две изпълнителни дело въз основа на същия изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 3487/2005г., които били прекратени на основание чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК. След образуването на изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков, Е. А. предявил иск
против банката по чл.439 от ГПК. С влязло в сила решение №2797/2018г. по образуваното
по исковата молба от А. гр.д.№ 668/2018г. на ПдРС, ХV гр.с. било признато за установено,
че той не дължи сумите по изпълнителния лист. На основание на така постановеното
решение по молба от въззиваемия и третото изпълнително дело било прекратено. В хода на
производството по същото обаче той направил разноски за правна защита в размер на
заплатеното адв.възнаграждение от 800 лева.
С подадения от „Банка ДСК“ЕАД отговор на исковата молба искът по чл.49 от ЗЗД е
оспорен по основание и по размер. Не са оспорени изложените в исковата молба фактически
обстоятелства. Сочи се, че единственото действие по реализиране на правна защита против
принудителното изпълнение, извършено от пълномощника на Е.А., е подаването на молба за
прекратяване на производството по изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков. В този
смисъл размерът на адвокатското възнаграждение се оспорва като несъразмерен спрямо
реализираната защита.
Предмет на уважения с обжалваното решение иск не са съдебни разноски, а
обезщетение за непозволено увреждане, като именно с оглед на това уредените в ГПК
правила относно съдебните разноски в исковото и в изпълнителното производства се явяват
неприложими. Предмет на преценка в случая е наличието на увреждане- настъпили за
въззиваемия имуществени вреди и наличието на причинно- следствена връзка между
настъпването на вредите и действия или бездействия от страна на служители на банката,
които да се характеризират като непозволено увреждане, т.е. като такива противоречащи на
закона или на добрите нрави, при или по повод извършването на възложена им работа. В т.1
от Постановление № 9 от 28.XII.1966г. на Пленума на ВС се приема, че „Отговорност по
чл.49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него“. Съгласно трайната съдебна практика- така например решение № 104/15.05.2014
година, постановено по гр. д. № 5422/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о.,
Определение № 890 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2018 г., III г. о., ГК,
Определение № 873 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3095/2016 г., III г.о. и др., „при
непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само вината, която е
един от елементите на фактическия състав“. Решение № 223 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1594/2018г., IV г.о., ГК „Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост
причиняване на вредата“. В мотивите към цитираното Определение № 873 от 21.12.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 3095/2016 г., III г.о. се приема също така, че „вината в гражданското
право не е субективното отношение на дееца към деянието (както е в наказателното право,
където вината и нейната форма подлежи на доказване), а неполагане на дължимата грижа, в
частност и несъобразяване на поведението с изискването за добросъвестност“.
Безспорно е, че изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков е трето по ред,
образувано въз основа на един и същ изпълнителен лист от 15.07.2005г. по ч.гр.д.№
3487/2005г. на ПдРС, І гр.с.. Безспорно е също така, че предходните две изпълнителни дела
са прекратени поради непредприемане от взискателя- жалбоподател в настоящето
производство, на изпълнителни действия през период от две години. Прекратяването на
предходните изпълнителни дела обаче само по себе си не води до отпадане на задължението
на въззиваемия по изпълнителния лист. В исковата молба по гр.д.№ 668/2018г. на ПдРС, ХV
гр.с. Е.А. на първо място е заявил твърдение за нищожност на договора за поръчителство,
2
служещ като обезпечение по договор за кредит за текущо потребление от 28.11.2003г.,
поради липса на съгласие от негова страна и неподписване на договора. Твърдението, че
договорът не е подписан от него, е опровергано от събраните по делото доказателства и по
конкретно от тези по инициирано от него досъдебно производство, в което той
извънсъдебно потвърдил подписа, положен от негово име. Именно поради това с решението
по посоченото дело на ПдРС, ХV гр.с. основният му иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД е отхвърлен.
Уважен е предявеният евентуален иск за установяване недължимостта на сумите по
изпълнителния лист поради погасяване на вземанията за тях по давност.
Неприлагането на изтекла погасителна давност от юрисконсултите и ръководството
на „Банка ДСК“ЕАД не може да бъде вменено в тяхна вина, тъй като в изпълнение на
служебните им задължения те са длъжни да положат всички правомерни усилия за събиране
на вземанията на банката по издадения й на валидно правно основание- чл.237, б.“в“ от ГПК
/ отм./, изпълнителен лист. Завеждането на изпълнително действие по валидно издаден
изпълнителен лист би могло да се разглежда като недобросъвестно действие само в случай,
че вземанията по него вече са били погасени чрез плащане, но не и поради погасяването им
по давност. Служителите на банката не са били длъжни да приложат изтекла в неин ущърб
погасителна давност, на която освен това още никой не се е бил позовал, нито са могли и не
са били и длъжни да предположат, че въззиваемият Е.А. ще предяви иск за недължимост на
вземанията по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност и твърдението му за
погасяване на вземанията по давност ще бъде възприето от съда като основателно. Те не са
имали основание да бездействат, тъй като, както беше посочено по- горе, бездействието би
било нарушение на служебните им задължения. В тази връзка следва отново да се отбележи,
че презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД за наличие на вина не охарактеризира всяко едно
действие или бездействие, от които са произтекли вредни последици, като виновно. То е
виновно само когато е противоправно, недобросъвестно, злонамерено или най- общо
противоречи на добрите нрави. В конкретния случай завеждането на ново изпълнително
дело, след като предходни две са били прекратени, не е нито противоправно, нито
противоречи на добрите нрави, а единствено цели събиране на вземания на банката, за които
тя разполага с валиден изпълнителен титул. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде отменено, включително и в частта относно разноските. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде отменено, включително и в частта относно разноските, като вместо това
искът по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД бъде отхвърлен. Съобразно с решението по делото в полза
на „Банка ДСК“ЕАД ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за
държавна такса в размер от 25 лева, както и юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261410/05.05.2021г. по гр.д.№ 6563/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с.,
с което „Банка ДСК“ЕАД е осъдена да заплати на въззиваемия Е. АТ. АТ. сумата от 800
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков,
включително и в частта относно разноските, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, предявен от Е. АТ. АТ. против „Банка
ДСК“ЕАД за това същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 800 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по изп.д.№ 475/2017г. на ЧСИ Ангел Ангелаков.
ОСЪЖДА ЕМ. АТ. АТ. от гр.П., ул.“****, ЕГН: ********** против „Банка
3
ДСК“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р- н
„Оборище“, ул.“Московска“№ 19 сумата от 25 лева- съдебни разноски за държавна такса,
както и сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4